Да ни е честита новата коронавирусна учебна година
С наближаването на първия образователен ден нервността към ограниченията против COVID-19 взема към този момент комични размери.
Едни коват дървени стълби, с цел да влизат децата през прозореца, други бяха тръгнали да устройват изолатори в кабинки на защитата, добре че ги отхвърлиха, трети се похвалиха, че са пуснали топлата вода и са поставили сапун по мивките. Междувременно родителите се разтревожиха, че в случай че заловен децата им да не носят маски, може да ги реалокират в друго учебно заведение.
По-голяма част от учебните управления въпреки всичко реагираха съответно и се концентрираха върху разделянето на потоците от възпитаници, ограничението на придвижването в образователните заведения, образованието в по-малки групи и съответна стерилизация на пространствата.
Малко по-спорен е моментът с " температурните филтри " на входовете, само че като се има поради, че някои родители не знаят името на класния на детето си, не можем да сме сигурни, че ще извърнат внимание на температурата му, преди да го изпратят на учебно заведение.
Защо се основава нервност? На всички беше ясно, че след отдалеченото привършване на миналата образователна година и в изискванията на зараза, новата няма по какъв начин да бъде както предходните. Няма изненада и в изискването да се носят маски - не сме единствените в света, приложили тази мярка, и макар разнопосочните послания на специалистите към момента дистанцията и защитните средства са единствената общопризната предварителна защита.
Срещу какво недоволстваме?
Разбира се, известният коронолог доцент Мангъров отхвърля тази мярка и предлага нещо напълно обикновено - болните деца да си стоят у дома, здравите - да вървят на учебно заведение. Нищо по-лесно като помислиш, само че в случай че попитаме родители на деца в детските градини, ще разберем, че фамилният надзор не е най-надеждното средство за ограничение на която и да било зараза. Винаги се намира някой, който ще пусне детето със сополи и температура, да се оправят възпитателките. В изискванията на зараза, която към момента не е овладяна, сходно държание е рисково.
От друга страна, в ограниченията, които работната група на здравното и просветителното министерства създадоха, има пробойни, които основателно основават напрежение.
Все още нямаме прагове - при какъв брой деца със признаци ще се слагат под карантина клас или учебно заведение? Как ще се дефинират контактните лица?
Вярно, основният здравен държавен контрольор доцент Кунчев сподели, че епидемиолог на РЗИ дефинира контактния кръг, само че въпреки всичко бихме желали да знаем по какви критерии. Но той беше споделил и че тъкмо този тип експерти са дефицитни у нас и затова са ангажирани всички служители от организации и центрове към здравното министерство. В този смисъл може да се поспори по експертизата им.
Да речем, че детето със признаци и контактните му лица " от първи ред ", се открият - следва да се слагат под карантина, след тях идват контактните от " втори ред " - по този начин се образува една солидна група " обвинени ", които, с цел да потвърдят, че не са инфектирани с ковид, би трябвало да се тестват. Доц. Кунчев съобщи неотдавна в изявление, че околните на дете със признаци ще могат да го създадат гратис. А останалите? Освен че ги блокират, те би трябвало и да платят 100 и повече лв. за проби, с цел да се върнат на учебно заведение или на работа.
Има и различен проблем, за който персоналните лекари от дълго време предизвестяват и е извънредно време да му се обърне внимание. Според " стъпките ", които са одобрени от здравното министерство - при признаци на ковид се звъни на персоналния доктор. Той обаче не може да дава направление за тестване, а звъни на РЗИ или насочва пациента към експерт от доболничната помощ, който има право да назначи проучването. Както може да се допусна, а някои към този момент са се убедили от личен опит, веригата не работи дейно. Докато си звъним по телефоните и чакаме реакция, времето тече, здравният ни статус е неразбираем, натрупат се часове и дни неявяване от работа, които не е ясно по какъв начин ще оправдаем. Затова и огромна част от хората подценяват основания " ред " и хукват напряко към лабораториите. Там обаче могат да ги изследват единствено в случай че си платят, тъй като нямат направление от РЗИ или експерт, а и не издават болнични.
Ако сцената се разиграе няколко пъти, поради че навлизаме в сезона на есенно-зимните вируси, образованието на наследниците ще ни излезе напълно солено. И въпреки всичко пред вероятността да следваме тегавата и явно неработеща пътека, очевидно ще изберем да си платим.
Но и финансовата страна на въпроса може да се преглътне ненапълно, пред реакцията на близките. Да си подозрителен или доказан с ковид е като да си скверен. Не толкоз поради здравния аспект на епидемията, колкото поради рестриктивните мерки и проблемите, които ще създадеш на близките - те влизат в същата серпантина на тестване, изолираност и рестрикции като теб самия. Затова и доста от хората боледуват безшумно и не огласяват положението си, което пък кара голяма част от популацията да мисли, че такова нещо като ковид няма.
В тази обстановка напълно естествено е да предположим, че първият учебен звънец ще отключи безпорядък и напрежение, в които най-сериозните пострадали ще са децата. В случай че сме не запомнили, въпреки че всевъзможни организации и специалисти предизвестяват, тяхното психологично здраве е най-застрашено.
И най-важно. Тази мисъл е управлявала и един шеф на плевенско приблизително учебно заведение, който стана известен тези дни в обществените мрежи с изявление за plevenzapleven.bg. Димитър Митев, който управлява СУ " Иван Вазов ", не споделя всеобщата нервност за рисково начало на образователната година.
В неговото учебно заведение изолатор няма, тъй като има медицински кабинет. Там търсят помощ деца, които имат признаци на заболяване, както постоянно е било. Топлата вода и сапунът не са коронавирусна екзотика, а непрекъснато наличие в санитарните пространства, тъй като по този начин е обикновено. По думите му не е в този момент времето да учим децата и родителите да си мият ръцете, тъй като това би трябвало да е направено от дълго време и не е ангажимент на учебните заведения. В същото учебно заведение потоците на придвижване на учениците от дълго време са разграничени, в този момент единствено се вкарва същата система в междучасията.
" Желанието ми е да не се насажда, че сме в някакво изключително състояние. На децата би трябвало да им се изяснява умерено каква е ситуацията, а не по поучителен метод. Трябва да работим с разсъдък и без доста страсти, най-важното - без боязън, тъй като той не е добър консултант. Животът си продължава ", споделя господин Иванов.
Така е, животът си продължава.
*Източник:
Едни коват дървени стълби, с цел да влизат децата през прозореца, други бяха тръгнали да устройват изолатори в кабинки на защитата, добре че ги отхвърлиха, трети се похвалиха, че са пуснали топлата вода и са поставили сапун по мивките. Междувременно родителите се разтревожиха, че в случай че заловен децата им да не носят маски, може да ги реалокират в друго учебно заведение.
По-голяма част от учебните управления въпреки всичко реагираха съответно и се концентрираха върху разделянето на потоците от възпитаници, ограничението на придвижването в образователните заведения, образованието в по-малки групи и съответна стерилизация на пространствата.
Малко по-спорен е моментът с " температурните филтри " на входовете, само че като се има поради, че някои родители не знаят името на класния на детето си, не можем да сме сигурни, че ще извърнат внимание на температурата му, преди да го изпратят на учебно заведение.
Защо се основава нервност? На всички беше ясно, че след отдалеченото привършване на миналата образователна година и в изискванията на зараза, новата няма по какъв начин да бъде както предходните. Няма изненада и в изискването да се носят маски - не сме единствените в света, приложили тази мярка, и макар разнопосочните послания на специалистите към момента дистанцията и защитните средства са единствената общопризната предварителна защита.
Срещу какво недоволстваме?
Разбира се, известният коронолог доцент Мангъров отхвърля тази мярка и предлага нещо напълно обикновено - болните деца да си стоят у дома, здравите - да вървят на учебно заведение. Нищо по-лесно като помислиш, само че в случай че попитаме родители на деца в детските градини, ще разберем, че фамилният надзор не е най-надеждното средство за ограничение на която и да било зараза. Винаги се намира някой, който ще пусне детето със сополи и температура, да се оправят възпитателките. В изискванията на зараза, която към момента не е овладяна, сходно държание е рисково.
От друга страна, в ограниченията, които работната група на здравното и просветителното министерства създадоха, има пробойни, които основателно основават напрежение.
Все още нямаме прагове - при какъв брой деца със признаци ще се слагат под карантина клас или учебно заведение? Как ще се дефинират контактните лица?
Вярно, основният здравен държавен контрольор доцент Кунчев сподели, че епидемиолог на РЗИ дефинира контактния кръг, само че въпреки всичко бихме желали да знаем по какви критерии. Но той беше споделил и че тъкмо този тип експерти са дефицитни у нас и затова са ангажирани всички служители от организации и центрове към здравното министерство. В този смисъл може да се поспори по експертизата им.
Да речем, че детето със признаци и контактните му лица " от първи ред ", се открият - следва да се слагат под карантина, след тях идват контактните от " втори ред " - по този начин се образува една солидна група " обвинени ", които, с цел да потвърдят, че не са инфектирани с ковид, би трябвало да се тестват. Доц. Кунчев съобщи неотдавна в изявление, че околните на дете със признаци ще могат да го създадат гратис. А останалите? Освен че ги блокират, те би трябвало и да платят 100 и повече лв. за проби, с цел да се върнат на учебно заведение или на работа.
Има и различен проблем, за който персоналните лекари от дълго време предизвестяват и е извънредно време да му се обърне внимание. Според " стъпките ", които са одобрени от здравното министерство - при признаци на ковид се звъни на персоналния доктор. Той обаче не може да дава направление за тестване, а звъни на РЗИ или насочва пациента към експерт от доболничната помощ, който има право да назначи проучването. Както може да се допусна, а някои към този момент са се убедили от личен опит, веригата не работи дейно. Докато си звъним по телефоните и чакаме реакция, времето тече, здравният ни статус е неразбираем, натрупат се часове и дни неявяване от работа, които не е ясно по какъв начин ще оправдаем. Затова и огромна част от хората подценяват основания " ред " и хукват напряко към лабораториите. Там обаче могат да ги изследват единствено в случай че си платят, тъй като нямат направление от РЗИ или експерт, а и не издават болнични.
Ако сцената се разиграе няколко пъти, поради че навлизаме в сезона на есенно-зимните вируси, образованието на наследниците ще ни излезе напълно солено. И въпреки всичко пред вероятността да следваме тегавата и явно неработеща пътека, очевидно ще изберем да си платим.
Но и финансовата страна на въпроса може да се преглътне ненапълно, пред реакцията на близките. Да си подозрителен или доказан с ковид е като да си скверен. Не толкоз поради здравния аспект на епидемията, колкото поради рестриктивните мерки и проблемите, които ще създадеш на близките - те влизат в същата серпантина на тестване, изолираност и рестрикции като теб самия. Затова и доста от хората боледуват безшумно и не огласяват положението си, което пък кара голяма част от популацията да мисли, че такова нещо като ковид няма.
В тази обстановка напълно естествено е да предположим, че първият учебен звънец ще отключи безпорядък и напрежение, в които най-сериозните пострадали ще са децата. В случай че сме не запомнили, въпреки че всевъзможни организации и специалисти предизвестяват, тяхното психологично здраве е най-застрашено.
И най-важно. Тази мисъл е управлявала и един шеф на плевенско приблизително учебно заведение, който стана известен тези дни в обществените мрежи с изявление за plevenzapleven.bg. Димитър Митев, който управлява СУ " Иван Вазов ", не споделя всеобщата нервност за рисково начало на образователната година.
В неговото учебно заведение изолатор няма, тъй като има медицински кабинет. Там търсят помощ деца, които имат признаци на заболяване, както постоянно е било. Топлата вода и сапунът не са коронавирусна екзотика, а непрекъснато наличие в санитарните пространства, тъй като по този начин е обикновено. По думите му не е в този момент времето да учим децата и родителите да си мият ръцете, тъй като това би трябвало да е направено от дълго време и не е ангажимент на учебните заведения. В същото учебно заведение потоците на придвижване на учениците от дълго време са разграничени, в този момент единствено се вкарва същата система в междучасията.
" Желанието ми е да не се насажда, че сме в някакво изключително състояние. На децата би трябвало да им се изяснява умерено каква е ситуацията, а не по поучителен метод. Трябва да работим с разсъдък и без доста страсти, най-важното - без боязън, тъй като той не е добър консултант. Животът си продължава ", споделя господин Иванов.
Така е, животът си продължава.
*Източник:
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ