Иво Инджов: Важно е дали и занапред ще имаме плаващи мнозинства за вземане на ситуационни решения
С избор на управления и промени в състава на парламентарните комисии стартира работата си Народното събрание през днешния ден. Народното събрание съумя да излъчи конструкция на част от непрекъснатите парламентарни комисии, само че още веднъж станахме очевидци на поредност от обвинявания от така наречен опозиционни партии в лицето на " Възраждане “, Българска социалистическа партия и " ИТН “, които напуснаха пленарната зала преди гласуването на председателските постове на комисиите, като обявиха, че няма да вземат участие в решенията. И по този начин, ГЕРБ-СДС оглавиха председателските места на 14 парламентарни комисии, ПП-ДБ взимат 3, а Движение за права и свободи – 5. Сред посочените за ръководители най-ключови бяха назначенията на водача на ГЕРБ Бойко Борисов, който става ръководител на Комисията по външна политика и на Кирил Петков – на Комисията по въпросите на Европейския съюз. Три от комисиите обаче останаха без ръководители. Това са Комисията на директното присъединяване на жителите и взаимоотношение с гражданското общество, Комисията по политиките на българите отвън страната и Комисията по туризъм. Разговаряме в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с политолога доцент Иво Инджов (бел. ред. изявлението е от 13.07.2023г.)
Доц. Инджов, какъв беше съгласно вас правилото за разпределянето на комисиите в Народното събрание през днешния ден?
Две неща мога да отбележа – че ръководещото болшинство – в него влизат три партии, държи към този момент властта в Народното събрание, имайки поради, че 14 от комисиите са с ръководители от ГЕРБ, петима – от Движение за права и свободи и трима от " Продължаваме промяната “ – " Демократична България “. Така ГЕРБ получава още по-голям властови запас. Досега този властови запас в Народното събрание се капитализираше по линия най-много на съставяне на плаващи болшинства, само че в този момент ще има и доста мощна дума по линия на управлението на парламентарните комисии. От друга страна, би трябвало да припомня, че има съглашение сред ГЕРБ и " Продължаваме промяната “ – " Демократична България “ още преди образуване на държавното управление, че множеството управителни места в комисиите ще бъдат дадени на ГЕРБ, един тип да може да може да управлява министрите, които съвсем всички пък най-малко официално са от " Продължаваме промяната “ – " Демократична България “. Но това, което видяхме – изолирането на опозицията, въпреки че тя направи малко спектакъл с напусканията на пленарната зала, само че с назначението на ръководители на комисии, ръководители на комисии се заздравява една структура, която някои медии към този момент я назовават " новата тройна коалиция “.
Но те самите към момента не желаят да си призная това.
Но за сметка на това си поделят постове.
Поделят си, да.
Не единствено в Народното събрание, освен по линия на еврокомисар, само че и на регулаторните. Видяхме, че там има " един за теб, два за мен “ и т.н.
Т.е. налице е едно съгласие сред първите две политически сили.
Постига се съгласие сред първите две политически сили, макар че има периодически кавги, ревнивост, раздори. Но в това съгласие към този момент все по-силно се намества и Движение за права и свободи, което въпреки че не е показано в изпълнителната власт, от него извънредно доста зависи така наречен " евроатлантическо болшинство “. Неслучайно Движение за права и свободи получават пет комисии.
Да. Да напомним, че господин Пеевски се отдръпна, даде крачка обратно, само че пък още веднъж участва в комисиите.
Това беше тактически ход.
Г-н Инджов, само че не липсваше ли през днешния ден политическият плурализъм, по този начин да се каже, множеството отзиви, възгледите, гледните точки на всички по даден въпрос, основата на демокрацията?
Политическият плурализъм беше оставен някъде по-встрани, тъй като изцяло обикновено е множеството места да са на тези, които са в ръководството, само че би трябвало да има малко повече председателски места, планувани за партиите, които се декларират съпротива на това ръководство. А ние видяхме, че за тях са планувани единствено по една комисия. От друга страна, те са избрали пък тактиката да излизат от пленарната зала, което може да наподобява на политически спектакъл, само че пък прави по този начин, че вятърът духа в техните платна. В най-хубава обстановка сега е " Възраждане “ – когато е належащо, оказват помощ за съставяне на плаващи болшинства, само че като цяло се нареждат като съпротива на " Продължаваме промяната “ – " Демократична България “ и ГЕРБ.
Как съгласно вас, господин Инджов, тези назначения ще повлияят на външнополитическата ни ориентировка?
Според мен не би трябвало да се прави директна връзка сред тези назначения и външнополитическата ориентировка на България, която е доста ясно заложена. Тя не е поставяна под подозрение. С изключение на интервалите на служебните държавни управления, външната политика на България се прави най-много от изпълнителната власт. Така че не виждам да има някакъв огромен необикновен принос, да речем това, че Бойко Борисов е началник на външната комисия, а Кирил Петков – на Комисията по европейска интеграция, както се споделяше едно време. Но тези назначения са знакови в друго едно отношение – те демонстрират, че двете външнополитически комисии на процедура са поделени сред съдружните сътрудници. А това, че Борисов става началник на една комисия като външната, може да провокира доста въпроси и персонално съгласно мен е един извънредно несполучлив ход, тъй като той не е човек, който е прочут с притежаване на непознати езици. Той не е човек, който е прочут с външнополитически тактики, въпреки че парадира с познанствата си с разнообразни политици, и занапред ще следим странни обстановки в тази комисия с ръководител Бойко Борисов. Сега, разбирам, че той има интерес да бъде народен представител, само че да бъде ръководител на външната комисия, е меко казано егоистично решение.
Но какви въпроси могат да провокират интерес отсам нататъ с тези назначения?
Имах поради най-много държанието на Борисов на външнополитическата сцена, опитите му за неофициално другарство с водещи политици от международен и европейски сан и бих могъл да си показва какво ще се случи при публични мероприятия. Още повече, че доколкото ми е известно, той не знае непознати езици. Как може ръководителят на външната комисия да е човек, който не владее непознати езици и да поддържа връзка с другите политици с преводач? Очаквам конфузни обстановки – това желаех да кажа.
А що се отнася до Кирил Петков и назначението му – там имате ли някакви подозрения?
Кирил Петков, също така, че той самият няма външнополитически опит, само че отново смятам за неудачна тази делба на външната политика.
Доц. Инджов, парламентарните комисии знаем, че играят решаваща роля в правенето на политики, защото те дават отговор за подготвянето на позициите в Народното събрание. При по този начин стеклите се условия в политическия живот, съгласно вас какво може да чакаме от работата на тези комисии?
Положителна вест е, че към този момент имат съвсем всички комисии ръководители, тъй като знаем, че съвсем два месеца те действаха без ръководители и беше призната смяна в правилника, която даваше опция на ръководителя на Народното събрание да назначава краткотрайно изпълняващ длъжността ръководител на тези комисии. Добре е, че са структурирани. Един парламент би трябвало да има комисии. Какво ще свършат те, в това число и предвид на лицата, които ги оглавяват, зависи значително от това какъв брой дълъг ще бъде животът на този парламент. Далеч по-важно съгласно мен е дали ще имаме и отсега нататък образуване на плаващи болшинства за взимане на ситуационни решения, в сравнение с кой тъкмо е началник на дадена комисия, без ни минимум да подценявам смисъла на комисиите в Народното събрание.
А по какъв начин ще се отрази съгласно вас неналичието на опозиционните партии в председателските места на тези комисии?
Това не е по никакъв начин добър знак.
Да, само че все пак, няма да има и такива.
Въпреки това, те няма да имат и такива. Това ще им даде бонус да подлагат на критика ръководещите и да кажат: " Цялата власт е в тях, те държат държавното управление, те държат и Народното събрание. Ние сме в съпротива. Виждате, че когато огромните се договарят и ръководят, народът отива в съпротива. Доверете ни се. Те не ни дават естрада, те ни отстраниха “ – някакъв подобен популистки дискурс ще бъде мощно улеснен.
Доц. Инджов, какъв беше съгласно вас правилото за разпределянето на комисиите в Народното събрание през днешния ден?
Две неща мога да отбележа – че ръководещото болшинство – в него влизат три партии, държи към този момент властта в Народното събрание, имайки поради, че 14 от комисиите са с ръководители от ГЕРБ, петима – от Движение за права и свободи и трима от " Продължаваме промяната “ – " Демократична България “. Така ГЕРБ получава още по-голям властови запас. Досега този властови запас в Народното събрание се капитализираше по линия най-много на съставяне на плаващи болшинства, само че в този момент ще има и доста мощна дума по линия на управлението на парламентарните комисии. От друга страна, би трябвало да припомня, че има съглашение сред ГЕРБ и " Продължаваме промяната “ – " Демократична България “ още преди образуване на държавното управление, че множеството управителни места в комисиите ще бъдат дадени на ГЕРБ, един тип да може да може да управлява министрите, които съвсем всички пък най-малко официално са от " Продължаваме промяната “ – " Демократична България “. Но това, което видяхме – изолирането на опозицията, въпреки че тя направи малко спектакъл с напусканията на пленарната зала, само че с назначението на ръководители на комисии, ръководители на комисии се заздравява една структура, която някои медии към този момент я назовават " новата тройна коалиция “.
Но те самите към момента не желаят да си призная това.
Но за сметка на това си поделят постове.
Поделят си, да.
Не единствено в Народното събрание, освен по линия на еврокомисар, само че и на регулаторните. Видяхме, че там има " един за теб, два за мен “ и т.н.
Т.е. налице е едно съгласие сред първите две политически сили.
Постига се съгласие сред първите две политически сили, макар че има периодически кавги, ревнивост, раздори. Но в това съгласие към този момент все по-силно се намества и Движение за права и свободи, което въпреки че не е показано в изпълнителната власт, от него извънредно доста зависи така наречен " евроатлантическо болшинство “. Неслучайно Движение за права и свободи получават пет комисии.
Да. Да напомним, че господин Пеевски се отдръпна, даде крачка обратно, само че пък още веднъж участва в комисиите.
Това беше тактически ход.
Г-н Инджов, само че не липсваше ли през днешния ден политическият плурализъм, по този начин да се каже, множеството отзиви, възгледите, гледните точки на всички по даден въпрос, основата на демокрацията?
Политическият плурализъм беше оставен някъде по-встрани, тъй като изцяло обикновено е множеството места да са на тези, които са в ръководството, само че би трябвало да има малко повече председателски места, планувани за партиите, които се декларират съпротива на това ръководство. А ние видяхме, че за тях са планувани единствено по една комисия. От друга страна, те са избрали пък тактиката да излизат от пленарната зала, което може да наподобява на политически спектакъл, само че пък прави по този начин, че вятърът духа в техните платна. В най-хубава обстановка сега е " Възраждане “ – когато е належащо, оказват помощ за съставяне на плаващи болшинства, само че като цяло се нареждат като съпротива на " Продължаваме промяната “ – " Демократична България “ и ГЕРБ.
Как съгласно вас, господин Инджов, тези назначения ще повлияят на външнополитическата ни ориентировка?
Според мен не би трябвало да се прави директна връзка сред тези назначения и външнополитическата ориентировка на България, която е доста ясно заложена. Тя не е поставяна под подозрение. С изключение на интервалите на служебните държавни управления, външната политика на България се прави най-много от изпълнителната власт. Така че не виждам да има някакъв огромен необикновен принос, да речем това, че Бойко Борисов е началник на външната комисия, а Кирил Петков – на Комисията по европейска интеграция, както се споделяше едно време. Но тези назначения са знакови в друго едно отношение – те демонстрират, че двете външнополитически комисии на процедура са поделени сред съдружните сътрудници. А това, че Борисов става началник на една комисия като външната, може да провокира доста въпроси и персонално съгласно мен е един извънредно несполучлив ход, тъй като той не е човек, който е прочут с притежаване на непознати езици. Той не е човек, който е прочут с външнополитически тактики, въпреки че парадира с познанствата си с разнообразни политици, и занапред ще следим странни обстановки в тази комисия с ръководител Бойко Борисов. Сега, разбирам, че той има интерес да бъде народен представител, само че да бъде ръководител на външната комисия, е меко казано егоистично решение.
Но какви въпроси могат да провокират интерес отсам нататъ с тези назначения?
Имах поради най-много държанието на Борисов на външнополитическата сцена, опитите му за неофициално другарство с водещи политици от международен и европейски сан и бих могъл да си показва какво ще се случи при публични мероприятия. Още повече, че доколкото ми е известно, той не знае непознати езици. Как може ръководителят на външната комисия да е човек, който не владее непознати езици и да поддържа връзка с другите политици с преводач? Очаквам конфузни обстановки – това желаех да кажа.
А що се отнася до Кирил Петков и назначението му – там имате ли някакви подозрения?
Кирил Петков, също така, че той самият няма външнополитически опит, само че отново смятам за неудачна тази делба на външната политика.
Доц. Инджов, парламентарните комисии знаем, че играят решаваща роля в правенето на политики, защото те дават отговор за подготвянето на позициите в Народното събрание. При по този начин стеклите се условия в политическия живот, съгласно вас какво може да чакаме от работата на тези комисии?
Положителна вест е, че към този момент имат съвсем всички комисии ръководители, тъй като знаем, че съвсем два месеца те действаха без ръководители и беше призната смяна в правилника, която даваше опция на ръководителя на Народното събрание да назначава краткотрайно изпълняващ длъжността ръководител на тези комисии. Добре е, че са структурирани. Един парламент би трябвало да има комисии. Какво ще свършат те, в това число и предвид на лицата, които ги оглавяват, зависи значително от това какъв брой дълъг ще бъде животът на този парламент. Далеч по-важно съгласно мен е дали ще имаме и отсега нататък образуване на плаващи болшинства за взимане на ситуационни решения, в сравнение с кой тъкмо е началник на дадена комисия, без ни минимум да подценявам смисъла на комисиите в Народното събрание.
А по какъв начин ще се отрази съгласно вас неналичието на опозиционните партии в председателските места на тези комисии?
Това не е по никакъв начин добър знак.
Да, само че все пак, няма да има и такива.
Въпреки това, те няма да имат и такива. Това ще им даде бонус да подлагат на критика ръководещите и да кажат: " Цялата власт е в тях, те държат държавното управление, те държат и Народното събрание. Ние сме в съпротива. Виждате, че когато огромните се договарят и ръководят, народът отива в съпротива. Доверете ни се. Те не ни дават естрада, те ни отстраниха “ – някакъв подобен популистки дискурс ще бъде мощно улеснен.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ