С се раждаш. С труд надграждаш. А с постоянство трупаш

С се раждаш. С труд надграждаш. А с неизменност трупаш триумфи. Те го знаят и го ползват. Представяме Ви едни от най-успешните деца на България.



Златните ръце на Борис Дюлгеров му носят награди от целия свят към този момент повече от 6 години, макар че е единствено на 11. Световно приети музиканти споделят за него, че пръстите му са пъргави и отчетливи. Скромно показва своите умения с “Le Tic Toc Choc ” от Франсоа Купрен. Научил е творбата за конкурс " Danubia Тalents " в Унгария, където през 2022 година завоюва поредна първа премия.

„ Купрен е придворният музикант на Краля Слънце Луи XIV. Спецификата на това произведение е, че двете ръце би трябвало да са съсредоточени на едно място. Трябва доста добре да са наместени, с цел да се чуват нотите и да има баланс сред тях “, споделя Борис, който свири от 5-годишен. Тогава за първи път чул по какъв начин се свири на пиано и незабавно споделил на майка си, че и той желае да се научи.

Борис има извоювани десетки награди от състезания. Опитва да ги подреди върху рояла в Балабановата къща в Пловдив, само че не съумява. Те са доста повече. За някои от тях даже към този момент е не запомнил. Казва, че измежду най-значимите му награди са „ Златни ръце “ от конкурс в Испания и „ Viva Piano “ в София. На последния премията е по-специална.

„ Спечелих свирене с оркестър – със Симфониета Враца и Плевенската филхармония. Във Враца диригент беше Христо Павлов, а в плевенската Деян Павлов – двама извънредно надарени музиканти “, споделя Борис, който мечтае да стане „ дипломат на българската просвета по света “.



Две републикански трофеи и два национални върха по плуване. Това са единствено част от триумфите, които стоят под името на Алекс Стойнов. Той е една от българските очаквания в спорта. Има извоювани повече от 250 медала от надпревари. 130 от тях – златни.

„ Първият ми връх беше през 2020 година в Бургас на 50-метра свободен жанр. Беше тотално ненадейно “.

Вторият народен връх слага на 50 метра тил. Този път го посвещава на един специфичен човек – на татко си, който е изгубил преди няколко месеца.

Алекс се сблъсква с разнообразни компликации в живота си. Приема ги като мотивация. Казва, ч зад медалите стоят дисциплинираност и доста труд.

„ Аз се посветих напълно на плуването, на фитнеса, на учебното заведение – изучавам в спортно учебно заведение. Вкъщи изучавам в допълнение, с цел да се развъртвам и в друга среда. Денят ми е доста динамичен. В 7:00 часа потеглям с рейс от Нови хан до София. Идвам на басейна към 7:40. Плуваме до към 9:30. След това се оправям бързо и съм от 10:20 на учебно заведение. Трябва да бързам, с цел да стигна в точния момент на учебно заведение и да не закъснявам. След учебно заведение съм още веднъж на басейна. В 10 часа всяка вечер към този момент съм си лежащ да дремя. Това е всеки ден. Не можеш да бъдеш на всички места. Да искаш да си най-хубав на басейна, само че и да искаш да излизаш на открито да вземем за пример. Аз персонално доста ограничения съм правил.

Алекс си спомня, че през 2022 година е един от спортистите, които посрещнаха нова година блокирани в спортната база на " Белмекен " поради тежка повреда.

„ Нямаше генератор, басейна беше доста леден. Направо беше страшна работа. Но това е доста положително за душeвността. Буквално във всеки един миг да дадеш най-хубавото от себе си “, споделя 17-годишният юноша.

Алекс споделя, че се усеща удовлетворен единствено когато и треньорът му е удовлетворен от него Когато чуе сложното за изричане „ отлично “.

„ Мечтая доста да отида на Олимпиада. Правя всичко, просто това ми е фантазията. Ако не стане 2024 година, 2028, в случай че не стане 2028, 2032 “, има вяра Алекс.



С прелест, финес и хубост Никол Маренова покорява балетните подиуми у нас и по света. Обува балетните палци за първи път на четири години и по този начин до през днешния ден. С балетна стъпка ни придвижва в света на " Баядерка ". През 2022 година печели първо място в интернационалния конкурс “World Art Games ” - Испания.

„ Аз в действителност доста обичам това, което върша. Когато изляза на сцената, не помня всичко и съм съсредоточена единствено върху танцуването си, върху публиката, която желая да накарам да почувства танца и да преживее с мен, с цел да се наслаждения и тя оптимално и аз оптимално, споделя Никол.

Младата прелест няма отмора. Танцува всеки ден без изключение.

„ Нямам отмора. Доста предизвикателни са ми дните. Сутрин би трябвало да пътувам с рейс до учебното заведение ми. Там съм от 7 часа сутринта. След това имам подготовки по типичен балет в учебно заведение. Отделно в случай че имаме режисура в операта в Бургас ме викат. От понеделник до петък имам подготовки в школата ми. А събота и неделя съм на други подготовки, които са от школата „ Дюн “.

Непрестанните тренировки обаче от време на време носят физическа болежка.

„ Каквато и да е болката, се пробвам да я превъзмогна, тъй като знам какво ще получа най-после. Мисля, че всяка балерина е мазохист до известна степен. Но това е обикновено, превъзмогва се. Когато съм на сцената, не усещам никаква болежка “, споделя Никол.

За нея балетът не е просто танц. Той е част от нея. И това се вижда. Тя има множеството награди от състезания, а неотдавна танцува на сцената на държавната опера – Бургас.

„ Смятам, че съм постигнала много положително равнище за моята възраст. Не всички деца ни канят в Операта, не всички деца се занимават толкоз старателно отвън учебно заведение. Всяко едно съревнование, всяко едно зрелище ни учи на доста и прекарването е неповторимо “.

Сред обичаните балерини на Никол са Марта Петкова от Софийската опера и Мария Хорева от Марински спектакъл в Русия. И с двете се е срещала. Наблюдава ги и се въодушевява.

За още по-голяма мотивация майката на Никол скоро ще сбъдне нейна фантазия – да гледа балета на Виенската опера.

„ Тя доста благо ме изненада за имения ми ден. Това ми беше фантазия. Изключителни са и нямам самообладание “, споделя Никол. И мечтае да продължи да танцува „ без значение къде “.



Той взема решение задания по-бързо от калкулатор. Признават го за най-бързото дете в света по броене мислено. През 2022 година на съревнование в Германия Калоян Гешев стана международен първенец по ментална аритметика.

„ Аз съумях да реша всичко за по-малко от даденото време. Там ти дават 26 листа като в тях са включени 3,4 листа изненадващи задания. Другото са аритметични корени – събиране, разделяне, изваждане. Сред участниците имаше индийци, африканци, сърби, германци. А когато завоювах се зарадвах доста. Когато си преди всичко някак си се радваш повече от нормално, тъй като знаеш, че си преборил всички “, споделя Калоян.

Калоян може да раздели 10-цифрено число на 5 цифрено за 4 секунди.

„ Мога да реша според от сложността – 13, 14 задания в границите на една минута. На цифра се падат по 0,8 секунди. Най-често върша на преносим компютър тази дисциплинираност – просто пиша цифрите, умножавам, вадя, отново вадя, умножавам и пиша следващите… Но има доста случаи, в които не е тъкмо по този начин “, изяснява Калоян.

Той е експерт и по коренуване и пресмятане на дни по техните дати. За минута може над- 100.

Талантът на Калоян беше открит в страната ни още през 2020 година, когато той стана победител в България търси гений.

„ Реакцията на успеха си припомням, която беше неповторима. Втори клас започнах да отивам на курс при един преподавател, който се споделя Георги Георгиев. Той е единственият преподавател, който ми сподели методите и ме научи на тази скорост за калкулация. “

А провокациите в математиката занапред предстоят, споделя Калоян. В момента му се желае да научи до съвършенство синусите и косинусите.



Тя се е родила, закърмена с музика и поддържа връзка с нея до съвършенство. През 2022 година Диана Чаушева печели влиятелния конкурс „ Концертино “ в Прага. Избира да показа едно от най-трудните творби " Scherzo Caprichoso ".

“Направих записи, които се слушат анонимно от журито. Не знаят кой от къде е, на какъв брой е години. Слушат и избират четирима финалисти. Много се вълнувах в действителност. Чудех се какво ще стане в тази прелестна зала. Беше ми фантазия да изсвирвам там. Накрая пристигна тази опция и не мога да ви опиша какъв брой бях радостна единствено да изсвирвам с оркестъра и да се изправя пред цялостната зала. Когато завоювах, бях толкоз сюрпризирана, тъй като не го чаках. Моята философия е, че най-важното за мен е да изсвирвам хубаво. Наградите не са значими. Най-важното е да съм удовлетворена от себе си, оркестърът да е удовлетворен, публиката да се радва и когато ми казаха- бях на седмото небе “, спомня си младата цигуларка.

Диана е пето потомство музикант. Но сама избира пътя към музиката. Родителите й са предложили и други разновидности.

„ Те в действителност не са желали да се занимавам с музика, само че аз съм споделила, че това е моето нещо. Майка ми стартира да ме учи. Пеенето дори е било с мен още преди цигулката. Цигулката я избрах по-късно. На 5-6 годишна възраст. Видях я по малкия екран и си споделих „ ей на това желая да изсвирвам “. Дойдохме в музикалното учебно заведение при госпожа Благородна Танева. Тя ми сложи ръцете и това беше моментът, който промени живота ми. Беше доста запаметяващо се “, споделя Диана.

„ Най-важното са упоритостта и работата, желанието и постоянството. Защото без тези неща няма по какъв начин да стане. Трябва доста самообладание, доста успокоение. Да знаеш какво искаш да направиш и да го направиш. Според мен това е най-важното, което може да ти помогне за пътя към триумфа “, споделя Диана, която към този момент изнасяла концерти на едни от най-големите подиуми в България.

Тези надарени деца ни демонстрират, че трудът и дисциплината освен възпитават, само че и носят триумфи. Успехи за самите тях, само че и триумфи, с които да се гордеем като българи. Освен сполучливи в попрището, което са избрали, те са и отличници в учебно заведение. Бъдещето е пред тях. И както самите те споделят – „ в случай че правиш това, което обичаш, всичко си коства “.