Съдбата обича иронията. До това заключение можем да стигнем, след

Съдбата обича иронията. До това умозаключение можем да стигнем, откакто разгледаме историята на капитан Оскар Куш. В историята и военната си кариера, той остава единственият немски боен, който приказва самоуверено против режима на Хитлер.

Оскар-Хайнц Август Вилхелм Куш е роден на 6 април 1918 година и още от дребен демонстрира незабравим математически гений. Ражда се в заможно семейство в Югозападен Берлин. Баща му е шеф на огромна застрахователна организация, само че също по този начин отбива военната си работа през Първата Световна война и доста усърдно разказва ужасите на войната.

Любовта на младежа към водните спортове развива доста физиката му, а също така бързо намира своето място при либералите, които съумяват да го предпазят от издигането на нацистите. Още като дребен, той е член на по този начин наречените Bündische Jugend, които на практика носят духа на известните американски скаути. Неговият клуб преподава изкуство, литература и философия. И до момента в който чистата просвета и хубост успяваt да покажat съществени достижения, Куш бързо усеща, че е съперник на нацисткия режим, откакто „ Хитлеровата юноша “ съумява да се слее с организацията, в която той членува.

Макар и да я напуща, продължава да посещава тези уроци, които резервират остарелия мирис на придвижването. Благодарение на острия му език, той бързо става един от хората в черния лист на Гестапо. През 1936 година приключва гимназията с почести, само че не получава документ за положително политическо минало, с което няма право да продължи висшето си обучение или да работи редица цивилни специалности. На 18-годишна възраст се оказва, че армията има потребност от всевъзможни фрагменти и черното му леке се потулва.

Плаването с фрегати дава една нова посока – военните предлагат да се включи в Kriegsmarine (немската флота). За негово облекчение, тъкмо това звено от армията към момента се славило с политическа самостоятелност. Кафевите блузи, както наричали немските униформи на Хитлер, на практика не можели да се намесят в това придвижване. Това, което Куш още не знае е, че шпионите са на всяка крачка и нямат нищо срещу да се включват в борбата. Първите две години от учението му са прекарани на лекия круизер Emden.

Там научава безусловно всичко, което може да научи за плаването и скоро подава молба за трансфер при подводничарите. През юни 1941 година е изпратен като младши офицер на борда на U-103. Това е третата най-голяма подводница на нацистите. И въпреки да е единствено на 23 години, неговите капитани стартират да го хвалят и да го разказват като един извънреден моряк. В идващите месеци, Куш стартира да се издига доста съществено в сан, изключително с големия апетит за фрагменти. През 1942 година към този момент е старши офицер на подводницата. На борда даже капитан Вернер Уинтър предизвиква екипажа си да приказва против режима, става известно, че има прекалено много недоволни.

Снимка: By Jeremy Atherton – Self-photographed, CC BY-SA 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=494704

През 1943 година Оскар към този момент поема командването на подводницата и потегля от френския порт Лориент със доста застаряващата немска U-154. Френското пристанище е главната база на западния фронт и надлежно има за цел да спре провизиите на Англия, които пътуват от Съединени американски щати. Макар и да не е необикновен оптимист, разполагайки със остаряла немска подводница, първата му задача има допустим триумф. Успява да потопи един транспортен съд и поврежда още два. Същата година идва и преломния миг в борбата за Атлантика. Много скоро ще бъдат потопени към 41 подводници от немската флота.

Адмирал Карл Дониц ще анулира нападенията на американските конвои в резултат на тежките загуби. Щастливите дни на немската флота, когато всеки транспортен съд може да бъде потънал, са завършили. Докато капитан Куш ръководи своята машина, прави и контра агитация, подсказвайки на екипажа си, че всички легенди и митове за великия Райх са пресилени. Неговата концепция е, че истината е доста по-силна от всичко останало. Куш бърза да се запознае с всички свои офицери, а измежду тях е и Улрих Абел. 31-годишният лейтенант има положителни квалификации и е старши офицер, само че преди този момент е бил правист и арбитър. Някога е работил комерсиалния флот, а преди този момент е заемал служба в Хамбург.

За подводници, Абел не знаел безусловно нищо. Когато двамата сядат и стартират да приказват по отношение на качествата на офицера, Абел бърза да каже, че успеха е близо, тъй като военният талант на Хитлер е идеален. Инженер Кърт Друшел декларира, че Хитлеровата юноша е най-хубавото, което се е случвало за бъдещото потомство. Идеологията е обрисувала границите, само че преди подводницата да отплава, капитанът подрежда портретът на Хитлер да бъде свален и подложен на по-скрито място. След това сяда и рисува лична картина, която да заеме мястото на фюрера. Шегите по адрес на водача също не били малко:

„ Каква е приликата сред немсците и книжните плъхове? Всички са обградени от кафява маса. “

Особен конфликт сред идеологиите се регистрира на 3 юли 1943 година U-154 се връща от военен рейд окoло Карибите. По пътя си се срещат с U-126. Подводниците плават на повърхността, когато прелита аероплан и ги принуждава да се потопят още веднъж. Подводницата на Куш оцелява, само че сонарът регистрира конфликта на другата подводница, която най-вероятно в този миг се е пълнила с вода. Няколко благи от случая, корабът изплува, с цел да огледа за оживели и бързо се потапя, като три дни по-късно се завръща във Франция.

Макар и да е спазен военният кодекс, Абел, който има другари на другата подводница, стартира съществени обвинявания против своя капитан. На последния си патрул, екипажът е заздравен с още един човек – Ханс Нотдурф. Ханс също ненавиждал своя капитан поради острия си език. По-лошото е, че идеалистите ставали забележително повече. На Коледа през 1943 година всички офицери са поканени да получат поздравленията от командира на флотилията – Ърнст Калс.

Вместо такива, капитанът декларирал, че всеки, който уронва престижа на армията, публично ще бъде изправен пред боен съд. По същото време Куш към този момент мисли да изгони Абел, заради простата причина, че огромната му уста не може да даде особени резултати на подводницата, само че за негова изненада, съперникът също готвил ответен удар. На 15 януари 1944 година той написа тъжба против своя капитан. В писмо с цели 11 нарушавания, в това число и историята с картината, прибавя шегите и честите мнения, че тази война ще докара до идната злокобна немска злополука. Някои от неговите другари го поучават да премисли, тъй като това ще остави черно леке и върху него.

На 20 януари 1944 година военна полиция смъква капитана на подводницата и го води в затвор. Изпратен е в Кил, където да бъде съден. Бързо се намира юрист, който да води отбраната, а делото е планувано за 26 януари. Офицерите от U-154 побързали да изразят отрицателното си мнение, до момента в който някогашният екипаж от U-103 пази своя военен приятел, само че за жал тяхното изявление нямало тежест. Улрих Абел, Арно Функе и Кърт Дрюшел споделят, че капитанът им е оронил военния морал и постоянно приказвал за загубата на немското оръжие. Те решили да унищожат цялото добро име на своя капитан, като добавили и наличието на връзка с врага. За разлика от страхливците, капитанът отказал амнистия, въпреки и неговият юрист да го кара да я изиска. Когато е потърсен коментарът му, той споделя, че интерпретацията на неговите офицери е злокобно пресилена и няма нищо общо с действителността.

„ Обсъждахме главните разлики сред гения и лудия. В никакъв случай не съм наричал Хитлер – манияк. “

До края на деня, съдът взема решение, че няма смисъл да продължава с това крушение. Те са сигурни, че командването на U-154 е било поверено в неверните ръце и тази неточност би трябвало да се поправи. След 43 минути тирада от съдията е оповестена и присъдата – гибел посредством разстрел. Куш се изправя и поздравява съдията, а по-късно се обръща, с цел да стисне ръцете на своите офицери, преди да бъде изведен от правосъдната зала. След този случай, първият пълководец на наказания, написа дълго писмо на Дониц – клавнокомандващия на цялата немска флота и моли за преразглеждане на присъдата.

Оказва се, че Херман Гьоринг би трябвало да реши ориста и жалбите се насочвали точно към него. С тази информация, Уинтър публично знае, че няма никакви шансове за опрощение. Главнокомандващият се среща с наказания на гибел и изяснява, че надълбоко в сърцето на капитана, липсват описаните качества, които в този миг са подписали смъртната му присъда. Обещава да приказва с Гьоринг, само че сега, в който още веднъж е в Берлин, всичко казано е забравено. На 11 май идва и заповедта за осъществяване на присъдата – идната заран. Осъденият на гибел написа едно последно писмо до татко си и го приключва с думите:

„ Животът можеше да бъде необикновено хубав, само че приключи с безчувстената орис, която унищожи всичко. “

Снимка: Von Juliabackhausen – Eigenes Werk, Gemeinfrei, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11658690

Капитанът прави някои доста забавни рисунки по време на последните си часове. Една от тях е точно и кошмарът да застане пред стрелковия отряд. В 6 часа и 32 минути на 12 май 1944 година 26-годишният Оскар е убит. Неговият максимален зложелател съумява да поеме командването на друга подводница, само че кариерата му е доста къса. Семейството на Куш стартира да чисти името след войната. Близките водят дело против съдията и двамата военни офицери, които са изпратили сина им за разстрел. Обвиненията се оказват извънредно жалки, в това число и слушането на вражеско радио, тъй като не е имало подводничар, който да не е правил същото на борда на подводница, без значение коя тъкмо е тя.

През 1996 година Германия стартира още веднъж да преглежда историята на капитана, която също така се разгласява и в книга. Оказва се, че във всеки различен случай, немският капитан не е нарушил нито едно предписание, също така на нацистите. През 1998 година Оскар Куш е оправдан, а на негово име се кръщава улица. В историята на Втората Световна война, той е единственият немски капитан, който съумява да се опълчи на Хитлер.