С какви очи? Този въпрос си задава цяла България, след

С какви очи? Този въпрос си задава цяла България, откакто видя фрагментите от „ кулинарния майсторски клас “ на Линда Макензи-Петкова - канадската брачна половинка на Кирил Петков, която си разреши лукса да „ преподава “ на заможни българи по какъв начин се меси... български козунак. И то против баснословна сума!

 

Навръх Великден - най-светлия християнски празник, до момента в който мнозина брояха стотинките за яйца, брашно и квас, сладкарката Линда отвори необятно вратите на най-скъпия хотел във Велинград и одобри клиенти не с отворени прегръдки, а с отворени касови апарати.
                             

Пакетът за „ празничното прекарване “ започваше от скромните 2400 лева и умерено надхвърляше 4000 лева за двойка. Или другояче казано - по 8000 лв. за три нощувки, няколко козунака и... кулинарното прояснение на Линда, която „ възражда “ българските обичаи, както самата тя се показва. Ако това е възобновление, по-добре да си останем в зимен сън. И до момента в който хората в действителност се борят с цените на живота, инфлацията и несигурността, събития като това карат човек да зачуди дали елитът у нас живее в паралелна действителност. А в нея явно козунакът не е заветен самун на великденската софра, а захаросан сувенир за богаташи с искания.

След края на събитието Линда с горделивост качи фотоси на „ творенията “ си - сякаш козунаци, само че в действителност нещо приблизително сред веган торта и пролетна саксия. Украси с теменужки, рози, алено френско грозде и всевъзможни „ арт естетики “, които нямат нищо общо с достоверния български козунак. Безглутенов, с овесено мляко, сироп от агаве и „ еко схващане “.

„ Това е насмешка! Да сложиш цвете от горната страна и да го наречеш козунак, е все едно да наречеш тиквеник пица „ Маргарита! “ - гневи се стопанка от Плевен, която ни писа.

„ Моята баба би се обърнала в гроба, в случай че види това създание на гастрономическия парадокс! Това не е козунак, това е арт апаратура на хипстър, дето в никакъв случай не е палил печка на дърва! “, прибавя различен четец.

Най-гневната реакция обаче идва от хора, които резонно се питат с какви очи една канадка, която до през вчерашния ден не е знаела по какъв начин се написа думата „ козунак “, през днешния ден е негов дипломат у нас?

„ Какво следва? Ще викаме германци да вършат баница? Или японци да ни учат по какъв начин се вари курбан? “ - саркастично разяснява консуматор в обществените мрежи.

„ Събитието беше извънредно сполучливо! “, хвали се Линда на другари, радостна, че десетки посетители са си-платили за нейните кулинарни уроци. Но до момента в който нейните „ възпитаници “` се опияняваха от биокозунак с  вкус на плодове, народът гледаше покъртен.

„ Да се гавриш по този начин с празника е срамотия! Козунакът е знак, не е фешън аксесоар. А тази жена се държи като че ли продава дизайнерски чанти, а не меси самун! “ — изригна стара дама от София.

„ Следващия път несъмнено ще прави безглутенова пита, за Коледа, украсена с цветя  и растения! “ - скастрят я във фейсбук. А най-фрапиращият коментар: „ На Великден козунакът се меси с обич, не с  терминология от инстаграм и съставки от биомагазини. Това I беше подигравка! “.

Накрая остава един горчив усет. Не от козунаците - а от чувството, че българските обичаи се трансформират в първокласна стока за витрината. Вече не са за всеки. Те се продават, преподават и преопаковат от хора, които нямат нищо общо с тях.

И до момента в който Линда лепи розички по козунаците и събира аплодисменти от заможни туристи, ние се питаме по кое време българското ще си остане в действителност българско?