САЩ строят няколко нови суперкомпютри с по 10-20 екзафлопа
С стартирането на суперкомпютъра Frontier 1-Eflops, Съединените щати подвигнаха летвата за продуктивност за идващото потомство машини, които би трябвало да бъдат към 5 до 10 пъти по-бързи от Frontier. Поне една такава система е планувана да проработи в интервала сред 2025 и 2030 година
Министерството на енергетиката на Съединени американски щати към този момент събира информация от снабдители, с цел да „ подкрепи националните лаборатории при планирането, проектирането, стартирането в употреба и придобиването на идващото потомство суперкомпютърни системи ”, заяви HPCwire. Ведомството се интересува от внедряване на един или повече суперкомпютри, които могат да вземат решение научни проблеми 5 до 10 пъти по-бързо или по-сложни проблеми, да вземем за пример с огромен брой физически калкулации или с калкулации с по-висока акуратност, от днешните напреднали компютърни системи.
Новите машини ще се нуждаят от мрежи, архитектури за предпазване и мощен софтуерен стек, подобаващ за такава голяма продуктивност и за необятен набор от приложения и работни натоварвания, в това число широкомащабно моделиране и симулация, машинен разсъдък и разбор на данни. Освен това машините би трябвало да са устойчиви на хардуерни и софтуерни повреди, с цел да се сведе до най-малко потребността от ръчна интервенция.
В настояването се показва, че системите ще употребяват мощ от порядъка на 20-60 MW, а оценките за продуктивност варират от 10-20+ Eflops (FP64) след 2025 година и 100+ Eflops (FP64) след 2030 година Тези индикатори ще бъдат реализирани „ с помощта на механизмите за хардуерно и софтуерно ускоряване ”. Като цяло се чака „ огромна конвергенция на моделиране и симулация, разбор на данни, надълбоко образование, AI, квантово пресмятане и други нови благоприятни условия в интегрираните инфраструктури ”.
Министерството предлага също да се премисли методът за създаване на суперкомпютърни системи, с цел да се обезпечат по-кратки цикли на актуализиране, както и преход на архитектурата от монолитни комплекси към модулни системи, с цел да се форсира внедряването на нововъведения в хардуера и софтуера – да вземем за пример всяка година или две, а не на 4-5 години. Идеалната бъдеща система ще бъде по-гъвкава, модулна и разширяема. Освен това идващото потомство суперкомпютри би трябвало да може да се интегрира в екосистемата ACE (Advanced Computing Ecosystem), която поддържа автоматизация на разнообразни типове работни потоци.
Информацията, поискана от Министерството на енергетиката на Съединени американски щати, е много подробна и обгръща освен видовете процесори, памет, предпазване и връзки, които доставчиците възнамеряват да употребяват сред 2025 година и 2030 година, само че също и какви индустриални процеси считат да употребяват, какви чипове, дали процесорите ще бъдат APU/XPU, каква е предстоящата честотна лента на интерконекта, какви са евентуалните конфигурации на възли и така нататък
Отговорите на това искане, които би трябвало да бъдат получени до края на юли, ще оказват помощ на министерството и националните лаборатории да актуализират своите дълготрайни проекти за внедряване на съвременни калкулации. Краткото изложение на плана акцентира смисъла на моделирането и симулацията, основани на данни, за националните цели в региона на науката, енергетиката и сигурността.
В същото време някои специалисти считат, че Съединени американски щати доста изостават от Китай в конкуренцията за суперкомпютри – Китай имаше две машини от екзамащаб предходната година, а до 2025 година броят им може да нарасне до 10. Азиатските учени работят и върху системи от последващо потомство. Въпреки това, не всички HPC специалисти считат, че потреблението на сегашния метод за създаване на все по-мощни и ненаситни суперкомпютри в националните лаборатории е рационално и дейно.
Вижте още:
