81 години от Кървавата Коледа: България почете жертвите на репресиите във Вардарска Македония
С откриването на паметна плоча и панихида в столичния храм „ Св. Николай Софийски “ бяха маркирани 81 години от така наречен Кървава Коледа – едни от най-масовите и трагични репресии против българи във Вардарска Македония след края на Втората международна война.
Прочетете още
Сред присъстващите на възпоменателната гала бяха представители на Съединени българи и Браво Пловдив, които сервираха венец в памет на починалите.
Събитието бе проведено от Инициативния комитет за отбелязване на годишнината. В началото журналистката Милена Милотинова акцентира, че тематиката за Кървавата Коледа остава незадоволително позната, макар че последствията от тези събития не престават да въздействат върху ориста на българите в Република Северна Македония и през днешния ден.
По време на церемонията бе прочетено слово на президента Румен Радев, в което се показва, че всеобщите убийства от януари 1945 година са кулминационна точка на систематична политика на репресии против етническите българи. Държавният глава подчертава и върху неналичието на цялостно историческо осветляване на този интервал, както и върху продължаващите проблеми с правата на хората с българско съзнание в Република Северна Македония.
Председателят на Македонския теоретичен институт проф. доктор Георги Николов съобщи, че научната общественост има честен дълг да продължи проучванията на събитията към Кървавата Коледа, защото и до през днешния ден има живи потомци на жертвите. Според него не се търси реваншизъм, само че неналичието на самопризнание и смирение задълбочава историческите рани.
Бившият длъжностен министър председател Марин Райков акцентира, че без историческа правдивост не може да има същинска европейска вероятност за района.
Паметната плоча беше открита от Любчо Георгиевски и Благой Шаторов от Културен център „ Иван Михайлов “. Тя е сложена на фасадата на храма „ Св. Николай Софийски “, а присъстващите възпламениха свещи в памет на хилядите българи, починали без съд и присъда.
Историческа информация: Кървавата Коледа
Кървавата Коледа, наричана още Кървав Божик, е интервал на всеобщи репресии против българското население във Вардарска Македония, почнал в нощта на 6 против 7 януари 1945 година – по време на православния празник Рождество Христово.
След навлизането на югославската комунистическа власт в района, новият режим подхваща политика на принудително създаване на „ македонска “ национална еднаквост. В рамките на тази политика хората, които намерено декларират българско съзнание или са свързвани с българската страна, са оповестени за „ врагове на народа “, „ фашистки сътрудници “ или „ великобългарски шовинисти “.
Репресиите включват всеобщи арести, извънсъдебни изтезания, интерниране, конфискация на имущество и гонене на цели фамилии. Сред жертвите са учители, свещеници, лекари, интелектуалци, локални управници и елементарни жители. В доста случаи хората са убивани без никакво следствие, а телата им са погребвани в незнайни всеобщи гробове.
Точният брой на жертвите остава непостоянен и до през днешния ден. Различни източници и проучвания показват от няколко хиляди до над 20 000 убити и десетки хиляди репресирани. Липсата на достъп до архивите на югославските служби и дългогодишното безмълвие по тематиката попречват цялостното изясняване на мащаба на нещастието.
Кървавата Коледа се счита за един от най-драматичните моменти в историята на българите във Вардарска Македония и е основен детайл за разбирането на днешните исторически и политически разногласия в района.
Прочетете още
Сред присъстващите на възпоменателната гала бяха представители на Съединени българи и Браво Пловдив, които сервираха венец в памет на починалите.
Събитието бе проведено от Инициативния комитет за отбелязване на годишнината. В началото журналистката Милена Милотинова акцентира, че тематиката за Кървавата Коледа остава незадоволително позната, макар че последствията от тези събития не престават да въздействат върху ориста на българите в Република Северна Македония и през днешния ден.
По време на церемонията бе прочетено слово на президента Румен Радев, в което се показва, че всеобщите убийства от януари 1945 година са кулминационна точка на систематична политика на репресии против етническите българи. Държавният глава подчертава и върху неналичието на цялостно историческо осветляване на този интервал, както и върху продължаващите проблеми с правата на хората с българско съзнание в Република Северна Македония.
Председателят на Македонския теоретичен институт проф. доктор Георги Николов съобщи, че научната общественост има честен дълг да продължи проучванията на събитията към Кървавата Коледа, защото и до през днешния ден има живи потомци на жертвите. Според него не се търси реваншизъм, само че неналичието на самопризнание и смирение задълбочава историческите рани.
Бившият длъжностен министър председател Марин Райков акцентира, че без историческа правдивост не може да има същинска европейска вероятност за района.
Паметната плоча беше открита от Любчо Георгиевски и Благой Шаторов от Културен център „ Иван Михайлов “. Тя е сложена на фасадата на храма „ Св. Николай Софийски “, а присъстващите възпламениха свещи в памет на хилядите българи, починали без съд и присъда.
Историческа информация: Кървавата Коледа
Кървавата Коледа, наричана още Кървав Божик, е интервал на всеобщи репресии против българското население във Вардарска Македония, почнал в нощта на 6 против 7 януари 1945 година – по време на православния празник Рождество Христово.
След навлизането на югославската комунистическа власт в района, новият режим подхваща политика на принудително създаване на „ македонска “ национална еднаквост. В рамките на тази политика хората, които намерено декларират българско съзнание или са свързвани с българската страна, са оповестени за „ врагове на народа “, „ фашистки сътрудници “ или „ великобългарски шовинисти “.
Репресиите включват всеобщи арести, извънсъдебни изтезания, интерниране, конфискация на имущество и гонене на цели фамилии. Сред жертвите са учители, свещеници, лекари, интелектуалци, локални управници и елементарни жители. В доста случаи хората са убивани без никакво следствие, а телата им са погребвани в незнайни всеобщи гробове.
Точният брой на жертвите остава непостоянен и до през днешния ден. Различни източници и проучвания показват от няколко хиляди до над 20 000 убити и десетки хиляди репресирани. Липсата на достъп до архивите на югославските служби и дългогодишното безмълвие по тематиката попречват цялостното изясняване на мащаба на нещастието.
Кървавата Коледа се счита за един от най-драматичните моменти в историята на българите във Вардарска Македония и е основен детайл за разбирането на днешните исторически и политически разногласия в района.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ