Руски бомби са насочени към химически завод на първа линия в Украйна
Руските фугасни бомби започнаха да падат към фронтовия украински химически цех преди към три месеца, написа Агенция Франс Прес.
Сергей Дмитренко се измъкна, с цел да огледа най-новите кратери отвън стените на изпъстрения си обект, облечен в бронежилетка и озадачено навъсен.
34-годишният шеф на завода сподели, че служащите са изтеглили най-опасните материали от завода южно от Бахмут малко откакто Русия нахлу в Украйна преди 17 месеца.
Но една пета от фенола и нафталина, извлечени от локалния въглищен катран, към момента остават в 106-годишните резервоари за предпазване.
Изпаренията, излизащи от вътрешната страна, имаха леко сладникава миризма, която оставяше железен привкус на езика.
" Това е единственият химически цех в този регион. Ние сме едно от най-опасните уреди тук ", сподели той.
Очевидното решение на руснаците да стартират да бомбардират територията му с все по-чести въздушни набези остави Дмитренко в невъзможност.
„ Може би тъй като тяхното нахлуване против нашето село е в застой. Може би това е новата им тактичност “, сподели той.
Прецизни бомбардировки
Проблемният цех на Дмитренко се намира в Ню Йорк - разрушено населено място с неуместно име, което свършва там, където стартират съветските позиции.
Мястото имаше руско име, до момента в който непокорните локални поданици взеха решение да върнат историческото му име, Ню Йорк, в отговор на войната от по-малък мащаб, която Москва за първи път разпали през 2014 година
Името в този момент е най-малкото терзание на Дмитренко.
Хоризонтът на Ню Йорк е засенчен от дима, издигащ се от бойните полета, които се простират в полукръг от североизточния до югозападния му край.
Основните му здания са методично разрушавани от талази от прецизни бомбардировки.
Културен център, където 500-те служащи на завода в миналото са се събирали за вечерни разходки, в този момент е купчина тухли.
Такава е и локалната спортна зала и музеят на завода.
Това слага евентуалните екологични вреди от пряк удар върху един от резервоарите за предпазване на завода в вероятност за Нина Шевченко.
„ Бяхме в действителност обезпокоени, когато към момента беше цялостно с нещата “, сподели радостно 70-годишният мъж.
„ Сега не мислим толкоз доста за това. Има по-лоши неща, които могат да бъдат ударени. “
Отровена екосистема
Фенолът и нафталинът са токсични химикали, употребявани в производството на всичко - от пластмаси и каучук до бетон.
Американските центрове за надзор и предварителна защита на болесттите предизвестяват, че мощното излагане на фенол може да повреди вътрешните органи и да аргументи спазми.
Изброените признаци за излагане на нафталин включват увреждане на очите и разнообразни стомашни болести.
И двете могат да се всмукват през кожата.
Димитренко сподели, че 50 служащи са останали на място, с цел да се грижат за складовете и да правят настоящи поправки.
„ Ако фенолът попадне във водния контейнер, той ще токсини екосистемата “, добави той.
„ Но във въздуха концентрацията му ще бъде минимална, тъй като има доста повече въздух от фенол. Ще има единствено миризма “, посочи Димитренко.
Людмила Ситюгова не е изцяло уверена.
Директен удар „ и нашето село го няма “, сподели 65-годишната пенсионерка на излизане от един от единствените магазини в Ню Йорк.
Ние не броим
Заводът на Дмитренко е едно от шепата могъщи в миналото химически предприятия, които Украйна наследи от руското си минало.
Източните сектори на войната се водят през индустриална зона, която включва коксов цех в Авдиевка и цех за амоняк в Северодонецк.
Заводът в Северодонецк беше ударен и по време на двумесечна борба, при която градът падна под съветски надзор през юни предходната година.
Фабриката в Авдиевка към момента остава под украински надзор, само че е покрай фронт с тежки боеве.
Русия се прицелва в огромни здания още от първите дни на войната, тъй като могат да приютят бойци и военни машини.
Училища и административни центрове са унищожени в източната и южната част на Украйна.
Украйна също упреква Русия, че е трансформирала Запорожката атомна електроцентрала в щит за своите артилерийски оръдия.
Цялата тази съсипия се оказа прекалено много за Надежда Кравченко.
85-годишната жена седи сама на скамейка тъкмо против предната част на завода и безшумно попиваше очите си.
Тя сподели, че е претърпяла нацистката инвазия по време на Втората международна война и е изгубила и двамата си родители на петгодишна възраст.
Кравченко желае да разбере за какво животът й би трябвало да бъде толкоз сложен.
„ Сега просто се надявам да умра, с цел да не се постанова да виждам това повече “, сподели тя през сълзи.
„ Бедните хора, бедните хора, не ни броят за нищо. /БГНЕС
Сергей Дмитренко се измъкна, с цел да огледа най-новите кратери отвън стените на изпъстрения си обект, облечен в бронежилетка и озадачено навъсен.
34-годишният шеф на завода сподели, че служащите са изтеглили най-опасните материали от завода южно от Бахмут малко откакто Русия нахлу в Украйна преди 17 месеца.
Но една пета от фенола и нафталина, извлечени от локалния въглищен катран, към момента остават в 106-годишните резервоари за предпазване.
Изпаренията, излизащи от вътрешната страна, имаха леко сладникава миризма, която оставяше железен привкус на езика.
" Това е единственият химически цех в този регион. Ние сме едно от най-опасните уреди тук ", сподели той.
Очевидното решение на руснаците да стартират да бомбардират територията му с все по-чести въздушни набези остави Дмитренко в невъзможност.
„ Може би тъй като тяхното нахлуване против нашето село е в застой. Може би това е новата им тактичност “, сподели той.
Прецизни бомбардировки
Проблемният цех на Дмитренко се намира в Ню Йорк - разрушено населено място с неуместно име, което свършва там, където стартират съветските позиции.
Мястото имаше руско име, до момента в който непокорните локални поданици взеха решение да върнат историческото му име, Ню Йорк, в отговор на войната от по-малък мащаб, която Москва за първи път разпали през 2014 година
Името в този момент е най-малкото терзание на Дмитренко.
Хоризонтът на Ню Йорк е засенчен от дима, издигащ се от бойните полета, които се простират в полукръг от североизточния до югозападния му край.
Основните му здания са методично разрушавани от талази от прецизни бомбардировки.
Културен център, където 500-те служащи на завода в миналото са се събирали за вечерни разходки, в този момент е купчина тухли.
Такава е и локалната спортна зала и музеят на завода.
Това слага евентуалните екологични вреди от пряк удар върху един от резервоарите за предпазване на завода в вероятност за Нина Шевченко.
„ Бяхме в действителност обезпокоени, когато към момента беше цялостно с нещата “, сподели радостно 70-годишният мъж.
„ Сега не мислим толкоз доста за това. Има по-лоши неща, които могат да бъдат ударени. “
Отровена екосистема
Фенолът и нафталинът са токсични химикали, употребявани в производството на всичко - от пластмаси и каучук до бетон.
Американските центрове за надзор и предварителна защита на болесттите предизвестяват, че мощното излагане на фенол може да повреди вътрешните органи и да аргументи спазми.
Изброените признаци за излагане на нафталин включват увреждане на очите и разнообразни стомашни болести.
И двете могат да се всмукват през кожата.
Димитренко сподели, че 50 служащи са останали на място, с цел да се грижат за складовете и да правят настоящи поправки.
„ Ако фенолът попадне във водния контейнер, той ще токсини екосистемата “, добави той.
„ Но във въздуха концентрацията му ще бъде минимална, тъй като има доста повече въздух от фенол. Ще има единствено миризма “, посочи Димитренко.
Людмила Ситюгова не е изцяло уверена.
Директен удар „ и нашето село го няма “, сподели 65-годишната пенсионерка на излизане от един от единствените магазини в Ню Йорк.
Ние не броим
Заводът на Дмитренко е едно от шепата могъщи в миналото химически предприятия, които Украйна наследи от руското си минало.
Източните сектори на войната се водят през индустриална зона, която включва коксов цех в Авдиевка и цех за амоняк в Северодонецк.
Заводът в Северодонецк беше ударен и по време на двумесечна борба, при която градът падна под съветски надзор през юни предходната година.
Фабриката в Авдиевка към момента остава под украински надзор, само че е покрай фронт с тежки боеве.
Русия се прицелва в огромни здания още от първите дни на войната, тъй като могат да приютят бойци и военни машини.
Училища и административни центрове са унищожени в източната и южната част на Украйна.
Украйна също упреква Русия, че е трансформирала Запорожката атомна електроцентрала в щит за своите артилерийски оръдия.
Цялата тази съсипия се оказа прекалено много за Надежда Кравченко.
85-годишната жена седи сама на скамейка тъкмо против предната част на завода и безшумно попиваше очите си.
Тя сподели, че е претърпяла нацистката инвазия по време на Втората международна война и е изгубила и двамата си родители на петгодишна възраст.
Кравченко желае да разбере за какво животът й би трябвало да бъде толкоз сложен.
„ Сега просто се надявам да умра, с цел да не се постанова да виждам това повече “, сподели тя през сълзи.
„ Бедните хора, бедните хора, не ни броят за нищо. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ