Цялата руска история в 10 картини
Руските художници са запечатали най-съдбоносните и трагични събития през 10 века от съществуването на Русия
Василий Перов. „Първите християни в Киев“ (1880 г.)
Руски музей/Свободни източници
Дошлото от Византийската империя християнство стартира да се популяризира из Рус дълго преди формалното покръстване на страната, стартирано от киевския княз Владимир през 988 година. Според някои данни още в края на IX в. новата религия е призната от киевските управници Асколд и Дир дружно с благородниците и част от народа. Има достоверна информация за покръстването на княгиня Олга, която ръководи в Киевска Рус в средата на XX век.
Павел Риженко. „Калка“ (1996 г.)
Павел Риженко
Първият боен конфликт сред Русия и Монголската империя е на 31 май 1233 година на река Калка (на територията на модерна Източна Украйна). Обединени с половските номади, руснаците се пробват да спрат нашествениците, само че претърпяват съкрушително проваляне: умират 12 князе, а от цялата съветска армия оцелява едвам 1/10 част. Независимо от разгрома, обаче, по-късно монголите не нахлуват в Рус – това се случва чак 14 години по-късно.
Михаил Авилов. „Дуелът сред Пересвет и Челубей на Куликовото поле“ (1943 г.)
Руски музей/Свободни източници
На 8 септември 1380 година московският княз Дмитрий Иванович разгромява войската на монголския пълководец Мамай в борбата на Куликовото поле (на 270 км южно от Москва), което е значима стъпка към освобождението на Русия от ханското господство. Според легендата сражението се води персонално от най-силните воини на двете страни: монаха Пересвет и воина Челубей. Противниците се пронизват смъртоносно с копията си, след което монголът мигновено пада от седлото, а конят на богатира закарва починалия си собственик назад в редиците на съветската армия.
Василий Суриков. „Стенка Разин“ (1908 г.)
Руски музей/Свободни източници
В края на 1660-те Руската страна е обхваната от огромно въстание на селяни и казаци, които са срещу усилването на феодалния терор. Предводител на така наречен Селска война става казашкият атаман Степан Разин. Въстаниците работят сполучливо в региона на басейна на р. Волга и даже се канят да се насочат към Москва, само че са разрушени край стените на Симбирск (днешен Уляновск). Самият Разин е хванат през април 1671 година и неотложно е пратен в столицата. След жестоки изтезания е екзекутиран посредством разтягане на Червения площад.
Александър Коцебу. „Битката при Нарва“ (1846 г.)
Свободни източници
В началото на XVIII в. Русия, Саксония, Жечпосполита и Датско-норвежкото кралство оспорват хегемонията на Швеция в Балтийско море. Въпреки това, Северната война напълно не стартира безпрепятствено за съдружниците. На 30 ноември 1700 година в борбата при Нарва младият крал Карл XII разрушава тотално съветската войска. Победата изиграва неприятна смешка на шведите: те повярват, че с цар Петър I е свършено. На процедура, обаче, след позора при Нарва, самодържецът стартира да модернизира и превъоръжава своята армия, което в последна сметка му носи успех в Полтавската борба през 1709 година.
Василий Суриков. „Меншиков в Березов“ (1883 г.)
Държавна Третяковска галерия/Свободни източници
Сподвижникът на Петър I Александър Меншиков е един от най-влиятелните държавни дейци в Русия през първата половина на XVIII век. Князът на процедура оглавява страната след гибелта на императора през 1725 година, когато на престола се качва брачната половинка му, Екатерина I. Векът на Меншиков, обаче, се оказва много къс. След гибелта на императрицата той губи битката за власт и е пратен в Сибир, където умира след две години.
Василий Верешчагин. „Наполеон и маршал Лористон“ („Мир няма да има“) (1900 г.)
Държавен исторически музей/Свободни източници
Превземането от Москва на „ Великата войска “ на Наполеон в хода на Отечествената война през 1812 година не води до капитулацията на Русия, както се надява френският император. В продължение на съвсем три седмици Бонапарт е в града и трепетно чака посланиците на цар Александър I с предложение за мир. Между другото, с наближаването на студа, обстановката за войската му стартира да става сериозна. На 3 октомври той праща граф Жак Александър Ло де Аристон при Главнокомандващия Михаил Кутузов в лагера на съветската войска край село Тарутино: „Нужен ми е мир, необходим ми е непременно, спасете единствено честта“. Но по този начин и не съумява да се контракти с руснаците и на 19 октомври „Великата армия“ напуща Москва.
Иля Репин. Прием на волостните старшини от император Александър III в двора на Петровския замък в Москва (1885 г.)
Държавна Третяковска галерия/Свободни източници
Периодът на ръководство на император Александър III (1881-1894) е един от най-спокойните в историята на Русия – под негово управление империята не води нито една война. Наречен „Миротворец“, царят подписва военнополитически съюз с Франция, който залага основите на бъдещата Антанта. С англичаните му се постанова да се договаря малко по-дълго – съдействието с тях е реализирано едвам през 1900-те години – към този момент при Николай II.
Иля Репин. „Манифестация на 17 октомври 1905 година“ (1911)
Руски музей/Свободни източници
След тежкото проваляне във войната против Япония империята е обхваната от Пътвата съветска гражданска война от 1905-1907 година. Като не съумява да се оправи с възходящата вълна от публично неодобрение, властта дава на заден. На 17 октомври 1905 година Николай II издава манифест, с който дава независимост на съвестта, словото, събранията и сдруженията и уголемява пълномощията на Държавната дума, трансформирайки я от законодателен в правораздавателен орган. Въпреки това, защото след това самодържецът прави всичко допустимо, с цел да отстрани по някакъв метод рестриктивните мерки над властта си, общественото напрежение в съветското общество се съхранява чак до революцията от 1917 година.
Михаил Хмелко. „Триумф на победилата Родина“ (1949 г.)
Държавна Третяковска галерия/Свободни източници
На 24 юни 1945 година на Червения площад се състои церемониал в чест на успеха на Съветския съюз над Германия във Великата отечествена война. Двеста трофейни немски флагове и щандарти са захвърлени край Мавзолея, на който в оня миг се намира управлението на страната и висшите руски военачалници. По една от версиите историкът Евгений Тарле е предложил на Сталин да се организира такава гала, като му разказал за римската традиция да се хвърлят знамената на изумения зложелател в краката на цезара.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Василий Перов. „Първите християни в Киев“ (1880 г.)
Руски музей/Свободни източници Дошлото от Византийската империя християнство стартира да се популяризира из Рус дълго преди формалното покръстване на страната, стартирано от киевския княз Владимир през 988 година. Според някои данни още в края на IX в. новата религия е призната от киевските управници Асколд и Дир дружно с благородниците и част от народа. Има достоверна информация за покръстването на княгиня Олга, която ръководи в Киевска Рус в средата на XX век.
Павел Риженко. „Калка“ (1996 г.)
Павел Риженко Първият боен конфликт сред Русия и Монголската империя е на 31 май 1233 година на река Калка (на територията на модерна Източна Украйна). Обединени с половските номади, руснаците се пробват да спрат нашествениците, само че претърпяват съкрушително проваляне: умират 12 князе, а от цялата съветска армия оцелява едвам 1/10 част. Независимо от разгрома, обаче, по-късно монголите не нахлуват в Рус – това се случва чак 14 години по-късно.
Михаил Авилов. „Дуелът сред Пересвет и Челубей на Куликовото поле“ (1943 г.)
Руски музей/Свободни източници На 8 септември 1380 година московският княз Дмитрий Иванович разгромява войската на монголския пълководец Мамай в борбата на Куликовото поле (на 270 км южно от Москва), което е значима стъпка към освобождението на Русия от ханското господство. Според легендата сражението се води персонално от най-силните воини на двете страни: монаха Пересвет и воина Челубей. Противниците се пронизват смъртоносно с копията си, след което монголът мигновено пада от седлото, а конят на богатира закарва починалия си собственик назад в редиците на съветската армия.
Василий Суриков. „Стенка Разин“ (1908 г.)
Руски музей/Свободни източници В края на 1660-те Руската страна е обхваната от огромно въстание на селяни и казаци, които са срещу усилването на феодалния терор. Предводител на така наречен Селска война става казашкият атаман Степан Разин. Въстаниците работят сполучливо в региона на басейна на р. Волга и даже се канят да се насочат към Москва, само че са разрушени край стените на Симбирск (днешен Уляновск). Самият Разин е хванат през април 1671 година и неотложно е пратен в столицата. След жестоки изтезания е екзекутиран посредством разтягане на Червения площад.
Александър Коцебу. „Битката при Нарва“ (1846 г.)
Свободни източници В началото на XVIII в. Русия, Саксония, Жечпосполита и Датско-норвежкото кралство оспорват хегемонията на Швеция в Балтийско море. Въпреки това, Северната война напълно не стартира безпрепятствено за съдружниците. На 30 ноември 1700 година в борбата при Нарва младият крал Карл XII разрушава тотално съветската войска. Победата изиграва неприятна смешка на шведите: те повярват, че с цар Петър I е свършено. На процедура, обаче, след позора при Нарва, самодържецът стартира да модернизира и превъоръжава своята армия, което в последна сметка му носи успех в Полтавската борба през 1709 година.
Василий Суриков. „Меншиков в Березов“ (1883 г.)
Държавна Третяковска галерия/Свободни източници Сподвижникът на Петър I Александър Меншиков е един от най-влиятелните държавни дейци в Русия през първата половина на XVIII век. Князът на процедура оглавява страната след гибелта на императора през 1725 година, когато на престола се качва брачната половинка му, Екатерина I. Векът на Меншиков, обаче, се оказва много къс. След гибелта на императрицата той губи битката за власт и е пратен в Сибир, където умира след две години.
Василий Верешчагин. „Наполеон и маршал Лористон“ („Мир няма да има“) (1900 г.)
Държавен исторически музей/Свободни източници Превземането от Москва на „ Великата войска “ на Наполеон в хода на Отечествената война през 1812 година не води до капитулацията на Русия, както се надява френският император. В продължение на съвсем три седмици Бонапарт е в града и трепетно чака посланиците на цар Александър I с предложение за мир. Между другото, с наближаването на студа, обстановката за войската му стартира да става сериозна. На 3 октомври той праща граф Жак Александър Ло де Аристон при Главнокомандващия Михаил Кутузов в лагера на съветската войска край село Тарутино: „Нужен ми е мир, необходим ми е непременно, спасете единствено честта“. Но по този начин и не съумява да се контракти с руснаците и на 19 октомври „Великата армия“ напуща Москва.
Иля Репин. Прием на волостните старшини от император Александър III в двора на Петровския замък в Москва (1885 г.)
Държавна Третяковска галерия/Свободни източници Периодът на ръководство на император Александър III (1881-1894) е един от най-спокойните в историята на Русия – под негово управление империята не води нито една война. Наречен „Миротворец“, царят подписва военнополитически съюз с Франция, който залага основите на бъдещата Антанта. С англичаните му се постанова да се договаря малко по-дълго – съдействието с тях е реализирано едвам през 1900-те години – към този момент при Николай II.
Иля Репин. „Манифестация на 17 октомври 1905 година“ (1911)
Руски музей/Свободни източници След тежкото проваляне във войната против Япония империята е обхваната от Пътвата съветска гражданска война от 1905-1907 година. Като не съумява да се оправи с възходящата вълна от публично неодобрение, властта дава на заден. На 17 октомври 1905 година Николай II издава манифест, с който дава независимост на съвестта, словото, събранията и сдруженията и уголемява пълномощията на Държавната дума, трансформирайки я от законодателен в правораздавателен орган. Въпреки това, защото след това самодържецът прави всичко допустимо, с цел да отстрани по някакъв метод рестриктивните мерки над властта си, общественото напрежение в съветското общество се съхранява чак до революцията от 1917 година.
Михаил Хмелко. „Триумф на победилата Родина“ (1949 г.)
Държавна Третяковска галерия/Свободни източници На 24 юни 1945 година на Червения площад се състои церемониал в чест на успеха на Съветския съюз над Германия във Великата отечествена война. Двеста трофейни немски флагове и щандарти са захвърлени край Мавзолея, на който в оня миг се намира управлението на страната и висшите руски военачалници. По една от версиите историкът Евгений Тарле е предложил на Сталин да се организира такава гала, като му разказал за римската традиция да се хвърлят знамената на изумения зложелател в краката на цезара.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ