Нови изменения в Гражданския процесуален кодекс
С влизане в действие на последния ЗИД на Граждански процесуален кодекс, обнародван с Дъждовни води. бр.86 от 27 октомври 2017 година, настъпиха някои основни промени в уредбата на заповедното и изпълнителното произвеждане, както и в производството по допускане до касационно обжалване. С актуалното ревю в 2 елементи юристите от Консултантска къщa Велинов и сътрудници обръщат внимание на главните нововъведения в Граждански процесуален кодекс, като извеждат надлежно позитивния и негативния им резултат върху другите аспекти на гражданското произвеждане.
Касационно произвеждане
Част от измененията касаят касационното обжалване и по-конкретно – основанията за допускане до касация по член 280 от Граждански процесуален кодекс. От една страна, законодателят е отменил едно от досегашните учредения за допускане, а точно - „ съществуването на въпрос, решаван спорно от съдилищата”, като в следствие е анулиран и член 291, който уреждаше пълномощията на Върховен касационен съд по отношение на постановяването на решения за уеднаквяване на правосъдната процедура. Това, комбинирано с събитието, че решенията на Върховен касационен съд по член 290 към този момент не са наложителни за съдилищата, може да докара до още по-разнородна правосъдна процедура, която само би могла да се преодолее посредством тромавата и продължителна процедура по издаване на тълкувателно решение.
На последващо място, въпреки и към този момент практиката на Върховен касационен съд да няма наложителен темперамент, несъгласието с нея остава да бъде съображение за допускане, паралелно със наложителните Тълкувателни решения и постановления на Върховен касационен съд и Водоснабдителна система, като естесвенодопълнение към тях е и посоченото ново съображение по член 280, т. 2 от Граждански процесуален кодекс – „ несъгласие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз”.
Най-коментираното изменение във връзка с касационното произвеждане е основаната нова алинея 2 при основанията за допускане, според която „ въззивното решение се позволява до касационно обжалване при евентуална незначителност или недопустимост, както и при явна неправилност”. Несъмнено тази нова редакция на член 280 от Граждански процесуален кодекс води до разширение кръга на актовете, които могат да бъдат позволени до касационен надзор. Същевременно основава доста въпросителни. Нововъведеното разбиране „ явна неправилност” предпоставя по-субективно пояснение, което най-вероятно правосъдната процедура ще обясни с времето. Въпреки това, на този стадий не е ясно какви предпоставки би трябвало да са налице, с цел да се смята, че обжалваният акт е явно погрешен, както и по какъв начин при такова посочено съображение Върховен касационен съд ще може да се произнесе на предварителната фаза по допускане без действително да прегледа разногласието посъщество.
Заповедно произвеждане:
Съществени промени се следят и във връзка с уредбата на заповедното произвеждане. Една от в действителност позитивните промени е дадената според член 411, алинея 2 опция на заявителя да в профил в 3-дневен период от съобщаване нередовности по заявката за издаване на заповед за осъществяване. Положителен резултат ще има и добавеният нов атрибут на заявката и надлежно на издадената заповед – банкова сметка или различен метод за заплащане, което би улеснило длъжника да погаси задължението си още в периода за непринудено осъществяване, без да се стига до наложително осъществяване и натрупването на още разходи в тази връзка. Същият атрибут е очакван и към исковата молба по неоправдателен иск, както и в неоправдателното правосъдно решение.
Със основаването на нов член 414а са регламентирани и последствията при осъществяване в периода по член 412, т. 8 от Граждански процесуален кодекс. На първо място, категорично е планувано, че при заплащане в периода за непринудено осъществяване длъжникът може да възрази против заповедта, като, за разлика от общия случай на несъгласие, длъжникът следва да се обоснове и да приложи доказателства за цялостното или отчасти осъществяване. Посочено е също по този начин, че, в случай че с държанието си длъжникът не е дал мотив за предявяване на вземането, той може да възрази и че не дължи разходи за производството. Тук се засяга хипотезата, в която кредиторът е изпаднал в веселба (чл. 95 от ЗЗД), т.е., когато длъжникът е бил подготвен да извърши, само че заради отвод от приемане или липса на подпомагане от страна на кредитора, не е могъл. Във всеки останал случай, защото става въпрос за изискуемо обвързване, се приема, че забавата на длъжника е станал мотив да се инициира съответното произвеждане, т.е. той не би могъл да се освободи от поемането на разноските, даже и при заплащане в периода за непринудено осъществяване.
По мотив дадената опция за несъгласие при заплащане, член 414а в детайли разказва една спомагателна процедура в границите на заповедното произвеждане. Освен размяната на бумаги, е очакван период за мнение на заявителя по подаденото несъгласие, последвано от изговаряне на съда с опция за обезсилване на заповедта. Изрично е посочено, че неподаването на мнение в инструкции период води автоматизирано до обезсилване на заповедта, без обвързване на съда да се произнася по основателността на възражението. Това, несъмнено, не е спънка кредиторът да предяви иск за вземането си по реда на член 422, само че доста попречва предварителното осъществяване, в случай че дружно със заповедта е публикуван и изпълнителен лист, защото и той бива обезсилван. Следва да се означи, че, въпреки да не е категорично посочено, в този случай искът по член 422 би бил неоправдателен, с цел да може въз основа на постановеното решение да бъде публикуван изпълнителен титул (изпълнителен лист) и кредиторът да пристъпи към наложително събиране на вземането си.
Тук е моментът да се обърне внимание и на новоприетата алинея 2 на член 61, уреждаща хипотезите на прекъсване на периодите. Съгласно цитираната наредба „ периодите стопират да текат за страните през дните, оповестени за публични празници по член 154, алинея 1 от Кодекса на труда, както и по време на правосъдната почивка по член 329, алинея 1 от Закона за правосъдната власт, като се изключи периодите по делата по член 329, алинея 3 от Закона за правосъдната власт.” (това са делата по неплатежоспособност, делата за прехрана, застраховане на искове и други, които съдът преглежда и по време на правосъдната си ваканция).
В допълнение на гореизложените промени в заповедното произвеждане, с новата редакция на Граждански процесуален кодекс са планувани и спомагателни предпоставки, при съществуването на които съдът указва на заявителя, че следва да предяви иск по член 422. Освен при характерната догадка на обезсилване на заповедта за осъществяване (уредена в член 414а и прегледана по-горе) и общия случай – при подаване на несъгласие в период, заявителят може да предяви иск за вземането си и в случай че съдът откаже да издаде заповед за осъществяване (тогава искът отново е осъдителен), както и в случай че заявката е връчено по реда на член 47, алинея 5 от Граждански процесуален кодекс. Несъмнено с последното се цели по-голяма отбрана за длъжниците, които постоянно биват осъждани, без да са разбрали. Въпреки това, резултатът от изменението (да се предяви установителен иск, в случай че заявката е връчено посредством залепване на съобщение, след приключване на периода за приемане на книжата), действително обезсмисля концепцията на заповедното произвеждане, което на първо място има за цел, при неоспорено изискуемо обвързване, по-бързо да се пристъпи към наложително осъществяване. Вместо това, в допълнение се усложнява методът и се удължава времето, за което кредиторът би могъл да се снабди с изпълнителен лист против длъжника, като в това време длъжникът има опция да се разпореди с имуществото си и да попречва опцията кредиторът да се удовлетвори. Макар и да не е връчено персонално заявката, а посредством залепване на съобщение (с приключване на периода за приемане на книжата), на процедура няма спънка длъжникът да се снабди с информация, че против него е издадена заповед за осъществяване и да предприеме ответни дейности.
Във връзка с посоченото, е добре да се спрем и на усложнената процедура по залепване на уведомления, която неизбежно е основана напълно в отбрана на ответника/длъжника. Съгласно новата редакция на член 47 от Граждански процесуален кодекс, е належащо призовкарят да търси ответника един месец, како има най-малко три визити, с период най-малко една седмица сред тях, и най-малко едно посещаване да е в задочен ден. Ако и след тази процедура ответникът не може да бъде открит, се залепва съобщение. Изискването за най-малко три визити може да се прескочи, ако бъдат събрани данни, че ответникът не живее на адреса. Макар категорично да не е посочено, в този случай призовкарят следва непосредствено да залепи съобщение. Друго изменение по отношение на връчването посредством съобщение е в хипотезата, в която, при залепено съобщение, ответникът не се яви да си получи книжата. Тогава съдът прави служебна инспекция за адресната регистрация на лицето, като, в случай че се наложи, може да направи инспекция и за местоработата на ответника за да му бъде връчено известието там. С тази много усложнена процедура безспорно се обезпечава опцията ответникът/длъжникът да бъде постоянно известен. Същевременно, с оглед продължителността й във времето, може да окаже отрицателно отражение върху правата на кредитора, който със заповедното произвеждане цели на първо място експедитивност.
Следващото изменение касае правото на противоположен изпълнителен лист. Съгласно новата алинея 4 на член 422, ако искът по член 422 е отритнат, поради неизискуемост на вземането, на отсрещната страна не следва да бъде публикуван противоположен изпълнителен лист. Това е разумно предвид на това, че при позволено авансово осъществяване (въз основа на издадената заповед за неотложно осъществяване и изпълнителен лист), предметът на осъществяване е като цяло изискуем, въпреки и да не е дължим все още, т.е. тук не сме в догадка на безпричинно обогатяване на кредитора. Проблемът поражда предвид на друго изменение на Граждански процесуален кодекс – член 245, алинея 3 показва, че в противоположния изпълнителен лист следва да са включени и събраните от длъжника такси и разходи в изпълнителното произвеждане. На процедура излиза, че при липса на дължимост на задължението, не е планувана опция длъжникът, чрез противоположен изпълнителен лист, да получи назад събраните такси и разходи във връзка позволено осъществяване, без значение, че действително кредиторът не е имал право да пристъпва към наложително събиране на вземането си.
Касационно произвеждане
Част от измененията касаят касационното обжалване и по-конкретно – основанията за допускане до касация по член 280 от Граждански процесуален кодекс. От една страна, законодателят е отменил едно от досегашните учредения за допускане, а точно - „ съществуването на въпрос, решаван спорно от съдилищата”, като в следствие е анулиран и член 291, който уреждаше пълномощията на Върховен касационен съд по отношение на постановяването на решения за уеднаквяване на правосъдната процедура. Това, комбинирано с събитието, че решенията на Върховен касационен съд по член 290 към този момент не са наложителни за съдилищата, може да докара до още по-разнородна правосъдна процедура, която само би могла да се преодолее посредством тромавата и продължителна процедура по издаване на тълкувателно решение.
На последващо място, въпреки и към този момент практиката на Върховен касационен съд да няма наложителен темперамент, несъгласието с нея остава да бъде съображение за допускане, паралелно със наложителните Тълкувателни решения и постановления на Върховен касационен съд и Водоснабдителна система, като естесвенодопълнение към тях е и посоченото ново съображение по член 280, т. 2 от Граждански процесуален кодекс – „ несъгласие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз”.
Най-коментираното изменение във връзка с касационното произвеждане е основаната нова алинея 2 при основанията за допускане, според която „ въззивното решение се позволява до касационно обжалване при евентуална незначителност или недопустимост, както и при явна неправилност”. Несъмнено тази нова редакция на член 280 от Граждански процесуален кодекс води до разширение кръга на актовете, които могат да бъдат позволени до касационен надзор. Същевременно основава доста въпросителни. Нововъведеното разбиране „ явна неправилност” предпоставя по-субективно пояснение, което най-вероятно правосъдната процедура ще обясни с времето. Въпреки това, на този стадий не е ясно какви предпоставки би трябвало да са налице, с цел да се смята, че обжалваният акт е явно погрешен, както и по какъв начин при такова посочено съображение Върховен касационен съд ще може да се произнесе на предварителната фаза по допускане без действително да прегледа разногласието посъщество.
Заповедно произвеждане:
Съществени промени се следят и във връзка с уредбата на заповедното произвеждане. Една от в действителност позитивните промени е дадената според член 411, алинея 2 опция на заявителя да в профил в 3-дневен период от съобщаване нередовности по заявката за издаване на заповед за осъществяване. Положителен резултат ще има и добавеният нов атрибут на заявката и надлежно на издадената заповед – банкова сметка или различен метод за заплащане, което би улеснило длъжника да погаси задължението си още в периода за непринудено осъществяване, без да се стига до наложително осъществяване и натрупването на още разходи в тази връзка. Същият атрибут е очакван и към исковата молба по неоправдателен иск, както и в неоправдателното правосъдно решение.
Със основаването на нов член 414а са регламентирани и последствията при осъществяване в периода по член 412, т. 8 от Граждански процесуален кодекс. На първо място, категорично е планувано, че при заплащане в периода за непринудено осъществяване длъжникът може да възрази против заповедта, като, за разлика от общия случай на несъгласие, длъжникът следва да се обоснове и да приложи доказателства за цялостното или отчасти осъществяване. Посочено е също по този начин, че, в случай че с държанието си длъжникът не е дал мотив за предявяване на вземането, той може да възрази и че не дължи разходи за производството. Тук се засяга хипотезата, в която кредиторът е изпаднал в веселба (чл. 95 от ЗЗД), т.е., когато длъжникът е бил подготвен да извърши, само че заради отвод от приемане или липса на подпомагане от страна на кредитора, не е могъл. Във всеки останал случай, защото става въпрос за изискуемо обвързване, се приема, че забавата на длъжника е станал мотив да се инициира съответното произвеждане, т.е. той не би могъл да се освободи от поемането на разноските, даже и при заплащане в периода за непринудено осъществяване.
По мотив дадената опция за несъгласие при заплащане, член 414а в детайли разказва една спомагателна процедура в границите на заповедното произвеждане. Освен размяната на бумаги, е очакван период за мнение на заявителя по подаденото несъгласие, последвано от изговаряне на съда с опция за обезсилване на заповедта. Изрично е посочено, че неподаването на мнение в инструкции период води автоматизирано до обезсилване на заповедта, без обвързване на съда да се произнася по основателността на възражението. Това, несъмнено, не е спънка кредиторът да предяви иск за вземането си по реда на член 422, само че доста попречва предварителното осъществяване, в случай че дружно със заповедта е публикуван и изпълнителен лист, защото и той бива обезсилван. Следва да се означи, че, въпреки да не е категорично посочено, в този случай искът по член 422 би бил неоправдателен, с цел да може въз основа на постановеното решение да бъде публикуван изпълнителен титул (изпълнителен лист) и кредиторът да пристъпи към наложително събиране на вземането си.
Тук е моментът да се обърне внимание и на новоприетата алинея 2 на член 61, уреждаща хипотезите на прекъсване на периодите. Съгласно цитираната наредба „ периодите стопират да текат за страните през дните, оповестени за публични празници по член 154, алинея 1 от Кодекса на труда, както и по време на правосъдната почивка по член 329, алинея 1 от Закона за правосъдната власт, като се изключи периодите по делата по член 329, алинея 3 от Закона за правосъдната власт.” (това са делата по неплатежоспособност, делата за прехрана, застраховане на искове и други, които съдът преглежда и по време на правосъдната си ваканция).
В допълнение на гореизложените промени в заповедното произвеждане, с новата редакция на Граждански процесуален кодекс са планувани и спомагателни предпоставки, при съществуването на които съдът указва на заявителя, че следва да предяви иск по член 422. Освен при характерната догадка на обезсилване на заповедта за осъществяване (уредена в член 414а и прегледана по-горе) и общия случай – при подаване на несъгласие в период, заявителят може да предяви иск за вземането си и в случай че съдът откаже да издаде заповед за осъществяване (тогава искът отново е осъдителен), както и в случай че заявката е връчено по реда на член 47, алинея 5 от Граждански процесуален кодекс. Несъмнено с последното се цели по-голяма отбрана за длъжниците, които постоянно биват осъждани, без да са разбрали. Въпреки това, резултатът от изменението (да се предяви установителен иск, в случай че заявката е връчено посредством залепване на съобщение, след приключване на периода за приемане на книжата), действително обезсмисля концепцията на заповедното произвеждане, което на първо място има за цел, при неоспорено изискуемо обвързване, по-бързо да се пристъпи към наложително осъществяване. Вместо това, в допълнение се усложнява методът и се удължава времето, за което кредиторът би могъл да се снабди с изпълнителен лист против длъжника, като в това време длъжникът има опция да се разпореди с имуществото си и да попречва опцията кредиторът да се удовлетвори. Макар и да не е връчено персонално заявката, а посредством залепване на съобщение (с приключване на периода за приемане на книжата), на процедура няма спънка длъжникът да се снабди с информация, че против него е издадена заповед за осъществяване и да предприеме ответни дейности.
Във връзка с посоченото, е добре да се спрем и на усложнената процедура по залепване на уведомления, която неизбежно е основана напълно в отбрана на ответника/длъжника. Съгласно новата редакция на член 47 от Граждански процесуален кодекс, е належащо призовкарят да търси ответника един месец, како има най-малко три визити, с период най-малко една седмица сред тях, и най-малко едно посещаване да е в задочен ден. Ако и след тази процедура ответникът не може да бъде открит, се залепва съобщение. Изискването за най-малко три визити може да се прескочи, ако бъдат събрани данни, че ответникът не живее на адреса. Макар категорично да не е посочено, в този случай призовкарят следва непосредствено да залепи съобщение. Друго изменение по отношение на връчването посредством съобщение е в хипотезата, в която, при залепено съобщение, ответникът не се яви да си получи книжата. Тогава съдът прави служебна инспекция за адресната регистрация на лицето, като, в случай че се наложи, може да направи инспекция и за местоработата на ответника за да му бъде връчено известието там. С тази много усложнена процедура безспорно се обезпечава опцията ответникът/длъжникът да бъде постоянно известен. Същевременно, с оглед продължителността й във времето, може да окаже отрицателно отражение върху правата на кредитора, който със заповедното произвеждане цели на първо място експедитивност.
Следващото изменение касае правото на противоположен изпълнителен лист. Съгласно новата алинея 4 на член 422, ако искът по член 422 е отритнат, поради неизискуемост на вземането, на отсрещната страна не следва да бъде публикуван противоположен изпълнителен лист. Това е разумно предвид на това, че при позволено авансово осъществяване (въз основа на издадената заповед за неотложно осъществяване и изпълнителен лист), предметът на осъществяване е като цяло изискуем, въпреки и да не е дължим все още, т.е. тук не сме в догадка на безпричинно обогатяване на кредитора. Проблемът поражда предвид на друго изменение на Граждански процесуален кодекс – член 245, алинея 3 показва, че в противоположния изпълнителен лист следва да са включени и събраните от длъжника такси и разходи в изпълнителното произвеждане. На процедура излиза, че при липса на дължимост на задължението, не е планувана опция длъжникът, чрез противоположен изпълнителен лист, да получи назад събраните такси и разходи във връзка позволено осъществяване, без значение, че действително кредиторът не е имал право да пристъпва към наложително събиране на вземането си.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ