Русия продължава частичната мобилизация“ за втори пореден ден. Властите настояват,

...
Русия продължава частичната мобилизация“ за втори пореден ден. Властите настояват,
Коментари Харесай

„Ще си отрежа пръста, но няма да стрелям“. Четирима руснаци разказват за мобилизацията си

Русия продължава „ частичната готовност “ за втори следващ ден. Властите упорстват, че във войната с Украйна ще бъдат изпратени единствено 300 000 резервисти. В същото време, както писа „ Нова газета – Европа “, в затворен параграф от указа на съветския президент Владимир Путин за готовност се споделя, че до един милион души могат да бъдат призовани в армията. Многобройни известия от разнообразни райони на Русия също свидетелстват за огромния темперамент на мобилизацията: повиквателни се връчват на лицата, подлежащи на военна работа, на работните им места, в жилищата и полицейските сектори. Някои от тях съумяват да се върнат у дома след посещаване в службата за набиране на бойци, а други са изпратени напряко в подготвителния лагер. „ Медуза “ беседва с руснаци, които към този момент са призовани в службата за военна регистрация, за това какво ще вършат.
Санкт ПетербургАлексейНа 40 години. Аспирант, работи в региона на ръководството на събития
Около 11 ч. [21 септември] получих позвъняване на мобилния си телефон от службата за военна регистрация и набор в Петроград – там, където пребивавам. Поне по този начин сподели момичето в другия завършек на линията. Тя ми предложи да дойда на следващия ден или вдругиден, като нося паспорта и военната си карта. Когато я попитах защо става дума, тя сподели: в сходство с „ указа “ или „ новия закон “ и че това е „ по отношение на подготвителния лагер “. Тя попита дали мога да дойда. Казах, че ще опитам. В този миг се сбогувахме.

Разбира се, че бях обезпокоен. Всичко може да се случи. Предполагам, че може да ме вземат на подготвителен лагер, а три седмици по-късно този лагер да се окаже в Украйна. Случвало се е и преди, може да се случи още веднъж – за какво не?

Не изпитвам боязън преди този момент пътешестване [до службата за наборна военна служба], само че бих желал да се приготвя добре за него. Така че сигурно няма да отида на следващия ден [22 септември]. Прочитам какво споделят юристите и ще изградя дейностите си в сходство с тях. Няма да ме изпратят на война толкоз елементарно.

Забавното е, че нямам никакъв военен опит, нито военно образование. Когато бях наборник, връзките ми с военния комисариат бяха такива: те [военните комисари] не можеха да ме намерят. Работата е там, че бях регистриран в Омск, само че не живеех там. Когато навърших 28 години, пристигнах в Омск, платих санкция и ми издадоха военна брошура [с бележка], че съм редови войник от запаса. Никога не съм имал връзки и с Петроградската работа за военна регистрация и записване [в Санкт Петербург]. Десет години бях регистриран в Петроград, в никакъв случай нищо не са желали от мен, само че преди година или година и половина, не помня за какво, ме помолиха да се явя и да се записвам. Отидох и се записах.

От шест месеца пребивавам неспокойно, виждам новините и се безпокоя. Съпругата ми е жител на Украйна. Дъщеря ми (сега тя е на 12 години) е родена в Киев. Аз самият живях в Киев две години. И това е доста персонален спор за мен. Всичко това има признаци на полуда.

Вече е ясно, че не можете да очаквате нищо положително. А когато не можеш да очакваш нищо положително, си по-малко обезпокоен: е, това е друго дъно. За страдание, не мога да направя нищо по въпроса. Всичко, което мога да направя, е да изградя персонална защитна линия. И аз ще го направя.
Спаск-Дални, Приморски крайНиколай (името е променено по желание)На 24 години, работи в бранша на услугите
Днес в четири часа сутринта връчиха повиквателно на доведения ми татко. Нямаше униформени – нито военни, нито служители на реда, а единствено две дами, цивилни. Не знам какво тъкмо пишеше в повиквателното на доведения ми татко, само че той трябваше да се яви в службата за военна регистрация и записване до 7 часа сутринта. Той отиде и в този момент е там за образование, преди да бъде изпратен в Украйна. [Ще остане там] за един месец, плюс-минус. Майка ми описа за това.

Знаех, че и аз попадам в обсега на мобилизацията. Предвиждах, че до седмица или даже до месец ще бъда извикан. Но един ден по-късно [след оповестяването на мобилизацията] майка ми се обади [на доведения ми баща]. След това ми сподели, че към този момент идват да ми връчат повиквателно. Тя им споделила, че съм в различен град. Не ѝ връчили повиквателното.

Отбих постоянната си военна работа като кадрови боец, а не по контракт. Отидох да послужвам, тъй като не ме одобриха: просто трябваше да отида по закон. Службата беше доста лесна – прекарах една година в казармата, като частично изпълнявах ежедневните си отговорности. Имам си военна карта, само че военната специалност в нея е единствено разграничаване, единствено за отметка – „ вербовчик на военни експлоатационни транспортни средства (инсталации) “. Не знам нищо – там, където служих, никой не учеше никого на нищо.

Не желая да воювам, тъй като това е явна смъртна присъда. Не се занимавам с политика, не знам дали е подходящо да го кажа. Аз съм просто един елементарен граждански човек, който не се интересува от тези неща. Разбирам, че някой бърка, Путин или някой различен – всички приказват за това. Но нищо позитивно не се случва. Не мога да го спра. И в действителност никой не може да го направи. Аз не съм от тези, както се споделя в този момент, „ зешници “ [поддръжници на войната]. Разбирам, че в тази обстановка ние сме завзели част от територията и по-късно я пазиме, като че ли е наша, само че не е.

Когато всичко стартира [войната], си мислехме, че може би нещо ще се случи [като мобилизация]. И по-късно всичко се потули. А преди два дни, до момента в който се занимавахме със личните си каузи, никой не можеше и да допусна, че това ще се случи.

Майка ми е доста обезпокоена и напрегната. Каква е позицията на доведения татко, не знам. Питам майка ми: „ Защо той потегли? “. Тя споделя, че има наказателна отговорност. Мисля, че това е по-малкото зло. Чувствам се зле, в случай че би трябвало да съм почтен с вас. Най-страшно е да не знаете какво да вършиме. Никой не знае какво да прави. Има мисли за овакантяване, несъмнено. Но най-големият въпрос е къде, по какъв начин и дали ще се получи.
МоскваАлексей (името е променено по негова молба)На 22 години, работи в областта на търговията
[По време на антивоенна акция в центъра на Москва на 21 септември] с моя другар първо вървяхме дружно по Арбат, скандирахме [антивоенни лозунги], даже малко бягахме от полицията. След това се срещнахме с моя другар и продължихме. Вече не беше ясно къде и какво се случва, по тази причина завихме по друга улица – там също имаше ОМОН (б.р.: профилирана полицейска военизирана част в Русия). Чувствах се зле, по тази причина седнах на бордюра пред полицейския микробус, а момчетата застанаха до мен. И тримата бяхме отведени [в полицейския участък].

Заведоха ни в полицейския сектор, всичко беше наред и умерено, служителите на реда бяха доста благи: разговаряха с нас, дадоха ни да пием вода, пуснаха ни до тоалетната – не знам дали това е плюс или просто наши права. Това беше първият ми път в районното. Казаха ни, че би трябвало да вземем пръстови отпечатъци и да се снимаме, само че аз отхвърлих.

Тогава отнякъде се появи един човек – военният комисар. Момичетата бяха отведени някъде, а ние [мъжете] бяхме оставени. Военният комисар сподели да влезем [в кабинета му] един по един. В този миг припаднах. Полицаите незабавно ми извикаха кола за спешна помощ. Преди да дойде колата за спешна помощ, съумях да отида в офиса на военния комисар – в „ положение на комплициране “.

Той попълни [повиквателно] и ми сподели да дойда в службата за наборна работа до 11 ч. на следващия ден. Отговорих: „ Аз съм категория „ Д “ (б.р. краткотрайно некадърен за военна служба), не съм кадърен “. Той сподели: „ Пак си задължен “.

Всички получиха повиквателни – на всички [тях] написа „ повиквателно за образование и събрания “. После ме закараха в болничното заведение.

Днес не отидох в службата за военна регистрация и записване. Интересен колорит: едно от момчетата, които бяха с нас [в полицията] и отидоха [в службата за военна регистрация и набор], сподели, че документите им са били тествани и са били освободени. Доколкото разбирам, това е била просто инспекция на физическата валидност.
 призовка русия готовност повиквателното, връчено на Алексей в полицейския сектор. Снимка: Медуза
Имам доста отрицателно отношение към протичащото се. Всяка война, без значение какво се случва, е гибел и ликвидиране. [Когато разбрах за мобилизацията], първо започнах да мисля за хората към мен: сътрудниците ми, брат ми, приятелите ми. Даже мои познати девойките към този момент получават повиквателни.

[Министърът на защитата Сергей] Шойгу, несъмнено, сподели, че няма да одобряват студенти, само че това не е документирано на никое място. Просто се тормозя. По-малкият ми брат [студент] е в суматоха: на следващия ден навършва 18 години. Разбира се, към този момент съм измислил проект за брат ми да избегне всичко това, само че не е като да желая да извърша този проект. Той не желае да напуща страната. Когато обсъждахме с него [напускането], той изпадна в нервност. Той сподели, че има проекти за тази страна, че учи тук, че желае да работи тук. И в този момент не знае какво да прави и по какъв начин да продължи да живее.

Честно казано, не знам [дали ще остана в Русия]. Няма опасност за мен от страна на армията, сигурен съм в това. Нека ми дадат 10 престъпни присъди, отново няма да ме отведат. Но по идеологически аргументи [трябва да отида в чужбина]… От друга страна, не разбирам къде и по какъв начин да отида. Тук имам незавършено висше обучение, някаква работа, семейство. Какъв ще бъда в чужбина? Никой без обучение.
МоскваНикита29 години
Дойдох на протест против мобилизацията и към края му, когато стартира да се разпръсква, бях арестуван и отведен в полицейския сектор. Бяхме към 20 души, мъже на всякаква възраст до 50 години.

Прекарахме там пет часа. Всички, които бяха в сектора, получиха повиквателни, като се изключи един малолетен, един мъж с уверение от психоневрологичен диспансер и четири дами. Фактът, че ни връчиха повиквателно, беше изненада. Мислехме, че ще има единствено санкции и протоколи.

На двама инцидентно арестувани жители също не са издадени повиквателни – те не са били участници в митинга. Но съгласно моето схващане не са им били издадени повиквателни или тъй като са имали „ кавказки тип “, или тъй като един от тях е имал престъпно досие. Те [полицията] на процедура го споделиха. [Задържаният] юноша сподели на служителя на реда: „ Вие работите тук, а мен ме водят на война. И той отговори: „ Кой ще ти даде повиквателно пък на теб? “.

Нямам повиквалтено, не пребивавам в родния си град. Надявам се да не схванат адреса, на който пребивавам. Преди да ми връчат повиквателно, си измислих [нов] адрес. Връчиха ми го с думите „ в този момент ще отидеш, ще се биеш “, сформираха и протокол за административно нарушаване.

В районното имаше един подполковник. Той реши да задържи един юноша за една нощ [в участъка], тъй като той отхвърли да даде телефона си. Подполковникът се затвори в кабинета с него и в продължение на час му изнасяше лекции за протичащото се в страната. Той крещеше доста мощно за „ сложния миг за страната “ и за недостойното държание на протестиращите в този сложен миг, когато нашите момчета умират.

По принцип не би трябвало да ме викат, тъй като съм единствено отчасти кадърен, категория В (б.р. лимитирана валидност за военна служба). Никога не съм служил в армията, въпреки че в миналото даже нямах нищо срещу това. Преди 10 години бях в меланхолия, не ми пукаше дали да послужвам или не. Отидох в службата за военно постъпване, само че не ме одобриха. Не ми се коства, че след 10 години, откогато непринудено отидох в службата за военна регистрация, фактът, че ходя на протест против мобилизацията, опонира на [моята позиция]. Дори и да смятах, че военната работа е нужна, това не би означавало, че утвърждавам незаконни инвазионни войни.

Сега те взеха решение да ми дадат още един „ късмет “ да послужвам. Днес трябваше да отида в службата за записване в армията. Не отидох на никое място, несъмнено. Мисля да отпътува, само че нямам пари и документи. Родителите ми желаят да оказват помощ, само че самите те не са богати хора. Определено ще се скрия, няма да водя война. Най-малкото ще си отрежа пръста, само че няма да изстрелвам.

Автор на текста е съветския уебсайт „ Медуза “. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР