Лабро-Лари Королов пред „Труд“: Българин съм, макар и роден в Канада
С Лари Королов се срещаме в София, ден откакто е отличен с най-високото отличие на МВНР – „ Златна лаврова клонка “ за а подсилване на националната и културна еднаквост на българската емиграция в Канада. С Лари се запознахме преди десетина години, когато той беше посетител на националната певица Любка Рондова и дружно пътувахме до Рилския манастир. Запомних по какъв начин се захласваше по безбройните песни, които Любка запяваше в колата, по красивите диалектни думи от Костурско, по историите за „ децата-бегалци “ от Гражданската война в Гърция (1946-49), измежду които е била и Любка. Сега диалогът ни продължи за проучването на господин Королов за разцвета и разорението на родното село на родителите му в Южна Македония.
– Господин Королов, вие сте роден в Канада, а говорите превъзходен български език. Откъде го знаете по този начин добре?
– Моята биография е там, само че съм българин. Макар и да съм роден в Канада, първият ми език е българският. Когато отидох на учебно заведение, не знаех една дума на британски, тъй като вкъщи всички говореха на български.
– Как да разбираем на българите от България процесите на „ македонизация “ в Северна Америка?
– Вината за това състояние е на самото МПО (Македонската патриотична организация), тъй като те пишеха и говореха единствено на български. Трябваше нашите книги да се издават на британски език, с цел да могат младите да схващат. В днешно време има самоопределяне по народност в Канада и в Щатите, само че преди години не беше по този начин. Имаше мощен напън от управляващите за асимилация и всички да стават американци.
– Имат ли роля в тази денационализираща политика към българите сръбските и гръцките лобита в Америка и Австралия?
– В Северна Америка още има македонски българи, които се самоопределят като българи, само че в Австралия всички са македонисти.
– Защо? Как историческата неистина е изместила историческата истина за македонските българи? Как да разберем това ние българите от България?
– От Скопие, някогашна Югославия са изхарчени доста, доста пари за тази цел и това не е бърз развой.Те започнаха обезбългаряването още от 1945 година Певици, ансамбли, песни, лека-полека младите бяха приучени да споделят I`m Macedonian (Аз съм Македонец) като по инерция, без да влагат смисъл и да знаят какво е това тъкмо. На младите не се сподели, че има македонци в Македония, само че има и македонци като мене, които знаят, че са от географския район Македония, само че съм етнически българин.
– Може ли тази простичка историческата истина да спечелва най-после? Има ли късмет или към този момент е късно?
– Не знам, в книгата ми аз не укривам за нашия български генезис и до момента никой от хората, които са купили книгата ми не са ме подлагали на критика, че го заявавам. Може би се изисква време и това постепенно да повлияе първо на потомците на дреновчени. Лошото е, че други такива книги, които да споделят ясно какви сме ние, няма. Има издадени книги на британски език, само че те са единствено македонистки.
– Тогава има ли смисъл твоята книга да се издаде и на британски език?
– Да, книгата я има и на британски и аз изпратих дребен тираж в Австралия. Радвам се, че среща добър банкет. Английското издание е за младите читатели в Щатите, Канада и в Австралия, тъй като те не схващат български, асимилирани са.
– Книгата стартира шокиращо, с некролог и огромен кръст на цяла страница. Некролог, „ в памет на всички дреновчени, които са преследвани, затваряни и измъчвани или убити от гръцките управляващи “, само че и като един некролог за Вечная памет на всички българи от Южна Македония. Означава ли това, че си приел гибелта на българите в Егейска Македония?
– Аз не съм доста оптимист за нашите в Гърция. Когато бях преди петнадесет години в Костурско, не видях на никое място младите да приказват български и това беше шокиращо за мене. Канадци и американци, потомци на изселници, също са не запомнили български, те не знаят съвсем нищо за историята си. Дано от моята книга да научат за нея. Преди 10 години пътувах в Турция и открих потомци на изселници от костурското помашко село Жервени, което е покрай селото на баща ми. Те са изселени през 1924 година след Гръцко-Турската война. Започнах преписка с една жена с университетско обучение и тя ме предложения да отида на посетители, в селце в Кападокия. Хората над 50г. говореха доста добре нашия акцент, чист и доста добре непокътнат, без непознати примеси, само че го назоваха „ македонски език “. В този отдалечен регион на Турция националната памет свързва езика на дедите си също с района, от който са изселени.
-Ако начертаем една въображаема права от Костур(Кастория), през Воден(Едеса), Солун, та до Драма и Кавала в Северна Гърция може да чуеш български език, само че доста от хората се опасяват и през днешния ден да приказват на роден език.
– О, да! Баба ми, когато пристигна през 1954 година в Канада съм запомнил по какъв начин като имаме посетители и всички приказват български, тя се снишаваше и шептеше. Баща ми и я питаше за какво шепти, а тя споделя „ Да не ни чуе някой служител на реда под пенджеро… “ И трябваше баща да и изяснява, че в Канада не е като в Гърция и може свободно да приказва на български, на страшни репресии са били подлагани българите.
– Още ли има репресии против българите в Гърция?
– Против старите хора имам вяра, че няма, само че младите ги е боязън още за работата си и се пазят да приказват на български и за произхода си. През 1973 година бях за първи път в Дреновени и видях по какъв начин в 7 ч. сутринта идва кола от Костур да събира децата от две до четири години на безвъзмездна детска градина, че да не поддържат връзка с бабите и дядовците си, да не научат езика. Беше систематична политика на гърцизиране и в този момент се вижда, че тази политика е съумяла. Трудно е да разбере един елементарен българин или американец какъв брой тежка е била тази принуда. Цял живот чувам от моите близки и родственици тъжни и страшни истории.
– Но, в този момент сме в 21 в.и дружно с Гърция сме в Европейския съюз.
– Нещата са изменени, само че за гърците продължава да няма българи. Ако би трябвало да се написа нещо за остарялото население, ще го пишат „ славяни “, „ гръцки славяни “. А, за какво да съм славянин, като аз съм българин, въпреки и роден в Канада.
– Какво би могло да се направи от обществото или от политиците, с цел да се промени тази политика?
– Ако може да направи нещо България, както направи с Албания за признаването на българския етнос, може да има усъвършенстване. Но по-голямата работа гърците към този момент са я свършили и в действителност нямам доверие да има смяна в тези политики. Имах забавна преживелица с моя шурей тези дни в София. В едно такси си приказваме на български, само че на нашия акцент, а водачът ни попита дали сме сърби. Обикновеният българин също не знае доста за историята си, а мисля и, че и не желае да знае доста.
– Нека да помечтаем. Какво би могло да се направи в днешно време за „ възкръсването “ на „ изчезналите “ българи от Гърция?
– Ако може се да направи нещо, то е българското държавно управление да се застъпи за правата на това население пред гръцките си сътрудници. Това ще бъде най-полезно и най-ефективно. Но, аз ти споделих и преди по този въпрос, че не съм оптимист. Аз не съм и политик и не мога да давам препоръки. Но в българските учебни заведения би трябвало да се учи малко повече за историята и за популацията на Вардарска и за Егейска Македония.
– Какво обръщение отправяш към читателите на книгата си?
– Дано да научат какви бяха българите от Македония, за богатата ни история, персони, битки за църковна и национална независимост и какви са те в този момент.
Нашият посетител
Лари-Лабро Королов е роден е в Торонто, Канада през 1951 година в фамилията на бежанци от село Дреновени, Егейска Македония.Завършил е съветска и френска лингвистика и педагогика в Торонтския университет. Преподавател по френски, съветски и британски език и история. Лабро Королов е деен член на Македнската патриотична организация (МПО), а от 2011г. е редактор на нейния орган, вестник „ Македонска естрада “. Лари е потомък на видната фамилия Королови от с. Дреновени, Костурско. Той е последовател на делото на татко си Лазо Королов – бранител на българската историческа памет. Посвещава целия си живот на запазването на българските обичаи и на националната и културна еднаквост.
– Господин Королов, вие сте роден в Канада, а говорите превъзходен български език. Откъде го знаете по този начин добре?
– Моята биография е там, само че съм българин. Макар и да съм роден в Канада, първият ми език е българският. Когато отидох на учебно заведение, не знаех една дума на британски, тъй като вкъщи всички говореха на български.
– Как да разбираем на българите от България процесите на „ македонизация “ в Северна Америка?
– Вината за това състояние е на самото МПО (Македонската патриотична организация), тъй като те пишеха и говореха единствено на български. Трябваше нашите книги да се издават на британски език, с цел да могат младите да схващат. В днешно време има самоопределяне по народност в Канада и в Щатите, само че преди години не беше по този начин. Имаше мощен напън от управляващите за асимилация и всички да стават американци.
– Имат ли роля в тази денационализираща политика към българите сръбските и гръцките лобита в Америка и Австралия?
– В Северна Америка още има македонски българи, които се самоопределят като българи, само че в Австралия всички са македонисти.
– Защо? Как историческата неистина е изместила историческата истина за македонските българи? Как да разберем това ние българите от България?
– От Скопие, някогашна Югославия са изхарчени доста, доста пари за тази цел и това не е бърз развой.Те започнаха обезбългаряването още от 1945 година Певици, ансамбли, песни, лека-полека младите бяха приучени да споделят I`m Macedonian (Аз съм Македонец) като по инерция, без да влагат смисъл и да знаят какво е това тъкмо. На младите не се сподели, че има македонци в Македония, само че има и македонци като мене, които знаят, че са от географския район Македония, само че съм етнически българин.
– Може ли тази простичка историческата истина да спечелва най-после? Има ли късмет или към този момент е късно?
– Не знам, в книгата ми аз не укривам за нашия български генезис и до момента никой от хората, които са купили книгата ми не са ме подлагали на критика, че го заявавам. Може би се изисква време и това постепенно да повлияе първо на потомците на дреновчени. Лошото е, че други такива книги, които да споделят ясно какви сме ние, няма. Има издадени книги на британски език, само че те са единствено македонистки.
– Тогава има ли смисъл твоята книга да се издаде и на британски език?
– Да, книгата я има и на британски и аз изпратих дребен тираж в Австралия. Радвам се, че среща добър банкет. Английското издание е за младите читатели в Щатите, Канада и в Австралия, тъй като те не схващат български, асимилирани са.
– Книгата стартира шокиращо, с некролог и огромен кръст на цяла страница. Некролог, „ в памет на всички дреновчени, които са преследвани, затваряни и измъчвани или убити от гръцките управляващи “, само че и като един некролог за Вечная памет на всички българи от Южна Македония. Означава ли това, че си приел гибелта на българите в Егейска Македония?
– Аз не съм доста оптимист за нашите в Гърция. Когато бях преди петнадесет години в Костурско, не видях на никое място младите да приказват български и това беше шокиращо за мене. Канадци и американци, потомци на изселници, също са не запомнили български, те не знаят съвсем нищо за историята си. Дано от моята книга да научат за нея. Преди 10 години пътувах в Турция и открих потомци на изселници от костурското помашко село Жервени, което е покрай селото на баща ми. Те са изселени през 1924 година след Гръцко-Турската война. Започнах преписка с една жена с университетско обучение и тя ме предложения да отида на посетители, в селце в Кападокия. Хората над 50г. говореха доста добре нашия акцент, чист и доста добре непокътнат, без непознати примеси, само че го назоваха „ македонски език “. В този отдалечен регион на Турция националната памет свързва езика на дедите си също с района, от който са изселени.
-Ако начертаем една въображаема права от Костур(Кастория), през Воден(Едеса), Солун, та до Драма и Кавала в Северна Гърция може да чуеш български език, само че доста от хората се опасяват и през днешния ден да приказват на роден език.
– О, да! Баба ми, когато пристигна през 1954 година в Канада съм запомнил по какъв начин като имаме посетители и всички приказват български, тя се снишаваше и шептеше. Баща ми и я питаше за какво шепти, а тя споделя „ Да не ни чуе някой служител на реда под пенджеро… “ И трябваше баща да и изяснява, че в Канада не е като в Гърция и може свободно да приказва на български, на страшни репресии са били подлагани българите.
– Още ли има репресии против българите в Гърция?
– Против старите хора имам вяра, че няма, само че младите ги е боязън още за работата си и се пазят да приказват на български и за произхода си. През 1973 година бях за първи път в Дреновени и видях по какъв начин в 7 ч. сутринта идва кола от Костур да събира децата от две до четири години на безвъзмездна детска градина, че да не поддържат връзка с бабите и дядовците си, да не научат езика. Беше систематична политика на гърцизиране и в този момент се вижда, че тази политика е съумяла. Трудно е да разбере един елементарен българин или американец какъв брой тежка е била тази принуда. Цял живот чувам от моите близки и родственици тъжни и страшни истории.
– Но, в този момент сме в 21 в.и дружно с Гърция сме в Европейския съюз.
– Нещата са изменени, само че за гърците продължава да няма българи. Ако би трябвало да се написа нещо за остарялото население, ще го пишат „ славяни “, „ гръцки славяни “. А, за какво да съм славянин, като аз съм българин, въпреки и роден в Канада.
– Какво би могло да се направи от обществото или от политиците, с цел да се промени тази политика?
– Ако може да направи нещо България, както направи с Албания за признаването на българския етнос, може да има усъвършенстване. Но по-голямата работа гърците към този момент са я свършили и в действителност нямам доверие да има смяна в тези политики. Имах забавна преживелица с моя шурей тези дни в София. В едно такси си приказваме на български, само че на нашия акцент, а водачът ни попита дали сме сърби. Обикновеният българин също не знае доста за историята си, а мисля и, че и не желае да знае доста.
– Нека да помечтаем. Какво би могло да се направи в днешно време за „ възкръсването “ на „ изчезналите “ българи от Гърция?
– Ако може се да направи нещо, то е българското държавно управление да се застъпи за правата на това население пред гръцките си сътрудници. Това ще бъде най-полезно и най-ефективно. Но, аз ти споделих и преди по този въпрос, че не съм оптимист. Аз не съм и политик и не мога да давам препоръки. Но в българските учебни заведения би трябвало да се учи малко повече за историята и за популацията на Вардарска и за Егейска Македония.
– Какво обръщение отправяш към читателите на книгата си?
– Дано да научат какви бяха българите от Македония, за богатата ни история, персони, битки за църковна и национална независимост и какви са те в този момент.
Нашият посетител
Лари-Лабро Королов е роден е в Торонто, Канада през 1951 година в фамилията на бежанци от село Дреновени, Егейска Македония.Завършил е съветска и френска лингвистика и педагогика в Торонтския университет. Преподавател по френски, съветски и британски език и история. Лабро Королов е деен член на Македнската патриотична организация (МПО), а от 2011г. е редактор на нейния орган, вестник „ Македонска естрада “. Лари е потомък на видната фамилия Королови от с. Дреновени, Костурско. Той е последовател на делото на татко си Лазо Королов – бранител на българската историческа памет. Посвещава целия си живот на запазването на българските обичаи и на националната и културна еднаквост.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ