Какво представлява Истанбулската конвенция, чието въвеждане ЕП прие днес
С огромно болшинство Европейският парламент поддържа през днешния ден въвеждането в Европейски Съюз на Истанбулската спогодба. Препоръката бе утвърдена с две обособени гласувания с над 450 гласа от към 600 взели участие евродепутати, съобщи Българска телеграфна агенция.
Предвижда се след днешното решение Съветът на Европейски Съюз също да гласоподава. Процедурата изисква постигането на квалифицирано болшинство, а не на единогласие измежду страните от Европейски Съюз. В гласувания от Екологичен потенциал текст се регистрира, че днешното решение е по искане на Съвета на Европейски Съюз и подхожда на решение на Съда на Европейски Съюз, на мнението на парламентарната комисия по правни въпроси, мненията в парламентарните комисии по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи и по правата на дамите и равенството сред половете.
Какво съставлява Истанбулската спогодба?
Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието против дами и домашното принуждение е контракт, признат през 2011 година Нейната цел е попречване и битка с всички форми на принуждение против дами и домашно принуждение, отбрана на жертвите на такова принуждение и наказателно гонене на причинителите. Договорът дефинира насилието над дами като нарушаване на човешките права и форма на дискриминация против дамите.
Конвенцията изисква държавите-страни да подхващат редица ограничения за попречване и битка с насилието над дами и домашното принуждение. Тези ограничения включват:
Приемане на цялостни и интегрирани политики и ограничения за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното насилие; Гарантиране, че насилието против дами и домашното принуждение са криминализирани и че причинителите са подведени под отговорност; Осигуряване на ефикасна отбрана и поддръжка на жертвите, в това число посредством достъп до приюти и други подобаващи услуги; Гарантиране, че жертвите имат достъп до правораздаване и че правата им са предпазени през целия углавен процес; Повишаване на осведомеността и поощряване на равенството сред половете;Осигуряване на обучение и образование на експерти, които работят с жертви или извършители; Насърчаване на интернационалното съдействие в предварителната защита и битката с насилието над дами и домашното принуждение.
Конвенцията също по този начин открива механизъм за наблюдаване, с цел да се подсигурява, че държавите-страни ползват ограниченията, изисквани от Конвенцията. Този механизъм включва група от самостоятелни специалисти, наречена Експертна група за дейности против насилието против дами и домашното принуждение (GREVIO), която дава отговор за наблюдението на използването на Конвенцията от държавите-страни.
Конвенцията е подписана от 45 страни и утвърдена от 34 страни към 2021 година Държавите, които са утвърдили Конвенцията, са правно задължени да ползват нейните разпореждания. Конвенцията оказа доста влияние върху отбраната на правата на дамите в Европа, само че остават провокации при обезпечаването на нейното цялостно използване.
Някои от провокациите включват:
Недостатъчно финансиране на ограниченията за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното насилие; Недостатъчна осведоменост измежду необятната общност, експертите и лицата, вземащи решения по отношение на естеството и мащаба на насилието над дами и домашното насилие; Недостатъчни запаси за оказване на поддръжка на жертвите и обезпечаване на достъпа им до правосъдие; Недостатъчно съдействие сред другите участници и браншове в предварителната защита и битката с насилието против дами и домашното принуждение.Въпреки тези провокации, Конвенцията способства за повишение на осведомеността по отношение на въпроса за насилието против дами и домашното принуждение и за поощряване на равенството сред половете. Това също докара до приемането на нови закони и политики в доста страни и до укрепването на съществуващите закони и политики.
Към септември 2022 година конвенцията е подписана от всички страни в Европейски Съюз и е утвърдена от 21 от тях (Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Финландия, Франция, Хърватия и Швеция). България, Латвия, Литва, Словакия, Унгария и Чехия към момента не са утвърдили конвенцията, се показва в текста.
Извън Европейски Съюз Англия, Молдова и Украйна – в разгара на вилнеещата война – ратифицираха конвенцията през 2022 година, а Турция е единствената страна, която се е отдръпнала от конвенцията, допълват вносителите.
