Имагинерните и космогонични „Пътеки на времето“ на Владимир Пенев
С всяко последващо арт събитие Музей-галерия „ Анел " се утвърждава като знаково пространство на столицата, където си дават среща и дишат в симбиоза разнообразни жанрове на изкуството. На 5 март 2024 година във връзка откриването на изложбата „ Пътеки на времето ", чийто създател е известният живописец Владимир Пенев, беше проведен изтънчен вернисаж, почетен от президента Румен Радев, Н. В. Симеон Втори и министъра на културата Кръстю Кръстев. Сред останалите посетители бяха съветниците на президента - доцент Пламен Славов и Димитър Здравков, секретарят Илин Димитров, както и доктор Боян Ангелов - ръководител на Съюз на българските писатели, член-кор. Иван Гранитски, проф. д.ик.н. Стоян Денчев, проф. д.п.н. Александра Куманова, проф. д.ф.н. Валери Стефанов, член-кор. Аксиния Джурова, проф. Валентин Старчев, проф. д.из. Чавдар Попов, проф. Ивайло Мирчев, доктор Николай Василев; известните майстори на четката Емил Стойчев и Николай Янакиев, известните поп реализатори Васил Петров и Панайот Панайотов, писателите Петър Андасаров и Атанас Звездинов.
Гостите бяха приветствани от Ангел Симеонов - притежател на галерията, който в експозето си дефинира Владимир Пенев като многопластова, скромна, само че в това време извънредно колоритна и доста цветна персона. Той му посвети стихотворението си „ Улицата ", обявявайки: „ Някога нас ни събра улицата като метафора, философска категория и мироглед - виждате в този момент многообразието на градската улица в неговите картини ". Ангел Симеонов поздрави и дамите в залата със стихотворението „ Българка ".
Изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева - куратор на изложбата, приказва в детайли за живописния магнетизъм на показаните картини: „ Владимир Пенев е художникът на имагинерните действителности, на съзерцанието и на живописната лирика. По-точно, той е ловецът на смисъла на думите, който улавя цвета на тяхната аура и нагледно го трансформира във материално положение на духа. Той е надарен и утопичен странник по пътеката на времето, живеещ в паралелни действителности и многопластови духовни и културни пластове. Между пустинята на усамотението и пътуването по течението на живота, той следва отвесната пътека на себепознанието, която го води до истините за съществуванието и до житейската мъдрост. В изобразителните пространства на картините му действителността е разпознаваема, само че е поетично римувана в цвят и форми, трансформирана в техните безкрайни пластични проявления, от време на време смесени с натурални естествени материали, само че постоянно облечени в аристократично овладяна страст ".
Пламена Димитрова-Рачева направи аналогии и препратки към поезията на Пеньо Пенев, тъй като в тази живопис облиците асоциативно минават през виденията по съдбовната пътека на времето: „ Идейният ключ е в поезията на татко му, Пеньо Пенев - „ Всеки своя пътека си има / Всеки бърза и търси индивида ". Картините се разпростират като осветени пространства на духа, проведени в цикли като „ Брегът ", „ Паднали висини ", „ Улицата ", „ Остров за двама ", „ Модели ", „ Маса за двама ", „ Залив ", „ Измъчени усеща ".
Президентът Румен Радев подсети, че двамата с Вл. Пенев са родени в Димитровград: „ Горд съм, че моят град ражда изкуство на международно равнище! Откъде идва тази мощ на въображение и пресъздаване на света? Може би от поезията на неговия татко, може би от онази ера, наситена със неукротим порив и безрезервност да се строи, само че в това време и с натурализъм, и с търсене на истината... Истинският оптимизъм е този, когато можеш да погледнеш във себе си и да откриеш същността и философията на живота - това виждам в тази невероятна галерия. Поздравявам уредниците, тъй като Музей-галерия „ Анел " се трансформира в храм, в който българското изкуство е на респект ".
От своя страна, Владимир Пенев призна: „ Художникът не е човек, който може да рисува, а който не може да не рисува ". Включените в изложбата 52 живописните платна могат да бъдат прегледани до 14 април 2024 година
В последвалата артистична стратегия се включиха Георги Черкин (пиано) и Боян Ангелов с лиричен реверанс „ Пеньо Пенев " от неговата книга „ П(р)освещения ", а член-кор. Иван Гранитски приказва за съхранението на българската просвета в същото време на нихилизъм, загуба на идеали и безпаметство. Той дефинира два от портретите в изложбата като емблематични: на Пеньо Пенев и на Владимир Маяковски: „ Тепърва България ще прави оценка поезията на Пеньо Пенев, както и основаните живописни храмове от Владимир Пенев ".
Финал на вечерта сложиха проф. д.ик.н. Стоян Денчев и проф. д.п.н. Александра Куманова. Те връчиха на формалните лица неповторим том - 1800-страничен исторически труд Енциклопедия „ Православието в България " с създател проф. Милен Куманов. Книгите бяха признати с признателност от президента Румен Радев, Н. В. Симеон Втори, министъра на културата Кръстю Кръстев и от поета и филантроп на изкуствата Ангел Симеонов.
Гостите бяха приветствани от Ангел Симеонов - притежател на галерията, който в експозето си дефинира Владимир Пенев като многопластова, скромна, само че в това време извънредно колоритна и доста цветна персона. Той му посвети стихотворението си „ Улицата ", обявявайки: „ Някога нас ни събра улицата като метафора, философска категория и мироглед - виждате в този момент многообразието на градската улица в неговите картини ". Ангел Симеонов поздрави и дамите в залата със стихотворението „ Българка ".
Изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева - куратор на изложбата, приказва в детайли за живописния магнетизъм на показаните картини: „ Владимир Пенев е художникът на имагинерните действителности, на съзерцанието и на живописната лирика. По-точно, той е ловецът на смисъла на думите, който улавя цвета на тяхната аура и нагледно го трансформира във материално положение на духа. Той е надарен и утопичен странник по пътеката на времето, живеещ в паралелни действителности и многопластови духовни и културни пластове. Между пустинята на усамотението и пътуването по течението на живота, той следва отвесната пътека на себепознанието, която го води до истините за съществуванието и до житейската мъдрост. В изобразителните пространства на картините му действителността е разпознаваема, само че е поетично римувана в цвят и форми, трансформирана в техните безкрайни пластични проявления, от време на време смесени с натурални естествени материали, само че постоянно облечени в аристократично овладяна страст ".
Пламена Димитрова-Рачева направи аналогии и препратки към поезията на Пеньо Пенев, тъй като в тази живопис облиците асоциативно минават през виденията по съдбовната пътека на времето: „ Идейният ключ е в поезията на татко му, Пеньо Пенев - „ Всеки своя пътека си има / Всеки бърза и търси индивида ". Картините се разпростират като осветени пространства на духа, проведени в цикли като „ Брегът ", „ Паднали висини ", „ Улицата ", „ Остров за двама ", „ Модели ", „ Маса за двама ", „ Залив ", „ Измъчени усеща ".
Президентът Румен Радев подсети, че двамата с Вл. Пенев са родени в Димитровград: „ Горд съм, че моят град ражда изкуство на международно равнище! Откъде идва тази мощ на въображение и пресъздаване на света? Може би от поезията на неговия татко, може би от онази ера, наситена със неукротим порив и безрезервност да се строи, само че в това време и с натурализъм, и с търсене на истината... Истинският оптимизъм е този, когато можеш да погледнеш във себе си и да откриеш същността и философията на живота - това виждам в тази невероятна галерия. Поздравявам уредниците, тъй като Музей-галерия „ Анел " се трансформира в храм, в който българското изкуство е на респект ".
От своя страна, Владимир Пенев призна: „ Художникът не е човек, който може да рисува, а който не може да не рисува ". Включените в изложбата 52 живописните платна могат да бъдат прегледани до 14 април 2024 година
В последвалата артистична стратегия се включиха Георги Черкин (пиано) и Боян Ангелов с лиричен реверанс „ Пеньо Пенев " от неговата книга „ П(р)освещения ", а член-кор. Иван Гранитски приказва за съхранението на българската просвета в същото време на нихилизъм, загуба на идеали и безпаметство. Той дефинира два от портретите в изложбата като емблематични: на Пеньо Пенев и на Владимир Маяковски: „ Тепърва България ще прави оценка поезията на Пеньо Пенев, както и основаните живописни храмове от Владимир Пенев ".
Финал на вечерта сложиха проф. д.ик.н. Стоян Денчев и проф. д.п.н. Александра Куманова. Те връчиха на формалните лица неповторим том - 1800-страничен исторически труд Енциклопедия „ Православието в България " с създател проф. Милен Куманов. Книгите бяха признати с признателност от президента Румен Радев, Н. В. Симеон Втори, министъра на културата Кръстю Кръстев и от поета и филантроп на изкуствата Ангел Симеонов.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ