С колапсът на комунистическата система в съветските държави през 1989

С колапсът на комунистическата система в руските страни през 1989 година ще открием, че Русия бързо стартира да осиновява и опитомява новите демократични хрумвания, а с тях идва и свободния пазар за търговия. Преходът към разнообразни форми на капитализъм и асимилиране на дипломация сред другите страни ще разреши раждането на още един необикновен детайл – появяването на по този начин наречените олигарси. За тяхната поява, една страна би трябвало да има тъкмо две условия – първото е да се следи степен на корупция, до момента в който второто би трябвало да е връзки с политиката.

Олигархът е тъкмо второто, защото самата дума се отнася за персона, разполагаща с разнообразни връзки в политическата класа и печелещ повече благоприятни условия за осъществяване на търговия. Един олигарх е прочут с това, че най-често съумява да изпревари по-слабите съперници или напълно да погълне тения бизнес, засягайки ползите на страната, които обаче се покриват напълно от управниците.

С други думи ще открием, че става въпрос за малцината щастливци, които употребяват държавния уред като бухалка, с която да се разправят с конкуренцията. Подобна вълнуваща наклонност ще се забележи освен в Русия, само че и във всички останали страни, които са отхвърлили болната фикция на Ленин и вселенския мир. По време на първите скромни демократични години, държавното управление на Русия стартира да популяризира своите естествени запаси – търговията с газ, нефт и минерали процъфтява.

В следствие излиза наяве, че всичко в Русия може да се продава и незабавно стартира търговията на банки, химически фабрики, заводи, хотели, медии, транспортни здания и други материални капитали. Печелившите на върха на пирамидата няма да се интересуват от другарското благоденствие, само че за една вечер имат свободата да се назовават Рокфелер на Източна Европа. Откъде стартира нещастието на Източна Европа?

За задачата е значимо да разберем, че първите подозрения в плановата стопанска система и колапсът на илюзията, стартира да се вижда при започване на 60-те и края на 70-те години. Комунистическите държавни управления, в това число и Съюз на съветските социалистически републики ще осъзнаят един доста нечовечен факт – следената система не може да продължи да съществува, без значение какъв хигиеничен най-малко дават на своите крепостни селяни – приятели. Нека не вършим илюзиите, тъкмо тук се ражда главният закон „ Някои са равни, само че други са по-равни. “ по Оруел.

Не е загадка за никого, а даже читателите ще си спомнят, най-малко тези живели в оня интервал, че западната техника се разменяше и продаваше на безумни цени. Причината е явна, качеството е доста по-различно от това на локалната продукция. В този върховен миг, държавните управления стигат до заключението, че е нужна твърда валута, която може да се употребява за търговия на всички места, а като бонус ще се добави и опцията да се построи по-добра визия за свободния пазар на западните страни.

До този миг има разполагаем подобен и се ръководи напълно от разнообразни фракции, стремящи се да доставят продукцията, само че също по този начин и да откриват задоволително забавни детайли, които да разрешат на крайния консуматор да се снабди с най-различни артефакти. Това са и същите хора, които доставят долари за покупка на западна техника, освен това на курс, който може да разплаче всяка една западна банка. Различните банди имат и особени направления на доставка, контакти с търговци и постоянно продават първични материали като метали, пшеница, нефт и други, с цел да се снабдят със западна валута.

Наличието на всичко това ще докара до едно доста ясно осъзнаване – незаконната търговия е повода за недоволството и неналичието на тъждество, което дълго време крепи парадокса на социалистите, които строят комунизма. През 70-те години ще се сложи началото на първия парадокс – държавните управления ще се спогодят с въпросните снабдители, по-често престъпно проявени, с цел да разрешат прекосяването на граници, по-лесното превозване и даже ще предложат пари, с цел да може вносът да продължи.

Символичният контракт с дявола ще докара до по-сериозни обири на запад, защото нито един представител на социалистическия блок не може да търгува публично с въпросните компании. Крайният резултат е внасянето на контрабанда, както и закупуването на най-различни дефектни или морално остарели артикули, които се продават на 10-торно по-висока цена в Източна Европа.

Тъй като даже това не взема решение казуса, държавните управления ще отворят лични частни компании на запад, с цел да се борят с тези, които до през вчерашния ден са подкрепяли. Отварянето на сходни търговски пътища води ди още по-жесток поврат, вместо импорт на техника, Съюз на съветските социалистически републики и производни ще се постараят да изнасят оръжие, да отворят канали за опиати, да засилят износа на цигари и даже да изпращат проститутки в Западна Европа, които обаче да печелят твърдата валута. В този дребен кръг ще се роят и индивидуалисти, които бързо да оберат плодовете на черния пазар и да бъдат конкурентни на запада.

С рухването на илюзията, всяка една страна ще има потребност от човек, който знае по какъв начин оперира свободния пазар и има визия по какъв начин работи той. В този миг, опитът на някогашните социалистически блокове демонстрира, че точно контрабандистите са най-хубавият и умел кадър, с който сега страната разполага. Осъзнавайки своите благоприятни условия, въпросните приятели ще потърсят закрилата и протекцията на държавния уред и ще стартират да натрупат сериозен капитал.

Икономистите постоянно показват, че една от аргументите да не се доближава до някаква софтуерна гражданска война в Съюз на съветските социалистически републики е несъразмерното произвеждане на оръжие. Там са нововъведенията и там се отклоняват средствата. Подобна идеология демонстрира и още нещо – през цялото време е било ясно на мнозина, че западните страни ще победят, само че защото страхът от срутване или губене на власт е доста по-голям, в сравнение с потребностите на обществото, което се ръководи, никой не е желаел да промени модела. Изведнъж няма потребност от оръжие, няма потребност от храненето на толкоз институции, потребността от шпиони и доносници, които да наблюдават съседа, също не е налична, а това освобождава сериозен капитал.

Не е изненада, че огромна част от източните страни ще се радва на олигарси, чийто генезис идва постоянно с агентурна брошура или наличие в някои от високите постове на йерархичната система за сигурност. Така да вземем за пример ще видим, че има задоволително сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), които по-късно се радват на благоденствие, в Румъния се следи нещо сходно, както и в България. Познанието на държавния уред, достъпът до верните хора и обстоятелството, че новата стопанска система заварва съсипия и неналичието на капитал, отваря ръцете на всеки за подкупи, даването на разнообразни акции и приватизиране на цели промишлености. Каква е разликата?

При раждането на нов и актуален олигарх ще открием, че има тясна връзка с държавното управление и употребява неговите лостове. В предишното ще открием, че старите олигарси до някаква степен са представяли държавното управление и са съумели да се отделят от него до степен на цялостна недостижимост. Основният триумф се крие и в още нещо – благосъстоянията идват от директна търговия или по-скоро кражба на държавен капитал, бил той веществен или финансов.

Успехът на олигарсите – някогашните агентури, в случай че можем да бъдем по-точни – идва и благодарение на една златна карта. През годините на комунизъм и абсурдизация на няколко генерации, точно същите фрагменти са имали съществено количество от досиета. Въпросните са определяли живота им и са ги превръщали в изключително главоболие, до момента в който не се трансформират в още едно задължение и опция за изнудване. Досиетата, тези мръсни черни ризи, доста постоянно основават особени главоболия.

С обединяването на Германия през 1990 година идва и разкритието, че Щази са имали една от най-абсурдните системи и съвсем няма жител на страната, който да не е бил обгрижван от специфичното внимание на разузнавачите. Статистически видяно, страната е имала милиони досиета, които са се нареждали на близо 111 километра по лавици, съдържащи най-различни компрометиращи материали.

След отпадането на тази потребност, разузнаването има доста повече информация за своите жители, в сравнение с всяко едно друго. Още от комунистическите години има висока степен на корупция и кражба на бюджети. Информаторите в тази игра също ще имат опция да забогатяват, само че не и да стигнат равнището на олигарсите. По време на тази промяна, изнудването с досиета е тъкмо такава алтернатива.

Не са малко анализаторите, които показват тъкмо тази покруса за главен проблем в сърцето на комунистическия режим. Корупцията, споделят множеството, е била сложена в сърцето на системата. Бюрокрацията е обърната наопаки, начертани са алените линии на деяние при всяка една интервенция.

Достига се до там, че самата система да изисква подкупи, с цел да прави избрани дейности, това включва рушвет за приемане на работа и подкуп на служител на реда за разминаването с санкции – трагичното, както можем да забележим и през днешния ден, е че тъкмо тези дейности не престават да се случват по остарялата процедура. Някои от най-тъжните моменти на социализмът ще се крият във обстоятелството, че един човек би трябвало да заплати даже рушвет на месаря, с цел да получи парче месо, което е надалеч по-качествено от предлаганото на витрината.

Въпреки обещанията за неутрална и работеща система, в която няма да има класови битки, комунизмът продължава да наподобява на един провален капитализъм, за който всички пропагандни канали приказват. Обещанията, че капитализмът ще рухне във всеки един миг, публично демонстрират тъкмо противоположното, рухването ще се случи точно на изток.

Шансовете на надарените и умните да стигнат до някакви висоти, непрекъснато е подкопаван от обстоятелството, че някой с повече пари за подкупи или партийна брошура, може да ги размени. И откакто традицията повелява това, не би трябвало да се изненадваме, че точно последните членки на Европейски Съюз и НАТО, получават печата за допустимо най-корумпирани в целия съюз.

Анализите не изненадват, когато открием, че страни като Полша и Унгария, въпреки и да минават една особена рационализация, публично резервират олигархичния модел и не престават да съществуват такива фрагменти и години след смяната. Виктор Орбан продължава да разпределя позициите в Народното събрание на другари, родственици, съдружници и други, без значение какъв брой тъкмо се оправят с тези постове.

В Полша се следи същото, където Андрей Дуда намира всевъзможен метод да назначи всички от куче до внуче на пост. Новите олигарси, както се назовават самите те в Русия, на практика съумяват да победят самостоятелните медии, да унищожат свободата на словото, да се разправят с рецензията и генерално да се радват на положителното социалистическо минало.

Ако въобще си мислете, че социализмът се е провалил в построяването на комунизъм, тогава бъркате, той продължава да съществува, само че единствено за богопомазаните в една надалеч по-мрачна и сива картина. И през днешния ден, до момента в който има още радетели за груповата бедност в обществото, точно тези водачи се радват на народна власт и „ легалното “ разпределение на богатства, употребявайки водещите партии.

Имате потребност от още образци? Реджеп Ердоган прекарва последните 20 години в основаването на капиталистическа система, която се пази от близки съдружници и другари. Медията се трансформира в една съвършена машина за пране на мръсни гащи, която постоянно работи в интерес на верните партии и линии. Новите водачи са остарели, само че употребяват верните модели за оцеляване и справяне с другите провокации, които демокрацията може да им донесе.  

Няма панацея, най-малко не и известна на този стадий, само че фактът, че комунизмът продължава да е едно изключително раково заболяване, води до една напълно друга посока.