Парламентът ограничи правомощията на президента при назначаването на служебни правителства
С промени в Конституцията Народното събрание ограничи пълномощията на президента при назначението на служебни държавни управления , заяви БНР .
Със 165 гласа беше решено в Конституцията да написа, че президентът ще може да избира за длъжностен министър председател сред 7 длъжностни лица на високи позиции, като от в началото избраните отпадна ръководителят на Върховния касационен съд.
За министри могат да бъдат избирани жители с двойно поданство. Прието беше още ръководителите на регулаторни органи да бъдат избирани с 2/3 болшинство в Народното събрание, като се съблюдават правилата на неприкритост, бистрота, гласност, с цел да бъде гарантиранa независимостта на тези ръководители.
Президентът ще може да избира за длъжностен министър председател всред ръководителя на Народното заседание , ръководителя на Сметната палата или заместника му, шефа и подуправителя на Българска народна банка , омбудсмана или неговия заместител. Ако всички от изброените откажат да заемат тази служба и президентът не може да назначи длъжностен кабинет, подобен ще бъде избиран от Народното събрание.
" Това са хора, които няма да бъдат, нагледно казано, хванати от улицата от някой президент, който да им каже " Аз те върша министър председател, ти ще слушаш моята воля ". Хипотезата, че те могат просто по този начин да се откажат от това, в действителност не би трябвало да бъде използвана, тъй като когато се съгласяваш оттук насетне да вземеш някоя от тези длъжности, ти към този момент знаеш, че евентуално това може да ескалира осъществяването на подобен публичен дълг ", изясни претекстовете Христо Иванов от ПП-ДБ.
От Българска социалистическа партия обаче позволиха, че опцията постоянното държавно управление да се трансформира в служебно е изцяло действителна. Те се опълчиха на друго решение за министри да могат да бъдат назначавани лица с двойно поданство без условие за уседналост, както беше признато за депутати.
" И пробихте една голяма дупка в системата на националната сигурност ", сподели Атанас Зафиров.
" Сега - разбирам, че тука една от политическите групи трябваше да си отмъсти на Конституцията, поради проблемите с едно поданство. Обаче това, което направихте, в действителност към този момент е изменничество към ползите на страната ", разяснява Кристиан Вигенин.
" Честито. Ще си носите следствията " , добави Зафиров.
От признатите текстове излиза наяве още, че Народното събрание към този момент няма да се разпуска от президента и ще заседава до избиране на нов. Мотивът на вносителите е, че би трябвало да има надзор върху служебния кабинет. Със 164 гласа " за " и 21 " срещу " депутатите одобриха при избора на ръководители на регулаторните органи да се съблюдават правилата на неприкритост, бистрота, гласност и аргументираност, с цел да се подсигурява тяхната самостоятелност . За да бъдат избирани, за тях би трябвало да са дали своят вот 2/3 от народните представители. Възникна спор сред Корнелия Нинова и Христо Иванов по този въпрос.
" През Конституцията легитимирате политическото систематизиране на властови позиции в регулаторните органи, подвластни политически подчинени, изпълняващи поръчка на трите елементи на сглобката ", съобщи Нинова.
" Даваме ви инструмент, с цел да може без европейските посланици , пред нашия Конституционен съд, когато българският парламент не съблюдава тези правила, това нещо да стане предмет на глоба ", разясни Иванов.
