С названието Крушевска република се нарича сформираната власт на въстаниците

С названието Крушевска република се назовава образуваната власт на въстаниците от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в град Крушево по време на Илинденско-Преображенското въстание.
Съществуването на Крушевската република трае единствено 10 дни - от 3 до 13 август 1903 година Тя е най-големият триумф на въстанието. Републиката е оповестена в фамилната къща на Наум и Георги Томалевски, в която през днешния ден се обитава „ Музеят на Илинденското въстание и Крушевската република “. Организацията на ръководството в града е повлияна от социалистическите възгледи на част от управлението, членуващо в по този начин наречената Македоно-одринска социалдемократическа група на БРСДП.
Крушево е освободено след координарано нахлуване върху казармата, пощата и общината. След завладяването му в града се открива въстаническият щаб на региона: Никола Карев, Никола Русински, Велко Марков, Гюрчин Наумов и Йордан Пиперката, а скоро по-късно към тях се причисляват и локалните дейци Петър Ацев, Кирил Янков, Антиноген Хаджов, Тодор Павлов и други. В окончателния вид началник на щаба е Никола Карев, с помощници Тодор Христов, Томе Христов и Антиноген Хаджов, а всички четници са разпределени в 8 отряда на Питу Гули (трети отряд), Гюрчин Наумов, Марко Христов, Христе Тасев, Коста Христов, Ташко Карев, Тодор Христов и Андрей Докурчев. Отрядът на Андрей Докурчев е оставен да пази държавните институции, до момента в който другите чети отбраняват проходите към града откъм Прилеп от настъпващата турска армия.