Най-честите комплекси при тийнейджъри
Съдържание:
Външният тип – комплекс номер едноТой има финален модел смарт телефон – аз не! Родителите ми са разведени или са в чужбина
‹› 
Практичен аксесоар за вашия дом:3D Детска раница Frozen39.90 лева.Виж ›› В тийнейджърска възраст детето изживява един от най-емоционалните интервали в живота си. Тогава средата – хората, с които поддържа връзка, оказват най-силно въздействие върху него.
Затова и мнението на близките е от огромно значение за юношите. В този интервал се образуват или демонстрират най-силно разнообразни комплекси, които пречат на самочувствието, увереността и акомодацията на подрастващите. Ето най-честите аргументи, заради които се комплексират актуалните младежи.
Външният тип – комплекс номер едно
Безспорно най-чувствителни са младежите, когато става дума за външен тип. Това е още по-важно тъкмо в този стадий, когато се появява първата обич и когато децата стартират да се трансформират последователно в мъже и дами, сред които се демонстрира привличане.
„ Грозен съм “, „ Дебела съм “, „ Краката ми са криви “, „ Твърде ниска съм “, „ Лицето ми е в пъпки и имам белези “, „ Косата ми не става за нищо “, „ Прекалено съм слаб и нямам мускули “ – такива и още безчет сходни квалификации може да чуете от един характерен младеж.
Съвременните деца са още по-комплексирани на тематика външен тип заради заливащите ни от интернет и малкия екран идеали за хубост. Развръзката най-често е следната – или младежът се окуражи да усъвършенства типа си и стартира да върви на разкрасителни процедури, фитнес, козметик, или се отдръпва фрапантно от света, заклеймявайки себе си като неподобаващ да поддържа връзка с останалите.
Той има финален модел смарт телефон – аз не!
За разлика отпреди години, през днешния ден юношите извънредно доста се въздействат от лукса. Наблюдава се фрапантна проява на обилие от първокласни движимости при тези, които могат да си го разрешат и които имат по-заможни фамилии.
Последен смарт телефон, маркови облекла, лъскави играчки, прически и маникюр, джобни пари – доста от младежите страдат, че нямат тези неща и че не могат да се съпоставят с „ богатите “. Това наранява самочувствието им, увереността им и трансформира ценностната им система.
В резултат у някои се появяват нездравословни усеща като яд, гняв, злоба, експанзия. Други прибягват до обири и нечестни способи за сдобиване с богатства. Трети се затварят в себе си, определяйки се като загубеняци.
Четвърти подхождат по-зряло, мотивирайки се овреме да стартират работа и да си набират по този начин мечтаните движимости. Друга, за жалост по-рядко срещана зряла реакция, е игнорирането на сравнението бедни-богати и построяването на по-устойчива ценностна система, при която не движимостите на индивида, а качествата играят роля за акомодацията в обществото.
Родителите ми са разведени или са в чужбина
Децата в тийнейджърска възраст, чиито родители са разведени или са на гурбет в чужбина, най-остро реагират на неналичието на родителска грижа тъкмо в този интервал.
Ако до този миг възприятията са били по-скоро потискани, в този момент те ескалират, трансформирайки се доста постоянно в експанзия, бунтарство, неприятен триумф, бягства от учебно заведение, цигари, алкохол, трева. Комплексът на детето, оставено без наставнически грижи, постоянно стои в основата на голям брой междуличностни конфликти, сред които и сбивания със съученици.
