Руският сенатор Андрей Климов предупреди тази седмица Молдова, че рискува

...
Руският сенатор Андрей Климов предупреди тази седмица Молдова, че рискува
Коментари Харесай

Руски сенатор заплаши Молдова с „украински сценарий“

Руският сенатор Андрей Климов предизвести тази седмица Молдова , че рискува да " повтори украинския сюжет ".

Заместник-министърът на външните работи на Русия Михаил Галузин разяснява предишния месец, че околните връзки на Молдова с НАТО подкопават сигурността на страната. Галузин също посъветва Молдова да не повтаря " тъжния опит " на Украйна.

„ (…) пагубните проблеми на Украйна започнаха след прозападния прелом (2014 г.), последван от отхвърлянето на съществуващия до тогава неутралитет по конституция и формалното оповестяване на политика за присъединение към антируския боен блок НАТО ", подсети заплашително Андрей Климов в Телеграм.

Повод за реакцията му бе изявление на президентката на Молдова Мая Санду за брюкселското издание „ Политико “, обещано по време на Световния стопански конгрес в Давос предходната седмица.

В подтекста на войната в Украйна в Кишинев се води " сериозна полемика " за опцията да се изостави неутралитетът, записан в конституцията, и страната да се причисли към " по-широк боен съюз ", съобщи пред „ Политико “ Мая Санду. Тя не назова военния съюз, само че „ Политико “ излезе със заглавие " Време е за участие в НАТО? ".

Молдова е в доста деликатна обстановка: от една страна е поела по прозападна и проевропейска траектория, а от друга – не желае да утежнява връзките си с Русия до степен, в която Москва да употребява военна мощ. 

Русия от своя страна продължава да счита някогашната руска република в своята сфера на въздействие.

Но това не е геополитическото пространство, към което се е насочил Кишинев . Само седмица откакто съветските войски нахлуха в Украйна, Молдова подаде публично молба за участие в Европейски Съюз, а през юни Европейски Съюз даде на страната статут на претендент. Властите в Кишинев се надяват на присъединение към Европейски Съюз до 2030 година

В молдовското държавно управление съществуват различия по отношение на вероятно присъединение към НАТО, само че страната от години си сътрудничи с алианса. През декември м.г. за първи път молдовски външен министър участва на министерска среща на НАТО. На форума, който се организира в Букурещ, съдружниците още веднъж потвърдиха поддръжката си за Република Молдова, в това число посредством даване на образование за молдовските отбранителни сили.

На Световния стопански конгрес в Давос президентката на Молдова Мая Санду прикани съдружниците да окажат помощ за укрепване на противовъздушната защита на страната.
" Поискахме системи за въздушно наблюдаване и защита “, сподели Санду в изявление за Ройтерс в коридорите на форума и добави, че е наясно, че обезпечаването им за " Украйна е приоритет “, само че се надява Молдова също да получи няколко.

Санду отхвърли всякакво пояснение, че напъните на Молдова да укрепи защитата си има провокативен темперамент, заявявайки, че Русия, а не Украйна или Молдова, е агресорът.
" Молдова е мирна страна. Не е Молдова тази, която е почнала война против съседите си ", уточни тя в изявлението за „ Политико “.

Запитана за евентуално участие в НАТО, президентката съобщи, че страната ѝ към момента обмисля каква да бъде идната стъпка и дали ще е нужна смяна в конституцията.

" Сега се води сериозна полемика (...) по отношение на способността ни да се пазиме, дали можем да се оправим сами, или би трябвало да сме част от по-голям съюз ", сподели Санду. " Ако в някакъв миг стигнем до заключението, че би трябвало да променим неутралитета, това би трябвало да стане посредством либерален развой ", акцентира тя.

Интервюто й обаче провокира бурната реакция на сенатор Андрей Климов, който не за първи път се занимава с Молдова.

" Толкова ли е безразлична госпожа Санду към молдовците и толкоз ли е подвластна от Вашингтон, от неговите европейски прислужници, че е подготвена да повтори самоубийствената политика на такива предатели като Порошенко и Зеленски?! ", попита в Телеграм Климов. 

Той се обърна и непосредствено към жителите на Молдова: " Не е ли време, скъпи съседи, да си извършите изводите за желанията на сегашните ви водачи да трансфорат молдовските територии в още едно поле на военни дейности на НАТО? А може би задачата на Санду и компания е да трансфорат Молдова в провинция на натовска Румъния (може би една от най-изостаналите страни членки на НАТО)? ", попита реторично Климов, представен от румънски медии.

Подобно предизвестие бе отправено през декември и от заместник-министъра на външните работи на Русия Михаил Галузин: " Засилването на съдействието във военната и военно-техническата сфера сред Кишинев и страните от НАТО е фактор, който в допълнение подкопава сигурността на Молдова. Опитът от предишното демонстрира, че безразсъдното доставяне на една страна със западни оръжия или разполагането на войски на НАТО на нейна територия не способства за нейната сигурност и суверенитет, а в противен случай - доближава я към злополука ", сподели съветският посланик.

Към момента Молдова сигурно е надалеч от участие в НАТО, макар че още през 2006 година подписа Индивидуален проект за деяние за партньорство и си сътрудничи с Алианса от години. В държавното управление има различия по тематиката за евроатлантическа интеграция: премиерката Наталия Гаврилица и нейната Партия за деяние и взаимност поддържат участието в Европейски Съюз, само че не и това в НАТО. Втората по брой депутати партия в Народното събрание – Блокът на комунистите и социалистите, мощно се опълчва на присъединение към НАТО. Някои молдовски политици, като някогашния министър председател Юрие Лянка, подкрепяt концепцията за обединяване с членката на НАТО Румъния.

Наред с вътрешните различия, явна спънка пред интеграцията на Молдова в НАТО е наличието на съветски бойци на територията на Молдова - в Приднестровието. Сепаратистката област, с население към 500 000 души - главно руснаци, украинци, молдовци и българи, се разгласи за самостоятелна страна през 90-те години след къса война с Молдова. През 2005 година Кишинев даде на Приднестровието автономност със закон. До този миг Приднестровието не е прието от нито една страна, в това число от Русия, която му оказва икономическа и военна помощ, в това число безвъзмезден газ.

Напрежението набъбна през април м.г., откакто в Приднестровието проехтяха няколко детонации. Това породи опасения, че Молдова може да бъде въвлечена във войната на Русия. Няколко съветски държавни чиновници са се изказвали за завладяване на задоволително територия в Южна Украйна, с цел да се свържат следените от Русия региони с Приднестровието.

Директорът на Службата за разузнаване и сигурност на Молдова Александру Мустяца изрече опасенията си в изявление за молдовската социална телевизия през декември. Мустяца съобщи, че задачата на Русия да направи сухопътна връзка до Приднестровието е годна и все още, а нова атака на Руската федерация в тази посока може да бъде извършена през 2023 година Мустяца добави обаче, че това ще зависи от развоя на войната в Украйна.

През лятото, откакто Молдова получи статут на претендент за участие в Европейски Съюз, външният министър на непризнатото Приднестровие съобщи, че там са решени да реализират самостоятелност и да се обединят с Русия, съобщи Асошиейтед прес. Виталий Игнатиев съобщи на конференция в Москва, че " Молдова е минала безспорен Рубикон " с кандидатстването за участие в Европейски Съюз. " Това постави завършек на въпроса за създаване на политически връзки в границите на избрани общи пространства, тъй като това решение беше взето само от молдовското управление. Никой не може да приказва от наше име “, сподели Игнатиев.

По думите му Приднестровието ще преследва задачите, избрани на референдум от 2006 година: " Независимо развиване на Приднестровието и следващо свободно влизане в Руската федерация “.

В Приднестровието се намират към 2000 съветски бойци. Повечето от тях охраняват склад за боеприпаси в Кобасна, който е най-големият в Източна Европа. Сепаратистите имат и лични въоръжени сили, наброяващи сред 4000 и 7500 души, само че не е ясно до каква степен са боеспособни и екипирани.

В светлината на развитията в района Молдова реши да предприеме ограничения за своята отбрана. Председателят на молдовския парламент Игор Гросу съобщи наскоро в Букурещ, че бюджетът за защита е подсилен макар неутралитета, записан в конституцията.

Бившият министър на защитата на Молдова Александру Фленкя разяснява, че точно заради статута на неутралитет и заради липса на средства, Молдова в никакъв случай не е отделяла доста средства за защита. 

След смяната в средата на сигурност бюджетът на молдовската войска за тази година бе повишен с 68 % спрямо 2022 година Въпреки това той възлиза на едвам 0,55 % от брутния вътрешен артикул. Активният боен личен състав е към 5000 души, а резервистите са към 60 000.

Молдова обаче е рисково покрай спора в Украйна. Преди десетина дни в северната част на страната за трети път паднаха парчета от ракети. Нападенията против енергийната инфраструктура на Украйна оставиха без ток и Молдова.

Като цяло президентката на Молдова Мая Санду счита, че страната ѝ остава доста " уязвима " и е обект на съветска хибридна война посредством агитация и дезинформация. 

Миналата година Молдова смъкна краткотрайно от ефир шест телевизионни канала поради " погрешна информация " за страната и за войната в Украйна. Каналите, които излъчваха както на румънски, по този начин и на съветски език, са тясно свързани с политика и предприемач Илан Шор, който избяга през 2019 година в Израел след избирането на Санду. 

От предходната есен насам Молдова е подложена на невиждана вълна от хакерски атаки, уточни и ръководителят на молдовския парламент Игор Гросу.

Президентката на Молдова счита, че страната й е пощадена към този момент от военна опасност, „ с помощта на смелостта и издръжливостта на украинците “.
В предизвестията си към Молдова в Телеграм съветският сенатор Андрей Климов, който е и заместник-председател на Комитета по интернационалните въпроси на Съвета на Руската федерация, твърди, че броят на починалите в Украйна е колкото популацията на Молдова (2,6 милиона души към 1 януари 2022 година, по данни на молдовския статистически институт). Климов изпрати по-рано още една завоалирана опасност: " Нацизмът и неонацизмът процъфтяват освен в Украйна, а тематиката за денацификацията не се лимитира единствено до територията на тази страна ", съобщи сенаторът и акцентира, че „ денацификацията “ може да се реализира посредством разнообразни способи, а освен благодарение на „ военна интервенция “.
Източник: dariknews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР