Колко злато има по куполите на Св. Александър Невски“?
С площта си от 3170 m² при построяването си православният храм „ Свети Александър Невски “ се трансформира в първа по величина изцяло приключена и настояща катедрала на Балканския полуостров.
Църквата е проектирана и построена в интервала 1882 – 1912 година и през 1955 година е оповестена за монумент на културата с национално значение. Катедралата е ситуирана на площад със същото име.
Най-забележителната външна характерност на храма са позлатените му куполи. Покривният слой е направен от асфалтова мушама и медна ламарина и има повърхност от към 4000 кв. м.
Позлатеният сектор на куполите е 700 кв. м, като общото тегло на златото е 8,35 кг,
само че пластът е доста тъничък, което постанова да бъде реставриран през избрани интервали от време. Технологията на позлатяването е съветска и до 2001 година е била осъществявана от съветски експерти и с съветско злато.
Последната реституция на позлатата е през 2001 година и е осъществена от български експерти.
Използвани са златни листчета с размер 84 х 84 mm и с дебелина към 0,4 µm (микрометър – 1 µm e еднакъв на една милионна част от метъра; единствено за съпоставяне: нишката на паяжината е 17-18 пъти по-дебела от златното покритие – б.р.). Например единствено за площта на купола на камбанарията, която е 160 кв. м, са употребявани 25 000 такива листчета, като употребяваното злато е немско и е 23,75 карата.
Размерите на храма са: височина – 53,02 м, дължина – 73,50 м, ширина – 52,20 м, височина на камбанарията при върха на купола ѝ – 50,52 м, височина на позлатения кръст над нея 2,50 м, височина на централния купол – 46,30 м, застроена площ – 3170 кв. м, кубатура – 86 000 куб. м.
В църквата се побират 5000 души – колкото и най-голямата зала в НДК.
Храмът е отдаден на Александър Невски, прочут с успеха си над Тевтонския медал в борбата на Чудското езеро, провъзгласен за светец от съветската православна черква. Александър Невски е патрон на съветския император Александър II и названието на храма е израз на благодарността на българите към Русия в лицето на Царя-Освободител. В хода на Първата Световна война България и Русия застават в протовоположни блокове. След като съветската флота бомбардира Варна на 14 октомври 1915 година, държавното управление на Васил Радославов, русофобско по външнополитическа ориентировка,
взема решение за преименуването на храм-паметника в „ Св. св. Кирил и Методий “.
Постановлението на Министерския съвет от 19 октомври 1915 година е импортирано през февруари 1916 година за утвърждение в Народното събрание. След възражения от страна на опозиционните партии и плевел спор Народното събрание утвърждава решението на държавно управление с гласовете на проправителственото болшинство (4 март 1916 г.). Твърди се, че
даже русофилът Иван Вазов приветства преименуването.
Със сигурност обаче неговият брат доктор Борис Вазов, непосредствен до поета по политически убеждения, е един от основните съперници на преименуването в Народното събрание. Промяната на наименованието не се възприема трайно. През 1920 година още веднъж е върнато първичното име на храма.
Църквата е проектирана и построена в интервала 1882 – 1912 година и през 1955 година е оповестена за монумент на културата с национално значение. Катедралата е ситуирана на площад със същото име.
Най-забележителната външна характерност на храма са позлатените му куполи. Покривният слой е направен от асфалтова мушама и медна ламарина и има повърхност от към 4000 кв. м.
Позлатеният сектор на куполите е 700 кв. м, като общото тегло на златото е 8,35 кг,
само че пластът е доста тъничък, което постанова да бъде реставриран през избрани интервали от време. Технологията на позлатяването е съветска и до 2001 година е била осъществявана от съветски експерти и с съветско злато.
Последната реституция на позлатата е през 2001 година и е осъществена от български експерти.
Използвани са златни листчета с размер 84 х 84 mm и с дебелина към 0,4 µm (микрометър – 1 µm e еднакъв на една милионна част от метъра; единствено за съпоставяне: нишката на паяжината е 17-18 пъти по-дебела от златното покритие – б.р.). Например единствено за площта на купола на камбанарията, която е 160 кв. м, са употребявани 25 000 такива листчета, като употребяваното злато е немско и е 23,75 карата.
Размерите на храма са: височина – 53,02 м, дължина – 73,50 м, ширина – 52,20 м, височина на камбанарията при върха на купола ѝ – 50,52 м, височина на позлатения кръст над нея 2,50 м, височина на централния купол – 46,30 м, застроена площ – 3170 кв. м, кубатура – 86 000 куб. м.
В църквата се побират 5000 души – колкото и най-голямата зала в НДК.
Храмът е отдаден на Александър Невски, прочут с успеха си над Тевтонския медал в борбата на Чудското езеро, провъзгласен за светец от съветската православна черква. Александър Невски е патрон на съветския император Александър II и названието на храма е израз на благодарността на българите към Русия в лицето на Царя-Освободител. В хода на Първата Световна война България и Русия застават в протовоположни блокове. След като съветската флота бомбардира Варна на 14 октомври 1915 година, държавното управление на Васил Радославов, русофобско по външнополитическа ориентировка,
взема решение за преименуването на храм-паметника в „ Св. св. Кирил и Методий “.
Постановлението на Министерския съвет от 19 октомври 1915 година е импортирано през февруари 1916 година за утвърждение в Народното събрание. След възражения от страна на опозиционните партии и плевел спор Народното събрание утвърждава решението на държавно управление с гласовете на проправителственото болшинство (4 март 1916 г.). Твърди се, че
даже русофилът Иван Вазов приветства преименуването.
Със сигурност обаче неговият брат доктор Борис Вазов, непосредствен до поета по политически убеждения, е един от основните съперници на преименуването в Народното събрание. Промяната на наименованието не се възприема трайно. През 1920 година още веднъж е върнато първичното име на храма.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ