Проф. Христова пред Tribune.bg: Какъв „А отбор“ ни управлява? Случайно събрани хора без базова компетентност!
Събитието на 2021г., което позволи политическата рецесия у нас?
Събитията, които приближиха страната към решение на политическата рецесия, са парламентарните и президентски избори, извършени през годината. Защо употребявам думата „ приближиха “, тъй като те не са решение на политическата рецесия към този миг, а дават стъпка към все по-зрял избор в идващите парламентарни избори. Ние се учим през опит и неточност, опит и неточност, с цел да достигнем до отърсване на политическата среда и по-ясно разграничаване на плявата от зърното. В този смисъл изборите от тази година са събитието на годината.
Устойчива ли е обединението? В каква посока ще се движи страната?
Коалицията, аз я назовавам групировка, тъй като това по своята същина не е съдружно ръководство, то е някакво необичайно ръководство на една партия, като всяка друга е сключила контракт с първата. Много са странни взаимоотношенията, те не са типично съдружни. Факт е, че избрани сътрудници от тази групировка са с висока степен на нетърпимост с други сътрудници. Затова споделям, че го назовавам групировка. Тя мъчно може да съчетае ползите на обособените субекти и няма ясно изразени политически цели. Наблюдава се занемаряване на главно предписание в политиката – да има връзка сред думи и каузи. Има и изключителна проява на доста говорене, „ пушката пуква “ преди изобщо нещо да се е случило. Това неизбежно води до възмущение у сътрудниците в тази групировка, тъй като всеки е влезнал със своя самостоятелен партиен или личностен интерес. Затова споделям, че изхождайки от личния си интерес, участниците във групировката мъчно могат да преглътнат това, че непрекъснато се показва разминаване сред думи и каузи, и се вършат прекомерно прибързани заявки и оповестяване на политики, което наподобява прекомерно незряло като държание. И на второ място, мъчно се преглъщат двойните и тройни стандарти, с които се подхожда при всяко взето решение. В момента печелят от демонстрирания популизъм, само че това е до време.
Партиите от болшинството единствено 4-5 часа се караха за управлението на обособените парламентарни групи. От друга страна виждаме, че пораства общественото напрежение поради високите цени на тока, а Народното събрание отхвърли да се заеме с обезщетителния механизъм за бизнеса. Бягат ли от отговорност?
Участниците в това много рисковано начинание – сегашното държавно управление, се написа на гърба на всички български жители, което не може да не тормози ръководещите. Но, от позиция на отговорност, си мисля, че мотивацията за власт поддържа поемането на отговорност. Разглеждам го от чисто психична позиция. Моята теза е, че там няма потенциал, а не предпочитание да се поеме отговорност. Там няма компетентност, там няма опит (с доста дребни изключения). Там има едно „ голо “ предпочитание за власт и за позиции, на основата на „ голо “ самочувствие. Когато съчетаеш „ голото “ самочувствие с „ голото “ предпочитание за власт, се получава като резултат подготвеност от страна на участващите партии във групировката, да реализират нещата непременно, прекрачвайки нормалността и демократичните правила. Комплексът от осъзнаването, че си с дребна социална поддръжка, а би трябвало да управляваш и да консумираш власт, води до съществени поведенчески деформации. Факт е, че доста малко гласоподаватели са дали своят вот за всички партии в управническата формула, като се изключи „ Продължаваме промяната “/ПП/. На фона на огромната група от жители, които не са дали своят вот, на фона на безапелационното подозрение в честността на изборите, доста огромна е демонстрацията на безсрамно самочувствие. Може би то е безсрамно, тъй като е стъпило на едно голямо безсрамие от предходната година – 2020, когато нас ни заляха с тежки внушения и операции, и нанесоха тежък удар върху демократичния развой. Знаете ли за какво аз не мога да дам толеранс на това държавно управление и няма да му го дам?! Защото изборния резултат е резултат на операциите, на които ние не можахме да се противопоставим. Защото на повърхността излязоха хора, които явно не са безапелационни, само че на обществото това не му прави сериозно усещане и няма сили да се опълчи, т.е. крайният резултат и оценката ми за гражданското общество вследствие на направения избор, е доста ниска. Именно, тъй като това се случи толкоз демонстративно и очевидно, по тази причина не мога да дам толеранс на обществото, а държавното управление е разследване.
Политическа партия ще успее ли да се еманципира от президентството и подготвена ли е тя да реагира в изискванията на възходящо обществено напрежение поради цените на тока и предстоящото прекъсване на предприятия?
На първия въпрос, вие виждали ли сте младеж да се еманципира от татко си?
Не.
Ако има неприятни взаимоотношения, юношата ще се бунтува и ще прави бели. Но, в случай че не прави бели, той няма да се еманципира от татко си. За това би трябвало да порасне и да узрее. Така че, отговорът ми е „ не “, няма да се еманципират. Ще направя ангажимента, че в тази групировка има субекти, които са отявлени врагове на президента. Те няма да оставят нещата умерено да оттекат като проблем, който съществува сред тях и президента, приказвам за Българска социалистическа партия. Най-големите незнайни, изненади и клопки могат да дойдат от Българска социалистическа партия.
На втория въпрос по какъв начин ще реагират на общественото напрежение, те не знаят по какъв начин да реагират. Те не знаят по какъв начин да си подредят целите. Обградени са от подправени тематични фиксации. Продължават всички медии да повтарят „ Гешев, Гешев “ -поръчкова, манипулираща тематика! Когато медиите стартират да повтарят „ промяна, промяна, промяна “, тогава ще приема, че медиите са се справили със своите поръчки и че има същинска публицистика, и че не заслужава България 100 и някое място в независимост на словото.
Вървим ли към избори в този смисъл?
Логично би било да вървим. Логично е да чакаме юношите, които ни ръководят, да гледат оптимистично и изпълнено с страст сърце към бъдещето. И в това време, зрелите към тях да следят края на процеса. Нека забележим какво ще се случи с хората, които стоят зад този план. Бих поздравила медиите, в случай че повече почнат да приказват по тази причина.
Как ще се оправят с външния напън за Северна Македония, за разширение на НАТО, за предислоциране на войски на Алианса у нас?
Правителството не може да се опълчи на тези, които са го основали и чиито интерес е Северна Македония по-бързо да влезе в Европейски Съюз. Както споделих, мъчно могат да се еманципират от президента, мъчно могат да откажат и на тези сили. Затова съвсем не виждам потребен ход от страна на Кирил Петков. Той към момента не може да признае това, към момента се пробва да балансира по тематиката, тъй като вижда, че сега към нашата позиция в страната има консенсус, каквото и да значи това. От психична позиция и нашата реакция, и тази на македонците са реакции на жертви. Това, от което се нуждаем е лекуване. Това е доста дълъг път един към различен и той не допуска силови намеси, т.е. не допуска Европейски Съюз да натисне България по какъвто и да е метод, тъй като тематиката е сензитивна и незабавно ще има социална реакция. Затова си мисля, че нещата са доста комплицирани и че младежката група мъчно ще се ориентира в тези кълчища. Много би трябвало да си мощен, да си умел и зрял. Изобщо, политиката е за зрели хора. Понастоящем ръководещата възрастова група не се оправя с политическите си задания като водачи от първи сан. Тя би трябвало да си изчака времето. Трябва да е тичала след зрелите хора, с цел да стигне до управнически позиции, тъй като другояче няма да е сполучлива. Началото на прехода в България, предполагаше напълно нови, млади водачи, само че в този момент сме в напълно различен стадий на развиване на демократичните процеси и сходно „ аджамийство “ е неприемливо.
Какво да чакаме от „ А тима “ на Кирил Петков и Асен Василев, вашата прогноза?
Какъв „ А тим “ ни ръководи? Това е безусловно инцидентно събрани хора, без базова подготвеност. С изключение на единици, само че и те в създалата се среда, към този момент демонстрират дефицити. Вижте какви назначения има за заместник-министри. Всичките са с объркана професионална подготовка по отношение на позицията, на която ги назначават. Същото се отнася и до министри. За какво приказваме изобщо, никакъв „ А тим “, никакъв „ Б тим “, „ С тим “ не е даже!
Събитията, които приближиха страната към решение на политическата рецесия, са парламентарните и президентски избори, извършени през годината. Защо употребявам думата „ приближиха “, тъй като те не са решение на политическата рецесия към този миг, а дават стъпка към все по-зрял избор в идващите парламентарни избори. Ние се учим през опит и неточност, опит и неточност, с цел да достигнем до отърсване на политическата среда и по-ясно разграничаване на плявата от зърното. В този смисъл изборите от тази година са събитието на годината.
Устойчива ли е обединението? В каква посока ще се движи страната?
Коалицията, аз я назовавам групировка, тъй като това по своята същина не е съдружно ръководство, то е някакво необичайно ръководство на една партия, като всяка друга е сключила контракт с първата. Много са странни взаимоотношенията, те не са типично съдружни. Факт е, че избрани сътрудници от тази групировка са с висока степен на нетърпимост с други сътрудници. Затова споделям, че го назовавам групировка. Тя мъчно може да съчетае ползите на обособените субекти и няма ясно изразени политически цели. Наблюдава се занемаряване на главно предписание в политиката – да има връзка сред думи и каузи. Има и изключителна проява на доста говорене, „ пушката пуква “ преди изобщо нещо да се е случило. Това неизбежно води до възмущение у сътрудниците в тази групировка, тъй като всеки е влезнал със своя самостоятелен партиен или личностен интерес. Затова споделям, че изхождайки от личния си интерес, участниците във групировката мъчно могат да преглътнат това, че непрекъснато се показва разминаване сред думи и каузи, и се вършат прекомерно прибързани заявки и оповестяване на политики, което наподобява прекомерно незряло като държание. И на второ място, мъчно се преглъщат двойните и тройни стандарти, с които се подхожда при всяко взето решение. В момента печелят от демонстрирания популизъм, само че това е до време.
Партиите от болшинството единствено 4-5 часа се караха за управлението на обособените парламентарни групи. От друга страна виждаме, че пораства общественото напрежение поради високите цени на тока, а Народното събрание отхвърли да се заеме с обезщетителния механизъм за бизнеса. Бягат ли от отговорност?
Участниците в това много рисковано начинание – сегашното държавно управление, се написа на гърба на всички български жители, което не може да не тормози ръководещите. Но, от позиция на отговорност, си мисля, че мотивацията за власт поддържа поемането на отговорност. Разглеждам го от чисто психична позиция. Моята теза е, че там няма потенциал, а не предпочитание да се поеме отговорност. Там няма компетентност, там няма опит (с доста дребни изключения). Там има едно „ голо “ предпочитание за власт и за позиции, на основата на „ голо “ самочувствие. Когато съчетаеш „ голото “ самочувствие с „ голото “ предпочитание за власт, се получава като резултат подготвеност от страна на участващите партии във групировката, да реализират нещата непременно, прекрачвайки нормалността и демократичните правила. Комплексът от осъзнаването, че си с дребна социална поддръжка, а би трябвало да управляваш и да консумираш власт, води до съществени поведенчески деформации. Факт е, че доста малко гласоподаватели са дали своят вот за всички партии в управническата формула, като се изключи „ Продължаваме промяната “/ПП/. На фона на огромната група от жители, които не са дали своят вот, на фона на безапелационното подозрение в честността на изборите, доста огромна е демонстрацията на безсрамно самочувствие. Може би то е безсрамно, тъй като е стъпило на едно голямо безсрамие от предходната година – 2020, когато нас ни заляха с тежки внушения и операции, и нанесоха тежък удар върху демократичния развой. Знаете ли за какво аз не мога да дам толеранс на това държавно управление и няма да му го дам?! Защото изборния резултат е резултат на операциите, на които ние не можахме да се противопоставим. Защото на повърхността излязоха хора, които явно не са безапелационни, само че на обществото това не му прави сериозно усещане и няма сили да се опълчи, т.е. крайният резултат и оценката ми за гражданското общество вследствие на направения избор, е доста ниска. Именно, тъй като това се случи толкоз демонстративно и очевидно, по тази причина не мога да дам толеранс на обществото, а държавното управление е разследване.
Политическа партия ще успее ли да се еманципира от президентството и подготвена ли е тя да реагира в изискванията на възходящо обществено напрежение поради цените на тока и предстоящото прекъсване на предприятия?
На първия въпрос, вие виждали ли сте младеж да се еманципира от татко си?
Не.
Ако има неприятни взаимоотношения, юношата ще се бунтува и ще прави бели. Но, в случай че не прави бели, той няма да се еманципира от татко си. За това би трябвало да порасне и да узрее. Така че, отговорът ми е „ не “, няма да се еманципират. Ще направя ангажимента, че в тази групировка има субекти, които са отявлени врагове на президента. Те няма да оставят нещата умерено да оттекат като проблем, който съществува сред тях и президента, приказвам за Българска социалистическа партия. Най-големите незнайни, изненади и клопки могат да дойдат от Българска социалистическа партия.
На втория въпрос по какъв начин ще реагират на общественото напрежение, те не знаят по какъв начин да реагират. Те не знаят по какъв начин да си подредят целите. Обградени са от подправени тематични фиксации. Продължават всички медии да повтарят „ Гешев, Гешев “ -поръчкова, манипулираща тематика! Когато медиите стартират да повтарят „ промяна, промяна, промяна “, тогава ще приема, че медиите са се справили със своите поръчки и че има същинска публицистика, и че не заслужава България 100 и някое място в независимост на словото.
Вървим ли към избори в този смисъл?
Логично би било да вървим. Логично е да чакаме юношите, които ни ръководят, да гледат оптимистично и изпълнено с страст сърце към бъдещето. И в това време, зрелите към тях да следят края на процеса. Нека забележим какво ще се случи с хората, които стоят зад този план. Бих поздравила медиите, в случай че повече почнат да приказват по тази причина.
Как ще се оправят с външния напън за Северна Македония, за разширение на НАТО, за предислоциране на войски на Алианса у нас?
Правителството не може да се опълчи на тези, които са го основали и чиито интерес е Северна Македония по-бързо да влезе в Европейски Съюз. Както споделих, мъчно могат да се еманципират от президента, мъчно могат да откажат и на тези сили. Затова съвсем не виждам потребен ход от страна на Кирил Петков. Той към момента не може да признае това, към момента се пробва да балансира по тематиката, тъй като вижда, че сега към нашата позиция в страната има консенсус, каквото и да значи това. От психична позиция и нашата реакция, и тази на македонците са реакции на жертви. Това, от което се нуждаем е лекуване. Това е доста дълъг път един към различен и той не допуска силови намеси, т.е. не допуска Европейски Съюз да натисне България по какъвто и да е метод, тъй като тематиката е сензитивна и незабавно ще има социална реакция. Затова си мисля, че нещата са доста комплицирани и че младежката група мъчно ще се ориентира в тези кълчища. Много би трябвало да си мощен, да си умел и зрял. Изобщо, политиката е за зрели хора. Понастоящем ръководещата възрастова група не се оправя с политическите си задания като водачи от първи сан. Тя би трябвало да си изчака времето. Трябва да е тичала след зрелите хора, с цел да стигне до управнически позиции, тъй като другояче няма да е сполучлива. Началото на прехода в България, предполагаше напълно нови, млади водачи, само че в този момент сме в напълно различен стадий на развиване на демократичните процеси и сходно „ аджамийство “ е неприемливо.
Какво да чакаме от „ А тима “ на Кирил Петков и Асен Василев, вашата прогноза?
Какъв „ А тим “ ни ръководи? Това е безусловно инцидентно събрани хора, без базова подготвеност. С изключение на единици, само че и те в създалата се среда, към този момент демонстрират дефицити. Вижте какви назначения има за заместник-министри. Всичките са с объркана професионална подготовка по отношение на позицията, на която ги назначават. Същото се отнася и до министри. За какво приказваме изобщо, никакъв „ А тим “, никакъв „ Б тим “, „ С тим “ не е даже!
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ