Съдбата изиграла на Шопен зла шега. Не му провървяло нито

Аз само се опитвам да дам израз на човешкото сърце и душа ♫ Фредерик ШОПЕН

" Съдбата изиграла на Шопен зла смешка. Не му провървяло нито в живота, нито даже след гибелта. Той, както и Пушкин, си имал собствен Дантес, единствено че в облика на красива, надарена, популярна, само че в това време властна, капризна, егоистична и лъжлива жена… ”

♫ От книгата " Лирическият дневник на Шопен ”

Photograph of Chopin (1810 ~ 1849) daguerreotype by Bisson, c. 1849

Наричат го стихотворец на пианото и Шопен в действителност е подобен. При това е талантлив стихотворец на пианото, който знае по какъв начин да го огледа, с цел да се подготви то за поетични милувки, знае по какъв начин да го погали, с цел да изтръпне то от пристрастеност, знае по какъв начин да поддържа ритъма на звуците, с цел да натрупа в него вулкани, знае по какъв начин да го допре, с цел да се разпука отмаляло и знае по какъв начин да го взриви най-после, с цел да избухне стаеното всичко в душата на слушателя. Шопен е огромният ухажор на пианото и тази жива любовна картина се разиграва пред очите ни всеки ден на десетки подиуми по света към този момент близо 200 години.

Много неща са комплицирани в живота на този човек, само че две не са – прелестното детство и способността да твори музика. Първото потъва окончателно в бездните на времето, второто остава вечно, макар бездните на времето. Фредерик Франсоа Шопен е роден през 1810 година край Варшава. Баща му, Никола Шопен, е французин, който напълно млад се преселва в Полша. Той свири на флейта и цигулка, а парите си изкарва, като образова на френски децата на полската аристокрация. Така се среща с Юстина Кжижановска, чието семейство е благородно, въпреки обедняло, двамата се женят и имат четири деца с единствен наследник – Фредерик. Първите уроци по пиано той получава от майка си, а със сестра си Лудвика постоянно свирят дуети. Геният на Фредерик избива рано и от 6 до 11-годишен той получава първи професионални уроци по музика, на 7 стартира да изнася обществени концерти, композира и първите полонези. Най-старата непокътната от тези ранни работи на Шопен е от 1821, когато е на 11. Истина е, въпреки да е прекомерно мъчно да се повярва, че това, което слушаме, е създание на 11- годишно дете.

След като на 16 приключва колеж, Шопен учи във Варшавската консерватория. Междувременно композира, прави и първата си комерсиална обява, като издава своето Рондо, опус №1, което рецензията дефинира като „ същинско благосъстояние на музикални хрумвания ”. Не стопира да изнася и концерти, в това число пред съветския цар Александър І, чието притежание по това време е Полша. В консерваторията пък има първа обич с русокосата Констанца, която обаче по този начин и не научава, че е негова муза.

На 19 Шопен приключва консерваторията с оценката, че е „ извънреден гений, същински музикален талант ”. Той усеща, че Варшава и нейният недодялан свят са му тесни, по тази причина отпътува за Виена, където, в името на рекламата, изнася два безвъзмездни концерта. Като цяло е признат добре, само че критиката отбелязва, че, макар брилянтната си дарба за импровизация и всички други качества, Шопен свири прекомерно безшумно, липсва му искра и мелодичност. По мотив на което пък той разяснява – „ привикнали са виртуозите да подвигат огромен звук ”.

Младият гений се връща във Варшава, мотае се там към година и още веднъж потегля по света. През 1830-та е отново във Виена. Дни по-късно в Полша избухва Ноемврийското въстание против съветската окупация и Шопен хем се проклина, че е тръгнал прекомерно рано, хем не смее да се върне, тъй като осъзнава, че е прекомерно посърнал, нежен и некадърен за борби човек. Във Виена обаче не се интересуват от полонези, а от валсове, по тази причина младият поляк обикаля разнообразни европейски градове, до момента в който най-сетне стига до Париж. Градът е залят от полски емигранти - въстанието е потушено и Варшава още веднъж е окупирана от руснаците. Шопен изрично отхвърля да отиде в съветското посолство за паспорт и по този начин в никакъв случай повече не вижда родината си.

(Chopin at 25, by his fiancée Maria Wodzińska, 1835)

След като Фредерик Шопен, наследник на френски бежанец в Полша, се трансформира в полски бежанец във Франция, с цел да се устоя, той стартира да изнася концерти, като получава и първите в действителност съществени самопризнания. Ето по какъв начин да вземем за пример Роберт Шуман, огромният немски композитор и авторитетен музикален критик, прави оценка Шопен: „ Шапки долу, господа, имаме талант! ” – пише той в немско профилирано издание.

Освен това Шопен продължава да написа и разпространява все по-активно своите мазурки и полонези. Това са композиции, изцяло издържани в духа на музикалния романтизъм на епохата, основани обаче на хрумвания и детайли от полския фолклор. Познавачи споделят, че даже в никакъв случай да не е ходил в Полша, човек може да я заобича, единствено в случай че слуша тези негови къси, нормално 2-3 минутни, творби. Шопен обаче напълно умишлено върви към тази популяризация на родината си – това е неговата горест и горделивост, неговият отговор на съветската окупация, неговият апел за независимост и самостоятелност на Полша.

И още веднъж Роберт Шуман изяснява напълно тъкмо какво прави полякът, с думите: „ Само в случай че знаеше оня тираничен и всесилен монарх на север какъв брой рисков зложелател има в творбите на Шопен, в простите мелодии на неговите мазурки, щеше незабавно да забрани тази музика. Композициите на Шопен са оръдия, прикрити с цветя ”.

Въпреки тези триумфи, първите месеци на Шопен в Париж са много тежки от страна на финансите. Популярността му е лимитирана, а концертите, които изнася, са в камерна среда, тъй като стилът му на свирене в действителност не допуска огромна зала. Освен това са и прекомерно малко, тъй като той страда от мощна театрална тресчица и, въпреки на драго сърце да свири пред другари, избира да не изнася концерти. Един ден обаче, до момента в който си върви плачевен по улицата, Шопен среща полския княз Валентин Радзивил, който вечерта го замъква на прием…..познайте къде. У барон Ротшилд, несъмнено. Там младият поляк сяда на пианото и единствено за една вечер се трансформира в същинска музикална звезда на парижките всемирски салони. Всички дъщери на френската аристокрация и огромна част от техните майки желаят уроци, упорстват за уроци и заплащат надлежно на мощното си предпочитание. В същото време музикални издатели от Париж, Лайпциг и Лондон се втурват да подписват контракти с композитора и да издават негови произведения. Оттук до края на живота си той има огромни приходи. Това не значи, че постоянно има и пари в джоба си, тъй като разноските му също се усилват фрапантно – само че най-малко приходи има. Така че Шопен наема страховит апартамент, облича се по последна мода, става придирчив денди, а какъвто е изпит и бледен заради нежното си здраве, дамите напряко са луди по него. Както, несъмнено, и той по тях. Какво да се прави – тогава Шопен е едвам на 22, а положителните привички, добити на тези години, остават за цялостен живот. Както и неприятните.

Сред многото дами, които минават тогава през и около Шопен, най-важни са две. Първата е графиня Делфина Потоцка, която е негова ученичка и държанка. Силната връзка сред тях се резервира мощна, даже откакто ревностният и мъж, граф Потоцки, води жена си в полската провинция, надалеч от развратния Париж.

Втората и най-известна връзка на Шопен е с Аврора Дюдеван, известна с писателския псевдоним Жорж Санд. Отначало, когато двамата се срещат, Шопен е погнусен от нея и написа: „ Що за непривлекателна личност е тази Санд. Тя в действителност ли е жена? ” По това време той ближе рани от несбъднат годеж с полската хубавица Мария Воджинска, чиито аристократични родители отхвърлят да я дадат на пройдохата-музикант, прочут с неприятното си здраве и неприятните дами към себе си. Годината е 1838, мощната и властна Жорж Санд се чуди да прекъсне ли сегашната си връзка, с цел да обсеби Шопен.

Честите им всемирски контакти трансформират и неговото отношение към нея, тъй че скоро двамата се хвърлят в обятията си. „ Трябва да кажа, че съм объркана и удивена от въздействието, което това дребно творение имаше върху мен…..Все още не мога да се възстановя от удивлението си и в случай че бях горделив човек, би трябвало да се усещам унижена, че съм толкоз увлечена ” – написа по този мотив Санд на другарка.

Връзката на Шопен с Жорж Санд носи разнообразни прекарвания, с доста нюанси, с доста върхове и спадове, само че през тези десетина години две неща остават неизменими – здравето му се утежнява от ден на ден, а той продължава да твори като гневен, без значение от всичко. Все отново неговото преобразяване от сантиментален ухажор в болник, а нейното – от буйна и освободена държанка в настойчива и властна болногледачка, омръзва и на двамата и през 47-ма те намират безчет мотиви да се разделят. Няма и две години по-късно, туберкулозата го отнася вечно. На смъртното му легло Жорж Санд не идва да го посети. Когато му споделят обаче, че идва обичаната му графиня Делфина Потоцка, Шопен възкликва: „ О, в този момент разбирам за какво Господ толкоз се забави да ме прибере при себе си ”. След което получава причестяване и стартира да агонизира.

В един миг лекарят се навежда и го пита – „ Страдате ли доста? Вече не ” – отвръща Шопен. На погребението му се извършва Реквиемът на Моцарт, макар че той самият е композирал прелестен траурен марш.

Автор: Пламен Асенов

(Chopin on His Deathbed, 1849, by Teofil Kwiatkowski)