Софтуерните проблеми понякога имат прости решения, открити случайно, с късмет(снимка:

Софтуерните проблеми от време на време имат елементарни решения, открити инцидентно, с шанс
(снимка: CC0 Public Domain)

Обикновен инженер, чиновник във компания за ИТ услуги, съумял за 10 минути да поправи неработещ софтуерен код на езика Fortran, с който програмистите в компанията се борили с месеци. Това му спечелило другарството на сприхавия ИТ шеф на клиента.

Инженерът разкрил неточност в програмния код, написан на Fortran, заради която софтуерът “замръзвал ” в най-неподходящите моменти. Няколко месеца програмистите не можели да открият казуса, което разгневило ИТ шефа на компанията-клиент, прочут със сприхавия си манталитет, споделя за случката The Register. “Подвигът ” успокоил ИТ шефа и спечелил на инженера неговите благосклонности и почитание.

Неочаквана помощ извън

Понякога решението на проблем, с който софтуерните експерти не могат да се оправят, може да пристигна от непряк човек без умения по програмиране. В историята, за която споделя The Register, инженер, показан като Борис, самичък и в най-кратки периоди поправил една доста значима и комплицирана стратегия.

Ситуацията се разиграва преди много години, когато даже в доста огромни ИТ компании „ сърцето ” на ИТ инфраструктурата не бяха дребни съвременни сървъри, инсталирани в стелажи, а великански мейнфрейми (известни още като “големи машини ”). Борис е работил за компания, която дава разнообразни механически услуги на клиенти, в това число неназован „ огромен интернационален авто производител ”.

Авто-компанията употребила програмен продукт за обмисляне на производството на остарял мейнфрейм с лентови устройства. Програмата постоянно отказвала да работи, а ИТ шефът бил доста експлозивен. „ Той беше прочут като човек, който ядеше [хората по] “поддръжката на клиенти ” на закуска ”, споделя Борис пред The ​​Register.

Инженерът трябвало да се изправи против него лице в лице срещу личната си воля, само че съумял да завоюва уважението му, откакто толкоз сериозна стратегия, която непрекъснато се проваля, внезапно почнала да работи вярно. Борис оправил кода за 10 минути, макар че програмистите се борили с това от месеци.

Внезапни замръзвания

Очевидно Борис бил измежду последните чиновници, които, съгласно управлението, имали най-малко някакъв късмет да поправят бъгавото приложение. Преди него в офиса на автомобилната компания били изпратени други експерти и по-конкретно софтуерните. Последвали ли ги хардуерните специалисти, тъй като казусът не бил открит в софтуера.

„ Понякога приложението за обмисляне ненадейно замръзваше в случайни моменти без забележима причина ”, споделя Борис. „ Това беше доста разочароващо, тъй като закъсненията в наличността на индустриалните графици пречеха на работата на завода, струвайки съществени пари ”.

Никой не съумял да дефинира повода за замръзването на програмата. Специалистите, които ревизирали работата на мейнфрейма преди Борис, уверявали, че машината работи съгласно упованията и всичките ѝ системи са в идеално положение.

Последна инстанция

Тестването на мейнфрейма и всичките му системи траяло месеци, само че автомобилната компания като клиент надали е била удовлетворена от това. Към края на инспекциите ядосаният ИТ шеф изискал компанията му да заплати отплата и да бракува мейнфрейма.

В отчаянието си, управлението на доставчика упълномощило на Борис да позволи обстановката, въпреки и срещу волята му. Първо, той познавал характера на ИТ шефа, и второ, неговите умения – инженерни и научни – явно не били използвани в обстановката с бъгав софтуерен код. Освен това той не знаел безусловно нищо за планирането на поточните линии в автомобилния цех.

И въпреки всичко Борис се съгласил с тази задача. Той посетил офиса на автомобилната компания, където по думите му бързо бил навикан и застрашен от ИТ шефа.

Борис съумял да резервира хладнокръвие и изискал от CIO-то изходния код на приложението. „ За благополучие беше във Fortran, един от езиците за програмиране, с които бях осведомен ”, споделя той.

Оказва се, че казусът, с който нито програмистите, нито експертите по мейнфрейм са могли да се оправят, е прикрит точно в изходния код. Борис го открива и поправя единствено за 10 минути, а решението се оказа оптимално просто и явно.

След като разкрил грешката в кода, Борис я поправил, прекомпилирал програмата, стартирал я и осъзнал, че казусът, с който сътрудниците му се борят от месеци, е решен.

Щастлива случайност, шанс

Борис счита, че това, което е направил, е щастлива случайност. Но като поправил софтуера на мейнфрейма, той си усложнил живота, защото сприхавият ИТ шеф незабавно го харесал.

„ Оттогава нататък станах негов човек, който желае препоръки за съвсем всичко – от избора на хардуер до създаване на приложения, и всички се отнасяха към мен с почитание ”, споделя Борис.

Но той знаел, че това не може да продължи дълго, тъй като фактът, че съумял да поправя програмата, е бил просто случайност, шанс. Затова Борис живеел в боязън, че ИТ шефът рано или късно щял да разбере това и да стовари гнева си и върху него.

„ За благополучие бях изместен в чужбина по различен план, на първо място да стане ясно ”, отдъхва с облекчение Борис в своя роман за тази невероятна история.