The Economist: Путин иска да върне света назад към агресивните войни
Руският президент Владимир Путин се съпоставя с Петър Велики и желае да води завоевателни войни - това се споделя в разбор, оповестен от изданието The Economist:
Владимир Путин е разпален обожател на историята. Някои настояват, че през дългите месеци на изолираност по време на пандемията от COVID-19 съветският президент се е задържал в архивите на Кремъл, размишлявайки върху предишното на страната си като велика мощ и мечтаейки да го възвърне. Той се възхищава на ранните Романови, които затвърждават властта си при започване на XVII в. след династична рецесия, белязана от принуждение и безвластие в Русия, а по-късно потеглят да превземат пътя си към Тихия океан. В особена степен
той се съпоставя с Петър Велики,
царят, който заграбва земи от Швеция и трансформира Русия в преобладаваща мощ в Балтийския район.
През 2014 година силите на Путин завзеха Крим, полуостров в Южна Украйна. На хората там бяха връчени съветски паспорти. По това време този ход изглеждаше просто опортюнистичен. Завладяването на Крим беше известно измежду руснаците, доста от които смятаха прехвърлянето на територията от Руската руска федерация на социалистическите републики към Украинската руска социалистическа република през 1954 година за нелегитимно. Но завземането на Крим и поддръжката, която Русия оказа на бунтовниците в украинските области Луганск и Донецк, в този момент наподобяват по-скоро като стъпки от величествен проект за завладяване на украинска земя.
В спорна тирада, произнесена три дни преди съветските ракети да стартират да падат върху украински градове през февруари, Путин изрази страдание за загубата на " територията на някогашната съветска империя ". Осем месеца след нашествието неговите сили към този момент заемат към 15% от украинската земя. Но не всичко върви по проект. Контраофанзивата на Украйна продължава да отблъсква съветските войски. На 30 септември, след подправени референдуми, Русия разгласи, че е анексирала четири източни и южни района на Украйна, макар че не ги управлява напълно. При оповестяването на този ход Путин разкритикува " подправените правила " на Запада като неприкосновеността на границите. Но неговата инвазия отслаби Русия, а не я укрепи. Опитвайки се да завладее прилежаща суверенна страна, той се опита да се опълчи на историята. Но се провали.
След края на Втората международна война
войните сред страните по доста аргументи станаха по-редки
Това не значи, че те са изчезнали, а намаляването на междудържавните войни не е равнозначно на мир: гражданските войни (като тази, която в този момент бушува в Етиопия), държавните репресии и други форми на всеобщо принуждение не престават да предизвикват голямо човешко страдалчество. Войните за самостоятелност от колониалните репресии също постоянно са извънредно смъртоносни. Но образците за това по какъв начин една страна изпраща въоръжените си сили през граница, с цел да се бият с тези на друга страна, са доста по-редки.
Още по-рядко от войната сред страни обаче се случва това, което Путин се пробва да направи: имперско завземане или навлизане в дадена страна, с цел да трансформира територията ѝ в своя. Както написа тази година историкът и публицист Ювал Ноа Харари, " множеството държавни управления престанаха да гледат на нападателните войни като на допустим инструмент за реализиране на ползите си и множеството нации престанаха да фантазират за завземане и анексиране на съседите си ". През 1990 година Саддам Хюсеин неправилно вярваше, че другите страни ще разрешат на Ирак да погълне Кувейт. Повечето други образци за сходни старания - като поглъщането на Гоа от Индия през 1961 година и на Сиким през 1975 година - са още по-стари. Китай към момента може да се опита да го направи с Тайван. Но като се изключи напъните на Путин и конфликтите за необитаеми гранични региони или дребни острови, явлението съвсем е изчезнало.
Драматичният спад не е инцидентен. Причините за това се коренят в метода, по който страните взаимодействат между тях. Те също по този начин демонстрират за какво нападателната война на Путин в Украйна е толкоз изключителна и надали ще приключи с триумф.
Не е мъчно да се намерят доказателства за намаляването на войните. Проектът The Correlates of War Project, интернационална изследователска организация, е събрал данни за всяка междудържавна война, водена от 1816 година насам, след Наполеоновите войни. Тези данни удостоверяват, че войните - т.е. споровете сред страни с най-малко 1000 жертви в борба за една година - стават доста по-редки.
Причините за това са доста. Когато
стопанските системи разчитат на интернационалната търговия,
която може да бъде нарушена от спор, разноските за война се усилват. От своя страна, по-ниските търговски бариери спомагат за понижаване на евентуалната плячка. В края на краищата, нахлуването в територия за налагане на търговски условия или достъп до нови пазари надали е преференциално, в случай че пазарите към този момент са отворени. Това не е задоволително изискване за мир, както сподели Първата международна война, само че понижава тласъците за спор. Войната е необичайност и сред демокрациите (чийто брой се е нараснал през последните 200 години), може би тъй като гласоподавателите не харесват разноските за нея и отстраняват войнствените си водачи. Някои учени даже настояват, че според от това какъв брой прецизно се дефинира демокрацията, две демокрации в никакъв случай не са воювали между тях. Накрая, стратегическите нуклеарни оръжия биха създали тоталната война толкоз разрушителна, че е мъчно да си я представим.
По-малките спорове не престават да са постоянно срещани, само че даже в случай че се вземат поради всички междудържавни конфликти с над 25 жертви, делът на починалите в борби в света внезапно понижава. Това се дължи частично на усъвършенстваното образование и съоръжение, които пазят бойците по-добре от всеки път, както и на усъвършенстваната медицина. Изследователите пресмятат, че съотношението сред ранените и убитите във войните се е нараснало повече от два пъти през последните 50 години.
В Украйна обаче човешката цена към този момент е извънредно висока
Оценките варират, само че минимум 16 500 бойци са починали и от двете страни, а броят им може да доближи 50 000. През септември Бен Уолъс, английският министър на защитата, съобщи, че съветските жертви (загинали и ранени) възлизат на 80 000 души.
Като огромна и смъртоносна война нашествието на Путин в Украйна наподобява необикновена спрямо историческите трендове. Но задачата му - да употребява мощ, с цел да разшири трайно така и така голямата територия на страната си - не е просто необичайност. Тя е отклоняване. Според данните на Correlates of War, от края на 70-те години на предишния век до завземането на Крим през 2014 година не е имало огромни завоевания. Опитите за завземане също непрекъснато понижават: в данните, датиращи от Първата международна война, събрани от откривателя Дан Алтман, насилствените опити за завземане на територии са намалели от почти един на година до съвсем никакви, в случай че се изключат дребните острови и ненаселените региони.
Според данните на организацията, през десетилетията сред 1850 и 1940 година може би
1% от международното население е сменило владетелите си вследствие на завоевания
Но през последните 40 години, като се изключи Украйна, по-малко от 100 000 души (или 0,001%) са създали същото, като съвсем всички те са в от дълго време оспорвани региони по време на войната сред Армения и Азербайджан през 2020 година
Различни фактори изясняват съвсем цялостното изгубване на страните, които сполучливо завземат териториите си една от друга. Икономическите изгоди са се свили, до момента в който разноските са станали извънредно високи; актуалните упования към една страна затрудняват ръководството на група хора срещу волята ѝ; а заради интернационалните правила и институции е по-вероятно други страни да се намесят, с цел да предотвратят това.
Дори в случай че разрушителната мощ на актуалната война не унищожи индустриалния капацитет на даден регион, икономическата активност, в миналото движена съвсем напълно от земята и естествените запаси, в този момент в по-голяма степен зависи от човешкия капитал. Малко евентуално е служащите да се трудят в конфликтни зони или под контрола на нашественици. Ако могат, те по-скоро ще изоставен. Мерките за сигурност, които постоянно са нужни за поддържане на контрола върху територията, изискват ограничавания върху придвижването и търговията, които могат да подтиснат нейния напредък.
Вземете Западния бряг, завзет от Израел по време на шестдневната война против арабските страни през 1967 година През последвалите десетилетия Израел построи десетки селища, както в дъга към Източен Йерусалим, който публично анексира през 1980 година, по този начин и в по-широк мащаб на Западния бряг. Днес към 60% от територията е под цялостен израелски контрол; останалата част е или под взаимна израелска и палестинска пълномощия, или се управлява най-вече от Палестинската автономност под надзора на Израел.
Някои израелски политици одобряват, че по-голямата част от Западния бряг ще бъде ядрото на палестинска страна в едно бъдещо спокойно съглашение, други желаят да го анексират напълно.. По данни на Организация на обединените нации Брутният вътрешен продукт на човек от Западния бряг и линията Газа, също завзети от Израел по време на шестдневната война, е едвам 3700 $ през 2019 година, спрямо 44 000 $ за Израел. Ивицата Газа се оказа толкоз комплицирана за управление, че през 2005 година Израел изтегли последните си 8500 заселници.
Карл Кайсен, някогашен заместник-съветник по националната сигурност на президента Джон Ф. Кенеди и някогашен учител в Масачузетския софтуерен институт, през 1990 година слага под въпрос дали едно превзето индустриално общество може в миналото да бъде изцяло включено в съвременна страна срещу волята на жителите му. Населението би трябвало да бъде извоювано. Понякога хората могат да бъдат експлоатирани стопански. Питър Либерман от Градския университет на Ню Йорк показва Япония, която превзема Корея, Манджурия и Тайван сред 1895 и 1931 година и построява " стопански процъфтяваща и политически покорна империя ". Но това е било допустимо единствено благодарение на голяма грубост и при явен боен надзор.
Глобализацията също е понижила тласъците за завземане
Огромното понижаване на разноските за превоз през последния век разреши на страните да търсят по-голям дял от търговията и ресурсите надалеч оттатък границите на своите съседи. И защото митата и другите бариери пред търговията сред страните понижиха, стана безсмислено да се интегрират пазарите със мощ.
Онези, които се пробват да задържат територии, са изправени пред все по-големи провокации. Америка и нейните съдружници откриха това в напъните си да трансфорат бедния Афганистан в съвременна народна власт, откакто нахлуха и смъкнаха талибаните през 2001 година
Въпреки големите военни преимущества на окупаторите - като да вземем за пример контрола над небето - талибаните в последна сметка победиха, което докара до унизително отдръпване на Америка през 2021 година Силно стимулираните партизански бойци, постоянно подкрепяни от съчувстващо цивилно население, бяха доста по-склонни да понесат жертви и ограничения, в сравнение с окупаторите. Съседен Пакистан, чиято войска и шпиони дълго време подкрепяха талибаните, мощно усложни напъните на Америка да наложи ред. Междувременно за американските политици стана все по-трудно да обяснят на гласоподавателите изключителните разноски за поддържане на военна окупация в отдалечена, блокирана от сушата територия в Азия.
Отчасти това се дължи на повишените упования за това какво би трябвало да обезпечат страните на своите жители - обучение, опазване на здравето или стопански благоприятни условия. Това води до увеличение на разноските (и нуждата от приходи) и до появяването на точки на триене сред жителите и страната, като да вземем за пример учебното обучение. В доста страни хората имат и по-ясна национална еднаквост, в сравнение с в миналото. Началното обучение, което играе значима роля за възпитаването на такава еднаквост у децата, изключително посредством проучването на езици, е чест източник на спорове в окупираните региони. Стабилните граници също играят роля в построяването на националните идентичности, като ги затвърждават в продължение на десетилетия. В Украйна даже преобладаващо рускоезичните елементи в източната и южната част на страната са станали гневно антируски настроени. В Одеса, пристанищен град, който заема скъпо място в историята и културата на Русия, украински флагове се веят на всеки ъгъл.
Възможностите за надзор над окупираните територии,
най-малко за завоевателите със съвест - или с готовност да наподобяват, че имат такава - са по-ограничени, в сравнение с в миналото. Робството и тактиката " разделяй и владей ", като тези, които Англия е употребила за поддържане на реда в империята, в този момент се считат за морално несъстоятелни и безчовечен съвсем на всички места (макар че надалеч не са изцяло изчезнали). Геноцидът е даже още по-абсурден - дотам, че страните възприемат отговорността и правото да пазят популацията от него, като употребяват военни средства, в случай че се наложи.
Не единствено зверства като геноцида ще накарат други страни да се намесят и да спрат окупацията. На 2 август 1990 година иракските сили навлязоха в Кувейт. По-малко от четири седмици по-късно Саддам Хюсеин разгласи, че Кувейт е станал 19-то губернаторство на Ирак. Реакцията на останалата част от света беше бърза. Ден след нашествието Съветът за сигурност на Организация на обединените нации единомислещо одобри резолюция 660, с която я осъди. Дори Русия и Китай на драго сърце се причислиха към ръководената от Съединени американски щати намеса против Саддам. Последваха още единадесет резолюции и откакто Саддам подцени няколко крайни периода за евакуиране, стартира интервенция " Пустинна стихия ". Коалиция от 35 страни разгроми иракската войска единствено за шест седмици.
Първата война в Персийския залив се случи в интервал на американско предимство в края на Студената война и е най-яркият неотдавнашен образец за налагане на норма против завладяването. Като цяло публичното мнение към този момент не счита завоеванията за законен инструмент на държавното ръководство, което оказва въздействие върху дейностите на водачите. То лимитира завладяването и по други способи. Обичайното държание, или спазването на правила, е един от източниците на интернационалното право. А многостранните институции като Организация на обединените нации придават на тези правила мощ, като ги поддържат.
Установяването на консенсус против огромните заграбвания на земя
е част от аргументите, заради които толкоз малко страни са разширили границите си със мощ след края на Втората международна война, в това число тук-там, където малко на брой са очаквали границите да бъдат постоянни, като да вземем за пример в новите самостоятелни елементи на Африка. Въпреки че марокански и мавритански бойци нахлуха в Западна Сахара през 1975 година, други по-скорошни промени на границите на континента са резултат от обособяване (като в Еритрея и Южен Судан), а не от завземане. Нормите и институциите може да не изключват опитите на страните за завземане. Но публичните настройки, интернационалното право и институциите вършат вероятността те да съумеят още по-малка.
Путин от дълго време е кьорав за тези причини. И не се интересува от интерпретацията на предишното от другите. " Хората със лични възгледи за историята на нашата страна могат да спорят с мен, само че аз считам, че съветският и украинският народ на процедура са един народ, без значение от това, какво биха споделили другите ", декларира той през 2014 година, по-малко от шест месеца откакто завзема Крим. Може би сходни мнения трябваше доста по-рано да предупредят западните сили за по-широките му териториални упоритости в Украйна.
Но в този момент, откакто са разбудени, те наподобяват решени да съблюдават нормите, спрели други страни да разширят границите си със мощ. Западните страни не са изпратили свои сили да се бият в Украйна. Но те доставят Украйна с най-модерните си стандартни оръжия, образоват бойците ѝ, финансират държавното управление ѝ и се пробват да сковават нашествието на Путин със наказания.
На 21 септември, в тирада пред Общото заседание на Организация на обединените нации, президентът Джо Байдън се изрази искрено: " Ако нациите могат да преследват имперските си упоритости без последици, тогава ние излагаме на риск всичко, което тази институция съставлява. " /БГНЕС
Владимир Путин е разпален обожател на историята. Някои настояват, че през дългите месеци на изолираност по време на пандемията от COVID-19 съветският президент се е задържал в архивите на Кремъл, размишлявайки върху предишното на страната си като велика мощ и мечтаейки да го възвърне. Той се възхищава на ранните Романови, които затвърждават властта си при започване на XVII в. след династична рецесия, белязана от принуждение и безвластие в Русия, а по-късно потеглят да превземат пътя си към Тихия океан. В особена степен
той се съпоставя с Петър Велики,
царят, който заграбва земи от Швеция и трансформира Русия в преобладаваща мощ в Балтийския район.
През 2014 година силите на Путин завзеха Крим, полуостров в Южна Украйна. На хората там бяха връчени съветски паспорти. По това време този ход изглеждаше просто опортюнистичен. Завладяването на Крим беше известно измежду руснаците, доста от които смятаха прехвърлянето на територията от Руската руска федерация на социалистическите републики към Украинската руска социалистическа република през 1954 година за нелегитимно. Но завземането на Крим и поддръжката, която Русия оказа на бунтовниците в украинските области Луганск и Донецк, в този момент наподобяват по-скоро като стъпки от величествен проект за завладяване на украинска земя.
В спорна тирада, произнесена три дни преди съветските ракети да стартират да падат върху украински градове през февруари, Путин изрази страдание за загубата на " територията на някогашната съветска империя ". Осем месеца след нашествието неговите сили към този момент заемат към 15% от украинската земя. Но не всичко върви по проект. Контраофанзивата на Украйна продължава да отблъсква съветските войски. На 30 септември, след подправени референдуми, Русия разгласи, че е анексирала четири източни и южни района на Украйна, макар че не ги управлява напълно. При оповестяването на този ход Путин разкритикува " подправените правила " на Запада като неприкосновеността на границите. Но неговата инвазия отслаби Русия, а не я укрепи. Опитвайки се да завладее прилежаща суверенна страна, той се опита да се опълчи на историята. Но се провали.
След края на Втората международна война
войните сред страните по доста аргументи станаха по-редки
Това не значи, че те са изчезнали, а намаляването на междудържавните войни не е равнозначно на мир: гражданските войни (като тази, която в този момент бушува в Етиопия), държавните репресии и други форми на всеобщо принуждение не престават да предизвикват голямо човешко страдалчество. Войните за самостоятелност от колониалните репресии също постоянно са извънредно смъртоносни. Но образците за това по какъв начин една страна изпраща въоръжените си сили през граница, с цел да се бият с тези на друга страна, са доста по-редки.
Още по-рядко от войната сред страни обаче се случва това, което Путин се пробва да направи: имперско завземане или навлизане в дадена страна, с цел да трансформира територията ѝ в своя. Както написа тази година историкът и публицист Ювал Ноа Харари, " множеството държавни управления престанаха да гледат на нападателните войни като на допустим инструмент за реализиране на ползите си и множеството нации престанаха да фантазират за завземане и анексиране на съседите си ". През 1990 година Саддам Хюсеин неправилно вярваше, че другите страни ще разрешат на Ирак да погълне Кувейт. Повечето други образци за сходни старания - като поглъщането на Гоа от Индия през 1961 година и на Сиким през 1975 година - са още по-стари. Китай към момента може да се опита да го направи с Тайван. Но като се изключи напъните на Путин и конфликтите за необитаеми гранични региони или дребни острови, явлението съвсем е изчезнало.
Драматичният спад не е инцидентен. Причините за това се коренят в метода, по който страните взаимодействат между тях. Те също по този начин демонстрират за какво нападателната война на Путин в Украйна е толкоз изключителна и надали ще приключи с триумф.
Не е мъчно да се намерят доказателства за намаляването на войните. Проектът The Correlates of War Project, интернационална изследователска организация, е събрал данни за всяка междудържавна война, водена от 1816 година насам, след Наполеоновите войни. Тези данни удостоверяват, че войните - т.е. споровете сред страни с най-малко 1000 жертви в борба за една година - стават доста по-редки.
Причините за това са доста. Когато
стопанските системи разчитат на интернационалната търговия,
която може да бъде нарушена от спор, разноските за война се усилват. От своя страна, по-ниските търговски бариери спомагат за понижаване на евентуалната плячка. В края на краищата, нахлуването в територия за налагане на търговски условия или достъп до нови пазари надали е преференциално, в случай че пазарите към този момент са отворени. Това не е задоволително изискване за мир, както сподели Първата международна война, само че понижава тласъците за спор. Войната е необичайност и сред демокрациите (чийто брой се е нараснал през последните 200 години), може би тъй като гласоподавателите не харесват разноските за нея и отстраняват войнствените си водачи. Някои учени даже настояват, че според от това какъв брой прецизно се дефинира демокрацията, две демокрации в никакъв случай не са воювали между тях. Накрая, стратегическите нуклеарни оръжия биха създали тоталната война толкоз разрушителна, че е мъчно да си я представим.
По-малките спорове не престават да са постоянно срещани, само че даже в случай че се вземат поради всички междудържавни конфликти с над 25 жертви, делът на починалите в борби в света внезапно понижава. Това се дължи частично на усъвършенстваното образование и съоръжение, които пазят бойците по-добре от всеки път, както и на усъвършенстваната медицина. Изследователите пресмятат, че съотношението сред ранените и убитите във войните се е нараснало повече от два пъти през последните 50 години.
В Украйна обаче човешката цена към този момент е извънредно висока
Оценките варират, само че минимум 16 500 бойци са починали и от двете страни, а броят им може да доближи 50 000. През септември Бен Уолъс, английският министър на защитата, съобщи, че съветските жертви (загинали и ранени) възлизат на 80 000 души.
Като огромна и смъртоносна война нашествието на Путин в Украйна наподобява необикновена спрямо историческите трендове. Но задачата му - да употребява мощ, с цел да разшири трайно така и така голямата територия на страната си - не е просто необичайност. Тя е отклоняване. Според данните на Correlates of War, от края на 70-те години на предишния век до завземането на Крим през 2014 година не е имало огромни завоевания. Опитите за завземане също непрекъснато понижават: в данните, датиращи от Първата международна война, събрани от откривателя Дан Алтман, насилствените опити за завземане на територии са намалели от почти един на година до съвсем никакви, в случай че се изключат дребните острови и ненаселените региони.
Според данните на организацията, през десетилетията сред 1850 и 1940 година може би
1% от международното население е сменило владетелите си вследствие на завоевания
Но през последните 40 години, като се изключи Украйна, по-малко от 100 000 души (или 0,001%) са създали същото, като съвсем всички те са в от дълго време оспорвани региони по време на войната сред Армения и Азербайджан през 2020 година
Различни фактори изясняват съвсем цялостното изгубване на страните, които сполучливо завземат териториите си една от друга. Икономическите изгоди са се свили, до момента в който разноските са станали извънредно високи; актуалните упования към една страна затрудняват ръководството на група хора срещу волята ѝ; а заради интернационалните правила и институции е по-вероятно други страни да се намесят, с цел да предотвратят това.
Дори в случай че разрушителната мощ на актуалната война не унищожи индустриалния капацитет на даден регион, икономическата активност, в миналото движена съвсем напълно от земята и естествените запаси, в този момент в по-голяма степен зависи от човешкия капитал. Малко евентуално е служащите да се трудят в конфликтни зони или под контрола на нашественици. Ако могат, те по-скоро ще изоставен. Мерките за сигурност, които постоянно са нужни за поддържане на контрола върху територията, изискват ограничавания върху придвижването и търговията, които могат да подтиснат нейния напредък.
Вземете Западния бряг, завзет от Израел по време на шестдневната война против арабските страни през 1967 година През последвалите десетилетия Израел построи десетки селища, както в дъга към Източен Йерусалим, който публично анексира през 1980 година, по този начин и в по-широк мащаб на Западния бряг. Днес към 60% от територията е под цялостен израелски контрол; останалата част е или под взаимна израелска и палестинска пълномощия, или се управлява най-вече от Палестинската автономност под надзора на Израел.
Някои израелски политици одобряват, че по-голямата част от Западния бряг ще бъде ядрото на палестинска страна в едно бъдещо спокойно съглашение, други желаят да го анексират напълно.. По данни на Организация на обединените нации Брутният вътрешен продукт на човек от Западния бряг и линията Газа, също завзети от Израел по време на шестдневната война, е едвам 3700 $ през 2019 година, спрямо 44 000 $ за Израел. Ивицата Газа се оказа толкоз комплицирана за управление, че през 2005 година Израел изтегли последните си 8500 заселници.
Карл Кайсен, някогашен заместник-съветник по националната сигурност на президента Джон Ф. Кенеди и някогашен учител в Масачузетския софтуерен институт, през 1990 година слага под въпрос дали едно превзето индустриално общество може в миналото да бъде изцяло включено в съвременна страна срещу волята на жителите му. Населението би трябвало да бъде извоювано. Понякога хората могат да бъдат експлоатирани стопански. Питър Либерман от Градския университет на Ню Йорк показва Япония, която превзема Корея, Манджурия и Тайван сред 1895 и 1931 година и построява " стопански процъфтяваща и политически покорна империя ". Но това е било допустимо единствено благодарение на голяма грубост и при явен боен надзор.
Глобализацията също е понижила тласъците за завземане
Огромното понижаване на разноските за превоз през последния век разреши на страните да търсят по-голям дял от търговията и ресурсите надалеч оттатък границите на своите съседи. И защото митата и другите бариери пред търговията сред страните понижиха, стана безсмислено да се интегрират пазарите със мощ.
Онези, които се пробват да задържат територии, са изправени пред все по-големи провокации. Америка и нейните съдружници откриха това в напъните си да трансфорат бедния Афганистан в съвременна народна власт, откакто нахлуха и смъкнаха талибаните през 2001 година
Въпреки големите военни преимущества на окупаторите - като да вземем за пример контрола над небето - талибаните в последна сметка победиха, което докара до унизително отдръпване на Америка през 2021 година Силно стимулираните партизански бойци, постоянно подкрепяни от съчувстващо цивилно население, бяха доста по-склонни да понесат жертви и ограничения, в сравнение с окупаторите. Съседен Пакистан, чиято войска и шпиони дълго време подкрепяха талибаните, мощно усложни напъните на Америка да наложи ред. Междувременно за американските политици стана все по-трудно да обяснят на гласоподавателите изключителните разноски за поддържане на военна окупация в отдалечена, блокирана от сушата територия в Азия.
Отчасти това се дължи на повишените упования за това какво би трябвало да обезпечат страните на своите жители - обучение, опазване на здравето или стопански благоприятни условия. Това води до увеличение на разноските (и нуждата от приходи) и до появяването на точки на триене сред жителите и страната, като да вземем за пример учебното обучение. В доста страни хората имат и по-ясна национална еднаквост, в сравнение с в миналото. Началното обучение, което играе значима роля за възпитаването на такава еднаквост у децата, изключително посредством проучването на езици, е чест източник на спорове в окупираните региони. Стабилните граници също играят роля в построяването на националните идентичности, като ги затвърждават в продължение на десетилетия. В Украйна даже преобладаващо рускоезичните елементи в източната и южната част на страната са станали гневно антируски настроени. В Одеса, пристанищен град, който заема скъпо място в историята и културата на Русия, украински флагове се веят на всеки ъгъл.
Възможностите за надзор над окупираните територии,
най-малко за завоевателите със съвест - или с готовност да наподобяват, че имат такава - са по-ограничени, в сравнение с в миналото. Робството и тактиката " разделяй и владей ", като тези, които Англия е употребила за поддържане на реда в империята, в този момент се считат за морално несъстоятелни и безчовечен съвсем на всички места (макар че надалеч не са изцяло изчезнали). Геноцидът е даже още по-абсурден - дотам, че страните възприемат отговорността и правото да пазят популацията от него, като употребяват военни средства, в случай че се наложи.
Не единствено зверства като геноцида ще накарат други страни да се намесят и да спрат окупацията. На 2 август 1990 година иракските сили навлязоха в Кувейт. По-малко от четири седмици по-късно Саддам Хюсеин разгласи, че Кувейт е станал 19-то губернаторство на Ирак. Реакцията на останалата част от света беше бърза. Ден след нашествието Съветът за сигурност на Организация на обединените нации единомислещо одобри резолюция 660, с която я осъди. Дори Русия и Китай на драго сърце се причислиха към ръководената от Съединени американски щати намеса против Саддам. Последваха още единадесет резолюции и откакто Саддам подцени няколко крайни периода за евакуиране, стартира интервенция " Пустинна стихия ". Коалиция от 35 страни разгроми иракската войска единствено за шест седмици.
Първата война в Персийския залив се случи в интервал на американско предимство в края на Студената война и е най-яркият неотдавнашен образец за налагане на норма против завладяването. Като цяло публичното мнение към този момент не счита завоеванията за законен инструмент на държавното ръководство, което оказва въздействие върху дейностите на водачите. То лимитира завладяването и по други способи. Обичайното държание, или спазването на правила, е един от източниците на интернационалното право. А многостранните институции като Организация на обединените нации придават на тези правила мощ, като ги поддържат.
Установяването на консенсус против огромните заграбвания на земя
е част от аргументите, заради които толкоз малко страни са разширили границите си със мощ след края на Втората международна война, в това число тук-там, където малко на брой са очаквали границите да бъдат постоянни, като да вземем за пример в новите самостоятелни елементи на Африка. Въпреки че марокански и мавритански бойци нахлуха в Западна Сахара през 1975 година, други по-скорошни промени на границите на континента са резултат от обособяване (като в Еритрея и Южен Судан), а не от завземане. Нормите и институциите може да не изключват опитите на страните за завземане. Но публичните настройки, интернационалното право и институциите вършат вероятността те да съумеят още по-малка.
Путин от дълго време е кьорав за тези причини. И не се интересува от интерпретацията на предишното от другите. " Хората със лични възгледи за историята на нашата страна могат да спорят с мен, само че аз считам, че съветският и украинският народ на процедура са един народ, без значение от това, какво биха споделили другите ", декларира той през 2014 година, по-малко от шест месеца откакто завзема Крим. Може би сходни мнения трябваше доста по-рано да предупредят западните сили за по-широките му териториални упоритости в Украйна.
Но в този момент, откакто са разбудени, те наподобяват решени да съблюдават нормите, спрели други страни да разширят границите си със мощ. Западните страни не са изпратили свои сили да се бият в Украйна. Но те доставят Украйна с най-модерните си стандартни оръжия, образоват бойците ѝ, финансират държавното управление ѝ и се пробват да сковават нашествието на Путин със наказания.
На 21 септември, в тирада пред Общото заседание на Организация на обединените нации, президентът Джо Байдън се изрази искрено: " Ако нациите могат да преследват имперските си упоритости без последици, тогава ние излагаме на риск всичко, което тази институция съставлява. " /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ