Русия е на прага на нова откритост
Руско-украинското опълчване не е битка сред два етноса за земи на предците или за вярно териториално разграничаване. Това е битка сред два плана за държавност, всеки от които може да се реализира върху подобен етнически субстрат.
Това може да се види да вземем за пример при чисто съветските и даже родени в Русия хора, които са намерили своето място в украинските политика и агитация. И противоположното – да вземем за пример хора с украински семейства могат да се състезават между тях при избора на губернатор на Приморския край, само че това няма нищо общо с украинските национални проблеми. Поне в Русия няма всеобщо отменяне на украинците, само че множеството хора отхвърлят украинизма като концепция.
Всеки план за държавност, несъмнено, има своите исторически предпоставки, само че на избран стадий се реализира по волята на ръководещата каста или интензивно малцинство, които би трябвало да издълбаят и възнамеряват обществото, с цел да дават отговор на техните идеологически постулати, цели, фантазии, и даже мечти. Например украинският план е построяването на национална страна в най-неподходящите за това условия.
Но на кого по този път е било елементарно? Би било наивно да преглеждаме националната страна като някаква „ естествена” форма, в която непринудено се развива животът на народа след освобождението му от имперската матрица. Националната страна във Франция, в началото доста разнообразна по етнически състав и културна основа, е основана с огън и меч, от войните на албигойците и хугенотите до борбите за Елзас и Лотарингия. Селските поданици на разнообразни земи на Германия и разнообразни провинции на Италия към момента от време на време мъчно се схващат между тях. Чехите в последна сметка съумяват да прогонят немското малцинство, с чиито старания е основана тяхната удобна цивилизация. А водачите на националното възобновление на хърватите през първата половина на предходния век от време на време организираха конгреси, на които с гласоподаване вземат решение кой акцент на локалния език да вземе за основа, като тези полемики се водят основно на маджарски, тогавашния език на имперския хайлайф.
Ето за какво не трябва да се изненадваме прекалено много от това какво значимо място в украинското национално строителство заема господството на една част от популацията над друга, пренаписването на историческата памет и истеричното поклонение пред случайно синтезирани митологеми в духа на „ аз имам вяра, тъй като е абсурдно”. Всичко това се е повтаряло повече от един път в историята, просто в зрелите национални страни тези процеси към този момент са главно приключени, до момента в който под ръководството на Киев сме очевидци на един от началните стадии на образуването на такава държавност.
Ако украинският план има наклонност да бъде затворен, да сътвори общество „ за себе си” в духа на източноевропейските етнокрации, да бъде центростремителен както във връзка с установяването на обединен езиков и културен стандарт, по този начин и във връзка с налагането на този стандарт на всички територии без изключение, тогава съветският план във типа, в който се демонстрира през днешния ден – това е отворен план. Бих го дефинирал по този начин: Русия като международно казачество.
Какво значи? Бандата е отворена за всеки, който желае да се причисли към нея, при най-минимални условия (писателят Дмитрий Лекух ми описа какъв брой елементарно неговият френски предходник е бил признат измежду казаците). Съответно, всеки, който се причисли към бандата, става собствен: животът на съветска земя, в съветска среда, неизбежно прави индивида руснак, без значение от неговия етнически генезис, до момента в който той може да резервира своите културни характерности, които ще бъдат уважавани. И най-после, бандата се събира за съответна идея и надлежно положението съществува за съответна задача или цялостен набор от задачи. Първоначално такава задача е териториалното уголемение, заселване и отбрана на заетите земи. Целият североизток от Евразия се оказва част от съветската страна не тъй като руснаците побеждават друга мощ, а тъй като в тяхната тайфа влизат хора, които не се опасяват от суровия климат и тежката работа.
В нашата история следим добре позната диалектика (единството и битката на противоположностите) сред тежкия византизъм на държавния център и казашката независимост от покрайнините. Суверенната маса в центъра е виновна за стабилността на държавния транспортен съд, а силата на бандата е виновна за неговото придвижване. Енергията на периферните свободни хора дава на развиването на Русия подтик за уголемение: отрядите на свободните хора са последвани от постоянни войска и администрация. Така запорожките казаци, които наподобяват в центъра на украинския исторически мит, в действителност се проектират върху историята на Русия като част от нейното държавно-образуващо завещание.
Този подтик се демонстрира и при промените на Петър, който внушава на руснаците схватливост към културите освен на Изтока, само че и на Запада (това, което Достоевски по-късно ще назовава всеотзивчивост). Може би в този подтекст би трябвало да се преглежда пристрастеността на руснаците към социалистическия опит (импулсът за реорганизиране на обществото като аналог на поход към нови земи). И най-после, волята за разширение води руснаците в космоса.
Оттук излиза наяве за какво руснаците по този начин желаят да се обединят с Новоросия и за какво жителите на Новорусия (например Херсонска и Запорожка област) толкоз елементарно се отърсват от мъглата на украинската национална парадигма. Новорусия, в това число Крим и Донбас, не е „ изконна “ съветска земя. Напротив, това е земя, която е относително неотдавна усвоена и по тази причина тя гравитира към съветския държавен план. Като част от този план стартира развиването на тези земи и те могат да бъдат изцяло развити единствено като част от него.
Казват, че през днешния ден Русия е затворена за света. Струва ми се, че ние, в противен случай, сме на прага на нова съветска неприкритост. На нашата земя би трябвало да се извърши голяма работа и съветската тайфа към момента ще се попълня с нови свободни и ефикасни хора.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Това може да се види да вземем за пример при чисто съветските и даже родени в Русия хора, които са намерили своето място в украинските политика и агитация. И противоположното – да вземем за пример хора с украински семейства могат да се състезават между тях при избора на губернатор на Приморския край, само че това няма нищо общо с украинските национални проблеми. Поне в Русия няма всеобщо отменяне на украинците, само че множеството хора отхвърлят украинизма като концепция.
Всеки план за държавност, несъмнено, има своите исторически предпоставки, само че на избран стадий се реализира по волята на ръководещата каста или интензивно малцинство, които би трябвало да издълбаят и възнамеряват обществото, с цел да дават отговор на техните идеологически постулати, цели, фантазии, и даже мечти. Например украинският план е построяването на национална страна в най-неподходящите за това условия.
Но на кого по този път е било елементарно? Би било наивно да преглеждаме националната страна като някаква „ естествена” форма, в която непринудено се развива животът на народа след освобождението му от имперската матрица. Националната страна във Франция, в началото доста разнообразна по етнически състав и културна основа, е основана с огън и меч, от войните на албигойците и хугенотите до борбите за Елзас и Лотарингия. Селските поданици на разнообразни земи на Германия и разнообразни провинции на Италия към момента от време на време мъчно се схващат между тях. Чехите в последна сметка съумяват да прогонят немското малцинство, с чиито старания е основана тяхната удобна цивилизация. А водачите на националното възобновление на хърватите през първата половина на предходния век от време на време организираха конгреси, на които с гласоподаване вземат решение кой акцент на локалния език да вземе за основа, като тези полемики се водят основно на маджарски, тогавашния език на имперския хайлайф.
Ето за какво не трябва да се изненадваме прекалено много от това какво значимо място в украинското национално строителство заема господството на една част от популацията над друга, пренаписването на историческата памет и истеричното поклонение пред случайно синтезирани митологеми в духа на „ аз имам вяра, тъй като е абсурдно”. Всичко това се е повтаряло повече от един път в историята, просто в зрелите национални страни тези процеси към този момент са главно приключени, до момента в който под ръководството на Киев сме очевидци на един от началните стадии на образуването на такава държавност.
Ако украинският план има наклонност да бъде затворен, да сътвори общество „ за себе си” в духа на източноевропейските етнокрации, да бъде центростремителен както във връзка с установяването на обединен езиков и културен стандарт, по този начин и във връзка с налагането на този стандарт на всички територии без изключение, тогава съветският план във типа, в който се демонстрира през днешния ден – това е отворен план. Бих го дефинирал по този начин: Русия като международно казачество.
Какво значи? Бандата е отворена за всеки, който желае да се причисли към нея, при най-минимални условия (писателят Дмитрий Лекух ми описа какъв брой елементарно неговият френски предходник е бил признат измежду казаците). Съответно, всеки, който се причисли към бандата, става собствен: животът на съветска земя, в съветска среда, неизбежно прави индивида руснак, без значение от неговия етнически генезис, до момента в който той може да резервира своите културни характерности, които ще бъдат уважавани. И най-после, бандата се събира за съответна идея и надлежно положението съществува за съответна задача или цялостен набор от задачи. Първоначално такава задача е териториалното уголемение, заселване и отбрана на заетите земи. Целият североизток от Евразия се оказва част от съветската страна не тъй като руснаците побеждават друга мощ, а тъй като в тяхната тайфа влизат хора, които не се опасяват от суровия климат и тежката работа.
В нашата история следим добре позната диалектика (единството и битката на противоположностите) сред тежкия византизъм на държавния център и казашката независимост от покрайнините. Суверенната маса в центъра е виновна за стабилността на държавния транспортен съд, а силата на бандата е виновна за неговото придвижване. Енергията на периферните свободни хора дава на развиването на Русия подтик за уголемение: отрядите на свободните хора са последвани от постоянни войска и администрация. Така запорожките казаци, които наподобяват в центъра на украинския исторически мит, в действителност се проектират върху историята на Русия като част от нейното държавно-образуващо завещание.
Този подтик се демонстрира и при промените на Петър, който внушава на руснаците схватливост към културите освен на Изтока, само че и на Запада (това, което Достоевски по-късно ще назовава всеотзивчивост). Може би в този подтекст би трябвало да се преглежда пристрастеността на руснаците към социалистическия опит (импулсът за реорганизиране на обществото като аналог на поход към нови земи). И най-после, волята за разширение води руснаците в космоса.
Оттук излиза наяве за какво руснаците по този начин желаят да се обединят с Новоросия и за какво жителите на Новорусия (например Херсонска и Запорожка област) толкоз елементарно се отърсват от мъглата на украинската национална парадигма. Новорусия, в това число Крим и Донбас, не е „ изконна “ съветска земя. Напротив, това е земя, която е относително неотдавна усвоена и по тази причина тя гравитира към съветския държавен план. Като част от този план стартира развиването на тези земи и те могат да бъдат изцяло развити единствено като част от него.
Казват, че през днешния ден Русия е затворена за света. Струва ми се, че ние, в противен случай, сме на прага на нова съветска неприкритост. На нашата земя би трябвало да се извърши голяма работа и съветската тайфа към момента ще се попълня с нови свободни и ефикасни хора.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ