С много тежки оценки за Румен Радев и неговата основна

С доста тежки оценки за Румен Радев и неговата съществена роля в разрушаването на страната излезе някогашният началник на президентския кабинет Калоян Методиев незабавно след речта на Гергьовския церемониал. Радев шокира всички с тежките си квалификации, само че и Методиев не му остана задължен. " В какво тъкмо качество насъсква народа против политиците? ”, запита някогашният му доближен и упреква в угодничество политици като Десислава Атанасова от ГЕРБ и Николай Денков от Продължаваме Промяната, които стояха зад тила му и не напуснаха формалната естрада неотложно, " когато ги оплю обществено ”.
Съвсем неотдавна и Веселина Томова от Афера разгласява конфиденциален чат със брачната половинка на Радев Десислава Радева, която го упреква в същото – в главозамайване. Очевидно най-близкият кръг на президента вижда извънредно сериозната опасност от трансформацията на президента към деспот от азиатски вид, който ръководи еднолично България на ръба на Конституцията и жонглирайки с партиите като самозванец с дървени кегли.

Ето и цялата позиция на Калоян Методиев:
Денят на св. Георги и на храбростта!
Няма по какъв начин да се премълчи словото на президента. В деня на празника прозвуча: чуждопоклоннство, подкупност, обезверяване, публичен ерес.. те политиците са отговорни…. " една цитадела най-лесно се завладява от вътрешната страна ”….
Негативизъм, оплюване, конфигуриране на армията и народа против политиците и партиите му, ярка антисистемност.
И това от индивида, който ръководи еднолично страната с 5 служебни кабинета. Най-овластеният човек в страната.
Създаделят и унищожител на политически обединения. Човекът, който от години се бърка във всички партии (крепости) и ги разрушава от вътрешната страна.
Резонните въпроси към политик номер едно в страната са:
Кого тъкмо атакува?
Закъде натрупа и канализира социална експанзия?
В какво качество насъсква народа против политиците?
Как се самоопределя в обществения живот на страната?
Върхът на политическият спектакъл е да го играеш съпротива на самия себе си пред цяла България! Цинично, само че към този момент и рисково. Самозабравянето е реалност. И тласкането да страната към друга форма на ръководство.
Официалните лице трябваше да проявят най-малко малко достолепие и да изоставен трибуната, когато ги оплю обществено. Не е имало в България такова угодничество.
Днешните смутни времена изискват смелост и храброст!
Политическата борба за подредено, развито, умерено и несъмнено общество с работещи институции е най-важната през днешния ден. Нея би трябвало да водим!
Честит празник!