Д-р Маджаров: Макар COVID-19 да протича по-леко, това не ни дава право да подхождаме лековато
С ръководителя на БЛС доктор Иван Маджаров разговаряхме за идния Анекс към НРД, който се чака да бъде подписан тази седмица, остойностяването на лекарския и сестринския труд и нуждата от повече средства в здравната система.
Д-р Маджаров, следва да бъде подписан анекс към НРД, в който има текст и по отношение на готовността на лечебните заведения за посрещане на COVID-вълни. Какво оферирате?
Ще стартира малко по-отдалече. Както знаем новият министър на опазването на здравето доктор Асен Меджидиев разгласи, че стремежът ще бъде оптимално да се облекчи популацията откъм рестриктивни ограничения по отношение на Коронавирус заболеваемостта, в това число бизнеса и публичния живот, и ще се насочат напъните към подготовка на здравната система за идващите месеци в положение, в каквото е била по време на предходните две талази. Категорично поддържаме това негово решение. Смятаме, че към този момент имаме задоволително опит, знаем какво е належащо, с цел да се сътвори нужната организация в лечебните заведения. Знаем и какво би трябвало да бъде заложено в договорите им с НЗОК, с цел да може от една страна да се покрият възможни скокове в заболеваемостта и да се обезпечи лекуването на усложнени пациенти с Коронавирус, а от друга да не допуснем ограничаване в лекуването на останалите болести. COVID-19 беше ново заболяване, не познавахме характерностите му и макар че не бяхме готови за епидемиологичните талази значително успяхме да посрещнем основната заболеваемост. Това обаче се случи за сметка на ограничение на диагностиката и лекуването на доста други диагнози.
Ние осъзнаваме смяната в характерностите на вируса. Виждаме, че протича много по-леко, само че това не ни дава право да подценяваме сериозността му, да подхождаме лековато, да не бъдем авансово готови и в случай че инцидентно вирусът още веднъж се промени и стане още веднъж по-болестотворен да бъдем неприятно сюрпризирани.
Към сегашния миг договорите на НЗОК с лечебните заведения от момента, в който изтече последната епидемиологична конюнктура, са във типа от преди Коронавирус. Всички те са със подписани контракти за леглови потенциал от времето, когато към момента нямаше Коронавирус, потенциал който е предопределен да посрещне потребностите на популацията за лекуване на стотиците други болести без обаче да се планувани такива за пациенти с ковид. В осъществяване на тактиката на Министерство на здравеопазването и имайки поради икономиите, които е осъществила НЗОК, както и хилядите нелекувани хора в последните две години (ще си разреша да изтъквам началника на ВМА ген. Мутафчийски, който сподели: Интензивните ни отделения са претъпкани с пациенти с други болести и нямаме кревати за лекуване на COVID), опита, който имаме и това, че самите лечебни заведения бяха преструктурирали леглата си, ние предложихме Касата да подписа контракти с лечебните заведения за броя кревати, с който те са работили по време на Коронавирус вълните, без значение, че сега няма вълна.
Т.е. вие оферирате Касата да подписа контракти с лечебните заведение по този начин както те бяха преструктуриране по време на Коронавирус вълните?
Предлагаме да се даде опция на лечебните заведения да сключат с Касата контракт за структурата кревати, с която са работили по време на вълните. Тогава, те успяваха да се преструктурират без да се усилва общия брой кревати. Това предложение касае главно интензивните кревати, тъй като по време на вълните се постановяваше лечебните заведения да се преоборудват, да назначават екипи, да трансформират графици. Причината за предлагането ни е, че миналите две години демонстрираха, че от издаването на заповедта на шефа на РЗИ до практическото въвеждане в подготвеност на екипите и структурите в интензивните браншове минават сред две седмици и един месец. Работата в Коронавирус звената изисква специфичност – необходим е по-голям брой личен състав, който да е на график. Отново споделям – чака се Касата да образува големи икономии в болнична помощ, макар повишението на цените на клиничните пътеки и Здравната каса няма да има усложнения, в случай че одобри предлагането ни. Ние изхождаме от отговорността към пациентите, лекарите и медицинските сестри.
Какво друго включва Анекса?
Сред другите промени, които се вкарват с Анекса са: Увеличават се цените на клиничните пътеки за лекуване в интензивно поделение на пациенти с COVID-19. Сериозен растеж има и в цените на детските кардиохирургични пътеки. Феталната морфология при бременност, ехографията на млечна жлеза, тест за търпимост при използване на упойка също са част от измененията в Анекса. И още: Дава се опция на лекарите да издават на пациентите електронни посоки за безвъзмездни антигенни проби за COVID-19. Здравноосигурените лица ще могат да си слагат ваксина за COVID-19 при всеки общопрактикуващ доктор, а лечебните заведения за болнична помощ, които със заповед на министъра разкриват имунизационни кабинети за имунизация против Коронавирус, ще получават възнаграждение за тази активност. С Анекса ще влязат в действие и измененията в Наредба 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията, които включват разширение на пакета от действия поети от НЗОК за деца, бременни дами и хора над 18 годишна възраст, както и за някои характерни групи като лица в риск от злокачествено новообразувание.
Министърът разгласи измежду основните си цели и остойностяването на лекарския труд. Ако това се направи, цената му в клиничните пътеки ли ще бъде включена?
Зависи от това по какъв метод специалистите ще изработят тази методология. Ще участваме в работната група с изключение на с това, което имаме създадено като Съюз отпреди повече от пет-шест години. Освен това имаме упоритостта – и това е гласувано от нашия събор, със средства от бюджета на организацията да наемем профилирана организация, която има нужната подготвеност, и тя да ни съветва при създаването на такава методика. Ще забележим какво ще ни предложат – дали себестойност на час или на различен индикатор, на обзор, на съответствие в коефициенти… От всичко това зависи по какъв начин тъкмо тази стойност ще се имплементира в прегледите, клиничните пътеки, в труда на общопрактикуващите лекари и така нататък Смятам, че тази самодейност е доста значима и поздравявам министър Меджидиев за това.
Отдавна чакахме да се стартира работа по този въпрос, само че до момента единствено се говореше, без да се подхващат на практика стъпки. Това е добра посока. Разглеждам го като начало, тъй като не съм оптимист, че може да се случи за месец-два, само че пък при започване на тази година за първи път заговорихме за заплати на лекари и медицински сестри, с изключение на за цени на клинични пътеки и прегледи. Това докара до покачване на минималните равнища на заплащането на лекарите и експертите по здравни грижи.
Това случи ли се в множеството лечебни заведения?
На доста от местата се случи. Дори и да не са достигнали заложените високи равнища, огромна част от лечебните заведения са съумели да покрият неналичието на COVID-надбавките. Оттук нататък този развой мъчно може да бъде спрян, било с обжалване пред съда или по различен метод. Защото, оставяйки личния състав на опашката по хонорари, тези лечебни заведения ще имат сериозен проблем с фрагментите и с цел да ги задържат, също ще би трябвало да покачат заплатите. А тематиката за наложителни минимални хонорари беше табу. През годините постоянно се излизаше с отпор: „ Не ни се месете, това си е наша работа “. Постепенно обаче възнагражденията на лекарите и сестрите станаха народен проблем и към този момент няма по какъв начин да остане вътрешен, проблем единствено за обособени лечебни заведения.
Остойностяването на труда ще докара ли до нужда от повече средства в системата?
Със сигурност, тъй като ние не знаем какъв брой коства трудът, само че знаем какъв брой коства газта, токът и медикаментите. Всеки път като се покачат цените на газа и тока, лечебните заведения предпочитано заплащат тези разноски. Вземайки поради и обстоятелството, че имаме и голяма инфлация, сигурно средствата ще би трябвало да бъдат увеличени. Лошото е, че всички тези нови разноски ги посрещаме със същия % от Брутният вътрешен продукт, обособен за опазване на здравето, което ще ни изправи пред неизпълнима задача.
Следващото постоянно държавно управление тогава би трябвало да усили % от Брутният вътрешен продукт.
Ние неведнъж сме повтаряли, че няма по какъв начин да получаваме европейско опазване на здравето, откакто отделяме минимум средства в Европа за здраве. Каквито и други рецензии да се насочат към системата, това си остава най-големият проблем. Със сигурност отделянето на по-голям % от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето не анулира битката със злоупотребите, само че би подсигурило по-добро качество.
Д-р Маджаров, следва да бъде подписан анекс към НРД, в който има текст и по отношение на готовността на лечебните заведения за посрещане на COVID-вълни. Какво оферирате?
Ще стартира малко по-отдалече. Както знаем новият министър на опазването на здравето доктор Асен Меджидиев разгласи, че стремежът ще бъде оптимално да се облекчи популацията откъм рестриктивни ограничения по отношение на Коронавирус заболеваемостта, в това число бизнеса и публичния живот, и ще се насочат напъните към подготовка на здравната система за идващите месеци в положение, в каквото е била по време на предходните две талази. Категорично поддържаме това негово решение. Смятаме, че към този момент имаме задоволително опит, знаем какво е належащо, с цел да се сътвори нужната организация в лечебните заведения. Знаем и какво би трябвало да бъде заложено в договорите им с НЗОК, с цел да може от една страна да се покрият възможни скокове в заболеваемостта и да се обезпечи лекуването на усложнени пациенти с Коронавирус, а от друга да не допуснем ограничаване в лекуването на останалите болести. COVID-19 беше ново заболяване, не познавахме характерностите му и макар че не бяхме готови за епидемиологичните талази значително успяхме да посрещнем основната заболеваемост. Това обаче се случи за сметка на ограничение на диагностиката и лекуването на доста други диагнози.
Ние осъзнаваме смяната в характерностите на вируса. Виждаме, че протича много по-леко, само че това не ни дава право да подценяваме сериозността му, да подхождаме лековато, да не бъдем авансово готови и в случай че инцидентно вирусът още веднъж се промени и стане още веднъж по-болестотворен да бъдем неприятно сюрпризирани.
Към сегашния миг договорите на НЗОК с лечебните заведения от момента, в който изтече последната епидемиологична конюнктура, са във типа от преди Коронавирус. Всички те са със подписани контракти за леглови потенциал от времето, когато към момента нямаше Коронавирус, потенциал който е предопределен да посрещне потребностите на популацията за лекуване на стотиците други болести без обаче да се планувани такива за пациенти с ковид. В осъществяване на тактиката на Министерство на здравеопазването и имайки поради икономиите, които е осъществила НЗОК, както и хилядите нелекувани хора в последните две години (ще си разреша да изтъквам началника на ВМА ген. Мутафчийски, който сподели: Интензивните ни отделения са претъпкани с пациенти с други болести и нямаме кревати за лекуване на COVID), опита, който имаме и това, че самите лечебни заведения бяха преструктурирали леглата си, ние предложихме Касата да подписа контракти с лечебните заведения за броя кревати, с който те са работили по време на Коронавирус вълните, без значение, че сега няма вълна.
Т.е. вие оферирате Касата да подписа контракти с лечебните заведение по този начин както те бяха преструктуриране по време на Коронавирус вълните?
Предлагаме да се даде опция на лечебните заведения да сключат с Касата контракт за структурата кревати, с която са работили по време на вълните. Тогава, те успяваха да се преструктурират без да се усилва общия брой кревати. Това предложение касае главно интензивните кревати, тъй като по време на вълните се постановяваше лечебните заведения да се преоборудват, да назначават екипи, да трансформират графици. Причината за предлагането ни е, че миналите две години демонстрираха, че от издаването на заповедта на шефа на РЗИ до практическото въвеждане в подготвеност на екипите и структурите в интензивните браншове минават сред две седмици и един месец. Работата в Коронавирус звената изисква специфичност – необходим е по-голям брой личен състав, който да е на график. Отново споделям – чака се Касата да образува големи икономии в болнична помощ, макар повишението на цените на клиничните пътеки и Здравната каса няма да има усложнения, в случай че одобри предлагането ни. Ние изхождаме от отговорността към пациентите, лекарите и медицинските сестри.
Какво друго включва Анекса?
Сред другите промени, които се вкарват с Анекса са: Увеличават се цените на клиничните пътеки за лекуване в интензивно поделение на пациенти с COVID-19. Сериозен растеж има и в цените на детските кардиохирургични пътеки. Феталната морфология при бременност, ехографията на млечна жлеза, тест за търпимост при използване на упойка също са част от измененията в Анекса. И още: Дава се опция на лекарите да издават на пациентите електронни посоки за безвъзмездни антигенни проби за COVID-19. Здравноосигурените лица ще могат да си слагат ваксина за COVID-19 при всеки общопрактикуващ доктор, а лечебните заведения за болнична помощ, които със заповед на министъра разкриват имунизационни кабинети за имунизация против Коронавирус, ще получават възнаграждение за тази активност. С Анекса ще влязат в действие и измененията в Наредба 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията, които включват разширение на пакета от действия поети от НЗОК за деца, бременни дами и хора над 18 годишна възраст, както и за някои характерни групи като лица в риск от злокачествено новообразувание.
Министърът разгласи измежду основните си цели и остойностяването на лекарския труд. Ако това се направи, цената му в клиничните пътеки ли ще бъде включена?
Зависи от това по какъв метод специалистите ще изработят тази методология. Ще участваме в работната група с изключение на с това, което имаме създадено като Съюз отпреди повече от пет-шест години. Освен това имаме упоритостта – и това е гласувано от нашия събор, със средства от бюджета на организацията да наемем профилирана организация, която има нужната подготвеност, и тя да ни съветва при създаването на такава методика. Ще забележим какво ще ни предложат – дали себестойност на час или на различен индикатор, на обзор, на съответствие в коефициенти… От всичко това зависи по какъв начин тъкмо тази стойност ще се имплементира в прегледите, клиничните пътеки, в труда на общопрактикуващите лекари и така нататък Смятам, че тази самодейност е доста значима и поздравявам министър Меджидиев за това.
Отдавна чакахме да се стартира работа по този въпрос, само че до момента единствено се говореше, без да се подхващат на практика стъпки. Това е добра посока. Разглеждам го като начало, тъй като не съм оптимист, че може да се случи за месец-два, само че пък при започване на тази година за първи път заговорихме за заплати на лекари и медицински сестри, с изключение на за цени на клинични пътеки и прегледи. Това докара до покачване на минималните равнища на заплащането на лекарите и експертите по здравни грижи.
Това случи ли се в множеството лечебни заведения?
На доста от местата се случи. Дори и да не са достигнали заложените високи равнища, огромна част от лечебните заведения са съумели да покрият неналичието на COVID-надбавките. Оттук нататък този развой мъчно може да бъде спрян, било с обжалване пред съда или по различен метод. Защото, оставяйки личния състав на опашката по хонорари, тези лечебни заведения ще имат сериозен проблем с фрагментите и с цел да ги задържат, също ще би трябвало да покачат заплатите. А тематиката за наложителни минимални хонорари беше табу. През годините постоянно се излизаше с отпор: „ Не ни се месете, това си е наша работа “. Постепенно обаче възнагражденията на лекарите и сестрите станаха народен проблем и към този момент няма по какъв начин да остане вътрешен, проблем единствено за обособени лечебни заведения.
Остойностяването на труда ще докара ли до нужда от повече средства в системата?
Със сигурност, тъй като ние не знаем какъв брой коства трудът, само че знаем какъв брой коства газта, токът и медикаментите. Всеки път като се покачат цените на газа и тока, лечебните заведения предпочитано заплащат тези разноски. Вземайки поради и обстоятелството, че имаме и голяма инфлация, сигурно средствата ще би трябвало да бъдат увеличени. Лошото е, че всички тези нови разноски ги посрещаме със същия % от Брутният вътрешен продукт, обособен за опазване на здравето, което ще ни изправи пред неизпълнима задача.
Следващото постоянно държавно управление тогава би трябвало да усили % от Брутният вътрешен продукт.
Ние неведнъж сме повтаряли, че няма по какъв начин да получаваме европейско опазване на здравето, откакто отделяме минимум средства в Европа за здраве. Каквито и други рецензии да се насочат към системата, това си остава най-големият проблем. Със сигурност отделянето на по-голям % от Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето не анулира битката със злоупотребите, само че би подсигурило по-добро качество.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ