С изложба на оригинални рисунки и карикатури на големия български

С галерия на истински рисунки и карикатури на огромния български художник и публицист Райко Алексиев, в Дома на хумора и сатирата в Габрово ще отбележат 125 години от рождението му. Експозицията се открива на 1 март, в навечерието на рождения ден на създателя – 7 март. Тя включва рисунки и карикатури от фонда „ Хумор на народите “, както и негови книги, които в продължение на десетилетия са били забранявани, а също и персонална преписка. По думите на уредниците, няма потребност да се търси някаква специфична връзка на роденият в Пазарджик Райко Алексиев с дома в Габрово, защото е огромен създател и оставил значима диря в българската просвета.

“Рисунките и карикатурите не се демонстрират за пръв път, само че към този момент са минали реставрационни дейности”, изяснява Венета Козарева, организатор в отдел „ Етнология и литература “в Дома в Габрово.

Тя добавя, че има и политически карикатури, рисунки, от 1917 година и малко по-късно. Това е е ранният Райко Алексиев, тъй като в идващите по- бурни години карикатурата му става по –различна.

„ В презентацията, която ще представим на откриването, има включени любопитни материали, които са владеене на Литературния музей, на Института за литература при Българска академия на науките, от Централния списък, неща, до които е мъчно да се доближи, или би трябвало целеустремено да се търсят, а ние ги предлагаме в подготвен тип. Съхраняваме да вземем за пример негова рисунка, която е отдадена на битката с войната и е с антивоенни настроения – какъв брой е нежен мира “, показа Козарева.

В началото на предишния век Райко Алексиев е бил от най- изтъкнатите български интелектуалци, като неговият гений изключително свети във вестник “Щурец “, който той издава 12 години.

„ Той рисува и живопис, оставя публицистично творчество, а като стигнем пък до Райко Алексиев – издател, се оказва, че е съумял и като енциклопедист да провежда своя вестник „ Щурец “. Това е безпределно забавен вестник, който потегля през 1932 и последният му брой е на 8 септември 1944 година. Райко Алексиев е „ човекът- оркестър “. Той е издателят и писателят, той е художникът и уредникът на всичко това, което би трябвало да се появи във вестника – като визия, като творчество, като връзка с печатници, с разпространители “, акцентира Венета Козарева.

Тя споделя още, че през лятото на 1944 година, в България настават смутни времена и доста от тогавашните политици и държавници се приготвят да заминат зад граница. В тези тревожни дни Никола Мушанов, който бил кум на фамилията на Райко Алексиев, го поучава той също да замине за чужбина, само че създателят отхвърля.

По думите на Козарева, създателят се зачудил за какво му предлагат да остави родината си и отвръща:„ Аз не съм политик, аз не съм се държал неприветливо с моя народ, аз съм го обичал, и съм сочил на всички политици техните кривици! “. За страдание обаче оставането му в България му коства живота и го довежда до трагична орис.

“Още в първите дни след Девети септември огромният гений и хуманист става жертва на репресии. След 9 септември това към този момент е доста известно, доста е коментирано, той към този момент е задържан и пада под пресата на новата власт и по най- жестокият метод се отнасят с него. Вследствие на той едвам оцелява. Съпругата му съумява да го измъкне от този затвор, в който се намира след побоите, само че за жалост медицината нищо не може да направи, тъй като е прекалено много потърпевш. Веднага по-късно книгите му са неразрешени, конфискувани, имуществото му е иззето, всичко е разпиляно, тъй че за дълго време има една стена на безмълвие и на давност на това име “, споделя Козарева.

Изложбата ще показа и две от книгите, които с десетилетия са били забранявани и които са дарения на дома в Габрово. „ Клюката “, „ Хорска уста “ са издадени през 30-те години на предишния век, както и преписка до поета Христо Смирненски – Ведбал, в която поетът споделя своите креативен хрумвания.

От екипа на Дома на хумора и сатирата канят най- към този момент младите да се срещнат с творчеството на Райко Алексиев, тъй като предходните генерации са били лишени от тази опция, а през днешния ден имат тази привилегия да избират свободно.