В каменната ера диетата на средиземноморските хора е била вегетарианска?
С какво са се хранили хората от каменната епоха преди появяването на земеделието преди към 10 000 години? Дългогодишният стандарт, който е повлиял на актуалните фешън диети е, че античните хора са ловували огромни животни и са се хранили с пържоли от мамути.
Според изследване, оповестено в списание Nature Ecology & Evolution, обаче, нови проучвания на палеолитната група, наречена иберомаври, ловци-събирачи, които са погребвали мъртвите си в пещерата Тафоралт в днешно Мароко преди 13 000-15 000 години, способстват за възходящия брой доказателства, които оспорват схващането, че предците на индивида са разчитали най-вече на месо.
Учените проучват химически признаци, непокътнати в кости и зъби, принадлежащи на най-малко седем разнообразни иберомавританци, и откриват, че растенията, а не месото, са били главният източник на протеини в храната им.
" Нашият разбор сподели, че тези групи ловци-събирачи са включвали в менюто си огромно количество растителни субстанции, диви растения, което промени разбирането ни за храненето на предкултурните популации ", споделя водещият създател на проучването Зинеб Мубтахидж, докторант в Géosciences Environnement Toulouse, проучвателен институт във Франция, и в Института за еволюционна антропология " Макс Планк " в Лайпциг, Германия.
Делът на растителните запаси като източник на хранителни протеини при хората, чиито остатъци са изследвани, е сходен на този, следен при ранните земеделци от Леванта - днешните страни от Източното Средиземноморие, където за първи път са документирани опитомяването на растения и земеделието.
Изследователите виждат и по-голям брой кариеси измежду екземплярите от Тафоралт, в сравнение с нормално се следи при останките на ловците-събирачи от този интервал. Според изследването доказателствата сочат, че иберомаврите са консумирали " ферментиращи нишестени растения " като диви зърнени култури или жълъди. Откритията повдигат някои завладяващи въпроси за това по какъв начин земеделието се е популяризирало в разнообразни райони и популации.
" Макар че не всички човеци в Тафоралт са си набавяли протеини най-вече от растения, извънредно е да се документира толкоз висок дял на растенията в храната на предземеделско население ", споделя в имейл съавторът Клервия Жауен, откривател в Géosciences Environnement Toulouse.
" Вероятно за първи път се документира подобен забележителен растителен съставен елемент в палеолитната диета благодарение на изотопни техники ", добавя Жауен. /БГНЕС
Според изследване, оповестено в списание Nature Ecology & Evolution, обаче, нови проучвания на палеолитната група, наречена иберомаври, ловци-събирачи, които са погребвали мъртвите си в пещерата Тафоралт в днешно Мароко преди 13 000-15 000 години, способстват за възходящия брой доказателства, които оспорват схващането, че предците на индивида са разчитали най-вече на месо.
Учените проучват химически признаци, непокътнати в кости и зъби, принадлежащи на най-малко седем разнообразни иберомавританци, и откриват, че растенията, а не месото, са били главният източник на протеини в храната им.
" Нашият разбор сподели, че тези групи ловци-събирачи са включвали в менюто си огромно количество растителни субстанции, диви растения, което промени разбирането ни за храненето на предкултурните популации ", споделя водещият създател на проучването Зинеб Мубтахидж, докторант в Géosciences Environnement Toulouse, проучвателен институт във Франция, и в Института за еволюционна антропология " Макс Планк " в Лайпциг, Германия.
Делът на растителните запаси като източник на хранителни протеини при хората, чиито остатъци са изследвани, е сходен на този, следен при ранните земеделци от Леванта - днешните страни от Източното Средиземноморие, където за първи път са документирани опитомяването на растения и земеделието.
Изследователите виждат и по-голям брой кариеси измежду екземплярите от Тафоралт, в сравнение с нормално се следи при останките на ловците-събирачи от този интервал. Според изследването доказателствата сочат, че иберомаврите са консумирали " ферментиращи нишестени растения " като диви зърнени култури или жълъди. Откритията повдигат някои завладяващи въпроси за това по какъв начин земеделието се е популяризирало в разнообразни райони и популации.
" Макар че не всички човеци в Тафоралт са си набавяли протеини най-вече от растения, извънредно е да се документира толкоз висок дял на растенията в храната на предземеделско население ", споделя в имейл съавторът Клервия Жауен, откривател в Géosciences Environnement Toulouse.
" Вероятно за първи път се документира подобен забележителен растителен съставен елемент в палеолитната диета благодарение на изотопни техники ", добавя Жауен. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ