Мобилно приложение в музея става гид на посетителите
С плана си “Да научим повече в музея” пловдивският Природонаучен музей приближава европейските мостри
Ученето е неизменима част от живота и на децата, и на възрастните в днешно време, когато информацията ни залива от всички страни. Затова е изключително значимо човек да може самичък да избира това, което го интересува и му е належащо. Точно такава цел си слагат с плана “Да научим повече в музея” от Сдружение “”, когато през 2018 година печелят доверието на програмата на Лидл България, в партньорство с и.
Природонаучният музей в Пловдив е един от най-модерните музеи у нас и на Балканския полуостров, с първия планетариум в Пловдив и първия обществен цифров планетариум в България, с жива експозиция, терариум и още доста любопитни кътчета и атрактивни зали, споделя Светлозара Казанджиева, „ Връзки с обществеността “ в музея.
Снимка: Сдружение “Регионален природонаучен музей – Пловдив”
Всичко стартира от желанието да се усъвършенства преживяването на посетителите в музея, като се индивидуализира информацията съгласно маршрута им из залите. Или пък в случай че не желаят да наемат екскурзовод, да могат да получат информация за експонатите на своя телефон.
Така се появява концепцията за основаване на мобилно приложение с информация за по-интересните експонати във всяка изложбена зала на музея, което да работи на самостоятелното мобилно устройство на посетителя. Чрез блутут приложението се свързва със специфични спийкъри. Системата засича посетителя в пространството и автоматизирано трансформира информацията, която се появява на неговия екран.
Информацията на устройството на съответния консуматор се трансформира автоматизирано съгласно залата, в която той влиза. Влиза да вземем за пример в зала „ Бозайници “ и автоматизирано на мобилното му устройство се появява карта на помещението, обща информация за залата, какво съставлява, какъв брой експоната има, фотоси на по-интересните пет експоната, върху които може да кликне и да получи повече информация.
Приложение от подобен вид от дълго време е познато по света и маркира посоката на развиване на европейските музеи и като цяло е едно настоящо направление за развиването на музеите. “Нашето приложение със напълно малко надграждане може да се трансформира в аудио файл, който да усъвършенства преживяването на незрящи гости, каквото имат музеите по света”, препускат напред мислите на Светлозара.
Приложението първо образува карта на целия музей, на всяко помещение и показва накратко местоположението на залите, коридорите, наслагват се витрините и в тях се маркират експонатите и техните изображения. Приложението се съхранява на уебсайт и с цел да получава информацията, му е нужна Wi-Fi връзка. А това значи, че за поддръжката му ще са нужни средства и отсега нататък.
За да осведомят хората и да ги подбуден да опитват с приложението, с цел да се убедят в неговото улеснение и свободата, която дава, от музея приготвят и особено осведомително видео.
Едно от провокациите, с които екипът по плана се сблъсква, е точно по какъв начин да насърчат хората, които посещават музея, да употребяват нововъведението: „ Приложението е гратис, всеки клиент може да си го конфигурира, само че се оказа, че не всеки желае. За разлика от музеите в Западна Европа, където този метод е много развъртян, у нас в този момент навлиза. Оказва се, че мнозина избират първо да прегледат, да се ориентират и по-късно да преценяват “, споделя Светлозара.
„ Като цяло младите гости са по-отворени да го употребяват, интересуват се от новите технологии, смарт устройствата. Младите всичко претърпяват през телефона си “, уверена е тя. Приложението е скъпо за тези, които са си го конфигурирали, тъй като им дава свободата в който и ден да дойдат в музея или примерно екскурзоводът е болен или ангажиран, да получат повече информация.
Човек отива в музей с желанието да научи нещо ново или да преживее нещо забавно: „ Нашият музей оставя доста мощна прочувствена диря. Приложението обогатява просветителната нужда на хората, каквато е и главната функционалност на музея “, споделя Светлозара, горда, че тъкмо техният музей вкарва такова приложение. Там човек вижда забавни неща, само че доста постоянно желае да научи повече и приложението е елементарен и прелестен метод да се случи това.
Проектът, подсилен от най-голямата обществено виновна самодейност на Лидл България, е единствено началото. Приложението може да бъде надграждано с видеоклипове, както и с аудиофайлове, което би го направило по-достъпно за хора със специфични просветителни потребности. „ Трябва да сме по-предприемчиви, а плановете да са по-устойчиви - това е основно и за нашите хрумвания, и за общностите, в името на които ги осъществяваме “, обобщава Светлозара.
“Ти и Lidl за по-добър живот “ е най-голямата социално-отговорна самодейност на Лидл България, която компанията започва през 2017 година, и има за цел да оказва помощ на хората в другите райони от страната да водят по-качествен и пълностоен метод на живот, като поддържа планове в три основни области: обучение, просвета и историческо завещание и околна среда.
Ученето е неизменима част от живота и на децата, и на възрастните в днешно време, когато информацията ни залива от всички страни. Затова е изключително значимо човек да може самичък да избира това, което го интересува и му е належащо. Точно такава цел си слагат с плана “Да научим повече в музея” от Сдружение “”, когато през 2018 година печелят доверието на програмата на Лидл България, в партньорство с и.
Природонаучният музей в Пловдив е един от най-модерните музеи у нас и на Балканския полуостров, с първия планетариум в Пловдив и първия обществен цифров планетариум в България, с жива експозиция, терариум и още доста любопитни кътчета и атрактивни зали, споделя Светлозара Казанджиева, „ Връзки с обществеността “ в музея.
Снимка: Сдружение “Регионален природонаучен музей – Пловдив”
Всичко стартира от желанието да се усъвършенства преживяването на посетителите в музея, като се индивидуализира информацията съгласно маршрута им из залите. Или пък в случай че не желаят да наемат екскурзовод, да могат да получат информация за експонатите на своя телефон.
Така се появява концепцията за основаване на мобилно приложение с информация за по-интересните експонати във всяка изложбена зала на музея, което да работи на самостоятелното мобилно устройство на посетителя. Чрез блутут приложението се свързва със специфични спийкъри. Системата засича посетителя в пространството и автоматизирано трансформира информацията, която се появява на неговия екран.
Информацията на устройството на съответния консуматор се трансформира автоматизирано съгласно залата, в която той влиза. Влиза да вземем за пример в зала „ Бозайници “ и автоматизирано на мобилното му устройство се появява карта на помещението, обща информация за залата, какво съставлява, какъв брой експоната има, фотоси на по-интересните пет експоната, върху които може да кликне и да получи повече информация.
Приложение от подобен вид от дълго време е познато по света и маркира посоката на развиване на европейските музеи и като цяло е едно настоящо направление за развиването на музеите. “Нашето приложение със напълно малко надграждане може да се трансформира в аудио файл, който да усъвършенства преживяването на незрящи гости, каквото имат музеите по света”, препускат напред мислите на Светлозара.
Приложението първо образува карта на целия музей, на всяко помещение и показва накратко местоположението на залите, коридорите, наслагват се витрините и в тях се маркират експонатите и техните изображения. Приложението се съхранява на уебсайт и с цел да получава информацията, му е нужна Wi-Fi връзка. А това значи, че за поддръжката му ще са нужни средства и отсега нататък.
За да осведомят хората и да ги подбуден да опитват с приложението, с цел да се убедят в неговото улеснение и свободата, която дава, от музея приготвят и особено осведомително видео.
Едно от провокациите, с които екипът по плана се сблъсква, е точно по какъв начин да насърчат хората, които посещават музея, да употребяват нововъведението: „ Приложението е гратис, всеки клиент може да си го конфигурира, само че се оказа, че не всеки желае. За разлика от музеите в Западна Европа, където този метод е много развъртян, у нас в този момент навлиза. Оказва се, че мнозина избират първо да прегледат, да се ориентират и по-късно да преценяват “, споделя Светлозара.
„ Като цяло младите гости са по-отворени да го употребяват, интересуват се от новите технологии, смарт устройствата. Младите всичко претърпяват през телефона си “, уверена е тя. Приложението е скъпо за тези, които са си го конфигурирали, тъй като им дава свободата в който и ден да дойдат в музея или примерно екскурзоводът е болен или ангажиран, да получат повече информация.
Човек отива в музей с желанието да научи нещо ново или да преживее нещо забавно: „ Нашият музей оставя доста мощна прочувствена диря. Приложението обогатява просветителната нужда на хората, каквато е и главната функционалност на музея “, споделя Светлозара, горда, че тъкмо техният музей вкарва такова приложение. Там човек вижда забавни неща, само че доста постоянно желае да научи повече и приложението е елементарен и прелестен метод да се случи това.
Проектът, подсилен от най-голямата обществено виновна самодейност на Лидл България, е единствено началото. Приложението може да бъде надграждано с видеоклипове, както и с аудиофайлове, което би го направило по-достъпно за хора със специфични просветителни потребности. „ Трябва да сме по-предприемчиви, а плановете да са по-устойчиви - това е основно и за нашите хрумвания, и за общностите, в името на които ги осъществяваме “, обобщава Светлозара.
“Ти и Lidl за по-добър живот “ е най-голямата социално-отговорна самодейност на Лидл България, която компанията започва през 2017 година, и има за цел да оказва помощ на хората в другите райони от страната да водят по-качествен и пълностоен метод на живот, като поддържа планове в три основни области: обучение, просвета и историческо завещание и околна среда.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ