С премиерата на Бурята от Уилям Шекспир в Народния театър

С премиерата на " Бурята " от Уилям Шекспир в Народния спектакъл в средата на ноември най-сетне се случи и дълго чаканото събитие за сегашния сценичен сезон, на което бяха предоставени огромни очаквания - първата режисура в България на популярния американски режисьор е към този момент факт. Това продължава да звучи съвсем необикновено. За читателите, които не са особено изкушени от театъра, ще прибавя, че самият факт на наличието на създател от подобен диаметър в столичния плакат е, както шеговито означи една моя колежка, все едно Стинг да запише албум с оркестъра на БНР.
Робърт Уилсън Фотограф: Гергана Дамянова
Без пресилване, Робърт Уилсън, режисьор и образен актьор, е един от титаните на международната сцена от края на 70-те години на ХХ век. Той е не просто огромен художник, а самоуверен модернист, който изобретява нов сценичен език и вдъхва живот на своя лична, неповторима театрална галактика. Можете да чуете по какъв начин самият той разказва своя личен характерен жанр в с него, който дружно с проф. Камелия Николова направихме при идването му за първите подготовки на " Бурята " през лятото. По отношение на оригиналността неговият изразителен, образен спектакъл може да бъде сравняван само с неповторимия танцов спектакъл на Пина Бауш.
Фотограф: Гергана Дамянова
В този смисъл Робърт Уилсън е талант - неговите спектакли разкриват пред публиката една невероятна, само че достоверна картина на света и хората, до която няма по какъв начин да се стигне иначе. За огромната литература писателката Зейди Смит беше написала в едно есе - " тя те кара да се отдадеш на нейната визия ". Вярвам, че това важи и за огромния спектакъл - след час и половина със зашеметяващите светлинни и звукови пейзажи от " Бурята ", населявани от типичните за Боб Уилсън хипнотични лица маски, на излизане от салона, нощна София ми се струваше като омагьосана. Не се сюрпризирам и че таман това е представлението, с което Народният спектакъл избира да отпразнува дружно със своята аудитория новогодишната вечер . След контузиите на последните две години имаме потребност от празник и чудо.
Фотограф: Гергана Дамянова
" Бурята " е характерен театър на Робърт Уилсън. С него той протяга ръка за пети път в дългогодишната си кариера към творчеството на Уилям Шекспир след " Хамлет: монолог " от 1995 година, където самият той играе на сцената, и персоналния ми любимец " Сонетите на Шекспир " с музиката на Руфъс Уейнрайт от сцената на " Берлинер отбор " от 2009 година Вярно е, че и в " Бурята " Уилсън се обляга на същите тествани способи от предходните си спектакли, само че за създател с неговия обсег обвиняванията в повторяемост постоянно са ми звучели, като да се упрекна Чарли Чаплин, че играе по еднакъв метод.
Фотограф: Гергана Дамянова Реклама
За мен огромният триумф на това зрелище е фактът, че Народеният спектакъл - от актьорите в неговата натрупа, които понасят главната тежест, до целия механически и административен екип - е съумял да издържи на предизвикването да осъществя подобен упорит и нехарактерен за нашата театрална среда план . У нас съвсем не съществуват обичаи за работа в един по този начин акуратен към рисунъка и формата, непсихологически спектакъл, само че актьорите са се впуснали в него доста безрезервно. Те са постигнали обединен отбор, от който въпреки всичко ще откроя опитни артисти като Веселин Мезеклиев (Просперо) и Валентин Ганев (Гонзало), които тук са неузнаваеми, както и неотдавна приключилата НАТФИЗ млада актриса Жаклин Даскалова, която прави впечатляващ дебют като Миранда (в тази роля тя ще се редува с Радина Боршош). От техническа позиция спектакълът е главозамайващ - сходна работа с мизансцена, звука и осветлението не може да бъде забелязана на нито една друга сцена в страната.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Асен Терзиев