С панихида в памет на загиналите при превземането, опожаряването и

С панихида в памет на починалите при завладяването, опожаряването и освобождението на Стара Загора български опълченци, съветски воини и мирни жители през днешния ден бяха маркирани 148 години от повторното избавление на града. По традиция честванията се състояха в Енорийския храм „ Света Троица “, а богослужението отслужиха Старозагорският митрополит Киприан, Маркианополският свещеник Богослов и свещенослужители от старозагорска епархия.

На службата участваха заместник-кметът на община Стара Загора Милена Желева, началникът на отдел „ Култура “ Диана Атанасова, специалисти от отдел „ Култура “ и жители.

Вчера, в навечерието на бележитата дата, в Художествената изложба в града шефът на Регионалния исторически музей Петър Калчев изнесе историческа сказка, в която показа пред присъстващите събитията, които са се състояли преди 148 години.

На 22 юли 1877 година град Стара Загора е освободен от Девети Кавказки драгунски полк под командването на херцог Лайхтенбергски. Българските опълченци и съветските войски с генералите Гурко и Столетов са тържествено посрещнати в Стара Загора на 23 юли 1877 година На идващия ден е определена привременна комисия с ръководител учителят, стихотворец и държавник Петко Р. Славейков, припомниха от Регионалния исторически музей.

Радостта не трае дълго, допълват от музея. Сюлейман паша отдава огромно значение на стратегическото състояние на Стара Загора и насочва 40-хилядния си корпус да превземе града. Решителната борба сред двете войски е на 31 юли 1877 година В боевете при Стара Загора получават бойното си кръщение Самарското знаме и Българското опълчение. Геройски умира и командирът на Трета опълченска тайфа – подп. Павел Калитин.

След нескончаем пердах войските на предния отряд на военачалник Гурко се отдръпват, с цел да пазят прохода Шипка. Част от популацията на града, дружно с придошлите от селата, също се изтегля, следвайки армията. Хората, които не съумяват да го създадат, са свиреп избити. Градът е високомерен, опожарен и срутен до основи от османците. В четирите църкви на града са избити хиляди души спокойно население. Много млади дами и деца са отвлечени в иго.

По разнообразни сведения умират към 14 500 българи от града и селата, показват още от Регионалния исторически музей. Не са пощадени даже и тези, които търсят избавление в православните храмове. Освирепели от твърдата опозиция, турците правят нечувани кланета и опожаряват Ески Загра. Цели пет месеца градът остава в тяхно притежание. През това време пожарищата не престават да тлеят, а на всички места има камари от трупове. Властите безрезултатно се пробват да ги погребат. Мъченически починалите старозагорци и поданици на близките села, които са потърсили избавление в града, по този начин и не са заровени и костите им белеят по улиците.

Въпреки тежката зима на 1877 година, русите нападат и на 10 декември пада обсаденият Плевен. Руските войски, проявявайки подвиг и мъжество, минават сполучливо старопланинските проходи. В началото на януари 1878 година, под командването на генералите Ф. Радецки, Н. Святополк-Мирски и М. Скобелев, русите разрушават лагера на турските войски при Шипка–Шейново. Войските минават бързо през Подбалканското поле, като се борят с остатъците на османската войска.

На 13 януари 1878 година те наново освобождават Стара Загора. Този път няма тържествено посрещане на освободителите от страна на популацията. Единственият човек, който ги посреща, е българката Неда Черковина, която съумява да оцелее в петмесечния пъкъл. За нейните премеждия написа възрожденецът Г. Димитров в книгата си „ Страданията на българите и Освобождението на България през 1877–78 год. “, означават от Регионалния исторически музей.