Руският писател Александър Солженицин (род. 1918) е удостоен с Нобеловата

Руският публицист Александър Солженицин (род. 1918) е почетен с Нобеловата премия за 1970 „ за моралната мощ, с която той поддържа живи традициите на съветската литература ”. През 1941 той приключва университета в Ростов, където учи математика и физика, и в същото време приключва задочно Института по философия, литература и история в Москва. Заради рецензиите си против руския деспот Сталин, през 1945 Солженицин е наказан на 8 години затвор, а след това е изселен в Сибир. В пандиза Солженицин приема Християнството, с помощта на своите диалози с Борис Корнфелд – еврейски доктор и християнин. Най-известните творби на Солженицин са: „ Един ден на Иван Денисович ” (1962), „ Първият кръг ” (1968), „ Ракова болница ” (1969). През 1973 Комитет за Държавна сигурност (на СССР) конфискува ръкописа на „ Архипелаг ГУЛАГ ” – творбата, което слага началото на края на Съветската империя. През 1974 Солженицин е задържан, упрекнат в държавна измяна и експулсиран в Германия. От 1976 той живее и твори в Съединени американски щати. През 1994 Солженицин се завръща в Русия, където живее и до през днешния ден. 

1. „ Колко елементарно е да пребивавам с Тебе, Господи! Колко елементарно е да имам вяра в Тебе! В сложните мигове, когато мислите ми станат комплицирани и боязливи, когато съзнавам, че даже най-светлите хора не могат да погледнат по-надалеч от тази нощ и не знаят какво ще вършат на следващия ден, Ти ми изпращаш ясна убеденост, че си тук и че ще направиш по този начин, че не всички пътища пред Доброто да бъдат затворени. ” (СОЛЖЕНИЦИН, представен в Burg and Feifer 1972, 189). 

2. В своята тирада, при приемането на Темпълтъновата премия (Лондон, Бъкингамски замък, 10 май 1983), Александър Солженицин споделя: „ Спомням си, че преди повече от половин век, когато бях дете, старците си обясняваха огромните несгоди, които сполетяха Русия, с думите: ‘Хората не помниха Бога; ето за какво ни сполетя всичко това’. Оттогава, към този момент съвсем 50 години, аз проучвам историята на комунистическата гражданска война в Русия. През това време прочетох стотици книги, събрах стотици персонални свидетелства и към този момент съм написал осем тома, пробвайки се да разчистя отломките от този революционен прелом. Но в случай че през днешния ден ме накарат да дефинирам допустимо най-кратко основната причина за тази унищожителна гражданска война, която погълна 60 милиона души от нашия народ, аз не бих могъл да се изразя по-точно, с изключение на да повторя: „ Хората не помниха Бога; ето за какво ни сполетя всичко това. ” (SOLZHENITSYN 1984, Issue 36; виж също Solzhenitsyn 1983, 874). 

3. „ Анализирайки Френската гражданска война и нейната кипяща ненавист към Църквата, Достоевски стигна до извода, че ‘всяка гражданска война неизбежно стартира с атеизъм’. Това е безусловно правилно. Но светът в никакъв случай не е виждал толкоз проведено, военизирано и коренно злонамерено безбожие като това, което е практикувано от Марксизма. Главната движеща мощ във философската система на Маркс и Ленин е омразата към Бога; тази ненавист е в сърцето на марксистко-ленинската логика на психиката и е доста по-опасна от всички техни стопански и политически стратегии. Войнстващият атеизъм не е просто инцидентна или маловажна част от идеологията на Комунизма; атеизмът не е разследване от Комунизма, 56 а е негов пиедестал. ” (SOLZHENITSYN 1984, Issue 36). 

4. „ През 20-те години на ХХ-ти век в Съветска Русия бяхме очевидци на една безспирна върволица от жертви и мъченици измежду Православното духовенство. Много архиепископи и епископи бяха екзекутирани. Десетки хиляди свещеници, монаси и монахини, притискани от комунистите да се отрекат от Словото Божие, бяха изтезавани и убивани в пандизите, заточени в концлагери, изселвани в безлюдната Сибирска тундра, а някои в последните дни от живота си бяха изхвърлени на улицата без храна и заслон. Всички тези християни-мъченици непоколебимо отиваха на гибел поради вярата си. Само малко на брой се пречупиха под натиска на комунистите. Достъпът до Църквата беше блокиран за десетки милиони християни; на тях им беше неразрешено да възпитават децата си съгласно Православната Вяра. Религиозните родители бяха изтръгнати от своите деца и бяха хвърлени в пандизите, до момента в който децата им бяха отклонени от Вярата посредством мерзки закани и неистини. Вярно е, че милиони наши сънародници бяха покварени и духовно осакатени от публично наложения атеизъм, само че въпреки всичко десетки милиони останаха правилни на Християнската вяра; те не можеха да изразят своята религия само поради външния напън, само че както постоянно се случва по време на религиозни гонения и преследвания, съзнанието за Бога в моята страна доближи голяма мощ и дълбочина. Точно в това аз виждам зората на вярата: тъй като няма значение, че Комунизмът се ежи заплашително с танкове и ракети, няма значение какви територии от нашата планета е превзел той; Комунизмът е жертван и той в никакъв случай няма да победи Християнството. ” (SOLZHENITSYN 1984, Issue 36). 

5. В своята Харвардска тирада (1978) Солженицин твърди, че всички модерни медии насаждат незнание и настъпателност у хората, чиито „ божествени души се пълнят с злословия, глупости и празнословия ”: „ Днешните медии се трансфораха в най-голямата мощ в Западните общества. Четвъртата власт – медиите – е доста по-могъща от другите три управляващи: законодателната, изпълнителната и правосъдната. При това състояние човек се пита: посредством какъв закон е била определена тази четвърта власт и в последна сметка пред кого е виновна тя? ” (SOLZHENITSYN 1978). 

6. „ Западният свят неизбежно се плъзга към пропастта. Западните общества от ден на ден и повече губят своята религиозна същност; те безгрижно предават своето младо потомство в ръцете на атеизма. Щом като богохулни филми за Иисус се излъчват във всички щати на Америка, която е сякаш една от най-религиозните страни в света, веднага като един от най-големите американски вестници разгласява безсрамна подигравка на Дева Мария, то какви други доказателства за безбожието на Западния свят са ни нужни? ” (SOLZHENITSYN 1984, Issue 36).

* От антологията „ 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога ”, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска организация Спектра, Варна
Снимка: bg.wikipedia.org