Александър Джеров пред Dir.bg: Страх ме е от лаици, които ще пипат Конституцията
С проф. Джеров разясняваме процедурата по отстраняването на основния прокурор, желанията за промени в Конституцията, напрежението сред управляващите в страната и метода, по който с лека ръка променяме законодателството, което тревожи авторитетния правист и политик.
- Наблюдавахме първата процедура във Висш съдебен съвет по предварително премахване на основен прокурор. Вие, като дълготраен правист и политик, по какъв начин коментирате случилото се и към този момент би трябвало ли да считаме Иван Гешев за някогашен основен прокурор?
- Не виждам към този момент някаква приключена фаза, тъй като това решение на Висш съдебен съвет предстои вероятно на дейности на президента. Това е едната страна. След това какво ще последва, също по този начин е под въпрос. Вторият въпрос е решението на Конституционния съд - то още не е произнесено и дори не е в първа фаза. Ще би трябвало и то да се изчака. Това са няколко зависимости, които ще покажат пътя нататък. Защото въпреки всичко всичко това е още в деяние, в придвижване, и когато завърши, тогава към този момент можем да вземем отношение и да разсъждаваме по него.
- Независимо по какъв начин ще се произнесе Конституционен съд, той не може да промени обстоятелството, че един основен прокурор към този момент e отхвърлен, по този начин ли е?
- Поначало решенията на Конституционен съд са постоянно от този миг нататък. Не може Конституционен съд да върне нещата, само че пред него има вероятни два отговора - или да се произнесе позитивно, или негативно. Но когато се произнесе, той ще има претекстове, и тогава към този момент може човек да реши обстоятелствата. Сега всичко е в придвижване. Конституционен съд не може да вземе отношение към решението на Висш съдебен съвет, в случай че по някакъв път това решение бъде атакувано пред съда. Конституционен съд не може да промени фактологията. Това, което е реалност, би трябвало да го приемем като факт, обаче като неприключен, като, казано на юридически език, висящо произвеждане. За мен има висящи въпроси по този проблем, тъй като още нямаме нито декрет, нито решение на Конституционен съд. Има доста " в случай че ", имаме неприключени производства.
- Като се върнем обратно във времето, за какво все поражда напрежение сред изпълнителната власт и основните прокурори?
- Тези напрежения, които се получават у нас и сега, бих споделил първо, че не са потребни, тъй като и обществото не е умерено. Когато има война сред институциите, е нездравословно и за едната, и за другата институция. И по тази причина бих желал да се уталожат малко, да се успокоят.
- Сега всеки ден приказваме за конституционна промяна и даже към този момент на напред във времето излезе концепцията да махаме въобще фигурата на основния прокурор. Вие, като един от хората, взели участие в изработването и приемането на Конституцията, смятате ли, че би трябвало да създадем такава смяна и да променим модела?
- Добре, с какво ще бъде заместена? За да вземем решение по този въпрос, би трябвало да помислим каква ще бъде алтернативата. Каква е алтернативата - никой не знае. За страдание, прекалено много лаически се приказва у нас за конституционни промени. Все едно, че ще отидем в магазина и ще купим някаква движимост. Това не е по този начин - Конституцията има две елементи, които биха могли да бъдат допълнени или променени от Обикновено национално заседание, като се минат стадиите. Но има други елементи, които не могат да се пипат от Обикновено национално заседание. Ще би трябвало да се мине през Велико национално заседание. Само че това е доста рисково. Защото, с цел да се направи каквато и да е смяна в обособените елементи на Конституцията, тя се преглежда като едно цяло. Хирургът, когато оперира, първо би трябвало да намерения какво е взаимното отношение сред оперираното място и останалите органи. С други думи, в случай че се прави нещо, то би трябвало надълбоко да се обмисли. Мен ме е боязън от некомпетентността на тези сътрудници, които се ускоряват и приказват за нещо доста съществено. Нека да се върнем обратно във времето на Наполеон. Той не е бил правист, само че е знаел какво да прави - събрал е видните и знаещи професори, които няколко месеца са работили и тогава са създали новите кодекси.
- Да Ви разбирам, че сегашните депутати би трябвало първо да се допитат до опитните адвокати и конституционалисти преди да отворят Конституцията?
- Да, по този начин е, би трябвало да е налице надълбоко, огромно юридическо познание. И то на хора, които имат сериозна, дългогодишна процедура. И в България има доста съществени, по-възрастни адвокати. Но тези младежи, които са се засилили и доста елементарно приказват по малкия екран за такива промени - от тях не мога да чакам нещо съществено. Пипне ли се Конституцията, би трябвало да се огледа за какво, в кои елементи и какво да се планува за заменяне. Опасен въпрос. Знам какво беше, когато работехме по в този момент настоящата Конституция. Но тя беше съгласувана и с Венецианската комисия, имахме доста съвещания и изработихме сегашната Конституция, за която бих споделил, че е една от най-хубавите конституции в Европа. Не може по този начин елементарно да приказваме за конституционни промени. Много елементарно се приказва, само че с цел да пипнеш такова нещо, би трябвало доста съществено и надълбоко премислено, с цел да стигнем до най-хубавото.
Ако е просто да развалим Конституцията, доста елементарно става. Но тя е основа на действието на страната и съчетанието сред обособените органи. Затова с доста боязън чувам това, което се приказва и което желаят да вършат. " Сменяме! " Ама по какъв начин ще сменяш - кое с кое?! И след това, като направиш смяната, какво ще се получи при новите състояние с взаимозависимостите? Много елементарно се приказва от лаици или от адвокати, които нямат съответните качества. Да се пазим от такива недоучили адвокати. И когато се прави нещо, то да бъде премисляно съществено и в съгласие. И след това, правилото - напиши нещо, преспи и тогава.
- Спазваме ли сега разделянето на управляващите у нас?
- Струва ми се, че малко нахлуваме... Не съблюдаваме правилото на Монтескьо и доста други неща. Не може да се прави в страната неразбория, когато не са изяснени бъдещите вероятни дейности. Много елементарно е да се приказва, само че не е съществено.
- Да обобщим - нито основен прокурор, нито длъжностен кабинет можем да премахнем без Велико национално заседание?
- Разбира се. Как се отстранява по този начин нещо, което е главно в структурата на страната. Само Велико народно събрание по съответния ред и то от хора, които фактически схващат, освен от конституционно право, само че и изобщо от правото. Правото е комплекс и в случай че не го владееш, ще направиш някоя пакост. Много елементарно е да вдигнеш звук и по-късно да кажем " какво стана! ".
- Струва ми се, че сте съществено обезпокоен от поръчките.
- Как няма да съм обезпокоен от тези приказки, които се носят във въздуха и от сякаш, по този начин наречени, съществени адвокати. Основни закони, правни правила не се трансформират по този начин. Римляните преди какъв брой години сътвориха едно право, което и в този момент го рецитираме. И в нашите закони има доста правила на Римското право. Това са хора, които са могли, които са знаели и не са си играли с правните правила, като с топка.
- Явно, когато топката е в политиците, се изкушават да си играят. У нас много постоянно вършат промени в законите.
- Политиците са политици, а юристите са адвокати. И с цел да бъдеш правист от тази категория, която може да си разреши да пипне главно предписание, би трябвало да имаш освен качества и познания, само че и процедура. Правото е значително процедура. И когато един юноша се появява, моето почитание към младежите, само че дано да се учат от по-възрастните и тогава към този момент могат да се изявяват. И би трябвало сериозна процедура, не доктрина, процедура - в съда, в живота. В противоположен случай, все едно че сме на махленско заседание. В Народното събрание липсват опитни адвокати. Аз съм правоприемник на три генерации видни адвокати. Моят дядо е бил министър на правораздаването, ръководител на Върховния касационен съд. Моят татко беше един от главните юристи, експерти в гражданското и във финансовото право, и знам по какъв начин ставаше. Бях дете, само че съм участвал на техните заседания, дори и на другарски диалози, когато се раждаше истината. Трябва да се прави нещо, което има бъдеще. Ако гледаш пред себе си за днешния ден единствено, ще сбъркаш. Трябва да гледаш напред - за дълго време напред.
- Наблюдавахме първата процедура във Висш съдебен съвет по предварително премахване на основен прокурор. Вие, като дълготраен правист и политик, по какъв начин коментирате случилото се и към този момент би трябвало ли да считаме Иван Гешев за някогашен основен прокурор?
- Не виждам към този момент някаква приключена фаза, тъй като това решение на Висш съдебен съвет предстои вероятно на дейности на президента. Това е едната страна. След това какво ще последва, също по този начин е под въпрос. Вторият въпрос е решението на Конституционния съд - то още не е произнесено и дори не е в първа фаза. Ще би трябвало и то да се изчака. Това са няколко зависимости, които ще покажат пътя нататък. Защото въпреки всичко всичко това е още в деяние, в придвижване, и когато завърши, тогава към този момент можем да вземем отношение и да разсъждаваме по него.
- Независимо по какъв начин ще се произнесе Конституционен съд, той не може да промени обстоятелството, че един основен прокурор към този момент e отхвърлен, по този начин ли е?
- Поначало решенията на Конституционен съд са постоянно от този миг нататък. Не може Конституционен съд да върне нещата, само че пред него има вероятни два отговора - или да се произнесе позитивно, или негативно. Но когато се произнесе, той ще има претекстове, и тогава към този момент може човек да реши обстоятелствата. Сега всичко е в придвижване. Конституционен съд не може да вземе отношение към решението на Висш съдебен съвет, в случай че по някакъв път това решение бъде атакувано пред съда. Конституционен съд не може да промени фактологията. Това, което е реалност, би трябвало да го приемем като факт, обаче като неприключен, като, казано на юридически език, висящо произвеждане. За мен има висящи въпроси по този проблем, тъй като още нямаме нито декрет, нито решение на Конституционен съд. Има доста " в случай че ", имаме неприключени производства.
- Като се върнем обратно във времето, за какво все поражда напрежение сред изпълнителната власт и основните прокурори?
- Тези напрежения, които се получават у нас и сега, бих споделил първо, че не са потребни, тъй като и обществото не е умерено. Когато има война сред институциите, е нездравословно и за едната, и за другата институция. И по тази причина бих желал да се уталожат малко, да се успокоят.
- Сега всеки ден приказваме за конституционна промяна и даже към този момент на напред във времето излезе концепцията да махаме въобще фигурата на основния прокурор. Вие, като един от хората, взели участие в изработването и приемането на Конституцията, смятате ли, че би трябвало да създадем такава смяна и да променим модела?
- Добре, с какво ще бъде заместена? За да вземем решение по този въпрос, би трябвало да помислим каква ще бъде алтернативата. Каква е алтернативата - никой не знае. За страдание, прекалено много лаически се приказва у нас за конституционни промени. Все едно, че ще отидем в магазина и ще купим някаква движимост. Това не е по този начин - Конституцията има две елементи, които биха могли да бъдат допълнени или променени от Обикновено национално заседание, като се минат стадиите. Но има други елементи, които не могат да се пипат от Обикновено национално заседание. Ще би трябвало да се мине през Велико национално заседание. Само че това е доста рисково. Защото, с цел да се направи каквато и да е смяна в обособените елементи на Конституцията, тя се преглежда като едно цяло. Хирургът, когато оперира, първо би трябвало да намерения какво е взаимното отношение сред оперираното място и останалите органи. С други думи, в случай че се прави нещо, то би трябвало надълбоко да се обмисли. Мен ме е боязън от некомпетентността на тези сътрудници, които се ускоряват и приказват за нещо доста съществено. Нека да се върнем обратно във времето на Наполеон. Той не е бил правист, само че е знаел какво да прави - събрал е видните и знаещи професори, които няколко месеца са работили и тогава са създали новите кодекси.
- Да Ви разбирам, че сегашните депутати би трябвало първо да се допитат до опитните адвокати и конституционалисти преди да отворят Конституцията?
- Да, по този начин е, би трябвало да е налице надълбоко, огромно юридическо познание. И то на хора, които имат сериозна, дългогодишна процедура. И в България има доста съществени, по-възрастни адвокати. Но тези младежи, които са се засилили и доста елементарно приказват по малкия екран за такива промени - от тях не мога да чакам нещо съществено. Пипне ли се Конституцията, би трябвало да се огледа за какво, в кои елементи и какво да се планува за заменяне. Опасен въпрос. Знам какво беше, когато работехме по в този момент настоящата Конституция. Но тя беше съгласувана и с Венецианската комисия, имахме доста съвещания и изработихме сегашната Конституция, за която бих споделил, че е една от най-хубавите конституции в Европа. Не може по този начин елементарно да приказваме за конституционни промени. Много елементарно се приказва, само че с цел да пипнеш такова нещо, би трябвало доста съществено и надълбоко премислено, с цел да стигнем до най-хубавото.
Ако е просто да развалим Конституцията, доста елементарно става. Но тя е основа на действието на страната и съчетанието сред обособените органи. Затова с доста боязън чувам това, което се приказва и което желаят да вършат. " Сменяме! " Ама по какъв начин ще сменяш - кое с кое?! И след това, като направиш смяната, какво ще се получи при новите състояние с взаимозависимостите? Много елементарно се приказва от лаици или от адвокати, които нямат съответните качества. Да се пазим от такива недоучили адвокати. И когато се прави нещо, то да бъде премисляно съществено и в съгласие. И след това, правилото - напиши нещо, преспи и тогава.
- Спазваме ли сега разделянето на управляващите у нас?
- Струва ми се, че малко нахлуваме... Не съблюдаваме правилото на Монтескьо и доста други неща. Не може да се прави в страната неразбория, когато не са изяснени бъдещите вероятни дейности. Много елементарно е да се приказва, само че не е съществено.
- Да обобщим - нито основен прокурор, нито длъжностен кабинет можем да премахнем без Велико национално заседание?
- Разбира се. Как се отстранява по този начин нещо, което е главно в структурата на страната. Само Велико народно събрание по съответния ред и то от хора, които фактически схващат, освен от конституционно право, само че и изобщо от правото. Правото е комплекс и в случай че не го владееш, ще направиш някоя пакост. Много елементарно е да вдигнеш звук и по-късно да кажем " какво стана! ".
- Струва ми се, че сте съществено обезпокоен от поръчките.
- Как няма да съм обезпокоен от тези приказки, които се носят във въздуха и от сякаш, по този начин наречени, съществени адвокати. Основни закони, правни правила не се трансформират по този начин. Римляните преди какъв брой години сътвориха едно право, което и в този момент го рецитираме. И в нашите закони има доста правила на Римското право. Това са хора, които са могли, които са знаели и не са си играли с правните правила, като с топка.
- Явно, когато топката е в политиците, се изкушават да си играят. У нас много постоянно вършат промени в законите.
- Политиците са политици, а юристите са адвокати. И с цел да бъдеш правист от тази категория, която може да си разреши да пипне главно предписание, би трябвало да имаш освен качества и познания, само че и процедура. Правото е значително процедура. И когато един юноша се появява, моето почитание към младежите, само че дано да се учат от по-възрастните и тогава към този момент могат да се изявяват. И би трябвало сериозна процедура, не доктрина, процедура - в съда, в живота. В противоположен случай, все едно че сме на махленско заседание. В Народното събрание липсват опитни адвокати. Аз съм правоприемник на три генерации видни адвокати. Моят дядо е бил министър на правораздаването, ръководител на Върховния касационен съд. Моят татко беше един от главните юристи, експерти в гражданското и във финансовото право, и знам по какъв начин ставаше. Бях дете, само че съм участвал на техните заседания, дори и на другарски диалози, когато се раждаше истината. Трябва да се прави нещо, което има бъдеще. Ако гледаш пред себе си за днешния ден единствено, ще сбъркаш. Трябва да гледаш напред - за дълго време напред.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ