Ето от какво най-често са боледували българите през 2023 г.
С какъв брой лечебни заведения разполага здравната ни система, какви хоспитализации се правят в тях и кои са най-често срещаните болести измежду популацията - това демонстрират данни на Националния статистически институт и Националния център по публично здраве и разбори.
Към момента на изследването в страната са функционирали 319 лечебни заведения, като включително попадат и обществените, и частните. Повечето от тях са многопрофилни, а останалите – профилирани. Най-голяма част от профилираните са за интензивно лекуване – половината, и за рехабилитация – една четвърт. Освен тях, в страната ни действат още 12 центъра за психологично здраве, 7 онкологични и 3 за кожно-венерически болести. Лечебните заведения за извънболнична помощ пък са над 2000. Измежду тях са и 800 медицински центъра и над 100 ДКЦ-та. Независимо от статута им на лечебни заведения за извънболнична помощ, по закон всички те също имат право да разкриват кревати за наблюдаване и лекуване, само че до 48 часа.
Общият брой на леглата единствено в болничните заведения е близо 52 500. За да придобием визия какво значи това, от Национален статистически институт и Центъра за публично здраве и разбори пресмятат, че междинната осигуреност на 10 000 души население с кревати, е 81. Най-висока е тя в лечебните заведения за интензивно лекуване. По области осигуреността с кревати варира в необятни граници – от 40 на 10 000 души в област Перник, до 118 на 10 000 в Плевен. С още 5300 кревати пък разполагат другите профилирани центрове, лечебните заведения за извънболнична помощ и други здравни заведения.
Броят единствено на болничните хоспитализации в границите на миналата година е малко над 2 милиона. Основните болести, станали причина за тях, са тези на органите на кръвообращението при възрастните и заболяванията на дихателната система при децата. Това значи, че е бил употребен малко над половината от общия леглови фонд.
Не по този начин обаче стоят нещата при центровете за психологично здраве, където е употребен близо 90% от потенциала им. Средният болничен престой през последната година е бил по-кратък - 5 дни, а най-използвани са били лечебните кревати.
Оперираните заболели са над 600 000, като близо половината са претърпели интервенции в частни лечебни заведения. Най-честата по тип интервенция – на процедура всяка шеста, е била ортопедо-травматологична.
В центровете за незабавна здравна помощ пък през миналата година са признати над 700 000 повиквания. Изпълнени са малко по-малко, в сравнение с до момента – близо 97%. Една трета от обслужените пациенти са били приети в болница. Най-много са повикванията за оказване на незабавна помощ, в 12% от случаите е имало потребност от неотложна помощ, а 3% от повикванията са били за хигиеничен превоз. Впечатление прави, че спрямо предишни години, този % спада. Най-честата причина за позвъняване на незабавния телефон е била инсулт.
Ще приключим с резюме на някои болести, с цел да проверим тяхното развиване. От заразните, най-разпространена още веднъж е била варицелата. Значително понижение обаче се следи при случаите на вирусни хепатити, дизентерия и рубеола, която спрямо преди 20 години може да се каже, че даже липсва. От злокачествените новообразувания най-разпространени са тези на храносмилателните органи, като новооткритите случаи са 90 на 100 000 души от популацията.
Болестите на органите на кръвообращението пък затвърждават позицията си на водещи като причина за смъртност. Отнели са живота на 71 000 души – съвсем по равно мъже и дами.
Към момента на изследването в страната са функционирали 319 лечебни заведения, като включително попадат и обществените, и частните. Повечето от тях са многопрофилни, а останалите – профилирани. Най-голяма част от профилираните са за интензивно лекуване – половината, и за рехабилитация – една четвърт. Освен тях, в страната ни действат още 12 центъра за психологично здраве, 7 онкологични и 3 за кожно-венерически болести. Лечебните заведения за извънболнична помощ пък са над 2000. Измежду тях са и 800 медицински центъра и над 100 ДКЦ-та. Независимо от статута им на лечебни заведения за извънболнична помощ, по закон всички те също имат право да разкриват кревати за наблюдаване и лекуване, само че до 48 часа.
Общият брой на леглата единствено в болничните заведения е близо 52 500. За да придобием визия какво значи това, от Национален статистически институт и Центъра за публично здраве и разбори пресмятат, че междинната осигуреност на 10 000 души население с кревати, е 81. Най-висока е тя в лечебните заведения за интензивно лекуване. По области осигуреността с кревати варира в необятни граници – от 40 на 10 000 души в област Перник, до 118 на 10 000 в Плевен. С още 5300 кревати пък разполагат другите профилирани центрове, лечебните заведения за извънболнична помощ и други здравни заведения.
Броят единствено на болничните хоспитализации в границите на миналата година е малко над 2 милиона. Основните болести, станали причина за тях, са тези на органите на кръвообращението при възрастните и заболяванията на дихателната система при децата. Това значи, че е бил употребен малко над половината от общия леглови фонд.
Не по този начин обаче стоят нещата при центровете за психологично здраве, където е употребен близо 90% от потенциала им. Средният болничен престой през последната година е бил по-кратък - 5 дни, а най-използвани са били лечебните кревати.
Оперираните заболели са над 600 000, като близо половината са претърпели интервенции в частни лечебни заведения. Най-честата по тип интервенция – на процедура всяка шеста, е била ортопедо-травматологична.
В центровете за незабавна здравна помощ пък през миналата година са признати над 700 000 повиквания. Изпълнени са малко по-малко, в сравнение с до момента – близо 97%. Една трета от обслужените пациенти са били приети в болница. Най-много са повикванията за оказване на незабавна помощ, в 12% от случаите е имало потребност от неотложна помощ, а 3% от повикванията са били за хигиеничен превоз. Впечатление прави, че спрямо предишни години, този % спада. Най-честата причина за позвъняване на незабавния телефон е била инсулт.
Ще приключим с резюме на някои болести, с цел да проверим тяхното развиване. От заразните, най-разпространена още веднъж е била варицелата. Значително понижение обаче се следи при случаите на вирусни хепатити, дизентерия и рубеола, която спрямо преди 20 години може да се каже, че даже липсва. От злокачествените новообразувания най-разпространени са тези на храносмилателните органи, като новооткритите случаи са 90 на 100 000 души от популацията.
Болестите на органите на кръвообращението пък затвърждават позицията си на водещи като причина за смъртност. Отнели са живота на 71 000 души – съвсем по равно мъже и дами.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ