С дългогодишен опит в , няколко разработени познавателни обиколки и

С дълготраен опит в, няколко създадени познавателни обиколки и една сполучлива книга зад тила си Здравко Петров се завръща с прелестното издание.

Опитният повествовател на истории продължава задачата си да възвръща паметта на българската столица от края на XIX и първата половина на XX век парченце по парченце. И таман в точния момент за празника на София с новия си справочник той подарява на читателите цели два огромни маршрута из някои от най-колоритните ѝ региони.  

Авторът ще показа изданието и на публична премиера на 9 октомври от 19:00 ч. в обновените Централни хали (бул. „ Княгиня Мария Луиза “ №25, София).    
Здравко Петров. Снимка " Сиела "

Историите в тази книга се преплитат като живите улици на самата София и щрихират пъстроцветен портрет на един град с мъдра душа, станал очевидец на възторзи и разочарования, на триумфи и падения, на живота и делото на създатели, общественици, визионери. 

Двата маршрута в книгата включват по 35 забележителни обекта: красиви площади, внушителни фамилни домове и истински градски „ дворци “ – хотели, банки, значими публични здания. Изданието предлага и две цветни карти с за разходка по маршрутите и над 300 фотоси и старинни картички, които реставрират достоверния образ на столицата.

В първия маршрут читателят ще стартира пътешествието си от Къщата на инженера и баронесата (бул. „ Патриарх Евтимий “, № 2), ще се отбие през улиците „ Цар Шишман “ и „ Шести септември “ и ще се спусне по ул. „ Самоковска “ (днешната ул. „ Граф Игнатиев “) през площад „ Славейков “ чак до ул. „ Позитано “.

Вторият маршрут – с начална точка Лъвов мост – ще го потопи в неповторимата атмосфера на емблематичния Женски пазар, ще му покаже архитектурните съкровища по ул. „ Екзарх Йосиф “ и „ Пиротска “ и за край ще го води до импозантната постройка на Софийската окръжна палата – през днешния ден Министерство на земеделието и храните.

Това обогатяващо издание разкрива още:
къде в София има статуя на Йохан Гутенберг, основателя на печатната преса, както и фигура на сфинкс;къде са се намирали „ Малкият замък “ на княз Александър I, парфюмерийната фабрика на братя Арие и шоколадената фабрика на фамилия Пееви;каква е историята на църквите „ Свети Седмочисленици “, „ Света Троица “ и „ Свети свети Кирил и Методий “, на Синагогата и на Баня Башъ джамия;как наподобяват домовете на редица бележити български общественици – политици, преподаватели, бизнесмени, финансисти, лекари и юристи;кои са архитектите, на които изискуем образа на София.
Задълбочено, разнолико и с внимание към детайла, това скъпо издание ще се трансформира във правилен сателит на всеки гражданин или посетител на столицата, който желае да изследва духа ѝ оттатък най-популярните туристически местоположения. И ще изненада с нови открития даже тези ценители, които познават и най-скритите ѝ съкровища.

„ Още исторически направления “ е красиво любовно писмо към София. И винтидж пощенска картичка от един град с туптящо сърце, благороден дух и разтворени прегръдки, в които всеки може да открие ентусиазъм и дом.

* * *

Из „ Още исторически направления: София “ от Здравко Петров
Снимка " Сиела "

Въведение
Втората книга „ Исторически направления: София “ продължава с вълнуващото нареждане на парченцата от необозримия „ пъзел “ на софийските истории. Сграда по постройка, улица по улица и маршрут по маршрут търсим, откриваме и още веднъж започваме да търсим места от паметта на българската столица. Историите по маршрутите не са отделени една от друга, а се преплитат и разплитат непрестанно в общи сюжети. Сюжети, преминаващи през няколкото десетилетия от Освобождението до Втората международна война и по-късно, събрали толкоз доста национално ентусиазъм и разочарование; строеж и разруха; триумфи и нещастия. Сюжети - те, свързани с видни български семейства, достигали до славата, само че и забвението; с политиците, бизнесмените, учените, създателите и военните дейци, съдействали за построяването на модерна България; с архитектите, скулпторите и каменоделците, разкрасили софийските улици с изящни еднофамилни домове, високи жилищни кооперации, представителни учебни здания, живописни храмове, а също по този начин истински градски „ дворци “ в лицето на хотели, банки и застрахователни сдружения. Това са всички тези архитектурни полезности, които ни карат да погледнем нагоре към тяхната хубост, въплътила в себе си визионерството на притежателите и гения на строителите. Точно това ще намерите в тази книга – здания, които ни предизвикат да си напомним българското минало и неговите герои (и грешници). Сгради, подредени по още два исторически маршрута на София.

Първият маршрут (първата част на книгата) ни повежда по диагонала на остарялата улица „ Самоковска “ (станала в края на XIX век „ Граф Игнатиев “) през емблематичния площад „ Славейков “ и улица „ Алабин “, с цел да приключи на улица „ Позитано “. Минаваме и по знакови улици като „ Цар Шишман “, „ 6-ти септември “ и „ Денкоглу “. Включени са и отбивки към дребни улички като „ Мальовица “ и „ Струмица “, които разкриват някои от най-забележителните архитектурни картини на София. По този маршрут ще се спрем пред един от най-старите непокътнати софийски домове – този на инженер Михаил Момчилов, планиран от неговия брат, проектант Петко Момчилов; ще преминем през историите на сецесионови шедьоври като къщите на Андрей Арсов, Драгия Делиделвов и Георги Лазаров; ще забележим представителния дом на Бабаджанови, в който по-късно живее Георги Кьосеиванов; ще си спомним за художника Иван Милев и Екатерина Каравелова пред жилищните кооперации, в които прекарват последните си години; ще научим по кое време са издигнати някои от обичаните софийски учебни заведения като 6. ОУ „ Граф Игнатиев “ и 7. СОУ „ Свети Седмочисленици “; ще разлистим страниците от вековната история на църквата „ Свети Седмочисленици “, чийто олтар е насочен към свещения град на мюсюлманите Мека; ще се вгледаме в детайлите на поредност архитектурни мостри на модернизма като Министерството на вътрешните работи, Съюза на известните банки и Учителската каса; ще погледнем нагоре към импозантната постройка на Българска комерсиална банка; ще се разходим около ансамбъла от куполи и кулички на ул. „ Алабин “, сецесионовите елементи от Стопанското девическо учебно заведение, зданието с Атлантите на Коста Балабанов, къщата на военачалник Добревски с фигурите на дъртак влъхва и хубав младеж…

Вторият маршрут (втората част на книгата) стартира с една от портите на остаряла София – Лъвов мост, и се насочва към разнообразието от аромати, цветове и истории в региона на Женския пазар. Преминава по знакови улици като „ Екзарх Йосиф “, запазила въпреки и избледнелите страници от историята на софийските евреи, и „ Пиротска “, която е като музей на другите архитектурни стилове и интервали в столицата. Като за запаметяващ се край, маршрутът ще ни отдалечи от региона на Женския пазар, с цел да се спрем пред фантастичните кулички на остарялата Окръжна палата, през днешния ден Министерство на земеделието. По този маршрут ще си напомним за тържествените арки, които са били издигани на Лъвов мост; за фабриката на братя Арие; ще преминем около домовете на офицери и пълководци, министри и кметове; ще се разходим из предишното на остарелия седмичен пазар (Женския пазар); ще почетем от записките на Васил Митаков, Стоян Джапунов и Габриел Арие; ще се спрем пред шоколадената фабрика на семейството Пееви; ще се насладим от близко и отдалеко на три превъзходни здания – Синагогата, Халите и Минералната баня; ще погледнем нагоре към кулата на една от първите кооперативни здания в София; ще подредим остарели пощенски картички, с цел да реконструираме изгубената права на бул. „ Мария Луиза “; ще усетим неповторимия дух на София като забележим християнски, мюсюлмански и еврейски храмове, издигнати съвсем един до друг; ще напомним кои ви - дни български интелектуалци основават Македонския теоретичен институт и по какъв начин е издигнат Домът на българските правници; ще преминем около дома на огромния архитектурен воин по този маршрут – Наум Торбов; ще се отбием до Ючбунарската известна банка, зданието на Дюлгерското съдружие и Железничаро-пощенския дом.

И неизбежно по двата маршрута ще се замисляме какъв брой доста от нашето завещание изискуем на неуморимите архитекти Алекси Начев, Петко Момчилов, Йордан Миланов, Фридрих Грюнангер, Карл Хайнрих, Никола Лазаров, Киро Маричков, Георги Фингов, Стефан Джаков, Георги Овчаров, Ангел Момов, Сава Овчаров, Йордан Йорданов, на едни от първите дами на българската архитектура – Виктория Ангелова-Винарова и Мара Захариева, както и на още доста други. Ще си напомним линии от техните биографии, тъй като зад красивите фасади нерядко остават трагичните истории на техните основатели – историите по маршрутите не всеки път са с благополучен край, само че са същински.

И двата маршрута обгръщат по 35 обекта (глави на книгата) – улици, площади, пазари, ансамбли и обособени здания, които са обозначени на двете приложени карти със подобаващ номер съгласно наличието. В идеалния случай за постройките са посочени година (когато е било допустимо, са посочени годините от проектирането до освещаването на постройката), архитект и адрес. И както маршрутите подреждат „ пъзел “ от истории, по този начин и за тяхното основаване съм събирал в продължение на години „ късчета “ от архивни единици на държавните архиви; досиета на постройките като културно наследство; профилирани книги; персонални мемоари; фирмени годишни доклади и юбилейни издания; остарели вестници и списания; непокътнати до през днешния ден архитектурни планове и градоустройствени планове; пощенски картички и фотографии; мемоари и разкази от внуците и правнуците на героите по маршрутите, на които сърдечно благодаря, че пазят и споделят своите фамилни истории и нашето българско завещание. И в действителност най-трудното, само че и най-хубавото, е, че доста от парченцата към момента липсват и „ пъзелът “ продължава да се реди...

Изгубената „ Мария  Луиза “

Архитектурната орис на София постоянно е била обвързвана със заличаването на здания и даже цели улици, по този начин както се е случило и с двеста метра от бул. „ Мария Луиза “. Те остават под най-големите разрушения на бомбардировките през Втората международна война, а по-късно са обхванати от грандиозното комунистическо преустрояване на софийския център (Виж приложената карта). София губи едни от най-хармоничните си улични силуети, останали за спомен единствено на старите пощенски картички. С тях се връщаме в първите години на XX век, с цел да забележим стройните стоманени стълбове с електрически лампи, трамваите, и несъмнено, файтоните. Все още няма нито един автомобил или „ файтон без коне “, както са казвали софиянци тогава. Вляво, за начало на булеварда откъм площад „ Света Неделя “, виждаме къща с арковидни прозорци и кокетна мансарда (Картичка № 1). Още през 20-те години тя е сменена от по-внушително 6-етажно здание, като удостоверение какъв брой бързо е „ растяла “ София (Картичка № 2 и № 3). От другата страна имаме неокласическа къща с присъщите триъгълни фронтони, а парцелът е бил един от многото на популярния Иван Евстратиев Гешов.

Продължаваме по лявата страна на булеварда, подминаваме улица „ Нишка “ и бързо стигаме до „ Трапезица “. Там, на ъгъла, се е издигал хотелът на братя Иванови (Тях срещнахме и по предходния маршрут в тази книга). По-късно хотелът се преименува на „ Ориент “ (върху постройката е подложен триъгълник на картичка № 6), а неговият притежател го е рекламирал като „ най-хубавия мебелиран и реномиран в столицата хотел с 40 стаи... с електрическо осветяване и в центъра на града до новопостроените съвременни градски минерални бани “. На отсрещния ъгъл на „ Мария Луиза “ и „ Трапезица “ пък се е издигало към този момент упоменатото доходно здание към настоятелството на храма „ Свети свети Кирил и Методий “.

Дясната страна от този откъслек на булеварда е била разграничена на две от пасажа към площада „ Свети Никола “, заключен сред „ Мария Луиза “, „ Дондуков “ и „ Търговска “ (Виж първата книга „ Исторически направления: София “ за изгубената улица „ Търговска “). На ъгъла с пасажа намираме същинска архитектурна находка – елегантна постройка с тераса на покрива, заобиколена от газени фенери и ограда от ковано желязо (Картичка №4). Там, при започване на XX век, се е помещавало заведението „ Орфеум нови свят “, където по цяла нощ са звучали маджарски, сръбски и румънски мелодии по спомените на Георги Каназирски-Верин. Тази постройка е надстроена още през 20-те (Картичка № 5). Следва софийското средище на македонските българи – гранд хотелът с кафене „ Македония “, заемал ъгъла сред „ Мария Луиза “ и площад „ Бански “ (Картичка № 4, № 5, № 7 и № 8).

До него, откъм площада, са следвали именитото Арменско кафене и аперетивът на Шаханов, като и трите са осигурявали панорама, която е била жадувана от мъжките погледи. Стилиян Чилингиров споделя по какъв начин „ пред аперетива на Шаханов, богато спретнат, таман против банята, са се опнъли като гущери неколцина фенове на прясната женска хубост. Техните лакти са поставени върху кръглите металически маси, а краката им са препречени върху плочника, като селски прелез. Свободната им ръка засуква наперчени а-ла Вилхелм II мустаци, а очите им се въртят като лимонадени топки на всички страни. И колкото засрамените дами свеждат по-долу погледите си, толкоз по-чевръсто сучат отсрещните мъже мустаци... “. И различен самостоятелен източник, Георги Каназирски-Верин, разказва този софийски сюжет към остарялата турска баня – от многочислените маси на „ Македония “ по тротоара „ мераклии софиянци седяха и чакаха излизането от женската баня на окъпаните софиянки, със зачервени и потни лица, като сучеха мустаци и намигаха “.

Гранд хотел с кафене „ Македония “

Гранд хотел „ Македония “ е един от първите хотели в София след Освобождението, издигнат по план на проектант Алекси Начев в жанр неокласицизъм. Отличителни са прозорците с формата на арки, триъгълните фронтони и пиластрите с коринтски капители, сплотяващи втория и третия етаж (Картичка № 8). Хотелът е бил рекламиран със следния апел – „ Пътници! Желаете ли да имате комфортни, светли и образцово чисти стаи, спирайте се единствено в хотел „ Македония “, който с цялостна заслуженост се употребява сред комерсиалния и индустриалния свят като най-хубав и в същото време най-евтин хотел в столицата “ (съдейки по рекламите, по това време в София е имало доста „ най-хубави хотели “). Кафенето се е намирало под хотела на партера. Стилиян Чилингиров го разказва като шумно и задимено, цялостно с гости още овреме, множеството слезли от хотела, който е измежду най-скъпите и огромните (противно на рекламата...). Според други съвременници, „ Македония “ е било най-живото измежду всички кафенета в столицата, а едната му половина е била заета от македонските революционери като славните Даме Груев, Георги (Гоце) Делчев, Борис Сарафов и всички останали дейци, когато са в София. Побиват тръпки единствено от мисълта да се отбием в едно софийско кафене, където можем да забележим самия Гоце Делчев. Климент Шапкарев споделя – „ Срещнеш Гоце на улицата, той благо те предложения да го придружиш. Влизате дружно, да вземем за пример, в кафене „ Македония “, сяда, кани те да седнеш и ти. Поръча кафе, тежко-сладко-синджирлия, две кафета в един филджан, предложения те и и ти да си поръчаш нещо. Скрие манастирските броеници, на които виси желязно разпятие с тялото на Исус, извади цигари, турне една на цигарето си – система доктор Кох със стъкълце вътре, а извън написано Кукуш. Покани с цигара и тебе. Заприказва те пръв, до момента в който ти го гледаш и му се любуваш. И пипа право в душата ти, на най-нежните струни. Пита те по какъв начин си, с една непосредственост, с едно състрадание, което те кара да чувстваш, че той всичко е видял в душата ти и се вълнува дружно и еднообразно с тебе. “

Арменското кафене

Едно от историческите кафенета на столицата е било благосъстоятелност на Хогас Минасян и Мисак Калостян, прочут като Чаушът. Заради тях и мястото остава записано във времето като Арменското кафене, за което описват всички мемоаристи на София от началото на XX век. То е представлявало стеснен полутъмен кулоар с два реда от по три маси с мраморен плот. В дъното се е намирал оджакът (огнище) за правене на кафе, където от ранна заран до среднощ Чаушът е правил своето кафе. Клиентите с вересии са били изписвани на една ламарина с тебешир. Разбира се не ситуацията, а хората са трансформирали кафенето в едно от вдъхновяващите места на града. Там са се събирали начинаещите писатели, някои от които достигали до славата, а други завършвали печално. Често там е било и мястото за литературна рецензия, която от време на време е отразявала какъв брой огромна е била почерпката с кафе... Иначе някои от гостите са изпивали солидно количество кафе, защото Хогас от време на време е напомнял, че който седи на масата – пие кафе, който не пие – бега от масата. Редовни гости са били Елин Пелин, Димчо Дебелянов, Константин Щъркелов и Гео Милев, който е живеел наоколо – в мансардата на разрушената висока постройка до халите (Картичка № 9).

Днес нищо от тази София не е непокътнато. Няма по какъв начин да посетим кафене „ Македония “ или кафенето на Хогас и Чауша. Но историите на български герои като Гоце Делчев и Димчо Дебелянов остават и тях нито бомбардировките, нито градските преустройства не са съумели да ги заличат.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.