Света Екатерина ╫ Търсене на съвършената мъдрост
„ С добродетели като със слънчеви лъчи си просветила невярващите мъдреци;
и като пресветла луна на ходещите нощем тъмата на неверието си прогонила;
и царицата си уверила; и дружно с това мъчителя си изобличила,
богозвана невесто, блажена Екатерино.
С предпочитание си се устремила в небесния чертог към Прекрасния Жених Христа:
и от Него с царски венец си се увенчала,
пред Когото и с ангелите като предстоиш,
моли се за нас, извършващите пречистата ти памет. ”
(Църковни песнопения)
Слово на Свещ. Йоан КАРАМИХАЛЕВ
На днешния ден означаваме паметта на света великомъченица Екатерина, увенчала се с страдалчески венец през ІV век по време на царуването на император Максимиан.
Екатерина била от благороден жанр, отличавала се с изключителна хубост и мъдрост, въпреки и едвам 18-годишна тя познавала добре тогавашната философия и лирика, изучила била и лекарското изкуство. Майка й била загадка християнка. Тя завела щерка си при своя нравствен ментор – един пустинник, отличаващ се със ярък разум и правоверен живот, който обитавал покрайнините на гр. Александрия. Впечатлен от мъдростта на девойката, старецът-пустинник решил да я обърне към познанието на същинския Бог. Той в детайли и разяснил християнското обучение. Учената и мъдра госпожица схванала и приела истината, повярвала с цялото си сърце и приела от стареца свето кръщение. Тя била удостоена да види насън Божията Майка и Богомладенеца.
По това време в Александрия дошъл нечовечен властник – гонител на християните. Той заповядал да свикат народа на езически празник. Св. Екатерина застанала на прага на храма, където се правило езическото жертвоприношение и почнала да изобличава управника: ”Не те е ли е позор, царю, споделила тя, да се молиш на гнусни идоли! И вашите учени свидетелстват, че боговете, на които вие се кланяте, били хора. Познайте същинския, безначалния и безконечен Бог! Той е слязъл на земята и Сам станал човек поради нашето избавление. Той не обича жертви, само че желае да живеем по Неговите заповеди ”. Управникът се разгневил, заповядал да доведат при него дръзката госпожица и изискал да узнае коя е тя и чие обучение проповядва.
„ Името ми е Екатерина – дала отговор девойката. – Аз съм щерка на княза, който царуваше преди тебе. Изучила съм всичката човешка мъдрост, само че познах непълнотата на земното обучение и станах невяста на Христа Бога, Който сподели посредством пророците Си: ”Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разсъдъка на рационалните ” (Ис.29:14). Сама аз съм земя и прахуляк, само че Бог ме надари с хубост, за познаят людете силата на Твореца, Който и на земния прахуляк може да даде хубост и мъдрост. А тия богове, които вие почитате, са оскъдни и лъжливи и влекат душите ви в погибел. ”
Управникът счел, че не прилича на сана му да спори с една жена, по тази причина свикал петдесет мъдреци да оборят учението, проповядвано от Екатерина. Но те претърпели провал в разногласието с Христовата булка. Отначало тя доказвала лъжливостта на езическите богове с цитати от философи и поети, а по-късно обяснила тези места в техните съчинения, в които се съдържали интуиции или предсказания за новото същинско обучение. Накрая тя разказала на присъстващите за живота и гибелта на Иисуса Христа.
Мъдреците се признали за победени и почнали да проповядват същинския Бог, Комуто се покланяла Екатерина. Те приели мъченическа гибел.
Управникът обаче не се отказал от желанието си да убеди Екатерина да се отхвърли от вярата си в Христа. Предлагал и почести, популярност, половината си царство. Но Екатерина била непреклонна. Тогава царят заповядал да я подложат на жестоки мъчения. Непоколебимото изповядване на вярата, нейната мъдрост и хубост покорили и обърнали към Христа царицата, един стотник и неговите бойци. Всички те били осъдени със гибел. Накрая и света Екатерина била наказана на гибел посредством посичане с меч.
Преди гибелта си св. Екатерина отправила към Бога следната молитва: „ Господи Иисусе Христе, благодаря Ти, че си сложил нозете ми върху камък на самообладание и си ми указал същинския път! Простри Твоите пречисти ръце, засегнати на кръста и приеми душата ми, която Ти придавам като жертва на моята обич! Спомни, Господи, човешката отпадналост и елементарни съгрешенията ми, осъществени по неведение – да ги умие моята кръв, която аз лея за Твоето име! Погледни от Твоята висота, Господи, и на стоящите тук люде, просвети ги посредством светлината на Твоето знание! Прояви Твоята благосклонност към ония, които ще се извърнат посредством моята гибел, да възпяват Твоето великолепие вовеки! ”
Нека и ние да благодарим на Бога, че ни е насочил, запазил и утвърдил в същинската избавителна православна вяра; да желаяме амнистия за съгрешенията, които сме направили заради човешка отпадналост и да се молим за погиващите в неведение на божествените истини да се извърнат към вярата, с цел да доближат пълнотата на битието, което тя дава.
Амин.
Свещ. Йоан КАРАМИХАЛЕВ
Източник:
Икона на Св. Екатерина, vatopaidi.files.wordpress.com, metyouth.ca
