Съдът на ЕС отхвърли молби за временно спиране на въвеждането на еврото у нас
Съдът на Европейски Съюз (СЕС) постанови избрания , в които отхвърля п о недопустимост молби за времено прекъсване на въвеждането на еврото в Българи я като обезпечителна мярка, сочи информация на сайта на правосъдната институция.
Молбите са подадени по дело, заведено от анонимизиране жалбоподатели, и по дело, заведено от евродепутата Станислав Стоянов .
Делата са против актове на Съвета на Европейски Съюз, свързани с въвеждането на еврото в България.
Според съда и при двата случая „ в молбата за допускане на поръчителство жалбоподателят на процедура не излага доводи по отношение на изискването, обвързвано с неотложността, както и с претеглянето на съответните ползи “, както и „ молбата за допускане на поръчителство не съдържа задоволително тъкмо и цялостно ревю на събитията, позволяващи да се прегледа изискването за необходимост “.
Припомня се, че според непрекъснатата правосъдна процедура неотложността би трябвало да бъде преценявана по отношение на нуждата от предписание на краткотрайни ограничения , с цел да се избегне настъпването на забележителна и непоправима щета за страната, която е поискала краткотрайната мярка. Не е належащо неизбежността на вредата да се откри с безспорна сигурност. Достатъчно е тя да е предвидима с задоволителна степен на възможност . Страната, която се базира на нея, обаче остава длъжна да потвърди обстоятелствата, за които се допуска, че обосновават опцията да настъпи забележителна и непоправима щета, и да показа на съдията по обезпечителното произвеждане съответни и точни индиции, подкрепени от подробни документи, които потвърждават ситуацията ѝ и разрешават да се прегледат точните последствия , до които евентуално ще докара неналичието на желаните ограничения. По този метод страната, която желае да се постанови краткотрайна мярка, е длъжна да показа документи в поддръжка на информацията, която може да сътвори вярна и точна визия за ситуацията, което съгласно нея обосновава постановяването на тези ограничения.
Съд на Европейския съюз обаче преценя, че в молбата си за допускане на поръчителство жалбоподателите (и в двата случая – бел. ред.) не обосновават мнението си по отношение на изискването за необходимост.
В молбата за допускане на поръчителство се излагат много общи съображения, според които въвеждането на еврото в икономическия и политическия подтекст, разказан в Република България, поради бюджетните индикатори и данните по отношение на инфлационните процеси, ще има съществени и необратими последствия за всеки български жител, в това число за самия него. Българските органи предпочели приемането и въвеждането на еврото да се реализира по така наречен „ сюжет на огромния гърмеж “, което поради положението на българската стопанска система, в изискванията на парламентарна рецесия, външен дълг, наближаващ границата от 60 %, и инфлация над допустимите граници ще докара до съществени и необратими вреди. Според жалбоподателя това придава на случая наложителен темперамент, защото въвеждането на еврото било автоматизиран развой и са оставали броени дни до фактическото въвеждане в обращение на евро монети и банкноти, означават магистратите.
Съдът заключава, че „ това извънредно общо и сбито изказване не дава никаква информация по отношение на аргументите за настъпване на забележителната и непоправима щета, която жалбоподателите рискуват да претърпят, и a fortiori не е подкрепено с никакво доказателство по отношение на актуалното състояние на жалбоподателите, което да може да обоснове постановяването на желаните краткотрайни ограничения “.
Българска телеграфна агенция
