Пият ли рибите вода?
Всички живи същества се нуждаят от вода, с цел да живеят. Хората, животните и птиците просто я пият, когато са жадни. Но какво да кажем за рибите? Те към този момент живеят във водата и би трябвало ли да пият вода с устите си, както сухоземните типове? Още по-интересен въпрос е от кое място рибите, които живеят в морска вода, получават питейна вода? В последна сметка, заради високото наличие на сол, тя не може да утоли жаждата и вместо това води до обезводняване. Всъщност процесът на засищане на организма с вода при рибите зависи от техния хабитат и физиологични характерности.
Водата е от значително значение за живота на всички организми, в това число и за рибите По какъв метод рибите всмукват водата
В взаимозависимост от това къде живеят рибите – в сладка или в солена вода, те се сблъскват с разнообразни проблеми. Сладководните риби би трябвало да заобикалят несъразмерния банкет на вода, който може да наруши солевия баланс, до момента в който морските риби би трябвало да компенсират загубата на течности заради високата соленост на средата, в която живеят.
И в двата случая обаче значима роля в техните организми играе осмозата, изключително при сладководните риби. Осмозата е развой, при който водата минава през полупропусклива мембрана от зона с по-ниска централизация на сол към зона с по-висока централизация на сол. Осмозата оказва помощ на рибите да поддържат салдото сред вътрешните телесни течности и заобикалящата ги вода.
Сладководните риби пият малко вода и доста уринират Как водата попада в тялото на сладководните риби
Сладководните риби живеят в среда, в която концентрацията на соли във водата е доста по-ниска, в сравнение с в телата им. Това води до непрестанно прекосяване на вода в техните тела през хрилете и кожата. Този осмотичен приток е натурален и непрестанен.
Излишната течност обаче може да бъде проблем, по тази причина телата на сладководните риби са се приспособили да отделят постоянно непотребната течност. Рибите отделят огромни количества урина с ниска централизация на сол, с цел да поддържат устойчиво равнище на минералите в организма. Благодарение на този развой сладководните риби нямат съвсем никаква потребност да пият в дословния смисъл на думата. Това значи, че осмозата им обезпечава задоволително вода, без да се постанова да я гълтам през устата си.
По какъв метод морските риби усвояват водата
Морската вода съдържа доста повече соли, в сравнение с телесните течности на морските риби. Това основава противоположната обстановка – водата от организма на рибата се стреми да напусне тялото, с цел да балансира концентрацията на сол. Постоянната загуба на течности може да докара до обезводняване, в случай че морските риби не се приспособяват към тези условия.
Организмът на морските риби е пригоден да отделя солта от тялото За да компенсират загубата на вода, морските риби пият в огромни количества заобикалящата ги солена вода. Пиенето на солена вода обаче основава различен проблем – остатък на сол в организма.
По принцип организмът на морските риби е доста по-различен от нашия. За да решат казуса, обвързван с потреблението на морска вода, в тях са се развили профилирани механизми. Хрилете на тези риби съдържат специфични кафези, които отстраняват непотребната сол от организма. Освен това бъбреците на морските риби играят значима роля в отстраняването на солта. Те поддържат салдото сред водата и солта. Тези риби уринират по-малко от сладководните, само че урината им е мощно съсредоточена. Казано по-просто, телата им са в положение да опресняват водата, като отстраняват солта от нея.
Някои риби, в това число такива рискови типове като акулите, даже имат специфична жлеза в ректума, която оказва помощ за премахване на непотребната сол. Тя се назовава солна жлеза. Този орган добавя работата на хрилете и бъбреците, като улеснява поддържането на салдото.
Сьомгата се е приспособила да живее в морска и сладка вода Как „ пият “ рибите, които живеят както в сладководни, по този начин и в солени води
Някои типове риби могат да живеят както в сладка, по този начин и в солена вода. Примери за това са риби като пъстървата и сьомгата. Така да вземем за пример сьомгата се появявя в сладка вода, прекарва по-голямата част от живота си в морето и по-късно се връща в реката, с цел да хвърли хайвера си.
Когато мигриращите риби навлизат в реките и езерата, те рискуват да поемат прекалено много вода. Поради това клетките им могат да стартират да набъбват и да се спукат. За да избегне това, сьомгата е развила неповторима дарба да превключва сред другите механизми за контролиране на водния баланс.
Когато сьомгата се намира в сладка вода, тялото ѝ се стреми да отделя непотребната вода. Когато се реалокира в солена среда, тя се приспособява да пие вода и да отделя непотребната сол. Тези качества трансформират сьомгата в същински занаятчия на акомодацията, кадърен да оцелява в другите среди.
Накратко, сладководните риби пият малко вода и уринират доста. Морските риби, въпреки това, пият доста вода, само че уринират доста малко. Тези разлики демонстрират какъв брой неповторими са акомодациите на водните организми към другите среди.
Да прибавим, че ние можем да просто по този начин да пием солена вода, тъй като тя не може да утоли жаждата. Освен това несъразмерната ѝ консумация може да бъде съдбовна заради дехидратацията. Това значи, че колкото повече човек пие морска вода, толкоз по-жаден ще става. Причината за това е огромното количество сол, което тя съдържа. Хората могат да пият единствено прясна вода, която е едвам 3,5 % от общия размер на водата на нашата планета. В бъдеще това може да се трансформира в огромен проблем.
