Руснаци представиха нов тип хибриден ядрен реактор
Руски учени разгласиха идея за нов тип нуклеарен реактор. Това е хибриден реактор, което значи, че включва както синтез, по този начин и разделяне и работи съвсем извънредно с торий, вместо с по-летливия уран.
При компютърните симулации изследователският екип открива, че новия дизайн на реактора, наименуван „ генериращо сила одеяло “, ще може да създава висока мощ със относително дребен отпечатък и не доста радиоактивни боклуци.
Има доста неща за харесване на този дизайн, в това число това, че той предлага забавни решения във връзка с горивото, конфигурацията на реактора и сигурността. Наред с това торият е един от най-разпространените детайли от този тип, той се среща по-често даже от калая, който е толкоз постоянно срещан и наличен, че е един от класическите детайли на алхимията.
В хибридния реактор пелети от торий и плутоний зареждат действието с висока температура и газ за изстудяване. В публикацията не се прецизира типа на газа, само че съществуващите охлаждащи субстанции включват въглероден диоксид и хелий. Охлажданите с газ реактори постоянно са предложили метод за произвеждане на сила, като употребяват необогатен уран, което ги прави по-достъпни за от ден на ден страни. Хибриден реактор, работещ с торий, може да запълни същото пространство.
Традиционният нуклеарен реактор работи в условия избрани като „ сериозни “, до момента в който хибридният ториев реактор работи в „ съвсем сериозни “ условия. Вместо да има верига от неутрони, получени при сериозна реакция, както е при в този момент публикуваните нуклеарни реактори, неутроните не престават да се изливат, само че от обособен източник. Магнитно поле вътре в реактора държи мощния облак от йонизирана газообразна деутериева плазма, която е част от синтеза на реактора за синтез-делене. Оттам неутроните се разплитат в част, която учените назовават „ генериращо сила одеяло “. Именно в това одеяло се прави субкритично разделяне, като се употребяват неутрони от магнитната тръба, цялостна с плазма.
Терминът „ сериозно положение “ е единствено механически и всички тези реактори са с цялостна отбрана и обезпечена сигурност, само че съгласно специалистите един подкритичен реактор е по-безопасен, защото се нуждае от по-малко въздържане, с цел да работи обикновено. Можете умерено да скочите от аероплан с парашут и това да е безвредно, само че в случай че въобще не скачате, това ще бъде още по-безопасно. А самият торий е надалеч не толкоз реактивен и избухлив като урана и плутония.
Самият реактор е относително дребен, като плазмената камера е с дължина 12 метра. И посредством съчетание на реакция на синтез с разделяне, реакторът реализира оптималната успеваемост. В съпоставяне с разработвани технологии като токамак, този дизайн може да бъде доста по-ниско до земята, ще изисква по-малко време за увеличение на продуктивността и ще бъде по-малко уязвим, откакто бъде пуснат в деяние.
