„Сухопътният свят“ на Русия, Китай и Иран като основен страх на САЩ
С началото на дейната фаза на военните дейности в Украйна диалозите за края на геополитиката или нейната ирелевантност дефинитивно изгубиха почва под себе си. Действията на Съединени американски щати и техните съдружници в хода на украинската рецесия се основават на чисто геополитически планове, които те към този момент не крият изключително.
Интересно е, че геополитически калкулации и разсъждения през днешния ден могат да бъдат открити в текстовете на най-различни създатели, в това число и такива, които наподобяват надалеч от политиката и интернационалните връзки. И по този начин, на 2 февруари американското издание на Daily Reckoning, което е поделение на консултантската компания Paradigm Press, разгласява забележителна публикация на финансовия анализатор Шон Ринг " Всичко, което ви споделиха за Русия, е неистина. "
С обстоятелства и числа, анализирайки ресурсния и стопански капацитет на Русия, както и хода на военния спор в Украйна, създателят стига до извода, че Москва никога не го губи, както настояват всеобщите американски медии, а в противен случай, скоро може да го завоюва.
И през днешния ден НАТО, чиито военни запаси са извънредно лимитирани, надалеч няма съществени благоприятни условия да се опълчи на това. Именно това събитие кара Съединени американски щати да педалират тематиката за договарянията с Русия, която обаче не демонстрира необикновен интерес към тях, надявайки се освен скоро да победи на бойното поле, само че и да преформатира съществуващия до в този момент международен ред.
Ш. Ринг счита за съществена опасност за Съединени американски щати не военното проваляне на режима на В. Зеленски, а два други фактора, които не са директно свързани с Украйна. Първият от тях е построяването от руснаците, китайците, иранците, индийците и евентуално турците на „ сухопътен свят “, учреден на интеграцията на Евразия посредством развиването на вътрешни транспортни коридори.
Подчертавайки смисъла на тези проекти, Ш. Ринг се базира на Х. Макиндер, който отбелязва смисъла на Източна Европа за надзор над Евразия. И той смята китайската самодейност „ Един пояс – веднъж “ като главен план, ориентиран към транспортната му интеграция, което отстрани опциите на американския флот и неговите съдружници във връзка с контрола върху морските връзки.
Вторият фактор е опасността за хегемонията на $, която може да бъде разтърсена, в случай че множеството страни по света преминат към сетълменти в национални валути. Всичко това може да има пагубни последствия за стандарта на живот в западните страни, които дължат огромна част от своя разцвет на $.
Подчертаването на смисъла на морските връзки и „ морската мощ ” е общо място на англосаксонската школа в геополитиката. Затова контролът върху международните търговски пътища постоянно е бил в центъра на вниманието на Англия, а след това – и на Съединени американски щати, които я изместват като съществена морска мощ.
Неслучайно Bloomberg през декември предходната година писа с паника за построяването от Русия и Иран на нов трансконтинентален транспортен кулоар от Източна Европа до Индийския океан с дължина 3 хиляди километра. Москва и Техеран възнамеряват да влагат до 25 милиарда $ в развиването му, по оценка на Мария Шагина от Лондонския Международен институт за стратегически проучвания.
А даните по следенето на кораби, събрани от Bloomberg, демонстрират, че по маршрута още в този момент курсират десетки съветски и ирански съдове, в това число и тези, върху които се популяризират западните наказания. Двете страни обичайно търгуват с сила и храни (Иран е третият максимален покупател на съветско зърно), към които скоро ще се причислят турбини, полимери, медицински консумативи и елементи за коли.
Блумбърг обаче не е толкоз угрижен за активизирането на руско-иранската търговия (въпреки че, несъмнено, това не го радва), а че тя се реализира по вътрешни транспортни направления, които са неуязвими за надзор от американския флот и техните спътници. Блокирането на този маршрут при положение, че връзките въпреки всичко доближат най-ниската точка (а това не може да се изключи) няма да работи, което провокира безпокойството на Вашингтон.
Формалната причина за това обаче не беше руско-иранската търговия, а доставката на оръжие, която съгласно Bloomberg се прави по този маршрут. Изданието акцентира и обстоятелството, че северният завършек на „ руско-иранския кулоар “ е Азовско море, в което се влива Дон. А на брега на това море е Мариупол, окупиран от съветските войски предходната пролет. Важността на това събитие се акцентира от откъс на В. Путин, който по-рано съобщи, че Азовско море още веднъж „ се трансформира във вътрешно море “ за Русия.
Това не е първият път, когато американски анализатори обръщат внимание на смисъла на Азовско море. На 25 септември 2020 г бе оповестена публикацията на Люк Кофи, шеф на Центъра за външна политика на фондация „ Наследство “ /Heritage Foundation/, отдаден на геополитическото значение на Черно и Азовско море и Волго-Донския канал.
Азовско море, съгласно създателя, е от огромно стратегическо значение по три аргументи:
1) то е жизненоважно за стопанската система и военната сигурност на Украйна заради значимостта на Мариупол;
2) разрешава ви да контролирате транспортните връзки сред главната територия на Русия и Крим, които се реализират през Кримския мост;
3) обезпечава достъп до Волго-Донския канал, свързващ Азовско море с Каспийско море и по този метод осигурявайки опция за водни връзки с Каспийско море, изолирано от Световния океан.
Освен това каналът има и военно значение: с негова помощ Русия може да трансферира военни кораби сред Каспийско, Азовско и Черно море.
Значението на Мариупол, както и раздразнението от загубата му от Украйна, стават доста по-разбираеми на този декор. Военните бази, ситуирани в тази зона, биха могли да блокират изхода на кораби от устието на Дон към Азовско море, като по този метод сковават работата на Волго-Донския канал и целия западен път от Иран до Черно и Средиземно море.
Неслучайно малко преди началото на СВО американците започнаха да строят военни лагери за подразделенията на морската защита на украинската гранична работа в Бердянск и Мариупол, които в последна сметка можеше да се окажат военни бази на Съединени американски щати или НАТО. Военно наличие в този район, даже и скрито, би им разрешило да проектират мощ надълбоко в съветска територия, поемайки надзор над речните връзки, недостъпни за флота.
Може би, точно тези проекти послужиха като една от главните аргументи за началото на СВO. Явно не е инцидентно, че ръководителят на съветското външно министерство С. Лавров през януари 2022 година съобщи, че появяването на военни бази на Съединените щати или други страни на брега на Азовско море ще се трансформира в „ алена линия “ за Русия или точка, от която няма връщане.
Също по този начин достъпът до крайбрежията на Азовско море след неуспехите на съветската войска край Харков и Херсон през есента на предходната година се смяташе от американците за съществена цел на идващия стадий от военните дейности. Така анализаторът на Атлантическия съвет Питър Дикинсън при започване на януари, разяснявайки триумфите на украинските въоръжени сили, сподели в изявление за Euronews, че „ би трябвало да запазят набраната инерция “ и да продължат настъплението в посока Бердянск или Мелитопол.
Това ще даде опция да се разреже съветската формация на две, която ще бъде принудена да напусне Крим, да се пресечен сухопътните връзки с нея и да се овладее придвижването на кораби по Азовско море, както и пътищата и железопътен превоз по Кримския мост, парализиращ снабдяването на полуострова. Ако този проект бъде осъществен, Украйна най-малкото ще може да стартира договаряния за подписване на мир при доста по-изгодни за себе си условия и най-много да стартира да осъществя заветната си цел - завземането на Крим.
Връщайки се към „ руско-иранския кулоар “, би трябвало да се каже, че даже и при този извънредно неподходящ сюжет, който през днешния ден наподобява малко евентуален, Русия резервира северния си клон под формата на маршрут по Волга, допускащ на речните кораби да доближат до Балтика и Бяло море. Освен това маршрутът сред Русия и Иран има най-малко три разновидността: морски (през Каспийско море) и два сухопътни – през Азербайджан, както и през Казахстан и Туркменистан. Всичко това извънредно затруднява блокирането му, като дава опция при проблеми в някоя от директните страни да се употребяват самостоятелни от нея сухопътни или морски пътища.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Интересно е, че геополитически калкулации и разсъждения през днешния ден могат да бъдат открити в текстовете на най-различни създатели, в това число и такива, които наподобяват надалеч от политиката и интернационалните връзки. И по този начин, на 2 февруари американското издание на Daily Reckoning, което е поделение на консултантската компания Paradigm Press, разгласява забележителна публикация на финансовия анализатор Шон Ринг " Всичко, което ви споделиха за Русия, е неистина. "
С обстоятелства и числа, анализирайки ресурсния и стопански капацитет на Русия, както и хода на военния спор в Украйна, създателят стига до извода, че Москва никога не го губи, както настояват всеобщите американски медии, а в противен случай, скоро може да го завоюва.
И през днешния ден НАТО, чиито военни запаси са извънредно лимитирани, надалеч няма съществени благоприятни условия да се опълчи на това. Именно това събитие кара Съединени американски щати да педалират тематиката за договарянията с Русия, която обаче не демонстрира необикновен интерес към тях, надявайки се освен скоро да победи на бойното поле, само че и да преформатира съществуващия до в този момент международен ред.
Ш. Ринг счита за съществена опасност за Съединени американски щати не военното проваляне на режима на В. Зеленски, а два други фактора, които не са директно свързани с Украйна. Първият от тях е построяването от руснаците, китайците, иранците, индийците и евентуално турците на „ сухопътен свят “, учреден на интеграцията на Евразия посредством развиването на вътрешни транспортни коридори.
Подчертавайки смисъла на тези проекти, Ш. Ринг се базира на Х. Макиндер, който отбелязва смисъла на Източна Европа за надзор над Евразия. И той смята китайската самодейност „ Един пояс – веднъж “ като главен план, ориентиран към транспортната му интеграция, което отстрани опциите на американския флот и неговите съдружници във връзка с контрола върху морските връзки.
Вторият фактор е опасността за хегемонията на $, която може да бъде разтърсена, в случай че множеството страни по света преминат към сетълменти в национални валути. Всичко това може да има пагубни последствия за стандарта на живот в западните страни, които дължат огромна част от своя разцвет на $.
Подчертаването на смисъла на морските връзки и „ морската мощ ” е общо място на англосаксонската школа в геополитиката. Затова контролът върху международните търговски пътища постоянно е бил в центъра на вниманието на Англия, а след това – и на Съединени американски щати, които я изместват като съществена морска мощ.
Неслучайно Bloomberg през декември предходната година писа с паника за построяването от Русия и Иран на нов трансконтинентален транспортен кулоар от Източна Европа до Индийския океан с дължина 3 хиляди километра. Москва и Техеран възнамеряват да влагат до 25 милиарда $ в развиването му, по оценка на Мария Шагина от Лондонския Международен институт за стратегически проучвания.
А даните по следенето на кораби, събрани от Bloomberg, демонстрират, че по маршрута още в този момент курсират десетки съветски и ирански съдове, в това число и тези, върху които се популяризират западните наказания. Двете страни обичайно търгуват с сила и храни (Иран е третият максимален покупател на съветско зърно), към които скоро ще се причислят турбини, полимери, медицински консумативи и елементи за коли.
Блумбърг обаче не е толкоз угрижен за активизирането на руско-иранската търговия (въпреки че, несъмнено, това не го радва), а че тя се реализира по вътрешни транспортни направления, които са неуязвими за надзор от американския флот и техните спътници. Блокирането на този маршрут при положение, че връзките въпреки всичко доближат най-ниската точка (а това не може да се изключи) няма да работи, което провокира безпокойството на Вашингтон.
Формалната причина за това обаче не беше руско-иранската търговия, а доставката на оръжие, която съгласно Bloomberg се прави по този маршрут. Изданието акцентира и обстоятелството, че северният завършек на „ руско-иранския кулоар “ е Азовско море, в което се влива Дон. А на брега на това море е Мариупол, окупиран от съветските войски предходната пролет. Важността на това събитие се акцентира от откъс на В. Путин, който по-рано съобщи, че Азовско море още веднъж „ се трансформира във вътрешно море “ за Русия.
Това не е първият път, когато американски анализатори обръщат внимание на смисъла на Азовско море. На 25 септември 2020 г бе оповестена публикацията на Люк Кофи, шеф на Центъра за външна политика на фондация „ Наследство “ /Heritage Foundation/, отдаден на геополитическото значение на Черно и Азовско море и Волго-Донския канал.
Азовско море, съгласно създателя, е от огромно стратегическо значение по три аргументи:
1) то е жизненоважно за стопанската система и военната сигурност на Украйна заради значимостта на Мариупол;
2) разрешава ви да контролирате транспортните връзки сред главната територия на Русия и Крим, които се реализират през Кримския мост;
3) обезпечава достъп до Волго-Донския канал, свързващ Азовско море с Каспийско море и по този метод осигурявайки опция за водни връзки с Каспийско море, изолирано от Световния океан.
Освен това каналът има и военно значение: с негова помощ Русия може да трансферира военни кораби сред Каспийско, Азовско и Черно море.
Значението на Мариупол, както и раздразнението от загубата му от Украйна, стават доста по-разбираеми на този декор. Военните бази, ситуирани в тази зона, биха могли да блокират изхода на кораби от устието на Дон към Азовско море, като по този метод сковават работата на Волго-Донския канал и целия западен път от Иран до Черно и Средиземно море.
Неслучайно малко преди началото на СВО американците започнаха да строят военни лагери за подразделенията на морската защита на украинската гранична работа в Бердянск и Мариупол, които в последна сметка можеше да се окажат военни бази на Съединени американски щати или НАТО. Военно наличие в този район, даже и скрито, би им разрешило да проектират мощ надълбоко в съветска територия, поемайки надзор над речните връзки, недостъпни за флота.
Може би, точно тези проекти послужиха като една от главните аргументи за началото на СВO. Явно не е инцидентно, че ръководителят на съветското външно министерство С. Лавров през януари 2022 година съобщи, че появяването на военни бази на Съединените щати или други страни на брега на Азовско море ще се трансформира в „ алена линия “ за Русия или точка, от която няма връщане.
Също по този начин достъпът до крайбрежията на Азовско море след неуспехите на съветската войска край Харков и Херсон през есента на предходната година се смяташе от американците за съществена цел на идващия стадий от военните дейности. Така анализаторът на Атлантическия съвет Питър Дикинсън при започване на януари, разяснявайки триумфите на украинските въоръжени сили, сподели в изявление за Euronews, че „ би трябвало да запазят набраната инерция “ и да продължат настъплението в посока Бердянск или Мелитопол.
Това ще даде опция да се разреже съветската формация на две, която ще бъде принудена да напусне Крим, да се пресечен сухопътните връзки с нея и да се овладее придвижването на кораби по Азовско море, както и пътищата и железопътен превоз по Кримския мост, парализиращ снабдяването на полуострова. Ако този проект бъде осъществен, Украйна най-малкото ще може да стартира договаряния за подписване на мир при доста по-изгодни за себе си условия и най-много да стартира да осъществя заветната си цел - завземането на Крим.
Връщайки се към „ руско-иранския кулоар “, би трябвало да се каже, че даже и при този извънредно неподходящ сюжет, който през днешния ден наподобява малко евентуален, Русия резервира северния си клон под формата на маршрут по Волга, допускащ на речните кораби да доближат до Балтика и Бяло море. Освен това маршрутът сред Русия и Иран има най-малко три разновидността: морски (през Каспийско море) и два сухопътни – през Азербайджан, както и през Казахстан и Туркменистан. Всичко това извънредно затруднява блокирането му, като дава опция при проблеми в някоя от директните страни да се употребяват самостоятелни от нея сухопътни или морски пътища.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ