Завитите в найлон реактори за „Белене“ още са годни
Руските реактори на площадката в „ Белене “ са годни за употреба и са в положително положение. Но с цел да се реши какво може да се построи там, отново би трябвало да бъдат правени разбори и изследвания. Това стана ясно от думите на служебния енергиен министър Росен Христов, който единствено ден откакто се завърна от Франция, посети площадката и инспектира оборудването.
Направихме инспекция на консервацията на оборудването, което се намира на площадката на „ Белене “, и на поддръжката на самата площадка. Всички работи се извършват по проект, според предписанията на производителите. Де факто цялото съоръжение е в положение, годно за употреба и дава отговор на всички стандарти ", добави Христов.
Реакторите се намират на площадката в " Белене " от април 2017 година, когато пристигаха от Русия. В началото имаше рецензии, че те са увити единствено с найлон, защото се бавеше поръчката за навестите, които да ги защищават. Оттогава единствено някогашният енергиен министър от ГЕРБ Теменужка Петкова е ходил до мястото, с цел да ревизира оборудването.
Отново през 2017 година излезе и анализът на Българска академия на науките (БАН), поръчан от Български енергиен холдинг, който имаше значима роля при решаването на ориста на " Белене ". Тогава планът беше избран от учените като " жизнерадостен " и започнаха да се търсят вложители. Коронавирусът обаче забави и в следствие спря процедурите, смениха се държавните управления и АЕЦ " Белене " още веднъж остана единствено на стадий план.
Сега обаче въпросът какво да вършим с съветските реактори, които към този момент шест години си стоят на площадката, още веднъж е на дневен ред.
Следва да се направи цялостно техническо предпроектно изследване, което да отговори на всички наболели въпроси – какво може да се построи, по какъв начин може да се построи, с какво съоръжение, какъв брой ще коства, може ли да се употребява съществуващото съоръжение и да се интегрира в нова система ", сподели Христов.
Нов разбор е нужен, с цел да се реши дали ще има някаква взаимозависимост от съветските компании в бъдеще, тъй че да бъде направена оценка на всички опасности, в това число и геополитически, изясни министърът.
Преговори да създадат нужното изследване се водят Framatome, част от EDF, за която през вчерашния ден се сподели, че е показала „ подробен проект “ какво ще проучва. По думите на Христов този разбор ще отнеме към 10 месеца.
Когато съберем цялата информация, ще бъдем подготвени да я представим в Народното събрание за взимане на финално решение “, сподели той.
По думите му сега в АЕЦ „ Белене “ има съоръжение за над 1 милиарда лв., което стои неизползваемо.
Поддръжката му в такова съвършено положение коства милиони и мисля, че е извънредно време България да вземе решение по какъв начин да продължи с този актив, който е забележителен и като вложени средства, и е стратегически значим за страната “, разяснява още министърът.
Според Христов е извънредно време да бъде направена крачка към взимане на финално решение какво би трябвало да бъде направено с площадката и съществуващото съоръжение, тъй като сега има разноски в порядъка на милиони левове на година, без да се реализира напредък. Той добави, че над 30 индивида работят на площадката, които се занимават с поддръжка на територията, защита, непрекъсната консервация на оборудването.
Христов разяснява още, че най-бързият план, който може да бъде осъществен, имайки поради напредналата фаза на договарянията и анализите, е построяването на седми блок на АЕЦ „ Козлодуй “. До 8 – 10 години той може да влезе в употреба, уточни министърът.
Направихме инспекция на консервацията на оборудването, което се намира на площадката на „ Белене “, и на поддръжката на самата площадка. Всички работи се извършват по проект, според предписанията на производителите. Де факто цялото съоръжение е в положение, годно за употреба и дава отговор на всички стандарти ", добави Христов.
Реакторите се намират на площадката в " Белене " от април 2017 година, когато пристигаха от Русия. В началото имаше рецензии, че те са увити единствено с найлон, защото се бавеше поръчката за навестите, които да ги защищават. Оттогава единствено някогашният енергиен министър от ГЕРБ Теменужка Петкова е ходил до мястото, с цел да ревизира оборудването.
Отново през 2017 година излезе и анализът на Българска академия на науките (БАН), поръчан от Български енергиен холдинг, който имаше значима роля при решаването на ориста на " Белене ". Тогава планът беше избран от учените като " жизнерадостен " и започнаха да се търсят вложители. Коронавирусът обаче забави и в следствие спря процедурите, смениха се държавните управления и АЕЦ " Белене " още веднъж остана единствено на стадий план.
Сега обаче въпросът какво да вършим с съветските реактори, които към този момент шест години си стоят на площадката, още веднъж е на дневен ред.
Следва да се направи цялостно техническо предпроектно изследване, което да отговори на всички наболели въпроси – какво може да се построи, по какъв начин може да се построи, с какво съоръжение, какъв брой ще коства, може ли да се употребява съществуващото съоръжение и да се интегрира в нова система ", сподели Христов.
Нов разбор е нужен, с цел да се реши дали ще има някаква взаимозависимост от съветските компании в бъдеще, тъй че да бъде направена оценка на всички опасности, в това число и геополитически, изясни министърът.
Преговори да създадат нужното изследване се водят Framatome, част от EDF, за която през вчерашния ден се сподели, че е показала „ подробен проект “ какво ще проучва. По думите на Христов този разбор ще отнеме към 10 месеца.
Когато съберем цялата информация, ще бъдем подготвени да я представим в Народното събрание за взимане на финално решение “, сподели той.
По думите му сега в АЕЦ „ Белене “ има съоръжение за над 1 милиарда лв., което стои неизползваемо.
Поддръжката му в такова съвършено положение коства милиони и мисля, че е извънредно време България да вземе решение по какъв начин да продължи с този актив, който е забележителен и като вложени средства, и е стратегически значим за страната “, разяснява още министърът.
Според Христов е извънредно време да бъде направена крачка към взимане на финално решение какво би трябвало да бъде направено с площадката и съществуващото съоръжение, тъй като сега има разноски в порядъка на милиони левове на година, без да се реализира напредък. Той добави, че над 30 индивида работят на площадката, които се занимават с поддръжка на територията, защита, непрекъсната консервация на оборудването.
Христов разяснява още, че най-бързият план, който може да бъде осъществен, имайки поради напредналата фаза на договарянията и анализите, е построяването на седми блок на АЕЦ „ Козлодуй “. До 8 – 10 години той може да влезе в употреба, уточни министърът.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ