Откриха колосална черна дупка с маса 30 млрд. пъти по-голяма от масата на Слънцето
С помощта на гравитационна леща и суперкомпютри астрономи са разпознали колосална черна дупка, която е измежду най-големите, откривани в миналото, заяви „ Live Science “.
Това е ултрамасивно страшилище с маса към 30 милиарда пъти по-голяма от масата на Слънцето и е намерено посредством потреблението на трик с пространство-времето, предсказан от Алберт Айнщайн.
Колосалната черна дупка се крие на 2,7 милиарда светлинни години от Земята в най-ярката вселена от галактичния куп Abell 1201.
Космическото страшилище съществува " на горната граница на това какъв брой огромни съгласно нас теоретично могат да станат черните дупки ", се споделя в изказване на астрономите, които са го разкрили. Но това може да е единствено първото от многото галактически чудовища, които екипът може да забележи по нощното небе благодарение на тази техника. Откриването на ултрамасивните черни дупки е единствено първата стъпка към изясняването на това по какъв начин тези зверове стават толкоз огромни, пишат откривателите в публикация, оповестена в списанието Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
Общата доктрина на относителността на Айнщайн разказва по какъв начин солидни обекти изкривяват тъканта на пространство-времето. Айнщайн изяснява, че гравитацията не се поражда от невидима мощ, а е просто нашият опит за деформиране и изкривяване на пространство-времето в наличието на материя и сила.
Това накриво пространство на собствен ред дефинира разпоредбите за придвижване на силата и материята. Тази разтеглена дъга е наречена „ Пръстен на Айнщайн “. Астрономите могат да употребяват този резултат, прочут като гравитационно обективиране, с цел да открият слаби небесни обекти, които другояче не биха могли да бъдат видени.
" Повечето от най-големите черни дупки, за които знаем, са в интензивно положение, при което материята, привлечена наоколо до черната дупка, се нагрява и освобождава сила под формата на светлина, рентгенови лъчи и други типове радиация ", споделя в изказването си създателят на проучването Джеймс Найтингейл, астрофизик от университета Дърам във Англия. " Гравитационното обективиране обаче дава опция за проучване на неактивни черни дупки, които не се хранят и затова не създават светлина, нещо, което понастоящем не е допустимо в далечните галактики. "
Заснемайки изображения с висока разграничителна дарба с галактическия телескоп „ Хъбъл “ и включвайки измерванията от тях в суперкомпютъра DiRAC COSMA8, откривателите симулират какъв брой солидна би трябвало да е черната дупка, с цел да огъне светлината дотам, каквато е била, предаде БГНЕС. Те откриват, че черната дупка е с голяма маса от 30 милиарда слънчеви маси, което я прави към 8000 пъти по-голяма от свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път. Най-голямата черна дупка, откривана в миналото, е TON 618, която е с почти 40 милиарда слънчеви маси. Изследването на по-масивни черни дупки по този метод може да помогне на учените да схванат по какъв начин тези галактически колоси са достигнали такива невероятни размери, както и да проучат по какъв начин тези чудовища въздействат на еволюцията на Вселената.
" Този метод може да ни разреши да открием доста повече черни дупки отвън нашата местна галактика и да разкрием по какъв начин тези екзотични обекти са еволюирали по-назад в галактическото време ", сподели Найтингейл.
Това е ултрамасивно страшилище с маса към 30 милиарда пъти по-голяма от масата на Слънцето и е намерено посредством потреблението на трик с пространство-времето, предсказан от Алберт Айнщайн.
Колосалната черна дупка се крие на 2,7 милиарда светлинни години от Земята в най-ярката вселена от галактичния куп Abell 1201.
Космическото страшилище съществува " на горната граница на това какъв брой огромни съгласно нас теоретично могат да станат черните дупки ", се споделя в изказване на астрономите, които са го разкрили. Но това може да е единствено първото от многото галактически чудовища, които екипът може да забележи по нощното небе благодарение на тази техника. Откриването на ултрамасивните черни дупки е единствено първата стъпка към изясняването на това по какъв начин тези зверове стават толкоз огромни, пишат откривателите в публикация, оповестена в списанието Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
Общата доктрина на относителността на Айнщайн разказва по какъв начин солидни обекти изкривяват тъканта на пространство-времето. Айнщайн изяснява, че гравитацията не се поражда от невидима мощ, а е просто нашият опит за деформиране и изкривяване на пространство-времето в наличието на материя и сила.
Това накриво пространство на собствен ред дефинира разпоредбите за придвижване на силата и материята. Тази разтеглена дъга е наречена „ Пръстен на Айнщайн “. Астрономите могат да употребяват този резултат, прочут като гравитационно обективиране, с цел да открият слаби небесни обекти, които другояче не биха могли да бъдат видени.
" Повечето от най-големите черни дупки, за които знаем, са в интензивно положение, при което материята, привлечена наоколо до черната дупка, се нагрява и освобождава сила под формата на светлина, рентгенови лъчи и други типове радиация ", споделя в изказването си създателят на проучването Джеймс Найтингейл, астрофизик от университета Дърам във Англия. " Гравитационното обективиране обаче дава опция за проучване на неактивни черни дупки, които не се хранят и затова не създават светлина, нещо, което понастоящем не е допустимо в далечните галактики. "
Заснемайки изображения с висока разграничителна дарба с галактическия телескоп „ Хъбъл “ и включвайки измерванията от тях в суперкомпютъра DiRAC COSMA8, откривателите симулират какъв брой солидна би трябвало да е черната дупка, с цел да огъне светлината дотам, каквато е била, предаде БГНЕС. Те откриват, че черната дупка е с голяма маса от 30 милиарда слънчеви маси, което я прави към 8000 пъти по-голяма от свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път. Най-голямата черна дупка, откривана в миналото, е TON 618, която е с почти 40 милиарда слънчеви маси. Изследването на по-масивни черни дупки по този метод може да помогне на учените да схванат по какъв начин тези галактически колоси са достигнали такива невероятни размери, както и да проучат по какъв начин тези чудовища въздействат на еволюцията на Вселената.
" Този метод може да ни разреши да открием доста повече черни дупки отвън нашата местна галактика и да разкрием по какъв начин тези екзотични обекти са еволюирали по-назад в галактическото време ", сподели Найтингейл.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ