Проф. Николай Овчаров: С правилна политика общините могат да печелят от туризъм
С вярна политика общините могат да печелят от туризъм, уверен е археологът проф. Николай Овчаров, който преди броени дни сподели нова находка от Перперикон - бронзов кръст с изображение на разпънатия Христос.
В изявление за БГНЕС проф. Овчаров съобщи, че при добър синхрон сред централната и локалната власт, нещата се получават.
БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението:
БГНЕС: Проф. Овчаров, кои са предпочитаните обекти през новия археологически сезон?
Проф. Николай Овчаров: Обектите, за които аз давам отговор са „ Перперикон “ край Кърджали и „ Мисионис “ край Търговище. Това са два доста амбициозни плана, които изпълняваме. На „ Перперикон “ работим към този момент 19 година, а откакто от тази година осигурихме нужните средства интензивно изследваме и „ Мисионис “. И на двата обекта работят големи колективи. Самият факт, че в този момент беседваме с вас, значи, че има кой да я продължи и в мое неявяване.
Макар и за няколко седмици можем да се похвалим и с първите резултати за този археологически сезон. Ще стартира първо от „ Мисионис “, тъй като точно там се появи преди две седмици първият забавен миг. Става дума за епископската базилика от V-VI век, която е разкрита още през 60-те години на предишния век от моя починал татко проф. Димитър Овчаров. При разкриването на голямата черква от запад той попада на баптистерий, който е бил обвързван с огромното всеобщо покръстване на възрастните езичници. Той е един от най-добре непокътнатите на Балканския полуостров. Казано по различен метод – това е една стая с тухлен под в центъра с басейн. Сега успяхме да намерим средства и да отворим този баптистерий, който е бил покрит с пръст от татко ми, тъй като тогава не е имало условия да бъде съхранен. Част от него е опустошен, само че ние ще можем да говъзстановим. Със средства на спонсори ще бъде реставриран и подложен стъклен капак.
На „ Перперикон “ са не по-малко забавни новите находки. Успяхме да разкрием най-ранната епископска резиденция от средата на V век. Само да върна малко предистория – още през 2004 година открихме една черква в най-високата част на акропола на „ Перперикон “, която въз основата на архитектурните индикатори, както и на една монета в зида на църквата, се дефинира от първата половина на V век като епископска базилика. Откритите надписи я дефинират като най-старата раннохристиянска черква в Родопите. Към нея открихме и самата резиденция на епископите, които са покръствали траките. До този миг ние имаме единствено две открити епископски резиденции в Северна България – Дуросторум (днешна Силистра) и Нове (римски град край Свищов). Те обаче са от втората половина на V век. Свидетелства за по-ранния интервал на базиликата на „ Перперикон “ е, че постройките не били толкоз първокласни, а след това поради административните потребности са се уголемявали.
По отношение на находките до момента сме разкрили над 130, измежду тях монети, няколко стъклени гривни, една фибула (вид накит, с който се е придържала дрехата) и кръст с изображение на разпънатия Христос, датиран е от X-XII в. Интересно при него е, че в миналото е бил реликварий, т.е в куха част са се съхранявали мощи. По някое време задната част се е изгубила и е трансфорат в стационарен кръст.
Друг план, по който работим е открита преди две години още една раннохристиянска черква. Предстои цялостна реституция, сега се изготвя план. Както нормално „ Перперикон “ дава доста забавни резултати, за които занапред ще си приказваме.
Детайлно изложение на тези здания планираме да опишем в първия том на новата ни книга „ Акрополът на Перперикон “, по която работим голям колектив – античници, средновековци, нумизмати, епиграфи. В книгата ще покажем цялостния образ на Акропола в интервала от II-III век до XIV в., когато попада след тежка блокада под ударите на Османските завоеватели.
БГНЕС Как консервирате откритите находки?
Проф. Николай Овчаров: Първоначално се прави спешна консервация, а след това с финансирането по планове се трансформира в същинска консервация. В Акропола да вземем за пример, всичко е реставрирано и консервирано. Дейностите са направени по 4 европейски плана. И като приказваме за средствата –не става дума единствено за консервиране. Изградили сме издигнати пасарелки, с цел да не се върви по паметниците. Всички находки в Акропола са изолирани от туристическото наличие. Последният план, който завършихме през 2016 година със средства на Норвежката стратегия е средновековната кула на „ Перперикон “, която е непокътната на 12 метра височина. С дървени структури туристите може да се качат до върха.
БГНЕС: Друг план е градежът на посетителски център. На каква фаза е построяването?
Проф. Николай Овчаров: Проектът започва през декември 2017. В момента тече тръжната процедура. Посетителският център е наложителна постройка за обект от ранга на „ Перперикон “. Всички такива обекти по света, измежду тях и египетските пирамиди, имат сходни здания. Още на входа посетителите получават информация. Планирано е построяването на кафе за къса отмора. Там ще се продават и билетите. Казано по различен метод този център оформя „ Перперикон “ откакто е построена инфраструктурата и павильоните за сувенири.
БГНЕС: При всички тези огромни планове каква е ролята на страната?
Проф. Николай Овчаров: Голяма е ролята, изключително след 2008 година, когато бяха актувани обектите, тъй като без акт за благосъстоятелност не може да кандидатства по европейските планове. Този развой към момента не е приключил. Такъв е казусът с „ Мисионис “, към момента не сме получили документа, всеки миг го чакаме. Принципът е следният: когато се актуват обектите, страната ги дава на общините за концесия в порядъка на 10 години. Оттук нататък локалните управляващи поемат щафетата за кандидатстване. Що се отнася до самите археологически изследвания, финансират се напълно от страната. Например, за „ Перперикон “ имаме специфична дотация от 250 000 лв., която от държавния бюджет се трансферира по сметката на община Кърджали. За „ Мисионис “ през община Търговище ще получим 100 000 лв.. Допълнително самите общини отпускат средства, в случай че се постанова. Лично моята преценка е, че при добър синхрон сред централната и локалната власт, нещата се получават.
БГНЕС: Както се вижда общините получават големи средства, допускам има и възвръщаемост?
Проф. Николай Овчаров: Сумите не са загадка. За тази година не мога да кажа, само че за предходните в локалната хазна на Кърджали влизат сред 150 000 и 200 000 лв. чисти доходи от билети. Това е положителният образец „ Перперикон “, където се вижда, че общината има задоволително средства да развива туристическа активност или консервация. Подобен добър образец е „ Долината на тракийските царе “ в Казанлък. И естествено, първенецът „ Царевец “, който притегля хиляди туристи още от 80-те години на предишния век. Има и неприятни образци, несъмнено, където не малко общини завоюваха европроекти, реновираха обектите, само че туристическият поток е нулев. /БГНЕС
В изявление за БГНЕС проф. Овчаров съобщи, че при добър синхрон сред централната и локалната власт, нещата се получават.
БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението:
БГНЕС: Проф. Овчаров, кои са предпочитаните обекти през новия археологически сезон?
Проф. Николай Овчаров: Обектите, за които аз давам отговор са „ Перперикон “ край Кърджали и „ Мисионис “ край Търговище. Това са два доста амбициозни плана, които изпълняваме. На „ Перперикон “ работим към този момент 19 година, а откакто от тази година осигурихме нужните средства интензивно изследваме и „ Мисионис “. И на двата обекта работят големи колективи. Самият факт, че в този момент беседваме с вас, значи, че има кой да я продължи и в мое неявяване.
Макар и за няколко седмици можем да се похвалим и с първите резултати за този археологически сезон. Ще стартира първо от „ Мисионис “, тъй като точно там се появи преди две седмици първият забавен миг. Става дума за епископската базилика от V-VI век, която е разкрита още през 60-те години на предишния век от моя починал татко проф. Димитър Овчаров. При разкриването на голямата черква от запад той попада на баптистерий, който е бил обвързван с огромното всеобщо покръстване на възрастните езичници. Той е един от най-добре непокътнатите на Балканския полуостров. Казано по различен метод – това е една стая с тухлен под в центъра с басейн. Сега успяхме да намерим средства и да отворим този баптистерий, който е бил покрит с пръст от татко ми, тъй като тогава не е имало условия да бъде съхранен. Част от него е опустошен, само че ние ще можем да говъзстановим. Със средства на спонсори ще бъде реставриран и подложен стъклен капак.
На „ Перперикон “ са не по-малко забавни новите находки. Успяхме да разкрием най-ранната епископска резиденция от средата на V век. Само да върна малко предистория – още през 2004 година открихме една черква в най-високата част на акропола на „ Перперикон “, която въз основата на архитектурните индикатори, както и на една монета в зида на църквата, се дефинира от първата половина на V век като епископска базилика. Откритите надписи я дефинират като най-старата раннохристиянска черква в Родопите. Към нея открихме и самата резиденция на епископите, които са покръствали траките. До този миг ние имаме единствено две открити епископски резиденции в Северна България – Дуросторум (днешна Силистра) и Нове (римски град край Свищов). Те обаче са от втората половина на V век. Свидетелства за по-ранния интервал на базиликата на „ Перперикон “ е, че постройките не били толкоз първокласни, а след това поради административните потребности са се уголемявали.
По отношение на находките до момента сме разкрили над 130, измежду тях монети, няколко стъклени гривни, една фибула (вид накит, с който се е придържала дрехата) и кръст с изображение на разпънатия Христос, датиран е от X-XII в. Интересно при него е, че в миналото е бил реликварий, т.е в куха част са се съхранявали мощи. По някое време задната част се е изгубила и е трансфорат в стационарен кръст.
Друг план, по който работим е открита преди две години още една раннохристиянска черква. Предстои цялостна реституция, сега се изготвя план. Както нормално „ Перперикон “ дава доста забавни резултати, за които занапред ще си приказваме.
Детайлно изложение на тези здания планираме да опишем в първия том на новата ни книга „ Акрополът на Перперикон “, по която работим голям колектив – античници, средновековци, нумизмати, епиграфи. В книгата ще покажем цялостния образ на Акропола в интервала от II-III век до XIV в., когато попада след тежка блокада под ударите на Османските завоеватели.
БГНЕС Как консервирате откритите находки?
Проф. Николай Овчаров: Първоначално се прави спешна консервация, а след това с финансирането по планове се трансформира в същинска консервация. В Акропола да вземем за пример, всичко е реставрирано и консервирано. Дейностите са направени по 4 европейски плана. И като приказваме за средствата –не става дума единствено за консервиране. Изградили сме издигнати пасарелки, с цел да не се върви по паметниците. Всички находки в Акропола са изолирани от туристическото наличие. Последният план, който завършихме през 2016 година със средства на Норвежката стратегия е средновековната кула на „ Перперикон “, която е непокътната на 12 метра височина. С дървени структури туристите може да се качат до върха.
БГНЕС: Друг план е градежът на посетителски център. На каква фаза е построяването?
Проф. Николай Овчаров: Проектът започва през декември 2017. В момента тече тръжната процедура. Посетителският център е наложителна постройка за обект от ранга на „ Перперикон “. Всички такива обекти по света, измежду тях и египетските пирамиди, имат сходни здания. Още на входа посетителите получават информация. Планирано е построяването на кафе за къса отмора. Там ще се продават и билетите. Казано по различен метод този център оформя „ Перперикон “ откакто е построена инфраструктурата и павильоните за сувенири.
БГНЕС: При всички тези огромни планове каква е ролята на страната?
Проф. Николай Овчаров: Голяма е ролята, изключително след 2008 година, когато бяха актувани обектите, тъй като без акт за благосъстоятелност не може да кандидатства по европейските планове. Този развой към момента не е приключил. Такъв е казусът с „ Мисионис “, към момента не сме получили документа, всеки миг го чакаме. Принципът е следният: когато се актуват обектите, страната ги дава на общините за концесия в порядъка на 10 години. Оттук нататък локалните управляващи поемат щафетата за кандидатстване. Що се отнася до самите археологически изследвания, финансират се напълно от страната. Например, за „ Перперикон “ имаме специфична дотация от 250 000 лв., която от държавния бюджет се трансферира по сметката на община Кърджали. За „ Мисионис “ през община Търговище ще получим 100 000 лв.. Допълнително самите общини отпускат средства, в случай че се постанова. Лично моята преценка е, че при добър синхрон сред централната и локалната власт, нещата се получават.
БГНЕС: Както се вижда общините получават големи средства, допускам има и възвръщаемост?
Проф. Николай Овчаров: Сумите не са загадка. За тази година не мога да кажа, само че за предходните в локалната хазна на Кърджали влизат сред 150 000 и 200 000 лв. чисти доходи от билети. Това е положителният образец „ Перперикон “, където се вижда, че общината има задоволително средства да развива туристическа активност или консервация. Подобен добър образец е „ Долината на тракийските царе “ в Казанлък. И естествено, първенецът „ Царевец “, който притегля хиляди туристи още от 80-те години на предишния век. Има и неприятни образци, несъмнено, където не малко общини завоюваха европроекти, реновираха обектите, само че туристическият поток е нулев. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ