Защо на еврейските сватби младоженците чупят чаша?
С наближаването на края на обичайна еврейска женитба булката и младоженецът се събират под текстилно було, поддържан от четири стълба. Този самобитен балдахин, прочут като чупа, символизира обединяването на двойката под един покрив; отворените страни отразяват обещанието им да поддържат дом, в който другите постоянно са добредошли, тъкмо както античната шатра на Авраам и Сара. Вярва се, че Шехина, Божието наличие, посещава двойката под чупа, дружно с духовете на умрелите членове на фамилията, които слизат, с цел да се причислят към сватбеното празненство.
На това свещено място се прави емблематичният обред по строшаване на стъклото. Увито в забрадка, с цел да се стават пострадвания, едно стъкло – каквото и да е, стига да може да се счупи – се слага на пода и се разрушава с крайници. Тъй като в предишното чупа е била „ царството на младоженеца “, в предишното в нея е взел участие единствено младоженецът. В днешно време обаче булката също се включва в заниманието, като вероятно даже ще счупи лично стъкло по едно и също време с мъжа си.
Те е толкоз остаряла, че е мъчно да се каже тъкмо по кое време и по какъв начин е зародила, само че най-разпространеното пояснение идва от писанията на еврейския текст Талмуд, датиращи от IV в. от н.е. В Беракхот 5:2 се появява следният стих:
„ Мар, синът на Рабина, направи сватбено пиршество за сина си; когато видя, че равините са в разгара на веселието си, той донесе една доста скъпа чаша на стойност четиристотин зузима и я счупи пред тях; и те се натъжиха. “
С други думи, в Талмуда се споделя, че умереността е нужна даже по време на празненства. През Средновековието тази концепция стартира категорично да значи да се помни разрушаването на еврейските храмове в Йерусалим по време на сватбени тържества – един от най-щастливите моменти в живота на индивида. Това се трансформира във опция за възпоменание и удостояване на страданията на еврейския народ през цялата история, което е методът, по който доста двойки гледат на тази процедура през днешния ден. Поради тази причина равинът или канторът постоянно пее „ Им Ешкакех Йерушалайм “ (в превод „ Ако те не помни, Йерусалим “) преди счупването на стъклото като зов към размисъл.
Но както при всяка дългогодишна традиция, през годините са се появили още доста тълкувания на нейното значение. В старите времена е било изключително значимо младоженецът да счупи стъклото, защото се е считало, че това е знак на разкъсването на химена по време на сексуален акт. Някои считат, че счупването на стъклото отразява идните щастливи дни на двойката и удостоверява, че бракът не е обвързван с материални богатства. Едно шеговито пояснение е, че това е последният път, в който младоженецът може да тропа с крайник.
Във всеки случай счупването на стъклото нормално е едно от най-очакваните и прочувствени събития на сватбата, което кара доста двойки да създадат от счупеното стъкло разнообразни сувенири. Въпреки многочислените смисли на тази процедура, едно е несъмнено: когато чуете счупването на стъклото, не забравяйте да поздравите щастливата двойка със общоприетия израз „ Мазел тов! “.
