Русия иска да откъсне бреговете на Украйна, а това ще има глобални последици
Руският водач Александър Красноярцев, който взе участие във военните интервенции в Сирия и Украйна, ще бъде изправен пред съд. Главната прокуратура в Украйна му повдигна обвинявания за " нарушаване на законите и обичаите на войната, съпроводено с съзнателно ликвидиране на цивилни ". Самолетът на Красноярцев беше свален от украинската войска, като съумя да се избави, само че беше хванат. В излъчено онлайн изявление с него, той признава също, че е умъртвил граждански, който го е разкрил при рухването. Новина, която за необятната аудитория може би няма огромно значение, само че е показателна по доста аргументи, в това число за връзката сред споровете и международните събития.
Евентуалното явяване на Красноярцев в съда доби известност от Украйна до Близкия изток. В Сирия той беше измежду водачите, които Русия употребява по време на огромните си акции против бунтовническите сили, довели до гибелта на над 23 000 цивилни по данни на профилираната група Airwars. Нещо повече, Красноярцев е измежду съветските военни, които имат персонални фотоси със сирийския водач Башар Асад, който резервира ръководството си точно поради съветската намеса през 2015 година.
Дворников от Сирия до Украйна
Връзките сред съветската акция в Сирия и войната в Украйна не стопират до тук. В края на март стана ясно, че съветското командване за Украйна ще бъде поведено от военачалник Александър Дворников. За сирийците, а и за всеки анализатор, следил спора в Сирия през последните години, това име е повече от познато. Дворников е командирът, който поведе съветските сили в Сирия след 2015-та година, а през 2016 беше почетен с отличие от съветския президент Владимир Путин. Методите на Дворников са бизмилостни за съперника и ефикасни за военните цели. Именно под командването на Дворников и наблюдението на неговите офицери, силите на Асад постановиха тежките обсади върху размирен градски центрове. Най-известната стана тази в Алепо, която докара до капитулацията на бунтовниците в региона през 2016 година след над четири години и половина бомбардировки, сражения и съвсем цялостна обсада на популацията.
Тактиката се оказа сполучлива и беше приложена освен върху други сирийски градове, само че и в Украйна след началото на новата инвазия на Русия през февруари тази година. Пак под наблюдението на Дворников, съветската войска поучава сирийската войска да предложи основаването на така наречен евакуационни коридори, които всъщност са способ за разселване на цивилно население. Тази концепция въпреки да не е от Сирия, а приложена от Москва по време на войните в Чечения, беше доразвита в предградията на сирийската столица Дамаск и кварталите на Алепо и Хомс, с цел да я забележим още веднъж в Украйна през днешния ден.
Новината за ориста на Красноярцев носи още едно значение, обвързвано с войната в Украйна. В средата на април руснаците, когато се отдръпнаха от региона на Киев и северния район на Украйна, оповестиха, че първата фаза на „ специфичната военна интервенция “ е приключена и че ще стартират втората фаза на интервенцията. Това е обезопасяването на региона на Донбас. Скоро по-късно оповестяване започнаха отначало военни дейности, този път доста по-систематични. Самолетът на Красноярцев беше свален на фона на голям брой неточности, позволени от съветското командване, подценяването на украинските сили и увереността, че ще бъде реализиран бърз резултат, без това да провокира интернационален отпор.
Офанзивата в Донбас може да е продължителна и тежка
И въпреки всичко, в третия месец на войната руснаците ускориха позициите си в региона на Донбас с желанието да завладяват колкото се може повече територия и да не се стига до случаи като този с водача Красноярцев. Към 22 април съветската войска към този момент разполага с до 85 батальонни тактически групи в района. Украинските военни стопираха няколко съветски настъпления на фронта в Донбас и правят оценка съветските елементи като “неправилно проведени и страдащи от невисок морал ”. Въпреки това, новото командване, ръководено от Дворников и евентуалната чистка на офицери и висши фрагменти в разузнаването, поради неуспеха на първата фаза на войната през февруари-март, към този момент вкарва ред, колкото е допустимо, в дейностите на военните елементи. Руската войска напредва постепенно, само че несъмнено в Южна и Източна Украйна, бомбардирайки редица селища и градове. За страдание на Кремъл, лоялността на бойците не е на нужното равнище и това е една от аргументите да бъдат привлечени чеченските сили на Рамзан Кадиров, които изиграват решаваща роля в боевете в Южна Украйна и най-много в Мариупол.
Настоящата съветска атака може в допълнение да изтощи съветските елементи. След това могат да се чакат лимитирани контраатаки от украинските сили, които получават непрекъснати доставки на танкове, бронирана техника, артилерия, оръжия, муниции, медицински консумативи и друго военно съоръжение за изцяло мобилизираното си население. Междувременно, съветската военновременна администрация организира насилствена готовност на украински жители в окупираните региони на Херсонска, Запорожка и Харковска области.
Неслучайно Москва ускорява наличието си в завзетите територии. Освен че биват назначавани лоялни кметове, а съперниците са привиквани за разпити, Кремъл приготвя спомагателни фронтове. В Мариупол съветските сили даже не изчакаха да стихне и последната украинска опозиция и назначиха кмет на “прочистените ” региони на града. В същото време, съветският подтик към Приднестровието и Молдова е все по-видим и това може да е неприятна вест освен за Украйна. Руски боен пълководец загатна на 22 април, че Москва има за цел да сътвори сухопътен мост от Крим до Приднестровието, където към този момент има съветски войски.
Южна Украйна е една от главните цели на съветските военни дейности
Приднестровието е самопровъзгласила се република от 1991 година Има малко население от към 500 000 души. В Приднестровието има сред 1500 и 5000 съветски бойци. За да могат руснаците да открият надзор над украинското крайбрежие на Черно море, те ще би трябвало да завладяват Николаев и Одеса. Въпреки че това може да е вяра на Русия, множеството военни анализатори считат, че Русия няма бойна мощност, с цел да се случи. До този миг руснаците не съумяха да завладяват Николаев, който стои на пътя за завладяването на черноморското пристанище Одеса.
Всъщност, в един оптимистичен сюжет, руснаците може да се окажат в отбранителна позиция в региона на север от Крим. Украинският напън може да се ускори върху Херсон, който е окупиран от съветските елементи. Ако украинците още веднъж завладяват Херсон, тогава Крим може да бъде идната цел на Киев. Разрушаването на основния мост, свързващ Крим с съветската територия през Керченския пролив, би било решителен миг. Тази концепция се дискутира все по-често във военните и дипломатическите среди и евентуално Русия ще опита да нападна по-силно Южна Украйна, с цел да отвърна сходен проект. Британското разузнаване предизвести към този момент, че в Херсон се готви референдум за основаване на “народна република ” по сходство на Луганск и Донецк, а това може да е стъпка към присъединение към Русия.
Няколко съветски десантни кораба към момента са ситуирани в Черно море край крайбрежията на Одеса. Руската обсада на украинското мореплаване продължава. И макар че на десантните кораби има военна мощ, те може да са просто отклоняване на вниманието, което да задържи украинските войски в региона на Одеса, до момента в който в Източна Украйна Русия стабилизира наличието си.
Разделена интернационална общественост
Всъщност, украинските военни могат да се показват добре и да защитят територията си, само че дипломацията е един от проблемите пред бъдещето на Украйна. Русия е изолирана от западните страни, само че тя продължава да е сътрудник на редица страни в Азия, Африка и Латинска Америка. Мнозина държавни водачи считат, че не би трябвало да заемат позиция, защото войната в Украйна е надалеч и не ги визира. Това отношение се видя изрично в гласуването в Организация на обединените нации на резолюция, осъждаща съветската война в Украйна. Когато доставките на хранителни запаси и храни стартират да понижават и даже да стопират към страни, зависещи от търговията с Украйна, евентуално ще е късно за смяна на позициите. Всъщност, резултатът от блокирането на украинските пристанища към този момент се усеща в редица региони като Нигерия, Сирия, Ирак, Шри Ланка.
Неясно е ситуацията и от запад, даже с всички ограничения, наказания и военна помощ. Първият посланик на Европейски Съюз, Жозеп Борел, няколко пъти предизвестява, че без по-сериозни дейности против Русия, което включва протест на газ и нефт от страната, няма да има поврат на военните дейности. И даже да се стигне до протест, отново на дневен ред излиза раздробяването на интернационалната общественост, която отдевна е разграничена на лагери. Руски енергийни доставки не престават да се правят всяка седмица до огромни клиенти за Москва като Япония, Индия и Китай. Финансовите приходи се употребяват за войната в Украйна и тя може да продължи дълго.
Залавянето на съветския водач Красноярцев е показатело, само че е по-скоро изключение и обществото не трябва да се радва прекалено на всяка добра вест, идваща от бойното поле. Редица военни с опит в Сирия и Чечения, идват в Украйна за сражения, които занапред предстоят и които ще имат резултат в световен мащаб, в това число в Европа. Нужен е доста по-организиран, безапелационен и интернационален отговор на сходни спорове, които към този момент основават рисков казус и могат да послужат за образец за всяка страна, която желае да позволи проблемите си по боен път.
Евентуалното явяване на Красноярцев в съда доби известност от Украйна до Близкия изток. В Сирия той беше измежду водачите, които Русия употребява по време на огромните си акции против бунтовническите сили, довели до гибелта на над 23 000 цивилни по данни на профилираната група Airwars. Нещо повече, Красноярцев е измежду съветските военни, които имат персонални фотоси със сирийския водач Башар Асад, който резервира ръководството си точно поради съветската намеса през 2015 година.
Дворников от Сирия до Украйна
Връзките сред съветската акция в Сирия и войната в Украйна не стопират до тук. В края на март стана ясно, че съветското командване за Украйна ще бъде поведено от военачалник Александър Дворников. За сирийците, а и за всеки анализатор, следил спора в Сирия през последните години, това име е повече от познато. Дворников е командирът, който поведе съветските сили в Сирия след 2015-та година, а през 2016 беше почетен с отличие от съветския президент Владимир Путин. Методите на Дворников са бизмилостни за съперника и ефикасни за военните цели. Именно под командването на Дворников и наблюдението на неговите офицери, силите на Асад постановиха тежките обсади върху размирен градски центрове. Най-известната стана тази в Алепо, която докара до капитулацията на бунтовниците в региона през 2016 година след над четири години и половина бомбардировки, сражения и съвсем цялостна обсада на популацията.
Тактиката се оказа сполучлива и беше приложена освен върху други сирийски градове, само че и в Украйна след началото на новата инвазия на Русия през февруари тази година. Пак под наблюдението на Дворников, съветската войска поучава сирийската войска да предложи основаването на така наречен евакуационни коридори, които всъщност са способ за разселване на цивилно население. Тази концепция въпреки да не е от Сирия, а приложена от Москва по време на войните в Чечения, беше доразвита в предградията на сирийската столица Дамаск и кварталите на Алепо и Хомс, с цел да я забележим още веднъж в Украйна през днешния ден.
Новината за ориста на Красноярцев носи още едно значение, обвързвано с войната в Украйна. В средата на април руснаците, когато се отдръпнаха от региона на Киев и северния район на Украйна, оповестиха, че първата фаза на „ специфичната военна интервенция “ е приключена и че ще стартират втората фаза на интервенцията. Това е обезопасяването на региона на Донбас. Скоро по-късно оповестяване започнаха отначало военни дейности, този път доста по-систематични. Самолетът на Красноярцев беше свален на фона на голям брой неточности, позволени от съветското командване, подценяването на украинските сили и увереността, че ще бъде реализиран бърз резултат, без това да провокира интернационален отпор.
Офанзивата в Донбас може да е продължителна и тежка
И въпреки всичко, в третия месец на войната руснаците ускориха позициите си в региона на Донбас с желанието да завладяват колкото се може повече територия и да не се стига до случаи като този с водача Красноярцев. Към 22 април съветската войска към този момент разполага с до 85 батальонни тактически групи в района. Украинските военни стопираха няколко съветски настъпления на фронта в Донбас и правят оценка съветските елементи като “неправилно проведени и страдащи от невисок морал ”. Въпреки това, новото командване, ръководено от Дворников и евентуалната чистка на офицери и висши фрагменти в разузнаването, поради неуспеха на първата фаза на войната през февруари-март, към този момент вкарва ред, колкото е допустимо, в дейностите на военните елементи. Руската войска напредва постепенно, само че несъмнено в Южна и Източна Украйна, бомбардирайки редица селища и градове. За страдание на Кремъл, лоялността на бойците не е на нужното равнище и това е една от аргументите да бъдат привлечени чеченските сили на Рамзан Кадиров, които изиграват решаваща роля в боевете в Южна Украйна и най-много в Мариупол.
Настоящата съветска атака може в допълнение да изтощи съветските елементи. След това могат да се чакат лимитирани контраатаки от украинските сили, които получават непрекъснати доставки на танкове, бронирана техника, артилерия, оръжия, муниции, медицински консумативи и друго военно съоръжение за изцяло мобилизираното си население. Междувременно, съветската военновременна администрация организира насилствена готовност на украински жители в окупираните региони на Херсонска, Запорожка и Харковска области.
Неслучайно Москва ускорява наличието си в завзетите територии. Освен че биват назначавани лоялни кметове, а съперниците са привиквани за разпити, Кремъл приготвя спомагателни фронтове. В Мариупол съветските сили даже не изчакаха да стихне и последната украинска опозиция и назначиха кмет на “прочистените ” региони на града. В същото време, съветският подтик към Приднестровието и Молдова е все по-видим и това може да е неприятна вест освен за Украйна. Руски боен пълководец загатна на 22 април, че Москва има за цел да сътвори сухопътен мост от Крим до Приднестровието, където към този момент има съветски войски.
Южна Украйна е една от главните цели на съветските военни дейности
Приднестровието е самопровъзгласила се република от 1991 година Има малко население от към 500 000 души. В Приднестровието има сред 1500 и 5000 съветски бойци. За да могат руснаците да открият надзор над украинското крайбрежие на Черно море, те ще би трябвало да завладяват Николаев и Одеса. Въпреки че това може да е вяра на Русия, множеството военни анализатори считат, че Русия няма бойна мощност, с цел да се случи. До този миг руснаците не съумяха да завладяват Николаев, който стои на пътя за завладяването на черноморското пристанище Одеса.
Всъщност, в един оптимистичен сюжет, руснаците може да се окажат в отбранителна позиция в региона на север от Крим. Украинският напън може да се ускори върху Херсон, който е окупиран от съветските елементи. Ако украинците още веднъж завладяват Херсон, тогава Крим може да бъде идната цел на Киев. Разрушаването на основния мост, свързващ Крим с съветската територия през Керченския пролив, би било решителен миг. Тази концепция се дискутира все по-често във военните и дипломатическите среди и евентуално Русия ще опита да нападна по-силно Южна Украйна, с цел да отвърна сходен проект. Британското разузнаване предизвести към този момент, че в Херсон се готви референдум за основаване на “народна република ” по сходство на Луганск и Донецк, а това може да е стъпка към присъединение към Русия.
Няколко съветски десантни кораба към момента са ситуирани в Черно море край крайбрежията на Одеса. Руската обсада на украинското мореплаване продължава. И макар че на десантните кораби има военна мощ, те може да са просто отклоняване на вниманието, което да задържи украинските войски в региона на Одеса, до момента в който в Източна Украйна Русия стабилизира наличието си.
Разделена интернационална общественост
Всъщност, украинските военни могат да се показват добре и да защитят територията си, само че дипломацията е един от проблемите пред бъдещето на Украйна. Русия е изолирана от западните страни, само че тя продължава да е сътрудник на редица страни в Азия, Африка и Латинска Америка. Мнозина държавни водачи считат, че не би трябвало да заемат позиция, защото войната в Украйна е надалеч и не ги визира. Това отношение се видя изрично в гласуването в Организация на обединените нации на резолюция, осъждаща съветската война в Украйна. Когато доставките на хранителни запаси и храни стартират да понижават и даже да стопират към страни, зависещи от търговията с Украйна, евентуално ще е късно за смяна на позициите. Всъщност, резултатът от блокирането на украинските пристанища към този момент се усеща в редица региони като Нигерия, Сирия, Ирак, Шри Ланка.
Неясно е ситуацията и от запад, даже с всички ограничения, наказания и военна помощ. Първият посланик на Европейски Съюз, Жозеп Борел, няколко пъти предизвестява, че без по-сериозни дейности против Русия, което включва протест на газ и нефт от страната, няма да има поврат на военните дейности. И даже да се стигне до протест, отново на дневен ред излиза раздробяването на интернационалната общественост, която отдевна е разграничена на лагери. Руски енергийни доставки не престават да се правят всяка седмица до огромни клиенти за Москва като Япония, Индия и Китай. Финансовите приходи се употребяват за войната в Украйна и тя може да продължи дълго.
Залавянето на съветския водач Красноярцев е показатело, само че е по-скоро изключение и обществото не трябва да се радва прекалено на всяка добра вест, идваща от бойното поле. Редица военни с опит в Сирия и Чечения, идват в Украйна за сражения, които занапред предстоят и които ще имат резултат в световен мащаб, в това число в Европа. Нужен е доста по-организиран, безапелационен и интернационален отговор на сходни спорове, които към този момент основават рисков казус и могат да послужат за образец за всяка страна, която желае да позволи проблемите си по боен път.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ