Димитър Гърдев пред Dir.bg: Париж няма да падне, но има процеси, които не могат да се върнат назад
С него разясняваме напрежението във Франция и резултатът на цикличност, който се демонстрира през към пет години и при Ширак, и при Саркози. Вълната от митинги нормално потегля от един частен случай и се разраства по еднакъв метод. А този път след убийството на 17-годишния юноша, убит от служител на реда в Париж, вълната от принуждение се трансферира и в прилежащите Швейцария и Белгия. " Което дава отговор и на въпроса, че друг случай е бил същинската причина за напрежението ", споделя интернационалният анализатор. " Във Франция от години няма подобен взрив на производството и тези хора, които бяха нужни тогава, от техните презморски територии, сега се оказа, че няма потребност от тях при тази застоялост. А в същото време проблемите останаха. Има и още нещо - доста мощно се разпространява една просвета, която идва от Съединени американски щати, културата на бандите, на гангстайла, на тяхната музика, те са техните герои - дилърите ", разяснява Гърдев. " Всъщност се получи една такава просвета на живот на помощи - за това, че страната им е длъжна по някакъв метод, че те са там ", обобщава той. И на фона на мощната обществена политика по отношение на тези уязвими групи, резултатът е, че страната се е провалила в интеграцията им, без значение че те към този момент не са мигранти, а французи, родени там. Затова и сходни експлоадирания на напрежение във френското общество ще не престават да избухват, до момента в който аргументите за това съществуват, счита Димитър Гърдев. И акцентира отвън скоби: " Важно е, че този път насилието във Франция нямаше набожен нюанс ".
- Какво се случи във Франция, господин Гърдев? Виждаме, че ескалацията затихва, само че това е развой, който не може да завърши изведнъж и евентуално ще продължи да се развива в една или друга посока?
- Така е, това не е непостоянен случай. Аз ще напомня, че в един подобен порядък от пет години, плюс-минус, се получават тъкмо същите протести във Франция. Още от Жак Ширак, след това, в случай че си спомняте, при Саркози имаше тъкмо същият протест и то тъкмо с две момчета, които бяха второ, трето потомство към този момент интегрирани французи, само че въпреки всичко от Алжир, от Северна Африка, от техните презморски територии. И те катастрофираха в един трафопост, изгоряха и започнаха протестите, по същия метод, които продължиха също толкоз - почти към две седмици. Сега тези безредици дават съображение да се допуска, че във френското общество има едно напрежение, което непрекъснато тлее. А това значи, че има аргументи за това напрежение, че те не са преодолени и те са доста по-дълбоки, по отношение на повърхностните ограничения, които бяха взети досега.
- Какви са аргументите за това напрежение?
- Те се коренят в сложната интеграция на тези обществени групи, които към този момент са французи, натурализирани от дълго време, които обаче изпаднаха в тази повърхност като хора, които живеят най-вече от обществените помощи. Френската страна има доста мощен обществен детайл. Няма такова нещо в Съединени американски щати, а и в по-голямата част от Европа. Френската система разрешава, в случай че положите общественополезен труд за няколко месеца - в случай че работите в библиотека, в някакво друго публично заведение, получавате незабавно помощи в продължение на две години, а те не са по никакъв начин дребни. Дават им общински жилища, на които общината поема 82% от наема. И на всичкото от горната страна, извънредно мъчно е един служащ да бъде уволнен - процесът трае към пет години.
Изобщо обществената система на Франция беше ориентирана точно да тушира това напрежение, тъй като френската страна, както и всяка друга капиталистическа, тя е в положение на синусоида - в един миг има изключителна потребност от работна ръка, защото е в напредък, след това става противоположното. Във Франция от години няма подобен взрив на производството и тези хора, които бяха нужни тогава, от техните презморски територии, за пътищата, за метрото, за чистотата, за селското стопанство, автомобилната индустрия - сега се оказа, че няма потребност от тях при тази застоялост. А в същото време проблемите останаха. А това е дълъг развой, както споменахте. Има и още нещо - доста мощно се разпространява една просвета, която идва от Съединени американски щати, културата на бандите, на гангстайла, на тяхната музика, те са техните герои - водачите на такива групи, дилърите.
В продължение на десетилетия в ъндърграунда, в сивата зона се натрупаха милиарди. И в един миг, както виждаме, на тези момчета песните им са отдадени на тези хора от престъпността, те са техните кумири. Но животът не е единствено филми и интернет, в един миг виждаме, че фантазиите и илюзорните им показа се сблъскват с действителността, която е доста друга.
- Излиза, че Франция се е провалила по пътя на интеграцията, при все това е заложила на толкоз мощна обществена политика?
- Абсолютно сте права, изводът е подобен. Тук дори не става дума за интеграция - те са родени във Франция, второ, трето потомство. Но и образованието има голямо значение, просветителната система, по какъв начин след това тези хора се интегрират в обществото или пък въобще не се позволяват, тъй като очевидно и това го има. Наистина процесите са извънредно многопластови.
- При предходните митинги против пенсионната промяна на Макрон направи усещане, че тогава протестиращите възприемаха служителите на реда като свои врагове, до момента в който в този момент, сякаш по-голямата част от общество е на страната на служителите на реда?
- Абсолютно разделяне, и то доста блестящо, е налице във френското общество по този въпрос. От страната на протестиращите - брутални дейности против полицията, линчове, закани за ликвидиране. Беше атакувано жилището на кмета на предградие на Париж със запалена кола, с безспорното желание да бъде изумено неговото семейство, с брутална демонстрация на принуждение. Съпругата му е с потрошени крака, едното дете обгоря. Чисто и просто е шанс, че той не беше там.
От друга страна, в действителност огромна част от френското общество застана зад органите на реда и досега виждаме, че са събрани над 1 милион евро помощ за фамилията на служителя на реда, който е упрекнат в това, че е употребявал непозволено мощ освен това гонене на малолетния юноша. Полицаят, който получава информация от полицейските осведомителни масиви, схваща, че младежът има рецидиви, без брошура, каращ супер първокласен " Мерцедес " за над 150 000 евро и при преследването използването на оръжие е довела до съдбовен край. Следствието ще потвърди кой какъв е, дали е имало свръхупотреба на мощ, само че в едно гонене, в този екшън се е стигнало до този съдбовен край. Но аргументите за последвалите събития не са единствено поради този съответен случай, а доста по-дълбоки и са от доста време.
- А какъв е потребният ход на Макрон, който даже предложи при сходни произшествия да се блокират обществените мрежи?
- О, не, мисля, че това въобще не е в положение да реши сходен проблем. Но би трябвало да се знае, че митингът в един миг се трансформира в непосредствено плячкосване, измежду бял ден, както стана в Страсбург - там по обед беше разграбен магазинът на " Епъл ", в символ на взаимност със фамилията на убития. Фирмата какво общо има със гибелта му?! Така че тези прояви на чисто мародерство и вандализъм би трябвало безусловно изрично да не бъдат скривани. И да се стигне до такава степен, че уредниците на тези митинги, бранителите на правата на тези хора, да се разграничат от мародерите.
- Но Франция беше и подложена на критика от неправителствения бранш и извън, че упражнява полицейско принуждение.
- Наблюдавахме го този развой с придвижването Black Lives Matter в Съединени американски щати, където се получи и разграничение от тези прояви. Там имаше и друга забавна специфичност - сега, в който Байдън победи, някак си това придвижване изчезна и замлъкна. Не че проблемите внезапно внезапно са били решени. Но това са неща, които се употребяват политически. И твърдата позиция на президента Макрон, че това е неговият финален мандат, че той няма да се поддава на такива провокации и няма да подава оставка, може би в един миг ожесточава и неговите врагове. Въпреки че те са изрично от противоположния набор. Защото, като приказваме за Льо Пен, тя няма нищо общо с това, за което приказваме.
- В нейната мелница ли наливат събитията във Франция, в интерес на десницата?
- Аз съм уверен, че ще бъдат употребявани в това направление - точно поради това, че тези хора са генерации на малцинства, с които са направени опити да бъдат интегрирани. Левите сили пък са на тяхна страна. Какво се получи? Именно когато стартира този промишлен взрив в Западна Европа и се наложи работна мощ да бъде привлечена от периферията на Европа, се оказа, че в действителност това са работещите хора, хората в левите партии. И в случай че има някакъв пролетариат, той не е същият, като в 20-и век. Ако има хора на труда, в действителност това са те, поколенията на мигрантите. И това е освен във Франция, и при левите партии в Холандия, и в Германия следим по-голямо тяхно наличие.
Искам да обърна внимание на още нещо значимо - в сегашните събития във Франция не беше употребен религиозният миг. Виждаме, че този път това принуждение няма набожен нюанс. Нека напомня атентатите във Франция - и в дискотеката, и в редакцията на " Шарли Ебдо ", и против синагогите, там си бяха чисто с набожен темперамент. Докато сега не виждаме такова нещо, което може да се оцени като позитивно - че не бяха употребявани тези дейни сили и за някакъв набожен конфликт.
- Интересното е, че в екипа на кмета на парижкото предградие Винсент Жанбрун, чието семейство пострада, също има потомци на мигранти, само че те застанаха твърдо до него. Той самият пък не е типичният френски политик с капиталистически генезис, а е с нормално родословие. И разсъни благосклонностите на французите, откакто се опълчи на вандалите.
- Да, и аз съм сигурен, че ще има политическа приложимост. Нищо чудно това да увеличи неговите шансове за по-нататъшно израстване в политиката.
- Как ще се развият събитията по-нататък, откакто Макрон не отстъпва?
- Той какви техни претенции да удовлетвори тъкмо? Да махне полицията?! Това напрежение ще затихне последователно, поетапно, такива са образците от предишното. Няма да се стигне, както в Съединени американски щати, да се постановат самоуправления, както имаше в някои градове, въпреки всичко Европа е по-различна като нрав. Не чакам Париж да падне. И по тази причина считам, че последователно дейната фаза ще отмине, само че пък проблемите ще останат и напрежението и рискът в един миг още веднъж може да избухнат. Защото не съответният случай е повода тези хора внезапно да се провеждат и да излязат. Причините са доста по-дълбоки.
- Интересното е, че това цунами във Франция, тръгнало от един престъпен случай, мина границата, и стигна до Белгия и Швейцария?
- Което дава отговор и на въпроса, че друг случай е бил същинската причина за напрежението, а единствено един мотив да се покажат тези аргументи, които не са единствено патент на френското общество, а на огромна част от западноевропейските страни. Тук има исторически процеси, които не могат да бъдат върнати обратно. Те са там, живеят там, родени са там, децата им са родени там, само че те са в сивата зона на обществото.
- Но те самите желаят ли да бъдат интегрирани?
- Всъщност се получи една такава просвета на живот на помощи - за това, че страната им е длъжна по някакъв метод, че те са там. Те са действителни помощи, с тях могат да се отглеждат деца, генерации могат да живеят при тези условия, които обществената страна е основала. В никакъв случай не желая да кажа, че те би трябвало да бъдат отменяни, тъй като нещата ще станат още по-зле.
- Какво се случи във Франция, господин Гърдев? Виждаме, че ескалацията затихва, само че това е развой, който не може да завърши изведнъж и евентуално ще продължи да се развива в една или друга посока?
- Така е, това не е непостоянен случай. Аз ще напомня, че в един подобен порядък от пет години, плюс-минус, се получават тъкмо същите протести във Франция. Още от Жак Ширак, след това, в случай че си спомняте, при Саркози имаше тъкмо същият протест и то тъкмо с две момчета, които бяха второ, трето потомство към този момент интегрирани французи, само че въпреки всичко от Алжир, от Северна Африка, от техните презморски територии. И те катастрофираха в един трафопост, изгоряха и започнаха протестите, по същия метод, които продължиха също толкоз - почти към две седмици. Сега тези безредици дават съображение да се допуска, че във френското общество има едно напрежение, което непрекъснато тлее. А това значи, че има аргументи за това напрежение, че те не са преодолени и те са доста по-дълбоки, по отношение на повърхностните ограничения, които бяха взети досега.
- Какви са аргументите за това напрежение?
- Те се коренят в сложната интеграция на тези обществени групи, които към този момент са французи, натурализирани от дълго време, които обаче изпаднаха в тази повърхност като хора, които живеят най-вече от обществените помощи. Френската страна има доста мощен обществен детайл. Няма такова нещо в Съединени американски щати, а и в по-голямата част от Европа. Френската система разрешава, в случай че положите общественополезен труд за няколко месеца - в случай че работите в библиотека, в някакво друго публично заведение, получавате незабавно помощи в продължение на две години, а те не са по никакъв начин дребни. Дават им общински жилища, на които общината поема 82% от наема. И на всичкото от горната страна, извънредно мъчно е един служащ да бъде уволнен - процесът трае към пет години.
Изобщо обществената система на Франция беше ориентирана точно да тушира това напрежение, тъй като френската страна, както и всяка друга капиталистическа, тя е в положение на синусоида - в един миг има изключителна потребност от работна ръка, защото е в напредък, след това става противоположното. Във Франция от години няма подобен взрив на производството и тези хора, които бяха нужни тогава, от техните презморски територии, за пътищата, за метрото, за чистотата, за селското стопанство, автомобилната индустрия - сега се оказа, че няма потребност от тях при тази застоялост. А в същото време проблемите останаха. А това е дълъг развой, както споменахте. Има и още нещо - доста мощно се разпространява една просвета, която идва от Съединени американски щати, културата на бандите, на гангстайла, на тяхната музика, те са техните герои - водачите на такива групи, дилърите.
В продължение на десетилетия в ъндърграунда, в сивата зона се натрупаха милиарди. И в един миг, както виждаме, на тези момчета песните им са отдадени на тези хора от престъпността, те са техните кумири. Но животът не е единствено филми и интернет, в един миг виждаме, че фантазиите и илюзорните им показа се сблъскват с действителността, която е доста друга.
- Излиза, че Франция се е провалила по пътя на интеграцията, при все това е заложила на толкоз мощна обществена политика?
- Абсолютно сте права, изводът е подобен. Тук дори не става дума за интеграция - те са родени във Франция, второ, трето потомство. Но и образованието има голямо значение, просветителната система, по какъв начин след това тези хора се интегрират в обществото или пък въобще не се позволяват, тъй като очевидно и това го има. Наистина процесите са извънредно многопластови.
- При предходните митинги против пенсионната промяна на Макрон направи усещане, че тогава протестиращите възприемаха служителите на реда като свои врагове, до момента в който в този момент, сякаш по-голямата част от общество е на страната на служителите на реда?
- Абсолютно разделяне, и то доста блестящо, е налице във френското общество по този въпрос. От страната на протестиращите - брутални дейности против полицията, линчове, закани за ликвидиране. Беше атакувано жилището на кмета на предградие на Париж със запалена кола, с безспорното желание да бъде изумено неговото семейство, с брутална демонстрация на принуждение. Съпругата му е с потрошени крака, едното дете обгоря. Чисто и просто е шанс, че той не беше там.
От друга страна, в действителност огромна част от френското общество застана зад органите на реда и досега виждаме, че са събрани над 1 милион евро помощ за фамилията на служителя на реда, който е упрекнат в това, че е употребявал непозволено мощ освен това гонене на малолетния юноша. Полицаят, който получава информация от полицейските осведомителни масиви, схваща, че младежът има рецидиви, без брошура, каращ супер първокласен " Мерцедес " за над 150 000 евро и при преследването използването на оръжие е довела до съдбовен край. Следствието ще потвърди кой какъв е, дали е имало свръхупотреба на мощ, само че в едно гонене, в този екшън се е стигнало до този съдбовен край. Но аргументите за последвалите събития не са единствено поради този съответен случай, а доста по-дълбоки и са от доста време.
- А какъв е потребният ход на Макрон, който даже предложи при сходни произшествия да се блокират обществените мрежи?
- О, не, мисля, че това въобще не е в положение да реши сходен проблем. Но би трябвало да се знае, че митингът в един миг се трансформира в непосредствено плячкосване, измежду бял ден, както стана в Страсбург - там по обед беше разграбен магазинът на " Епъл ", в символ на взаимност със фамилията на убития. Фирмата какво общо има със гибелта му?! Така че тези прояви на чисто мародерство и вандализъм би трябвало безусловно изрично да не бъдат скривани. И да се стигне до такава степен, че уредниците на тези митинги, бранителите на правата на тези хора, да се разграничат от мародерите.
- Но Франция беше и подложена на критика от неправителствения бранш и извън, че упражнява полицейско принуждение.
- Наблюдавахме го този развой с придвижването Black Lives Matter в Съединени американски щати, където се получи и разграничение от тези прояви. Там имаше и друга забавна специфичност - сега, в който Байдън победи, някак си това придвижване изчезна и замлъкна. Не че проблемите внезапно внезапно са били решени. Но това са неща, които се употребяват политически. И твърдата позиция на президента Макрон, че това е неговият финален мандат, че той няма да се поддава на такива провокации и няма да подава оставка, може би в един миг ожесточава и неговите врагове. Въпреки че те са изрично от противоположния набор. Защото, като приказваме за Льо Пен, тя няма нищо общо с това, за което приказваме.
- В нейната мелница ли наливат събитията във Франция, в интерес на десницата?
- Аз съм уверен, че ще бъдат употребявани в това направление - точно поради това, че тези хора са генерации на малцинства, с които са направени опити да бъдат интегрирани. Левите сили пък са на тяхна страна. Какво се получи? Именно когато стартира този промишлен взрив в Западна Европа и се наложи работна мощ да бъде привлечена от периферията на Европа, се оказа, че в действителност това са работещите хора, хората в левите партии. И в случай че има някакъв пролетариат, той не е същият, като в 20-и век. Ако има хора на труда, в действителност това са те, поколенията на мигрантите. И това е освен във Франция, и при левите партии в Холандия, и в Германия следим по-голямо тяхно наличие.
Искам да обърна внимание на още нещо значимо - в сегашните събития във Франция не беше употребен религиозният миг. Виждаме, че този път това принуждение няма набожен нюанс. Нека напомня атентатите във Франция - и в дискотеката, и в редакцията на " Шарли Ебдо ", и против синагогите, там си бяха чисто с набожен темперамент. Докато сега не виждаме такова нещо, което може да се оцени като позитивно - че не бяха употребявани тези дейни сили и за някакъв набожен конфликт.
- Интересното е, че в екипа на кмета на парижкото предградие Винсент Жанбрун, чието семейство пострада, също има потомци на мигранти, само че те застанаха твърдо до него. Той самият пък не е типичният френски политик с капиталистически генезис, а е с нормално родословие. И разсъни благосклонностите на французите, откакто се опълчи на вандалите.
- Да, и аз съм сигурен, че ще има политическа приложимост. Нищо чудно това да увеличи неговите шансове за по-нататъшно израстване в политиката.
- Как ще се развият събитията по-нататък, откакто Макрон не отстъпва?
- Той какви техни претенции да удовлетвори тъкмо? Да махне полицията?! Това напрежение ще затихне последователно, поетапно, такива са образците от предишното. Няма да се стигне, както в Съединени американски щати, да се постановат самоуправления, както имаше в някои градове, въпреки всичко Европа е по-различна като нрав. Не чакам Париж да падне. И по тази причина считам, че последователно дейната фаза ще отмине, само че пък проблемите ще останат и напрежението и рискът в един миг още веднъж може да избухнат. Защото не съответният случай е повода тези хора внезапно да се провеждат и да излязат. Причините са доста по-дълбоки.
- Интересното е, че това цунами във Франция, тръгнало от един престъпен случай, мина границата, и стигна до Белгия и Швейцария?
- Което дава отговор и на въпроса, че друг случай е бил същинската причина за напрежението, а единствено един мотив да се покажат тези аргументи, които не са единствено патент на френското общество, а на огромна част от западноевропейските страни. Тук има исторически процеси, които не могат да бъдат върнати обратно. Те са там, живеят там, родени са там, децата им са родени там, само че те са в сивата зона на обществото.
- Но те самите желаят ли да бъдат интегрирани?
- Всъщност се получи една такава просвета на живот на помощи - за това, че страната им е длъжна по някакъв метод, че те са там. Те са действителни помощи, с тях могат да се отглеждат деца, генерации могат да живеят при тези условия, които обществената страна е основала. В никакъв случай не желая да кажа, че те би трябвало да бъдат отменяни, тъй като нещата ще станат още по-зле.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ