Преди 104 г. Русия отново нападаше Украйна
Руската офанзива над Украйна беше изненада за мнозина, само че сигурно не може да се счита за ново събитие. Историята помни всички опити на Русия да превземе Крим, да се трансформира в нещо друго от шизофреника на Европа и вероятно да бъде приета като популярен фактор на континента.
Всички стремежи бяха посрещнати с много пикантен отпор и доказателство, че една от най-големите страни в света е на път да се изолира и затвори вечно, трансформирайки се в Северна Корея в Европа. Страната, която се представяше за сърце на европейската стопанска система (благодарение на ресурси), през днешния ден даже не е измежду любимците за доставка, страната-освободителка от нацисти или други крайни фракции, в този момент се трансформира в терорист и не на последно място – собственик на войска, която изпада устойчиво от класациите за триумф.
Инвазията през 2022 година слага забавна 104-годишна рецесия, в която Украйна още веднъж беше в мерника. Преди повече от 104 година разтърсената страна Полша ще би трябвало да се изправи против новият Съюз на съветските социалистически републики и ще води война за територии на някогашната Австро-Унгария и Царска Русия. Мнозина даже не осъзнават, че идващият спор е единствено на метри разстояние. На 11 ноември 1918 година се подписва края на Първата Световна война. Така завършва и съществуването на Бресткото съглашение, което е подписано от Русия през март.
Владимир Ленин не е изключително благополучен от обстоятелството и подрежда на алената войска да върви на запад и да се стреми да освободи земите, които в този миг са окупирани от Германия. Основната концепция тук е, че Ленин желае да върне това, което е било част от Бресткото съглашение. Полша продължава да е една млада страна, която напуща прегръдката на Австро-Унгария и занапред би трябвало да се нарежда на картата. За още един по-цветен детайл ще видим, че частите ѝ са били заемани от австрийци, пруси и руснаци. Ленин не се интересува от тези обстоятелства, въобще не го е грижа, че това е мултикултурна нация, която има правото да съществува – Полша е вратата на Русия към Западна Европа.
От нея би трябвало да стартира и революцията на комунизма в Западна Европа. Поляците имат други занимания и се стремят да реставрират страната си бързо и да защитят границите си.
През 1919 година Червената войска е заета прекалено много с гражданската си война, а Йозеф Пилсудски изпраща бойци на изток и се пробва да превземе Литва, Беларус и Западна Украйна.
Междувременно в Източна Украйна има сериозен прогрес на Червената войска, чийто бойци съумяват да прогонят украинците. За първи път Източна Украйна ще пита Полша дали не желаят да се съберат или да създадат съюз. Пилсудски взема решение, че единственият метод за спечелването на границите може да стартира и приключи единствено със мощ. С помощта на прогонените украинци и полската войска, той съумява да вземе Киев. На 7-ми май и двете страни съумяват да пленят града. Руснаците не чакат доста и съумяват да провеждат контра-атака, с която да изтласкат поляците назад от града и да ги гонят чак до Варшава.
„ Тичахме до Киев и след това се върнахме назад “, са думите на полски боец. Неспирното нахлуване на руснаците за следващ път ще накара западните сили да се намесят, да изпратят военна помощ и да образоват доброволци на Полша.
Някои от ветераните от Първата Световна война също се притичат на помощ, с цел да спрат следващото съветско безумство – даже тогава не е единствената странна военна изцепка. Конфликтът се разраства през август с борбата за Варшава (известна още като чудото на Вистула), което носи огромната победа за Полша. Руснаците вършат своето нахлуване по няколко линии, с големи и зле въоръжени армии. Поляците получават указания от френски офицери и военачалник Максим Уейганд и младия Чарлз Дьо Гол. На изток поляците атакуват руснаците в контра-атака и съумяват да ги изтласкат, подписвайки помирение на 18 октомври.
На 18 март 1921 година се подписва мирното съглашение в Рига и публично се признават новите граници на Полша и Съветска Русия. Неговите условия разделят Украйна и Беларус на две, като администрацията на Ленин съумява да се намести комфортно и на двете територии.
Пилсудски неведнъж се пробва да избегне подписването на този контракт и да признава съществуването на две руски републики, само че неговите съперници изпреварват събитията. И какво ни потвърждава цялата история, в случай че имаме вяра, че се повтаря фрапантно – най-голямата войска може и да не завоюва войната. Достатъчно е да се изпратят оръжия и всичко да се преобърне. Англия прави същото през 1940 година и съумява да спре немското оръжие. Анализаторите и до през днешния ден показват, че най-голямата мощ в една война, това е патриотизмът. Обърнете внимание, че колкото повече патриоти има, които се пазят, толкоз по-сериозно става и защитата.
И до през днешния ден няма изненади или промени на бойния проект. Нападението на една автократна страна не носи нищо положително – интернационалната поддръжка е изключително добра, материалната база и предоставените познания водят до победа. Няма изключения в това предписание.
