Красимир Грудев: Европейската комисия прилага директива 24 като изпълнителен орган, но я третира доста превратно
С ръководителя на Националното съдружие на частните лечебни заведения (НСЧБ) Красимир Грудев беседваме за желанието на Европейската комисия да стартира процедура против България поради изключването на частните лечебни заведения от обсега на предприятията, задължени да организират публични поръчки.
Г-н Грудев, Европейската комисия разгласи, че счита да предяви иск против България пред Съда на Европейския съюз, защото частните лечебни заведения са изключени от предприятията, задължени да вършат публични поръчки, когато употребяват обществени средства. Смятате ли, че искът има съображение?
Въпросът е доста спорен и то не от през вчерашния ден. Да, частните лечебни заведения работим с обществени средства, само че ние сме предприятия на бюджетно финансиране. Процедурата е още от 2018 година, след това имаше още едно напомнително писмо от 2019 година Трябва да уточним, че процедурата против България не включва единствено частните лечебни заведения, а и превоза, и енергетиката, едва показване в частта с разделното събиране на боклуци. Такива процедури има по отношение на всички европейски страни с надалеч по-развито законодателство от нас.
Повод за процедурата против България, съответно в частта за частните лечебни заведения, беше откритата забележителна разлика в цената, на която НЗОК заплаща онколекарствата, отвън цената на клиничните пътеки. Процедурата взима мотив, само че действително не се отнася за това. Според нас Европейската комисия изцяло нелогично счита, че частните търговски сдружения – лечебни заведения в България би трябвало да извършват публични поръчки, тъй като работят с обществен запас и тъй като дават отговор на изискванията за публично-правна организация. Във връзка с изказванието, че частните лечебни заведения са публично-правни организации считаме, че Европейската комисия ползва инструкция 24 като изпълнителен орган, само че я третира много превратно.
Защо смятате по този начин?
Има три условия една организация да се счита за публично-правна. Първото е да има правосубектност. Да, ние, както и доста други организации имаме правосубектност, т. е. сме регистрирани по Търговския закон. Второто е 50% от финансите й да идват от други държавни и обществени органи. И третото изисквате е да извършва действия в общ интерес. Много постоянно в България общия интерес се приравнява на публичния, само че това не е вярно, защото не е съответно на британското разбиране General Interest.
Ние считаме, че това, което е смисълът на директивата и това, което се схваща като финансиране няма нищо общо с метода, по който си оправяме сметките със Здравната каса. Първо Касата не ни дава никакви пари авансово, по този начин както се дават бюджетите на омбудсмана, на президентската институция, на Народното събрание, на другите организации към министерския съвет или държавни организации, които имат избрани бюджети, които са привеждат при започване на годината и би трябвало да бъдат разходвани по избрани правила.
При нас няма нищо такова. Никой никакви пари, по никакъв пункт, не ни дава авансово. Ние работим в този момент, а каквото сме изработили профактурираме при започване на идващия месец и ни заплащат в края му. Т.е. ние получаваме пари само и единствено против осъществена активност. Като активността и цената й са избрани един път в рамковите контракти и повторно - в самостоятелните ни контракти. Цените са закрепени и безусловно не зависят от това аз, като лечебно заведение, какви разноски ще направя за осъществяване това тази активност. Ако е несъмнено, че за нея ще се заплащат 1 000 лв., даже и да съм похарчил 100 000 лева, отново ще получа единствено 1 000. Т.е. моя отговорност като комерсиално сдружение е да си върша сметките, тъй че да не банкрутирам. Ето това е първата разграничителна линия сред това финансиране, което е гласувано за депутатите в Народна събрана или дадена организация и нашето. Ние нямаме нищо общо с това финансиране, за което се приказва в директивата.
Има и различен аршин, на който не дават отговор въобще лечебните заведения – общия интерес. Ние обслужваме самостоятелен човек, а не обществото като цяло. Трябва да се прави разлика сред опазването на здравето, което е ангажимент на страната и обгръща цялото общество и нашата активност, която е в частна употребява – в интерес на лицето, което лекуваме. Дори в Конституцията на България е записано, че правото на опазване на здравето е личностно право, т.е. то е право на обособения субект. Там написа всеки български жител има право на гратис (като и да значи това) опазване на здравето. И обособеният субект, в случай че си заплаща здравната вноска, го получава. Ние в нашата активност реализираме активността си на чисто, но безусловно чисто търговски правила с Касата. Ние пишем фактури като всяко комерсиално сдружение. За какво финансиране въобще може да се приказва тук, като ние правим чисто комерсиална активност. И по закон за здравното обезпечаване е записано, че НЗОК закупува от лечебните заведения медицински услуги в интерес на обезпечените от нея лица. И каква е логиката да бъдем обект на тази инструкция? Може би, продължава някой да споделя, че логиката е в това, че ние работим с обществени средства.
До каква степен обаче здравноосигурителни вноски могат да бъдат одобрявани като обществени средства? Те не са налози, а целево обезпечаване при положение на съответна нужда или бъркам?
Действително има сериозна разлика сред парите, събрани от здравноосигурителните вноски и налозите. Данъците се обезличават в бюджета и се разпределят по цели, до момента в който правилото на действие на НЗОК припомня на тогавашните взаимо-спогателни каси. В този смисъл НЗОК е обществена организация единствено за тези лица, които вземат участие в нея. Те може да не са цялата общество, още повече, че в нея внасят единствено вноски тези, които са задължени. Смятаме, че има някаква граница, в която обществените средства остават обществени. Срещу осъществена активност те стопират да са обществени, а стават частни. И при Маркс, и при Хегел има категория отчуждаване - служащият отчуждава своят труд постоянно, когато го дава на някой различен.
Всъщност огромния проблем като че ли е в медикаментите?
Когато тогавашният шеф на НЗОК Дечо Дечев заяви за огромни разлики в цените на медикаментите, закупувани от Здравната каса, някой сезира Европейска комисия, само че пропусна, че разлики имаше на единствено сред държавните и частните лечебни заведения, само че и сред самите държавни лечебни заведения.
Представете си обаче идеалният случай, в която всичките лечебни заведения, в това число и частните, вършат публични поръчки за едно и също лекарство. Дали всичките ще реализиран една и съща цена? Естествено, че не. Тоест, при такава процедура, която се прави от всеки поотделно, теоретично е допустимо, само че на практика непостижимо да се реализира безусловно една и съща цена. Освен това доста медикаменти имат разнообразни цени заради това, че имат друго доближаване до крайния период на валидност. И освен това състояние не можете да имате идентични цени на медикаментите. Затова ние сме предложили и то неведнъж на Касата доста елементарен механизъм за централизирано договаряне.
Какво е вашето предложение?
Касата, като максимален длъжник в страната, да договаря по предварителна годишна поръчка от лечебните заведения нужните по типове и количества лекарства, да договаря с всички снабдители и да реализира допустимо най-ниската, само че и най-прозрачната цена. Когато я реализира, да разгласи листата с медикаментите и лечебните заведения да си ги поръчват и получават от доставчиците, а НЗОК да им ги заплаща непосредствено. Това ще освободи голям финансов запас на лечебните заведения, който може да се употребява за увеличение заплатите на медицинските експерти и възстановяване качеството на лекуване на пациентите.
Ако директивата изисква частните лечебни заведения да вършат търгове, не е ли редно същото условие да се приложи и към фармакомпаниите, като огромен ползвател на публичен запас?
Моята теза е, че когато става въпрос за покупка на медикаменти от страна на Касата от дистрибутор или производител, схемата би трябвала да бъде елементарна и ясна. НЗОК въз основата на някакви предварителни поръчки за прилагане от страна на болничното заведение и други лечебни заведения афишира социална поръчка за доставка на тези медикаменти по всички правила на публичните поръчки. По процедурата се явяват съответните претенденти, които имат грижата, да са постигнали най-хубавите условия, които да предложат на Здравната каса. Това включва и най-ниската цена, размери и периоди на доставка, гаранция за това, че няма да спрат доставките по средата на година. Явявайки се на този, всеки претендент пази правото си да достави. Ако е дистрибутор, той има задачата да реализира допустимо, най-благоприятната цена при договаряния с производителите, която да го разреши да се класира и да бъде определен от Касата. Това, съгласно мен, е най-логичното, което би трябвало да се направи. Ако е производител би трябвало да дава отговор с изключение на на настояването за цена, да подсигурява желаните количества, периода за доставка и гаранция, че ще обезпечи доставка в рамките от цялата година.
Г-н Грудев, Европейската комисия разгласи, че счита да предяви иск против България пред Съда на Европейския съюз, защото частните лечебни заведения са изключени от предприятията, задължени да вършат публични поръчки, когато употребяват обществени средства. Смятате ли, че искът има съображение?
Въпросът е доста спорен и то не от през вчерашния ден. Да, частните лечебни заведения работим с обществени средства, само че ние сме предприятия на бюджетно финансиране. Процедурата е още от 2018 година, след това имаше още едно напомнително писмо от 2019 година Трябва да уточним, че процедурата против България не включва единствено частните лечебни заведения, а и превоза, и енергетиката, едва показване в частта с разделното събиране на боклуци. Такива процедури има по отношение на всички европейски страни с надалеч по-развито законодателство от нас.
Повод за процедурата против България, съответно в частта за частните лечебни заведения, беше откритата забележителна разлика в цената, на която НЗОК заплаща онколекарствата, отвън цената на клиничните пътеки. Процедурата взима мотив, само че действително не се отнася за това. Според нас Европейската комисия изцяло нелогично счита, че частните търговски сдружения – лечебни заведения в България би трябвало да извършват публични поръчки, тъй като работят с обществен запас и тъй като дават отговор на изискванията за публично-правна организация. Във връзка с изказванието, че частните лечебни заведения са публично-правни организации считаме, че Европейската комисия ползва инструкция 24 като изпълнителен орган, само че я третира много превратно.
Защо смятате по този начин?
Има три условия една организация да се счита за публично-правна. Първото е да има правосубектност. Да, ние, както и доста други организации имаме правосубектност, т. е. сме регистрирани по Търговския закон. Второто е 50% от финансите й да идват от други държавни и обществени органи. И третото изисквате е да извършва действия в общ интерес. Много постоянно в България общия интерес се приравнява на публичния, само че това не е вярно, защото не е съответно на британското разбиране General Interest.
Ние считаме, че това, което е смисълът на директивата и това, което се схваща като финансиране няма нищо общо с метода, по който си оправяме сметките със Здравната каса. Първо Касата не ни дава никакви пари авансово, по този начин както се дават бюджетите на омбудсмана, на президентската институция, на Народното събрание, на другите организации към министерския съвет или държавни организации, които имат избрани бюджети, които са привеждат при започване на годината и би трябвало да бъдат разходвани по избрани правила.
При нас няма нищо такова. Никой никакви пари, по никакъв пункт, не ни дава авансово. Ние работим в този момент, а каквото сме изработили профактурираме при започване на идващия месец и ни заплащат в края му. Т.е. ние получаваме пари само и единствено против осъществена активност. Като активността и цената й са избрани един път в рамковите контракти и повторно - в самостоятелните ни контракти. Цените са закрепени и безусловно не зависят от това аз, като лечебно заведение, какви разноски ще направя за осъществяване това тази активност. Ако е несъмнено, че за нея ще се заплащат 1 000 лв., даже и да съм похарчил 100 000 лева, отново ще получа единствено 1 000. Т.е. моя отговорност като комерсиално сдружение е да си върша сметките, тъй че да не банкрутирам. Ето това е първата разграничителна линия сред това финансиране, което е гласувано за депутатите в Народна събрана или дадена организация и нашето. Ние нямаме нищо общо с това финансиране, за което се приказва в директивата.
Има и различен аршин, на който не дават отговор въобще лечебните заведения – общия интерес. Ние обслужваме самостоятелен човек, а не обществото като цяло. Трябва да се прави разлика сред опазването на здравето, което е ангажимент на страната и обгръща цялото общество и нашата активност, която е в частна употребява – в интерес на лицето, което лекуваме. Дори в Конституцията на България е записано, че правото на опазване на здравето е личностно право, т.е. то е право на обособения субект. Там написа всеки български жител има право на гратис (като и да значи това) опазване на здравето. И обособеният субект, в случай че си заплаща здравната вноска, го получава. Ние в нашата активност реализираме активността си на чисто, но безусловно чисто търговски правила с Касата. Ние пишем фактури като всяко комерсиално сдружение. За какво финансиране въобще може да се приказва тук, като ние правим чисто комерсиална активност. И по закон за здравното обезпечаване е записано, че НЗОК закупува от лечебните заведения медицински услуги в интерес на обезпечените от нея лица. И каква е логиката да бъдем обект на тази инструкция? Може би, продължава някой да споделя, че логиката е в това, че ние работим с обществени средства.
До каква степен обаче здравноосигурителни вноски могат да бъдат одобрявани като обществени средства? Те не са налози, а целево обезпечаване при положение на съответна нужда или бъркам?
Действително има сериозна разлика сред парите, събрани от здравноосигурителните вноски и налозите. Данъците се обезличават в бюджета и се разпределят по цели, до момента в който правилото на действие на НЗОК припомня на тогавашните взаимо-спогателни каси. В този смисъл НЗОК е обществена организация единствено за тези лица, които вземат участие в нея. Те може да не са цялата общество, още повече, че в нея внасят единствено вноски тези, които са задължени. Смятаме, че има някаква граница, в която обществените средства остават обществени. Срещу осъществена активност те стопират да са обществени, а стават частни. И при Маркс, и при Хегел има категория отчуждаване - служащият отчуждава своят труд постоянно, когато го дава на някой различен.
Всъщност огромния проблем като че ли е в медикаментите?
Когато тогавашният шеф на НЗОК Дечо Дечев заяви за огромни разлики в цените на медикаментите, закупувани от Здравната каса, някой сезира Европейска комисия, само че пропусна, че разлики имаше на единствено сред държавните и частните лечебни заведения, само че и сред самите държавни лечебни заведения.
Представете си обаче идеалният случай, в която всичките лечебни заведения, в това число и частните, вършат публични поръчки за едно и също лекарство. Дали всичките ще реализиран една и съща цена? Естествено, че не. Тоест, при такава процедура, която се прави от всеки поотделно, теоретично е допустимо, само че на практика непостижимо да се реализира безусловно една и съща цена. Освен това доста медикаменти имат разнообразни цени заради това, че имат друго доближаване до крайния период на валидност. И освен това състояние не можете да имате идентични цени на медикаментите. Затова ние сме предложили и то неведнъж на Касата доста елементарен механизъм за централизирано договаряне.
Какво е вашето предложение?
Касата, като максимален длъжник в страната, да договаря по предварителна годишна поръчка от лечебните заведения нужните по типове и количества лекарства, да договаря с всички снабдители и да реализира допустимо най-ниската, само че и най-прозрачната цена. Когато я реализира, да разгласи листата с медикаментите и лечебните заведения да си ги поръчват и получават от доставчиците, а НЗОК да им ги заплаща непосредствено. Това ще освободи голям финансов запас на лечебните заведения, който може да се употребява за увеличение заплатите на медицинските експерти и възстановяване качеството на лекуване на пациентите.
Ако директивата изисква частните лечебни заведения да вършат търгове, не е ли редно същото условие да се приложи и към фармакомпаниите, като огромен ползвател на публичен запас?
Моята теза е, че когато става въпрос за покупка на медикаменти от страна на Касата от дистрибутор или производител, схемата би трябвала да бъде елементарна и ясна. НЗОК въз основата на някакви предварителни поръчки за прилагане от страна на болничното заведение и други лечебни заведения афишира социална поръчка за доставка на тези медикаменти по всички правила на публичните поръчки. По процедурата се явяват съответните претенденти, които имат грижата, да са постигнали най-хубавите условия, които да предложат на Здравната каса. Това включва и най-ниската цена, размери и периоди на доставка, гаранция за това, че няма да спрат доставките по средата на година. Явявайки се на този, всеки претендент пази правото си да достави. Ако е дистрибутор, той има задачата да реализира допустимо, най-благоприятната цена при договаряния с производителите, която да го разреши да се класира и да бъде определен от Касата. Това, съгласно мен, е най-логичното, което би трябвало да се направи. Ако е производител би трябвало да дава отговор с изключение на на настояването за цена, да подсигурява желаните количества, периода за доставка и гаранция, че ще обезпечи доставка в рамките от цялата година.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ