Какво общо със смисъла и светостта на празника имат газещи из водата хорà с тъпани и викове? ╫ Слово на БОГОЯВЛЕНИЕ
„ С нас се кръщава Христос, Който е по-високо от всяка непорочност. ” (Миней, 6 януари по църковния календар, четвърта хвалитна стихира на утренята).
(Свето Богоявление (Кръщение Христово), съветска икона)
╫ Кой от нас, възлюбени, може да схване величието на тия слова? С нас, прокажените от грях индивиди, се кръщава Този, Който е по-високо от всяка непорочност! Редом с митарите и грешниците пристъпва да бъде кръстен Този, пред Когото и небесата са нечисти; йорданските струи обливат Този, Който се облича в светлина като с дреха; Творецът на небето и земята, Словото, станало плът (ср. Иоан 1:14) иде да моли от Йоан покайно кръщение. Пред нас е непостижима за сътворени същества загадка, разкрита ни от Самия Бог – загадка, която можем да назовем с думите на тайноведеца Дионисий „ всесилна доброта на богоначалната отпадналост ”. Заради нас индивидите и поради нашето избавление Бог Син безгранично намали Себе Си, възприе нашата скръбна, посърнала от прегрешението природа и с всемогъщата отпадналост на Своето самоумаляване порази мощта на дявола, захранвана от грехолюбието на човешкия жанр. С безпределното Си примирение Богочовекът обезсили демонската горделивост, поразила глъбините на човешкия разум и сърце. С неизразимата си непорочност Христос заличи сквернотата на всички людски грехове.
Ето каква потресаваща загадка, какъв гуляй на истина и неумиращ живот, на светлина и берекет ни разкрива Църквата на днешния празник! Тази загадка има и своя осезателен израз в чудото със светата богоявленска вода – тя не се скапва дълго време – цяла година и даже повече – и с това свидетелства за силата на Божието освещаващо деяние, което възсъздава, обновява, обожва грехопадналата Адамова природа. Какво общо със смисъла на днешния празник имат блъсканиците при вадене на кръста от реки и всевъзможни водни басейни? Какво общо със смисъла и светостта на празника имат газещи из водата хорà с тъпани и крясъци?
Впрочем освен грубото битовизиране на празника Богоявление скрива компактно същината му. Ако ние обайваме себе си със самоизмамите на себелюбието и гордостта, в случай че живеем измежду самолъжите на своето превъзнасящо се „ аз ”, в случай че имаме единствено тип на благочестие, в случай че сме фасадни християни, а в реалност живеем съгласно стихиите на този свят, ние не ще можем да се приобщим към смисъла, към светлината, към благодатта на днешния празник.
Да ни просвети Триединият Бог, та да честваме светото Богоявление на нашия Спасител Иисус Христос с дух и разсъдък, с религия и истина. Лъч светлина от този празник е задоволителен, с цел да просвети, да зарадва душите ни с мисли, усеща и наслада не от този свят. Глътка света богоявленска вода стига, с цел да се оживи усетът ни, че нищо земно, нищо изменчиво, преходно, тленно не може да утоли жаждата ни по вечността. И дребна част от църковнопесенното словесно благосъстояние на празника е задоволителна, с цел да напои духа ни с вечен небесен смисъл, с капки от загадка, която превъзхожда и най-висшите качества на всеки сътворен разум – благ и човешки.
Да удостои и нас Господ дружно с Църквата да възпеем с дух, разсъдък и сърце: „ Като Те видя на Йордан да идеш към него, Йоан споделяше: „ Христе Боже, за какво при плебей си пристигнал, без да имаш сквернота? Господи, в чие име да те кръстя? На Отца? Но Ти Го носиш в Себе Си. На Сина? Но Сам Ти си въплътилият се Син. На Светия Дух? Но и Него знаеш да Го даваш на правилните с устата Си.’ Боже, Ти, Който се яви, помилвай ни. “ (Миней, 6 януари, първа стиховна стихира на вечернята.)
На Едната Света Единосъщна Животворяща и Неразделима Троица – Отец, Син и Дух Свети да пребъде популярност и безкрайно посредством в този момент и всеки път, и във безконечни епохи! Амин.
Източник: bulgarian-orthodox-church.org
Изображение: Свето Богоявление (Кръщение Христово), съветска икона - christusrex.org




