„Ще си отрежа пръста, но няма да стрелям“. Четирима руснаци разказват за мобилизацията си
Русия продължава „ частичната готовност “ за втори следващ ден. Властите упорстват, че във войната с Украйна ще бъдат изпратени единствено 300 000 резервисти. В същото време, както писа „ Нова газета – Европа “, в затворен параграф от указа на съветския президент Владимир Путин за готовност се споделя, че до един милион души могат да бъдат призовани в армията. Многобройни известия от разнообразни райони на Русия също свидетелстват за огромния темперамент на мобилизацията: повиквателни се връчват на лицата, подлежащи на военна работа, на работните им места, в жилищата и полицейските сектори. Някои от тях съумяват да се върнат у дома след посещаване в службата за набиране на бойци, а други са изпратени напряко в подготвителния лагер. „ Медуза “ беседва с руснаци, които към този момент са призовани в службата за военна регистрация, за това какво ще вършат.
Санкт ПетербургАлексейНа 40 години. Аспирант, работи в региона на ръководството на събития
Около 11 ч. [21 септември] получих позвъняване на мобилния си телефон от службата за военна регистрация и набор в Петроград – там, където пребивавам. Поне по този начин сподели момичето в другия завършек на линията. Тя ми предложи да дойда на следващия ден или вдругиден, като нося паспорта и военната си карта. Когато я попитах защо става дума, тя сподели: в сходство с „ указа “ или „ новия закон “ и че това е „ по отношение на подготвителния лагер “. Тя попита дали мога да дойда. Казах, че ще опитам. В този миг се сбогувахме.
Разбира се, че бях обезпокоен. Всичко може да се случи. Предполагам, че може да ме вземат на подготвителен лагер, а три седмици по-късно този лагер да се окаже в Украйна. Случвало се е и преди, може да се случи още веднъж – за какво не?
Не изпитвам боязън преди този момент пътешестване [до службата за наборна военна служба], само че бих желал да се приготвя добре за него. Така че сигурно няма да отида на следващия ден [22 септември]. Прочитам какво споделят юристите и ще изградя дейностите си в сходство с тях. Няма да ме изпратят на война толкоз елементарно.
Забавното е, че нямам никакъв военен опит, нито военно образование. Когато бях наборник, връзките ми с военния комисариат бяха такива: те [военните комисари] не можеха да ме намерят. Работата е там, че бях регистриран в Омск, само че не живеех там. Когато навърших 28 години, пристигнах в Омск, платих санкция и ми издадоха военна брошура [с бележка], че съм редови войник от запаса. Никога не съм имал връзки и с Петроградската работа за военна регистрация и записване [в Санкт Петербург]. Десет години бях регистриран в Петроград, в никакъв случай нищо не са желали от мен, само че преди година или година и половина, не помня за какво, ме помолиха да се явя и да се записвам. Отидох и се записах.
От шест месеца пребивавам неспокойно, виждам новините и се безпокоя. Съпругата ми е жител на Украйна. Дъщеря ми (сега тя е на 12 години) е родена в Киев. Аз самият живях в Киев две години. И това е доста персонален спор за мен. Всичко това има признаци на полуда.
Вече е ясно, че не можете да очаквате нищо положително. А когато не можеш да очакваш нищо положително, си по-малко обезпокоен: е, това е друго дъно. За страдание, не мога да направя нищо по въпроса. Всичко, което мога да направя, е да изградя персонална защитна линия. И аз ще го направя.
Спаск-Дални, Приморски крайНиколай (името е променено по желание)На 24 години, работи в бранша на услугите
Днес в четири часа сутринта връчиха повиквателно на доведения ми татко. Нямаше униформени – нито военни, нито служители на реда, а единствено две дами, цивилни. Не знам какво тъкмо пишеше в повиквателното на доведения ми татко, само че той трябваше да се яви в службата за военна регистрация и записване до 7 часа сутринта. Той отиде и в този момент е там за образование, преди да бъде изпратен в Украйна. [Ще остане там] за един месец, плюс-минус. Майка ми описа за това.
Знаех, че и аз попадам в обсега на мобилизацията. Предвиждах, че до седмица или даже до месец ще бъда извикан. Но един ден по-късно [след оповестяването на мобилизацията] майка ми се обади [на доведения ми баща]. След това ми сподели, че към този момент идват да ми връчат повиквателно. Тя им споделила, че съм в различен град. Не ѝ връчили повиквателното.
Отбих постоянната си военна работа като кадрови боец, а не по контракт. Отидох да послужвам, тъй като не ме одобриха: просто трябваше да отида по закон. Службата беше доста лесна – прекарах една година в казармата, като частично изпълнявах ежедневните си отговорности. Имам си военна карта, само че военната специалност в нея е единствено разграничаване, единствено за отметка – „ вербовчик на военни експлоатационни транспортни средства (инсталации) “. Не знам нищо – там, където служих, никой не учеше никого на нищо.
Не желая да воювам, тъй като това е явна смъртна присъда. Не се занимавам с политика, не знам дали е подходящо да го кажа. Аз съм просто един елементарен граждански човек, който не се интересува от тези неща. Разбирам, че някой бърка, Путин или някой различен – всички приказват за това. Но нищо позитивно не се случва. Не мога да го спра. И в действителност никой не може да го направи. Аз не съм от тези, както се споделя в този момент, „ зешници “ [поддръжници на войната]. Разбирам, че в тази обстановка ние сме завзели част от територията и по-късно я пазиме, като че ли е наша, само че не е.
Когато всичко стартира [войната], си мислехме, че може би нещо ще се случи [като мобилизация]. И по-късно всичко се потули. А преди два дни, до момента в който се занимавахме със личните си каузи, никой не можеше и да допусна, че това ще се случи.
Майка ми е доста обезпокоена и напрегната. Каква е позицията на доведения татко, не знам. Питам майка ми: „ Защо той потегли? “. Тя споделя, че има наказателна отговорност. Мисля, че това е по-малкото зло. Чувствам се зле, в случай че би трябвало да съм почтен с вас. Най-страшно е да не знаете какво да вършиме. Никой не знае какво да прави. Има мисли за овакантяване, несъмнено. Но най-големият въпрос е къде, по какъв начин и дали ще се получи.
МоскваАлексей (името е променено по негова молба)На 22 години, работи в областта на търговията
[По време на антивоенна акция в центъра на Москва на 21 септември] с моя другар първо вървяхме дружно по Арбат, скандирахме [антивоенни лозунги], даже малко бягахме от полицията. След това се срещнахме с моя другар и продължихме. Вече не беше ясно къде и какво се случва, по тази причина завихме по друга улица – там също имаше ОМОН (б.р.: профилирана полицейска военизирана част в Русия). Чувствах се зле, по тази причина седнах на бордюра пред полицейския микробус, а момчетата застанаха до мен. И тримата бяхме отведени [в полицейския участък].
Заведоха ни в полицейския сектор, всичко беше наред и умерено, служителите на реда бяха доста благи: разговаряха с нас, дадоха ни да пием вода, пуснаха ни до тоалетната – не знам дали това е плюс или просто наши права. Това беше първият ми път в районното. Казаха ни, че би трябвало да вземем пръстови отпечатъци и да се снимаме, само че аз отхвърлих.
Тогава отнякъде се появи един човек – военният комисар. Момичетата бяха отведени някъде, а ние [мъжете] бяхме оставени. Военният комисар сподели да влезем [в кабинета му] един по един. В този миг припаднах. Полицаите незабавно ми извикаха кола за спешна помощ. Преди да дойде колата за спешна помощ, съумях да отида в офиса на военния комисар – в „ положение на комплициране “.
Той попълни [повиквателно] и ми сподели да дойда в службата за наборна работа до 11 ч. на следващия ден. Отговорих: „ Аз съм категория „ Д “ (б.р. краткотрайно некадърен за военна служба), не съм кадърен “. Той сподели: „ Пак си задължен “.
Всички получиха повиквателни – на всички [тях] написа „ повиквателно за образование и събрания “. После ме закараха в болничното заведение.
Днес не отидох в службата за военна регистрация и записване. Интересен колорит: едно от момчетата, които бяха с нас [в полицията] и отидоха [в службата за военна регистрация и набор], сподели, че документите им са били тествани и са били освободени. Доколкото разбирам, това е била просто инспекция на физическата валидност.
повиквателното, връчено на Алексей в полицейския сектор. Снимка: Медуза
Имам доста отрицателно отношение към протичащото се. Всяка война, без значение какво се случва, е гибел и ликвидиране. [Когато разбрах за мобилизацията], първо започнах да мисля за хората към мен: сътрудниците ми, брат ми, приятелите ми. Даже мои познати девойките към този момент получават повиквателни.
[Министърът на защитата Сергей] Шойгу, несъмнено, сподели, че няма да одобряват студенти, само че това не е документирано на никое място. Просто се тормозя. По-малкият ми брат [студент] е в суматоха: на следващия ден навършва 18 години. Разбира се, към този момент съм измислил проект за брат ми да избегне всичко това, само че не е като да желая да извърша този проект. Той не желае да напуща страната. Когато обсъждахме с него [напускането], той изпадна в нервност. Той сподели, че има проекти за тази страна, че учи тук, че желае да работи тук. И в този момент не знае какво да прави и по какъв начин да продължи да живее.
Честно казано, не знам [дали ще остана в Русия]. Няма опасност за мен от страна на армията, сигурен съм в това. Нека ми дадат 10 престъпни присъди, отново няма да ме отведат. Но по идеологически аргументи [трябва да отида в чужбина]… От друга страна, не разбирам къде и по какъв начин да отида. Тук имам незавършено висше обучение, някаква работа, семейство. Какъв ще бъда в чужбина? Никой без обучение.
МоскваНикита29 години
Дойдох на протест против мобилизацията и към края му, когато стартира да се разпръсква, бях арестуван и отведен в полицейския сектор. Бяхме към 20 души, мъже на всякаква възраст до 50 години.
Прекарахме там пет часа. Всички, които бяха в сектора, получиха повиквателни, като се изключи един малолетен, един мъж с уверение от психоневрологичен диспансер и четири дами. Фактът, че ни връчиха повиквателно, беше изненада. Мислехме, че ще има единствено санкции и протоколи.
На двама инцидентно арестувани жители също не са издадени повиквателни – те не са били участници в митинга. Но съгласно моето схващане не са им били издадени повиквателни или тъй като са имали „ кавказки тип “, или тъй като един от тях е имал престъпно досие. Те [полицията] на процедура го споделиха. [Задържаният] юноша сподели на служителя на реда: „ Вие работите тук, а мен ме водят на война. И той отговори: „ Кой ще ти даде повиквателно пък на теб? “.
Нямам повиквалтено, не пребивавам в родния си град. Надявам се да не схванат адреса, на който пребивавам. Преди да ми връчат повиквателно, си измислих [нов] адрес. Връчиха ми го с думите „ в този момент ще отидеш, ще се биеш “, сформираха и протокол за административно нарушаване.
В районното имаше един подполковник. Той реши да задържи един юноша за една нощ [в участъка], тъй като той отхвърли да даде телефона си. Подполковникът се затвори в кабинета с него и в продължение на час му изнасяше лекции за протичащото се в страната. Той крещеше доста мощно за „ сложния миг за страната “ и за недостойното държание на протестиращите в този сложен миг, когато нашите момчета умират.
По принцип не би трябвало да ме викат, тъй като съм единствено отчасти кадърен, категория В (б.р. лимитирана валидност за военна служба). Никога не съм служил в армията, въпреки че в миналото даже нямах нищо срещу това. Преди 10 години бях в меланхолия, не ми пукаше дали да послужвам или не. Отидох в службата за военно постъпване, само че не ме одобриха. Не ми се коства, че след 10 години, откогато непринудено отидох в службата за военна регистрация, фактът, че ходя на протест против мобилизацията, опонира на [моята позиция]. Дори и да смятах, че военната работа е нужна, това не би означавало, че утвърждавам незаконни инвазионни войни.
Сега те взеха решение да ми дадат още един „ късмет “ да послужвам. Днес трябваше да отида в службата за записване в армията. Не отидох на никое място, несъмнено. Мисля да отпътува, само че нямам пари и документи. Родителите ми желаят да оказват помощ, само че самите те не са богати хора. Определено ще се скрия, няма да водя война. Най-малкото ще си отрежа пръста, само че няма да изстрелвам.
Автор на текста е съветския уебсайт „ Медуза “. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Санкт ПетербургАлексейНа 40 години. Аспирант, работи в региона на ръководството на събития
Около 11 ч. [21 септември] получих позвъняване на мобилния си телефон от службата за военна регистрация и набор в Петроград – там, където пребивавам. Поне по този начин сподели момичето в другия завършек на линията. Тя ми предложи да дойда на следващия ден или вдругиден, като нося паспорта и военната си карта. Когато я попитах защо става дума, тя сподели: в сходство с „ указа “ или „ новия закон “ и че това е „ по отношение на подготвителния лагер “. Тя попита дали мога да дойда. Казах, че ще опитам. В този миг се сбогувахме.
Разбира се, че бях обезпокоен. Всичко може да се случи. Предполагам, че може да ме вземат на подготвителен лагер, а три седмици по-късно този лагер да се окаже в Украйна. Случвало се е и преди, може да се случи още веднъж – за какво не?
Не изпитвам боязън преди този момент пътешестване [до службата за наборна военна служба], само че бих желал да се приготвя добре за него. Така че сигурно няма да отида на следващия ден [22 септември]. Прочитам какво споделят юристите и ще изградя дейностите си в сходство с тях. Няма да ме изпратят на война толкоз елементарно.
Забавното е, че нямам никакъв военен опит, нито военно образование. Когато бях наборник, връзките ми с военния комисариат бяха такива: те [военните комисари] не можеха да ме намерят. Работата е там, че бях регистриран в Омск, само че не живеех там. Когато навърших 28 години, пристигнах в Омск, платих санкция и ми издадоха военна брошура [с бележка], че съм редови войник от запаса. Никога не съм имал връзки и с Петроградската работа за военна регистрация и записване [в Санкт Петербург]. Десет години бях регистриран в Петроград, в никакъв случай нищо не са желали от мен, само че преди година или година и половина, не помня за какво, ме помолиха да се явя и да се записвам. Отидох и се записах.
От шест месеца пребивавам неспокойно, виждам новините и се безпокоя. Съпругата ми е жител на Украйна. Дъщеря ми (сега тя е на 12 години) е родена в Киев. Аз самият живях в Киев две години. И това е доста персонален спор за мен. Всичко това има признаци на полуда.
Вече е ясно, че не можете да очаквате нищо положително. А когато не можеш да очакваш нищо положително, си по-малко обезпокоен: е, това е друго дъно. За страдание, не мога да направя нищо по въпроса. Всичко, което мога да направя, е да изградя персонална защитна линия. И аз ще го направя.
Спаск-Дални, Приморски крайНиколай (името е променено по желание)На 24 години, работи в бранша на услугите
Днес в четири часа сутринта връчиха повиквателно на доведения ми татко. Нямаше униформени – нито военни, нито служители на реда, а единствено две дами, цивилни. Не знам какво тъкмо пишеше в повиквателното на доведения ми татко, само че той трябваше да се яви в службата за военна регистрация и записване до 7 часа сутринта. Той отиде и в този момент е там за образование, преди да бъде изпратен в Украйна. [Ще остане там] за един месец, плюс-минус. Майка ми описа за това.
Знаех, че и аз попадам в обсега на мобилизацията. Предвиждах, че до седмица или даже до месец ще бъда извикан. Но един ден по-късно [след оповестяването на мобилизацията] майка ми се обади [на доведения ми баща]. След това ми сподели, че към този момент идват да ми връчат повиквателно. Тя им споделила, че съм в различен град. Не ѝ връчили повиквателното.
Отбих постоянната си военна работа като кадрови боец, а не по контракт. Отидох да послужвам, тъй като не ме одобриха: просто трябваше да отида по закон. Службата беше доста лесна – прекарах една година в казармата, като частично изпълнявах ежедневните си отговорности. Имам си военна карта, само че военната специалност в нея е единствено разграничаване, единствено за отметка – „ вербовчик на военни експлоатационни транспортни средства (инсталации) “. Не знам нищо – там, където служих, никой не учеше никого на нищо.
Не желая да воювам, тъй като това е явна смъртна присъда. Не се занимавам с политика, не знам дали е подходящо да го кажа. Аз съм просто един елементарен граждански човек, който не се интересува от тези неща. Разбирам, че някой бърка, Путин или някой различен – всички приказват за това. Но нищо позитивно не се случва. Не мога да го спра. И в действителност никой не може да го направи. Аз не съм от тези, както се споделя в този момент, „ зешници “ [поддръжници на войната]. Разбирам, че в тази обстановка ние сме завзели част от територията и по-късно я пазиме, като че ли е наша, само че не е.
Когато всичко стартира [войната], си мислехме, че може би нещо ще се случи [като мобилизация]. И по-късно всичко се потули. А преди два дни, до момента в който се занимавахме със личните си каузи, никой не можеше и да допусна, че това ще се случи.
Майка ми е доста обезпокоена и напрегната. Каква е позицията на доведения татко, не знам. Питам майка ми: „ Защо той потегли? “. Тя споделя, че има наказателна отговорност. Мисля, че това е по-малкото зло. Чувствам се зле, в случай че би трябвало да съм почтен с вас. Най-страшно е да не знаете какво да вършиме. Никой не знае какво да прави. Има мисли за овакантяване, несъмнено. Но най-големият въпрос е къде, по какъв начин и дали ще се получи.
МоскваАлексей (името е променено по негова молба)На 22 години, работи в областта на търговията
[По време на антивоенна акция в центъра на Москва на 21 септември] с моя другар първо вървяхме дружно по Арбат, скандирахме [антивоенни лозунги], даже малко бягахме от полицията. След това се срещнахме с моя другар и продължихме. Вече не беше ясно къде и какво се случва, по тази причина завихме по друга улица – там също имаше ОМОН (б.р.: профилирана полицейска военизирана част в Русия). Чувствах се зле, по тази причина седнах на бордюра пред полицейския микробус, а момчетата застанаха до мен. И тримата бяхме отведени [в полицейския участък].
Заведоха ни в полицейския сектор, всичко беше наред и умерено, служителите на реда бяха доста благи: разговаряха с нас, дадоха ни да пием вода, пуснаха ни до тоалетната – не знам дали това е плюс или просто наши права. Това беше първият ми път в районното. Казаха ни, че би трябвало да вземем пръстови отпечатъци и да се снимаме, само че аз отхвърлих.
Тогава отнякъде се появи един човек – военният комисар. Момичетата бяха отведени някъде, а ние [мъжете] бяхме оставени. Военният комисар сподели да влезем [в кабинета му] един по един. В този миг припаднах. Полицаите незабавно ми извикаха кола за спешна помощ. Преди да дойде колата за спешна помощ, съумях да отида в офиса на военния комисар – в „ положение на комплициране “.
Той попълни [повиквателно] и ми сподели да дойда в службата за наборна работа до 11 ч. на следващия ден. Отговорих: „ Аз съм категория „ Д “ (б.р. краткотрайно некадърен за военна служба), не съм кадърен “. Той сподели: „ Пак си задължен “.
Всички получиха повиквателни – на всички [тях] написа „ повиквателно за образование и събрания “. После ме закараха в болничното заведение.
Днес не отидох в службата за военна регистрация и записване. Интересен колорит: едно от момчетата, които бяха с нас [в полицията] и отидоха [в службата за военна регистрация и набор], сподели, че документите им са били тествани и са били освободени. Доколкото разбирам, това е била просто инспекция на физическата валидност.
повиквателното, връчено на Алексей в полицейския сектор. Снимка: Медуза
Имам доста отрицателно отношение към протичащото се. Всяка война, без значение какво се случва, е гибел и ликвидиране. [Когато разбрах за мобилизацията], първо започнах да мисля за хората към мен: сътрудниците ми, брат ми, приятелите ми. Даже мои познати девойките към този момент получават повиквателни.
[Министърът на защитата Сергей] Шойгу, несъмнено, сподели, че няма да одобряват студенти, само че това не е документирано на никое място. Просто се тормозя. По-малкият ми брат [студент] е в суматоха: на следващия ден навършва 18 години. Разбира се, към този момент съм измислил проект за брат ми да избегне всичко това, само че не е като да желая да извърша този проект. Той не желае да напуща страната. Когато обсъждахме с него [напускането], той изпадна в нервност. Той сподели, че има проекти за тази страна, че учи тук, че желае да работи тук. И в този момент не знае какво да прави и по какъв начин да продължи да живее.
Честно казано, не знам [дали ще остана в Русия]. Няма опасност за мен от страна на армията, сигурен съм в това. Нека ми дадат 10 престъпни присъди, отново няма да ме отведат. Но по идеологически аргументи [трябва да отида в чужбина]… От друга страна, не разбирам къде и по какъв начин да отида. Тук имам незавършено висше обучение, някаква работа, семейство. Какъв ще бъда в чужбина? Никой без обучение.
МоскваНикита29 години
Дойдох на протест против мобилизацията и към края му, когато стартира да се разпръсква, бях арестуван и отведен в полицейския сектор. Бяхме към 20 души, мъже на всякаква възраст до 50 години.
Прекарахме там пет часа. Всички, които бяха в сектора, получиха повиквателни, като се изключи един малолетен, един мъж с уверение от психоневрологичен диспансер и четири дами. Фактът, че ни връчиха повиквателно, беше изненада. Мислехме, че ще има единствено санкции и протоколи.
На двама инцидентно арестувани жители също не са издадени повиквателни – те не са били участници в митинга. Но съгласно моето схващане не са им били издадени повиквателни или тъй като са имали „ кавказки тип “, или тъй като един от тях е имал престъпно досие. Те [полицията] на процедура го споделиха. [Задържаният] юноша сподели на служителя на реда: „ Вие работите тук, а мен ме водят на война. И той отговори: „ Кой ще ти даде повиквателно пък на теб? “.
Нямам повиквалтено, не пребивавам в родния си град. Надявам се да не схванат адреса, на който пребивавам. Преди да ми връчат повиквателно, си измислих [нов] адрес. Връчиха ми го с думите „ в този момент ще отидеш, ще се биеш “, сформираха и протокол за административно нарушаване.
В районното имаше един подполковник. Той реши да задържи един юноша за една нощ [в участъка], тъй като той отхвърли да даде телефона си. Подполковникът се затвори в кабинета с него и в продължение на час му изнасяше лекции за протичащото се в страната. Той крещеше доста мощно за „ сложния миг за страната “ и за недостойното държание на протестиращите в този сложен миг, когато нашите момчета умират.
По принцип не би трябвало да ме викат, тъй като съм единствено отчасти кадърен, категория В (б.р. лимитирана валидност за военна служба). Никога не съм служил в армията, въпреки че в миналото даже нямах нищо срещу това. Преди 10 години бях в меланхолия, не ми пукаше дали да послужвам или не. Отидох в службата за военно постъпване, само че не ме одобриха. Не ми се коства, че след 10 години, откогато непринудено отидох в службата за военна регистрация, фактът, че ходя на протест против мобилизацията, опонира на [моята позиция]. Дори и да смятах, че военната работа е нужна, това не би означавало, че утвърждавам незаконни инвазионни войни.
Сега те взеха решение да ми дадат още един „ късмет “ да послужвам. Днес трябваше да отида в службата за записване в армията. Не отидох на никое място, несъмнено. Мисля да отпътува, само че нямам пари и документи. Родителите ми желаят да оказват помощ, само че самите те не са богати хора. Определено ще се скрия, няма да водя война. Най-малкото ще си отрежа пръста, само че няма да изстрелвам.
Автор на текста е съветския уебсайт „ Медуза “. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ